Р Е Ш Е Н И
Е
18.09.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти граждански състав, в открито
заседание на двадесет и първи август 2020 г., в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при
секретаря: Иванка Панчева
разгледа гражданско дело № 786/2020 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.А.В. ***, срещу "Кредит инкасо
инвестмънтс БГ" ЕАД - гр. София за признаване за установено, че ищцата
като наследница на Величко Величков Иванов не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумата 732,05 лв. главница, 49,76 лв. договорна лихва за
периода от 20.03.2009 г. до 20.05.2009 г., 75,99 лв. мораторна лихва за периода
от 20.04.2009 г. до 08.03.2010 г. и законната лихва от 29.03.2010 г., както и
разноски по делото в размер 125 лв. – задължение, за което е издаден
изпълнителен лист от 03.06.2010 г. по ч.гр.дело 1032/2010 г. на РС – Пазарджик.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е майка на наследодателя, починал на 08.12.2018 г.
Съпругата и децата му са се отказали от наследството му и негова наследница е
останала тя. За задължението е образувано изпълнително производство пред ЧСИ Д.С.от
2018 г. Ищцата счита, че още преди образуването му задължението е било погасено
по давност.
Постъпил е
отговор от ответника, с който той оспорва иска. На първо място счита, че искът
е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като В. не е била
конституирана като длъжник по изпълнителното дело. По същество го счита за
неоснователен и излага подробни доводи, сочейки и съдебна практика, за това, че
разрешението, дадено от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което
давност по време на изпълнителното производство тече, а се прекъсва с всяко
изпълнително действие, следва да се прилага само занапред, считано от
26.06.2015 г., и поради това според ответника погасителната давност за
вземането изтича едва на 26.06.2020 г. В отговора има и твърдения за образувано
изпълнително производство преди 2018 г. от предишния титуляр на вземането „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД – на 30.12.2010 г. пред държавен съдебен
изпълнител при Пазарджишкия районен съд, образуваното дело е с номер 378/2010
г. и по него е бил поискан запор на движими вещи и са правени справки за
имуществото на длъжника.
Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата си: ищецът чрез пълномощник в заседанието, ответникът – с
писмена молба.
Не е спорно, че Величко Иванов е починал на посочената в исковата
молба дата.
По правния интерес съдът е изложил мотиви при насрочването на открито
заседание – всеки длъжник или лице, за което се твърди, че е длъжник, може да
предяви иск за установяване, че не дължи, без значение дали е изрично
конституиран като страна по изпълнително производство и дали изобщо е водено
такова изпълнително производство. Ищцата като наследник на своя син след отказа
на неговите деца и съпруга от наследството му, за което са събрани
доказателства по делото, е станала длъжница по неговите облигационни
задължения, включително процесното.
От фактическа страна въз основа на представените
по делото писмени доказателства се установява следното:
По издадения изпълнителен лист от
03.06.2010 г. по молба на кредитора по него – „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД, е образувано изпълнително дело 378/2010 г. на държавен съдебен изпълнител
при Пазарджишкия районен съд.
През 2011 г. по това изпълнително
дело е наложен запор на автомобил, за който се е оказало, че не е собственост
на длъжника Величко Иванов.
От 2011 г. до 2017 г. по изпълнителното дело не са извършвани никакви
действия освен справка за имущество от м. май 2014 г., направена по искане от
06.06.2012 г., и недовела до установяване на такова имущество.
С договор за цесия от 10.01.2017 г.
вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлено на "Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, което е заместило цедента и като взискател по
изпълнителното производство пред ДСИ.
С постановление от 02.03.2017 г.
производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради
това, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал
изпълнителни действия.
Молбата за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ Д.С.е
подадена на 25.01.2018 г.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Изходът на спора зависи от
становището по въпроса за прилагането на Постановление на пленума на ВС
№ 3/1980 г. за времето преди постановяването на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС от 26.06.2015 г. Ответникът е изложил в отговора становище, че то следва да
се прилага.
Както е известно, в съдебната
практика няма единно становище по въпроса и към момента е образувано
тълкувателно дело 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което да се даде отговор, но
ВКС още не се е произнесъл с тълкувателно решение.
Настоящият състав на съда споделя становището, че разрешението на ППВС
от 1980 г. следва да се прилага за времето до 26.06.2015 г., тъй като то води
до по-справедлив резултат – еднакво прилагане на закона за един и същ период,
без значение дали съдебният спор по тях е воден преди, или след 2015 г.
Съдебната практика преобладаващо приема, че при прекратяване на
съдебното производство на осн. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратяването настъпва
в момента на изтичането на двегодишния срок от последното поискано или
предприето изпълнително действие, а постановлението на съдебния изпълнител само
констатира това (следва да се отбележи, че това не е същият въпрос, който е
разрешен с т. 10 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ако се възприеме това
разрешение за момента на прекратяване на изпълнителното производство, ще се
окаже, че последното такова действие е искането от 06.06.2012 г. След него няма
нито искания, нито изпълнителни действия – съобразно мотивите на ТР 2/2013 г. самото
получаване на справка не е изпълнително действие, следователно не би следвало
да има значение за момента на прекратяване на изпълнителното производство. Така
се стига до извод, че изпълнителното производство пред ДСИ следва да се счита
за прекратено, считано от 07.06.2014 г.
До тази дата обаче давност не е текла, ако се възприеме разбирането,
че за този период е приложимо ППВС 3/80 г. Тя е започнала да тече от този
момент и към м. януари 2014 г. е изтекла за част от лихвите по вземането –
начислените за периода преди 25.01.2015 г., но не и за главницата, съобразно
разликите в продължителността на давностния срок по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
Искът следва да се уважи за договорната и законната лихви, но да се отхвърли за
главницата по изпълнителния лист и разноските по делото, които в своята цялост
също би следвало да се погасяват с 5-годишна давност (тук не важи правилото за
съразмерно разпределяне, както при първоначално присъждане на деловодни
разноски).
Разноските по делото следва да се разпределят съразмерно между
страните, като за основа на разноските за юрисконсултското възнаграждение,
дължими на ответника, се приеме сумата 150 лв., а не поисканият максимален
размер от 300 лв., тъй като материалният интерес и правната сложност на делото
не са високи.
Няма основание за задължаване на ищцата да посочи банкова сметка ***.
Тя може да предостави такава сметка на ответника доброволно, а ако не го
направи, сумата за разноските при влизане в сила на решението може да ѝ
бъде изплатена по общите правила за изпълнение на носими задължения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ищцата С.А.В., ЕГН **********,*** не дължи
на ищеца „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, поради
погасяване по давност, изтекла в периода от 07.06.2014 г. до 25.01.2015 г.,
следните суми: 49,76 лв. договорна лихва за периода от 20.03.2009 г. до
20.05.2009 г., 75,99 лв. мораторна лихва за периода от 20.04.2009 г. до
08.03.2010 г. и законната лихва, считано от 29.03.2010 г. до 24.01.2015 г.
включително – задължение, за което е издаден от 03.06.2010 г. по ч.гр.дело
1032/2010 г. на РС – Пазарджик, като отхвърля иска за следните суми по
изпълнителния лист: 732,05 лв. главница, законната лихва върху нея, считано от
25.01.2015 г. до изплащането на сумата, както и разноски по делото в размер 125
лв.
Осъжда „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД – гр. София да заплати на С.А.В. разноски по настоящото дело в размер 48,49
лв.
Осъжда С.А.В. да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.
София разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело в размер 130,81
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му.
СЪДИЯ: