№ 325
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205816 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от М. Н. Н. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. ДД.В. – БАК, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 24, вх. 2, ет. 7, против Наказателно
постановление № 21-0769-005059/02.12.2021 г., издадено от Началник група към Сектор
„Пътна полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание –
„Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление.
Конкретни твърдения за порочност не се излагат.
В откритото съдебно жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. Ст. -
БАК, като заявява, че поддържа подадена жалба. Застъпва, че той се е движел в средната
лента, позволяваща му движение напред и наляво, когато от дясната лента неправилно в
неговата лента е навлязъл лек автомобил „Опел Астра“, който е станал и причина за ПТП-то.
Моли за отмяна на НП.
Пълномощникът също заявява, че поддържа жалбата, като акцентира, че ПТП е
настъпило в средната лента, която позволява движение напред, в която посока се е движел и
Н.. Счита, че причина за ПТП-то е поведението на другия участник, поради което и моли за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
1
Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „Пътна полиция”
– ОДМВР-Бургас се представлява от юрисконсулт М. която заявява, че оспорва жалбата. В
писмено становище се излагат доводи за правилност и законосъобразност на издаденото НП,
поради което и се иска неговото потвърждаване. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), като видно от разписката на л. 3
наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя лично на 23.12.2021 г., а
жалбата е депозирана директно в съда на 29.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 16.11.2021 г., около 14.42 часа жалбоподателят управлявала собствения си лек
автомобил „БМВ“ с рег. № А****МК, в гр. Бургас в поска към ул. „Транспортна“. Когато
достигнала до кръговото кръстовище на бул. „Стефан Стамболов“ с ул. „Транспортна“
жалбоподателят навлязъл в него. Кръговото кръстовище разполагало с три пътни ленти за
движение, сигнализирани с пътна маркировка М10 и отделени една от друга с прекъсната
линия М3. Най-лявата лента по посока на движение на жалбоподателя (най-вътрешната)
била сигнализирана с маркировка М10, указваща движение само наляво (само по колелото).
Средната лента била сигнализира с маркировка М10, указваща движение наляво и направо,
а най-дясната лента - с маркировка М10, регламентираща движение само надясно към ул.
„Транспортна“. Първоначално жалбоподателят навлязъл в кръговото движение в най-лявата
лента, но след това променил посоката си и се престроил в средната пътна лента, даваща му
право да продължи или наляво, или напред към ул. „Транспортна“ (каквато била и целта
му). По това време в най-дясната лента се движил лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
А****НВ. Лентата за движене била предназначена за движение само надясно (към ул.
„Транспортна“), но въпреки това водачът на този лек автомобил решил да продължи
направо (към бул. „Стефан Стамболов“), поради което и навлязъл в съседната лента
(средната), в която по това време вече се движил автомобилът на жалбоподателя. Водачът
на „Опел“-а не се съобразил с позицията на лекия автомобил на Н. и не го пропуснал,
поради което и между двата автомобила възникнало съприкосновение с неголеми
материални щети и по двете МПС-та. Точното място на контакта между автомобилите било
в средната пътна лента, предназначена за движение направо и наляво. Между двамата
водачи нямало спор относно причината за ПТП-то, но понеже застрахователят на Н. изискал
протокол за ПТП, се наложило на място да бъде повикан екип на Сектор „ПП“, в състава на
който влизал и св. Д.А. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“. Полицейските служители
пристигнали на място, беседвали с водачите и прегледали камерите от кръстовището.
Преценили, че вина за инцидента имат и двамата водачи, доколкото и двамата са нарушили
пътна маркировка М10, поради което и на място им съставили АУАН. По отношение на
2
жалбоподателя актът бил с бл. № 232724 и в него било посочено, че поради несъобразяване с
пътна маркировка М10 Н. е допуснал ПТП. Поведението му било квалифицирано като
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44,
ал.1 ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 02.12.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 наложил на Н., административно наказание –
„Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник
Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 02.12.2021 г. е
била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-
Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва извършването на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на Н..
Съгласно нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от
3
ЗДвП, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП по отношение на това, че не е спазена пътната маркировка.
В случая актосъставителят и АНО са преценили, че Н. не се е съобразил с пътна
маркировка М10 и поради това е станал причина за настъпване на ПТП. Съдът не споделя
този извод. Съгласно чл. 65, т. 1 от ППЗДвП – пътната маркировка М10 представлява -
стрелка (стрелки) и указва задължителната посока (посоки) на движение от съответната
пътна лента. В конкретния случай автомобилът на Н. се е движил в средната пътна лента и е
продължавал направо – към ул. „Транспортна“. Това му движение е било правомерно,
доколкото маркировката М10 в тази пътна лента му е давала право да продължи както
направо, така и наляво – т.е. движението на Н. в средната пътна лента не е противоречало на
пътната маркировка, както приема АНО. Вярно е, че малко преди това Н. се е престроил от
лявата в средната пътна лента, но не това е причината за ПТП-то. Според настоящият състав
причината за настъпване на инцидента се корени изцяло в поведението на водача на л.а.
„Опел“, който неправилно е предприел движение направо от най-дясната пътна лента, която
съобразно с положената маркировка М10 е била предназначена само за движение надясно.
Именно несъобразяването с тази маркировка и движещия се в средната лента автомобил
„БМВ“ е довело до там, че „Опел“-ът е навлязъл в средната пътна лента и е станал причина
за настъпване на ПТП с автомобила на Н.. При това положение съдът счита, че неправилно
АНО е преценил, че с поведението си жалбоподателят е станал причина за настъпване на
произшествието, поради което и неправилно е ангажирал отговорността му по посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено съдът счита, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за права
защита и съдействие (л. 14), в който изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност
на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер
на 300 лв., поради което и заплатеният хонорар е в границите на минималното
възнаграждение и няма как допълнително да бъде намален от съда.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005059/02.12.2021 г., издадено от
Началник група към Сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл.
6, т.1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП на М. Н. Н. с ЕГН:
********** е наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на М.
Н. Н. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5