Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1818 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.В.В.,*** против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2548089, издаден от ОД на МВР –
гр. Варна, с който на жалбоподателя В., на основание разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му е
наложена глоба в размер на 100 лева (сто лева) за допуснато от него нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят К.В.В. изразява несъгласието си с наложената му глоба, като в
жалбата посочва, че управляваният от него автомобил е бил засечен от камерата
непосредствено преди знака за ограничение от 30 км/ч и извън зоната на
ограничение на предходен знак със същото ограничение от 30 км/ч, поради което и
следвало да се счита, че между двата знака допустимата скорост за движение в
населено място е била 50 км/ч.
Въззивникът,
редовно призован, се явява в насроченото по делото открито съдебно заседание,
като пледира за отмяна на издадения фиш, тъй като в действащата нормативна
уредба било записано, че ограничението на скоростта въведено с пътен знам В-26
важи до преминаване на опасността, която в случая се явявала първата пешеходна
пътека пред, която бил поставен.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение
на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 14.11.2018г. в с. Старо
Оряхово, обл. Варна, по ул. „Дунав” № 8 в посока на движение към гр. Бургас със
стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400” № 003059047ВАА, била засечена скорост на движение
на моторно превозно средство –лек автомобил „Сеат
Леон” с ДК № В 7067 ВК от 52 км (след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %), като било прието, че разрешената такава е 30 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на „АБЦ България“
ЕООД с едноличен собственик К.Ив.Д., на която първоначално бил издаден ел.фиш,
но след представяне от страна на същата на декларация, сочеща действителното
лице управлявало автомобила в процесния ден, той бил
анулиран, като именно обжалваният ел. фиш бил издаден на името на
жалбоподателя, който не оспорва, че е управлявал МПС в процесния
ден.
От представените в хода на проведеното съдебно следствие писмени
доказателства се установи, че автомобилът е бил засечен от стационарната система
за видеонаблюдение между двете повдигнати пешеходни
пътеки, като разстоянието между двете пешеходни пътеки е 132.3 метра и между
тях има отклонение от пътното платно (пресечка), документирано в наличните по
делото веществени доказателства – фотоснимки от мястото на нарушението.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени
доказателства: самият електронен фиш серия К № 2548089, издаден от ОД на МВР –
гр. Варна; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение;
Фотокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 по
отношение на стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400, издадено от Българския институт по метрология;
Протокол от проверка № 13-С– ИСИ от 31.05.2018 г. на видео – радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400”, изготвен
от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди”, отдел „Изпитване на средства за измерване”, констативен протокол от 29.05.2015г., ел.фиш серия К № 2484201 – анулиран,
декларация, справка за собственост на МПС, писмо с приложени към същото
фотоснимки на МВР УРИ № 819000-42295/21.08.2019г. и др.
Събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, като несъмнено
са установени както засечената скорост, така и местоположението и
регистрационния номер на автомобила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът
намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря
на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗАНН. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което
съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са
неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към
реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително
относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.
По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и
естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Измерената скорост на
движение на автомобила е 55 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези
случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 52 км/ч., поради което не е налице процесуално
нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя.
От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената
в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400 било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 52 км./ч. в населено
място, на ул. „Дунав” № 8 в с. Старо Оряхово, обл. Варна.
Конкретното място на
заснемане на автомобила също е несъмнено установено от писмените материали
приобщени по делото, а именно между двете повдигнати пешеходни пътеки, като
разстоянието между двете пешеходни пътеки е 132.3 метра и между тях има
отклонение от пътното платно (пресечка), като преди всяка една от двете
пешеходни пътеки има поставен ограничителен знак В-26 и предупредителен знак
А-13.
Видно от разпоредбата на
чл. 62, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци когато на едно място са поставени едновременно предупредителен
пътен знак за опасност от група "А" (какъвто несъмнено в случая се
явява знакът за пешеходна пътека) и пътен знак за въвеждане на забрана от група
"В" (какъвто е и знакът за ограничение на скоростта), действието на
въведената забрана е в сила до края на опасността, сигнализирана с
предупредителния пътен знак.
Безспорно в случая са
налице две последователни пешеходни пътеки, които обаче съставляват опасност
сами по себе си, като между тях е налице и известно разстояние от 132.3 метра,
като с фактическото преминаване през всяка една от тях реално следва да се
приеме, че се преодолява конкретната опасност, поради което и следва да се
счита преустановено действието на пътния знак поставящ ограничение на скоростта
на движение на автомобила.
Друг аргумент в подкрепа
на посоченото съдът открива и в разпоредбата на чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от
23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, която посочва, че въведена
забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото
кръстовище, като наличието на пресечка между двете пешеходни пътеки на практика
съставлява пресичане на два самостоятелни пътя, а по легалната дефиниция на
Правилника за приложение на ЗДвП „кръстовище“, представлява място, на което два
или повече пътя се пресичат или разклоняват на едно ниво.
Именно поради това съдът намира, че в случая възраженията
на жалбоподателя касаещи материалноправната законосъобразност на издадения електронен
фиш следва да бъдат споделени изцяло, като бъде постановена неговата
незаконосъобразност, влачеща след себе си отмяна на същия.
Мотивиран от изложеното,
съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като неправилен
и незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2548089,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя К.В.В., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата, му е наложена глоба в размер на 100 лева (сто лева) за допуснато от
него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр.
ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: