Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 211/19.05.2020г.
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в публичното
заседание на единадесети май, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПPEДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно
дело№622/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215 от ЗУТ,във връзка с чл.225а,ал.1 и ал.2 от ЗУТ ,във връзка с чл.228 от ЗУТ ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е
образувано по жалба от З.К.Р. *** ,като съпруга на О.Д.Р. /след указания на
съда жалбата приподписана от О.Д.Р. и потвърдени всички действия на З.К.Р. от подаване
на жалбата до този момент ,и упълномощен
процесуален представител -адв.Г.Г./
против Заповед №РД-15-452/27.09.2019г.
на зам.-кмета на община Берковица ,с която е наредено на жалбоподателя
да премахне незаконен строеж:“Сграда от допълващо застрояване“,селскостопанска
сграда, находяща се в ПИ с идентификатор№03928.516.3 по КК на гр.Берковица ,с
административен адрес:ул. „П*** май“№* ,кв.Р*** , гр.Берковица с извършител О.Д.Р..В
жалбата си иска отмяна на заповедта ,като незаконосъобразна,поради допуснати
съществени процесуални нарушения при нейното издаване.В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя О.Д.Р. ,адв. Г. заявява ,че като
процесуален представител и на З.К.Р. оттегля жалбата й ,след приподписването й ,и
потвърждаването на всички действия от О.Р.,доколкото същият се явява единствен
адресат на заповедта/извършител на строежа/ ,и в този смисъл за З.К.Р. липсва
правен интерес да я обжалва,доколкото същата не е неин адресат.Иска отмяна на
заповедта като незаконосъобразна,поради допуснати съществени процесуални
нарушения и такива на материалния закон.Моли за присъждане на разноските по
делото.Прилага писмена защита.
Ответникът-Зам.Кмет на община Берковица,не
изпраща процесуален представител и не взема становище.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни, след чиято преценка в
тяхната взаимна връзка и логическо единство , във връзка със становищата на страните
и въз основа на закона ,административният съд приема
следното:
С обжалваната заповед №РД-15-452/27.09.2019г. на зам.-кмета на община Берковица ,съобразно
предоставените му правомощия по силата на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж:„Сграда от допълващо
застрояване“,селскостопанска сграда, находяща се в ПИ с идентификатор№03928.516.3
по КК на гр.Берковица ,с административен адрес:ул. „П*** май“№* ,кв.Р*** ,
гр.Берковица с извършител О.Д.Р.,като изпълнен
без строителните книжа. Заповедта е
връчена на жалбоподателя О.Р. ,чрез сина
му М*** О*** Р. на 26.11.2019г./л.39/ редовно ,при което жалбата срещу
заповедта е подадена в срок на 10.12.2019г. /л.3/.Жалбата,като подадена от
легитимирано лице-адресат на акта и в срока по чл.215,ал.4 ЗУТ се явява
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество същата е и основателна.
Установено е по делото, че процесният
обект, представляващ по описанието му в заповедта „Сграда от допълващо
застрояване“, селскостопанска сграда, находяща се в ПИ с
идентификатор№03928.516.3 по КК на гр.Берковица е построен върху терен
–общинска собственост ,впоследствие прехвърлен чрез договор за покупко-продажба
на З.К.Р./съпруга на жалбоподателя/.Това е видно от приложения акт за частна
общинска собственост/АЧОС/№1329/29.07.2019г./л.27/и договор за покупко –продажба
на имот с идентификатор №03928.516.3 по КК на гр.Берковица./л.5/.Върху терена
са изградени 6 броя сгради , всички собственост на З.К.Р. ,но видно от скица на
СГКК-Монтана/л.7,8/в нея са отразени 4 сгради,без процесните 2.
С писмо изх.№М-1864-02-610/24.06.2019г. на
ДНСК във вр. с Постановление на специализираната прокуратура от 20.06.2019г. и
във вр. с образувано досъдебно производство №82/2019г.по описа на ГДБОП-МВР е
наредено на кмета на община Берковица да извърши спешна проверка на място и по
документи за реализирано строителство на „Жилищна сграда“ ,находяща се на адрес:
гр.Берковица ,ул. „П*** май“№* с ползвател
О.Д.Р..За предприетите мерки следва кмета да уведоми заинтересуваните страни
РДНСК-Монтана,ДНСК и Специализираната прокуратура.
Със заповед №РД-15-299/26.06.2019г.
на кмета на община Берковица е определена комисия в състав ,която да извърши
проверката в имота и в срок до 03.07.2019г. да състави констативен протокол за
резултатите от проверката,който да се изпрати на ДНСК.С констативен протокол от
28.06.2019г. на работна група от специалисти по заповед№РД-15-299/26.06.2019г. на
кмета но общината е констатирано ,че в имот №03928.516.3 по КК на гр.Берковица има 4 броя сгради ,за
които има издадено удостоверение за търпимост №УОСГ-32-00-90/13/ от
09.11.2018г. от община Берковица/л.26/.Установено е също ,че в имота има
допълнителни застроявания, за които няма издадени строителни книжа и поради
видима разлика между кадастрално заснетите сгради и граници на имотите с
новопредвидените кадастрални номера е необходимо тяхното заснемане от
лицензиран геодезист ,с оглед точното и коректно провеждане на процедурите по
чл.225а от ЗУТ.С констативен акт№5 от 25.07.2019г.на длъжностни лица по
строителството при община Берковица е установено ,че имотът върху който са
построени сградите е собственост на община Берковица, но извършител на
незаконния строеж е О.Р..Проверката е извършена в присъствието на съпругата му З.Р.,която
е подала възражение срещу констативния акт/л.32/ с доводи ,че съпруга й е с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и не може да вземе отношение по
акта ,доколкото се намира в Следствения арест в гр.София.Не са изтъкнати доводи
досежно законността на строежа. Като нарушени разпоредби в акта са записани
чл.148,ал.1 ЗУТ –липса на разрешение за строеж и чл.225а ,ал.2,т.2 от ЗУТ
–липса на строителни книжа за строежите,послужило като основание за образуване
на административно производство за премахването му. С оспорената в настоящето
производство заповед №РД-15-452/27.09.2019г. на зам-кмета на община Берковица е наредено на жалбоподателя О.Д.Р. да премахне незаконен строеж:“Сграда от
допълващо застрояване“, селскостопанска сграда,находяща се в ПИ с
идентификатор№03928.516.3 по КК на гр.Берковица ,с административен адрес:ул. „П***
май“№* ,кв.Р*** , гр.Берковица с извършител О.Д.Р. и тази заповед е предмет на
настоящето съдебно административно производство.Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между
страните.При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящето производство е Заповед№РД-15-452/27.09.2019г. на зам.-кмета на община Берковица ,с която е
наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж:“Сграда от допълващо
застрояване“,селскостопанска сграда,находяща се в ПИ с идентификатор №03928.516.3
по КК на гр.Берковица ,с административен адрес:ул. „П*** май“№* ,кв.Р*** ,
гр.Берковица с извършител О.Д.Р. и нейната законосъобразност.
При служебна проверка за
законосъобразността на заповедта на основание чл.168 от АПК на всички основания
по чл.146,т.1-5 от АПК съдът намира следното.Заповедта е издадена от
компетентен орган –заместник -кмета на община Берковица ,при спазване нормата
на чл.225а ,ал.1 от ЗУТ,комуто са делегирани правомощия по издаване на тази
категория актове от кмета на общината със заповед№РД-15-448/20.09.2019г./л.50/.
Същата е издадена в писмена форма и с посочени формално фактическите и правни основания за издаването й,
в съответствие с нормата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК ,приложима с оглед
препращащата разпоредба на чл.228 от ЗУТ.
Като правно основание за издаване на административния акт е посочена нормата на
чл.
225а, ал.1 от ЗУТ,във връзка с чл.225,ал.2,т.2. Съгласно тази норма,
релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж,
се съдържат в чл.
225, ал.2 ,т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: 1. да
е налице строеж; 2. строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. В настоящия казус тези релевантни факти са налице.Допуснато
е обаче съществено нарушение на административно-производствените правила от
административния орган-неточно описание на сградата,респ. сградите –предмет на заповедта,което е довело до
нарушаване правото на защита на адресата на акта и настоящ жалбоподател О.Р.,който
не знае срещу какво да се защити.Съдът ,при липса на конкретизация на обектите
в заповедта също не може да основе решението си на предположения, и в този
смисъл не е в състояние да извърши проверка за законосъобразност на заповедта и
спазване на материалния закон ,при липса на фактически основания за нейното
издаване.Тези негови съждения се основават най-вече на назначената съдебно-техническа
експертиза, дадена обективно и компетентно от вещото лице Д.Д. ,неоспорена от
страните и приета от съда.След проверката на място същата е установила ,че се
касае не за един , а за два обекта-„селскостопански
сгради“ ,и двете представляващи „строеж“
по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ. Описала е двете сгради както следва:1.“Масивна стопанска сграда“ ,тухлени
стени /Итонг/,едноскатен покрив дървена конструкция с керемиди с наклон на
изток към реката,сградата с размери 3,20м/7,30 м/1,80м/1,60м/1,40 м/5,70 м, с площ 21,12 кв.м, височина до билото
ок.3,10 м, височина до стряхата 2,40 м и означена на изнесения чертеж в контур ABCDEFRA
с червени очертания
на Скица Приложение № 1 към СТЕ и 2.„Масивна
стопанска сграда“, тухлени стени, в западната част представлява навес с
бетонови колони,двускатен покрив,дървена конструкция,покрит с керемиди,с
размери 4,90 м/2,10м/2,18 м, с площ 20,97
кв.м,височина до билото 2,70 м, до стряхата 2,10 м, нанесена с
червени линии и означена на изнесения чертеж в контур MGNLSVM.Това описание не кореспондира по
никакъв начин с отразеното в констативния акт и заповедта на зам.- кмета на
общината:“Едноетажна стопанска сграда“ ,стените са иззидани с газобетонови и
тухлени блокчета ,покрив-дървена конструкция,покрит с керемиди с приблизителни
размери: 12,80м./3,20м.,височина около 2,80м.Видимо от скицата към СТЕ сградите
са две с квадратури съответно 21,12кв.м. и 20,97кв.м.т.е. не става ясно за коя
от сградите е издадена заповедта за премахване ,а липсата на ясно очертаване на
предмета на заповедта е разнозначно на липса на фактически основания и
представлява пречка за извършване на съдебна проверка досежно законосъобразността
на заповедта.Хипотетично ако предмет на заповедта са двете сгради , вещото лице
Д. е установила ,че са незаконни,поради липса на строителни книжа ,и също не
отговарят на изискванията за търпимост по правилата и нормите ,действали по
време на тяхното извършване-около 1999г. и по сега действащия ЗУТ,доколкото и
двете сгради попадат в по-голямата си част в границите на водно
течение-публична държавна собственост и собственост на МОСВ ,но съдът не може
да основе решението си на предположения ,а на проверени факти и доказателства
,при което допуснатата липса на фактически обстоятелства се явява особено
съществен реквизит на заповедта ,без който проверката не може да се осъществи.Недоумение
буди и фактът ,че според описанието в заповедта сградата е в имот с идентификатор
03928.516.3 по КК на гр.Берковица,а според вещото лице двете сгради са
разположени непосредствено до водното течение ,като в по-голямата си част попадат
в имот с идентификатор №03928.15.22, записан в кадастралния регистър като
„Водно течение" собственик „Държавата - държавна публична собственост,
МОСВ". Границата на водното течение през сградите е означена на изнесения
чертеж със зелен пунктир и зелени надписи на отсечки GiHi за разположената на север сграда
(в контур ABCDEFRA) и
GH -за
разположената на юг от нея (в контур MGNLSVM).От сграда, нанесена в контур ABCDEFRA,
от общо 21,12 кв.м,
ок.19,72 кв.м попадат в границите на реката /на имот с ид. 03928.15.22/. От
сграда, нанесена в контур MGNLSVM, от
общо 20,97 кв.м, 12,13 кв.м попадат в границите на водното течение /на имот с
ид. 03928.15.22/.
В
Общинска администрация- Берковица вещото лице Д. е получила информация, че преди одобряването на Подробния
устройствен план -план за регулация през
2018 г., имот 03928.516.3 /УПИ III/ в кв. 27 е бил земеделска земя,
и е образуван от имоти с № 03928.15.12 и 03928.15.20 по Картата на възстановената
собственост, записани като общински в регистъра към нея. При справка по Картата
на възстановената собственост, е установено , че кадастралните граници на
реката не са променяни, т.е. запазили са същото местоположение при пренасянето
в кадастралната карта и сградите попадат в имот с номер 03928.15.408, записан
като водно течение на МОСВ, Държавна публична собственост.
Имот с
ид. №03928.516.3 по кадастралната карта на гр.Берковица е образуван от имот с №
03928.15.12 по КВС, записан в последната като общинска мера,пасище.
В
делото /лист 27/ е приложен Акт № 1329/29.07.2019г. за частна общинска
собственост на имот с ид. №03928.516.3 по кадастралната карта на гр.Берковица,
одобрена със Заповед № РД-18-84/09.09.2008г. на изп.директор на АГКК- София.
В
кадастралния регистър, имот с ид. №03928.516.3 е записан на З.К.Р. /скица №
15-107-5858-26.11.2019г. л. 7 и 8 от делото/, на основание Договор № 17, том 5,
рег.1247/11.11.2019г.на Служба
по вписвания - Берковица. Двете сгради се намират в по-голямата си част извън
имот с ид. №03928.516.3.
Жалбоподателят
О.Д. е подал информация, че сградите са построени през 1999г., в периода, в
който имота е бил земеделска земя и е бил общинска собственост. Твърди,че са
построени върху основи на стара сграда. Видно от скица Приложение № 1 към СТЕ по-голямата
част от двете стопански сгради попадат в границите на имот с ид.№ 03928.15.22,
публична държавна собственост,на МОСВ.
За
установяване на фактът ,кога са построени сградите,върху какви основи и с оглед
тяхната индивидуализация, съдът е допуснал свидетелски показания ,от чийто
разпит се установява ,че през 1982-1983г. по данни на св. Камен С*** на мястото
е имало „Краварник“ ,който след наводнение е разрушен и след него са построени
две сгради -едната от сградите се ползва като стопанска ,а другата-за живеене
,което също е в разрез с описанието в заповедта-едноетажна селскостопанска
сграда.Спор има и по отношение годината на изграждане на строежа-по данни на О.Р.
-1999г. ,по данни на св.Илия М*** -1987-1988г.
,на св. Камен С*** -1997-1998г. В делото няма представена декларация от
извършителя на строежа за времето на построяване съгл. § 184,ал.8 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ.Има декларация от трима съседи/л.9/,в които е посочена като година на
завършване на строежите 1999г.Според вещото лице може да се приеме ,че вероятна година на изграждане е 1999г.Липсата
обаче на точно описание на сградата ,респ.сградите в имота по заповедта е
особено съществено процесуално нарушение на органа ,водещо до неяснота досежно
предмета и обосноваващо незаконосъобразност на заповедта по чл.146,т.2 и т.3 АПК.Липсата на форма на акта и на особено съществени процесуални нарушения
водят до отмяна на заповедта на процесуално основание.Безпредметно е съдът да
разгледа допустимостта на сградите,които вещото лице е установило на място, при
наличие на неяснота коя точно сграда е предмет на заповедта от 6 такива в
имота.Допуснатите от органа съществени
процесуални нарушения –непосочване на точно описание на сградите ,като
фактическо основание за издаване на
заповедта представлява на практика липса на такива и доколкото не дава
възможност на лицето да се защити по вярното фактическо основание,е съществено процесуално
нарушение и обосновава незаконосъобразност на заповедта за неговото премахване на
това основание. /в т.см. Р.по адм. д. № 5805/2016г. на ВАС/.За това и заповедта
,като издадена при липса на форма и при допуснати особено съществени
процесуални нарушения при нейното издаване се явява незаконосъобразна и следва
да се отмени.Жалбата като основателна следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да
се каже и че нарушение на процесуалните правила съставляват липсата на
установявания относно търпимостта на строежа, респ.неговата узаконяемост,тъй
като относими в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Не
удовлетворява изискването на закона посочването в оспорената заповед, че
"строежът не попада в хипотезите на §16,ал.1 от ПР на ЗУТ и §127,ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ“. Обстоятелството дали строежът е търпим не е било изследвано
в хода на развилото се административно производство, въпреки относимостта му
към разпоредените със заповедта последици, доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване. Неизясняването на действителната фактическа обстановка
се явява съществено нарушение на административно-производствените правила,
доколкото в случая допуснатото нарушение на чл. 35 от АПК за всестранно пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства от
значение за случая, е довело до неяснота на фактите.
Предвид гореизложеното,заповедта на зам-кмета ,макар и
издадена от компетентен орган , но при липса
на форма на акта и при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила , се явява незаконосъобразна и като
такава следва да се отмени.Жалбата като основателна следва да се уважи.
При направено искане за разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя –адв.Г. ,същите му се следват с оглед изхода на спора,на
основание чл.143,ал.1 от АПК,съобразно приложените разходооправдателни
документи./в т.см.ТР№6/2012г.от 06.11.2013г. на ВКС/ и съгласно приложения
списък на разноски по чл.80 ГПК.
При оттегляне на жалбата на З.К.Р. в съдебно заседание от адв.Г. ,като неин
процесуален представител,същата следва да се остави без разглеждане и
производството по делото в тази му част следва да се прекрати на основание
чл.159,т.8 от АПК.За нея липсва и правен интерес от обжалване,доколкото същата
не е адресат на акта-чл.159,т.4 АПК. З.Р. е придобила собствеността на терена и
сградите върху него след издаване на заповедта-на 08.11.2019г.,видно от договор
на л.5.,същата не е извършител на строежите в имота,такъв е нейния
съпруг,съгласно констатациите на комисията и съответно не е активно
легитимирана да обжалва заповедта.
Водим
от гореизложените мотиви, административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на О.Д.Р. чрез процесуалния му
представител,адв.Г.Г. ,
Заповед№РД-15-452/27.09.2019г. на
зам-кмета на община Берковица ,с която е наредено на жалбоподателя да премахне
незаконен строеж:“Сграда от допълващо застрояване“, селскостопанска сграда,
находяща се в ПИ с идентификатор№03928.516.3 по КК на гр.Берковица ,с
административен адрес:ул. „П*** май“№* , кв.Р*** , гр.Берковица с извършител О.Д.Р.,КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Берковица да
заплати на О.Д.Р. *** ,сумата от общо 610 /шестстотин и десет лв./, от които
10/десет/лв. държавна такса и 600/шестотин/лв.
разноски за адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
З.К.Р. против Заповед№РД-15-452/27.09.2019г.на зам-кмета на община Берковица ,с
която е наредено на О.Д.Р. да премахне
незаконен строеж:“Сграда от допълващо застрояване“, селскостопанска сграда,
находяща се в ПИ с идентификатор№03928.516.3 по КК на гр.Берковица ,с
административен адрес:ул. „П*** май“№* ,кв.Р*** , гр.Берковица с извършител О.Д.Р.
и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
В частта ,имаща характер на
определение ,решението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщението
пред ВАС с частна жалба.
В останалата си част Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: