РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Перник, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря А. П. С
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720100632 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба депозирана от М. Б. Д., И. Е. Е. и Е. Е.
Е. чрез адв. М. Т. от САК срещу А. Б. В. с която е предявен иск с правно основание чл. 124
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на процесния имот на основание на давностно владение.
В срока за отговор на исковата молба е депозирана насрещна искова молба
инкорпорирана в отговора на исковата молба и в изпълнение на указанията на съда в
самостоятелна насрещна искова молба от процесуалния представител на ответника А. Б. В.
адв. К. Б. от АК- Перник по първоначалната искова молба, с която е предявен насрещен
положителен установителен за признаване на право на собственост върху имота на
ответника иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, с който се претендира се
признае за установено по отношение на ищците, че ответникът по този иск е единствен
собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза 10 годишна придобивна
давност и на присъединено владение от неговия наследодател.
В срока за отговор на насрещната искова молба по чл. 131 ГПК е постъпил такъв
депозиран от М. Б. Д., И. Е. Е. и Е. Е. Е. чрез адв. М. Т. от САК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, с
който ищците молят съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на право
на собственост върху поземлен имот - ПИ с идентификатор 55871.501.*** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П.к, ул. „Х. О.", с площ по скица 513 (
петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана",
начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план - 1.1615,
квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с идентификатори - 55871.501.***; 55871.501.***
55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.*** и 55871.501.*** спрямо ответника на основание
давностно владение, като е направено и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 185, том първи, рег. № 1435 от
29.06.2023 г. на Нотариус Н. З..
Предявен е и насрещен положителен установителен за признаване на право на
1
собственост върху имота на ответника -иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79
ЗС, с който се претендира се признае за установено по отношение на ищците, че ответникът
е единствен собственик на процесния имот ведно с построената в него сграда на основание
изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност и на присъединено владение от
неговия наследодател.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с
идентификатор 55871.501.***, заедно с построени в него сгради. Имотът им бил придобит
по наследство от наследодателя им Е. Е. Д., който го придобива чрез нотариален акт за
дарение, през 1998г. Собственият на ищците имот е съседен на ПИ с идентификатор
55871.501.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул.
„Х. О.", с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на
територията „урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с
номер по предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с
идентификатори - 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***
и 55871.501.***. В продължение на над двадесет години, ищците твърдят, че са
осъществявали владение върху описания по – горе имот - ПИ с идентификатор
55871.501.***, както чрез своя наследодател - Е. Е. Д. ( който е бил собственик на къщата и
дворно място), така и след смъртта на наследодателя им. Владението на ищците било явно,
несъмнено и спокойно. И към настоящия момент, ПИ с идентификатор 55871.501.*** се
владеел и ползвал от ищците.
Имотът бил пред входа за тяхната къща и дворно място, поради което в описания
период от време, ищците били използвали поземления имот като паркинг за колите си и като
имот, през който са преминавали, за да осъществят достъп до къщата и дворното си място. В
тази връзка, във времето са ангажирали хора с подходящата техника (багер, камион), които
са извършвали изравняване на терена, насипване с допълнително количество пръст и
фракция, за да бъде мястото подходящо за използването му като паркинг и като имот за
достъп.
Владението на ищците винаги било явно, несъмнено и спокойно и никой през тези
години, не бил предявявал каквито и да било правни или фактически претенции по
отношение на ПИ с идентификатор 55871.501.***. Никой друг, освен ищците и техният
наследодател, не бил осъществявал владение върху поземления имот, никой друг не го бил
ползвал и не бил полагал някакви грижи за имота. През цялото време, ищците използвали
ПИ с идентификатор 55871.501.*** като свой имот и са го владяли като свой. По този начин
– в периода от 1998 г. до настоящия момент, наследодателят на ищците и неговата съпруга -
ищцата М. Д., впоследствие и децата им - Е. и И. Е.и, били придобили по давност ПИ с
идентификатор 55871.501.***.
При случаен разговор, в края на 2023 г., ищците били узнали, че за описания
поземлен имот - ПИ с идентификатор 55871.501.*** имало издаден констативен нотариален
акт за придобиването му по давностно владение от ответника - А. Б. В.. Ищците били
озадачени от тази информация, тъй като А. В. никога не бил владял или ползвал имота, не
бил извършвал никакви действия по поддръжка на същия, не бил предявявал каквито и да
било претенции към ищците, че те използват ПИ с идентификатор 55871.501.***. А. В.
живеел на същата улица и през целия период от време - над 20 години бил свидетел на
манифестирането на владението от страна на ищците.
Тяхното владение било явно, несъмнено и спокойно и те с ясни и недвусмислени
действия били показвали, че владеят този имот като свой. Въпреки това, А. В. по никакъв
начин не бил опитал да прекъсне това владение и/или да изрази съмнения в основанието, на
което ищците били владеели имота. След повече от двадесет години непрекъснато владение
върху процесния имот, едва през юни 2023 г., ответникът се бил снабдил с констативен
нотариален акт, по силата на който бил признат за собственик на процесния имот, по
давностно владение. През целия описан времеви период, ответникът по никакъв начин не
2
бил оспорил правото на ищците да ползват и владеят имота, не бил отправил към тях покана
или друго изявление, че той бил собственик на имота и искал да го ползва и владее. Поради
това, не били и налице никакви обстоятелства, чрез които владението на ищците да е
прекъсвано или смущавано по някакъв начин.
Описаните факти и обстоятелства обосновавали правния интерес на ищците да
защитят своето право на собственост върху ПИ с идентификатор 55871.501.***. Считат, че
те са собственици на описания недвижим имот, тъй като са го придобили по давност, с явно,
непрекъсното, несъмнено и спокойно владение в продължение на период над 10 години и
правото им на собственост следвало да бъде защитено, а издаденият констативен нотариален
акт-отменен.
С оглед на изложеното ищците молят съда да постанови решение, с което да
признаете за установено по отношение на ответника А. Б. В., че са собственици на поземлен
имот - ПИ с идентификатор 55871.501.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
с адрес на имота: гр. П., ул. „Х. О.", с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с
трайно предназначение на територията „урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10м.), с номер по предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при
съседи: имоти с идентификатори - 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***;
55871.501.***; 55871.501.*** и 55871.501.***. въз основа на продължило повече от 10
години давностно владение.
Моли съда на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 185, том първи, рег. №
1435 от 29.06.2023 г., с който ответника А. Б. В. е признат за собственик по давностно
владение на цитирания имот.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Намират
предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че претендираният от ищците имот
бил собственост на наследодателката му Б. Н. Х. от гр.П., кв.“Б. В.“ записан по разписен
лист на нейно име, съставляващ по отменения кадастрален и регулационен план имот пл.№
330 в кв.34 по плана на кв.“Б. В.“ Имотът обхващал и част от имот пл.№ 329 в кв.34 по
същия план- записан по разписен лист на Б. Н. Х.. Бащата на ответника Б. В. Б. бил
наследник на наследодателите Б. Н. Х. и Б. Н. Х. ,като бил син на втория от двамата и внук
на първата. Останалите наследници на Б. Н. Х. и Б. Н. Х. не били владели имота и били
съгласни имота да се владее от Б. В. Б., тъй като същия живеел непосредствено до имота и
го владеел още от преди смъртта на наследодателя си Б. Н. Х.. Б. В. Б. бил владял имота за
себе си със съгласието на всички останали наследници, като през 1986-1987 г. бил построил
в имота и свой гараж, който съществувал в имота и понастоящем и се владеел от ответника.
Първоначално имота се бил владял от Б. В. Б., а с негово съгласие от 2012 г. се бил
владял съвместно със сина му А. Б. В..А. Б. В. бил присъединил към владението си и
владението на своя баща Б. В. Б., като владението заедно с присъединеното владение било
продължило повече от 28 години. Никога нито ответника, нито неговия баща Б. В. Б. били
отстъпвали владението на ищците върху имота- предмет на иска.Същите само им били
позволявали да преминават през имота за да достигнат до собствения си имот , независимо
от това, че същите имали достъп на улица до собствения им имот откъм улица „И. С.“.
Всички действия по подравняване и чистене на имота били предприети от ищците на
границата на собствения им имот откъм гаража им , а не и на целия имот-предмет на иска.
Ответникът твърди, че владял целия имот, като го бил декларирал в Община-Перник
Дирекция „МДТ“, заплащал бил данъка върху имота, владял бил целия имот заедно с
построения в него гараж и никога ищците не били демонстрирали по отношение на него или
на неговия праводател намерението да владеят имота за себе си. Освен преминаването през
имота за достъп до собствения им имот ищците не били извършвали каквито и да било
владелчески действия по отношение на него. Освен това същите никога не били
демонстрирали намерението си да владеят имота за себе си , нито към праводателя на
3
ответника, нито по отношение на него самия. Оспорва твърденията в исковата молба, че
имотът бил владян от ищците в продължение на повече от двадесет години спокойно, явно и
непрекъснато. Ответникът и неговия праводател били владели имота за себе си и единствено
били допускали ищците да преминават през него за да достигнат до собствения си
имот.Ищците не били декларирали имота на свое име, нито били заплащали данъци за него.
Същите не били предприемали каквито и да било действия, с които да демонстрират по
отношение на ответника, че владеят имота за себе си и той да бил бездействал в отговор на
това владение. Имота бил ограден от три страни и до него имал достъп само откъм улицата.
Заявява, че той го подържал, косял го, владеел построения в него гараж, който понастоящем
се ползвал за склад и владението му не било прекъсвано от който и да било от ищците.
Всички действия извършвани от ищците в имота били извършени с позволението на
ответника и с негово знание ,като той бил допуснал ищците да преминават в имота ,поради
което и тези действия не били действия по владението на имота от страна на ищците, а само
действия с оглед дадената им възможност да преминават през имота на ответника.
Давностното владение на ответника, присъединено към това на праводателят му било
изтекло през 2017 г. , а от тогава били измитали пет години до издаването на нотариалния му
акт за собственост през 2023 г. Ответникът бил заплащал данъците за имота, владял го бил
спокойно и непрекъснато със съгласието на останалите наследници на Б. Н. Х. и със
съгласието на своя баща Б. В. Б..
Ищеца И. Е. Е. бил подал жалба до Районна прокуратура- гр.Перник във връзка с
издадения нотариален акт за собственост на имота в полза на ответника ,за което била
образувана преписка рег.№ 3584/2023 и било издадено постановление за отказ да се образува
предварително производство против ответника. В жалбата си И. Е. Е. заявявал, че ползвал
имота от 2018 г. Това било признание на негативни за ищеца факти, дадено пред орган на
власт- Районна прокуратура- гр.Перник, като от това признание било видно, че ищците не
били владели имота за период повече от пет години. С оглед на това същите не били могли
да го придобият по давностно владение. Освен това същите имали входове за имота си на
две улици ,поради което и преминаването през имота на ответника се дължало единствено
на неговото съгласие и позволение, а не на необходимост от страна на ищците.Главния вход
към имота им бил откъм ул.“И. С.“, а не откъм неговия имот.
С оглед на изложеното предявеният иск бил изцяло неоснователен и недоказан. Тъй
като ответникът бил владеел имота с присъединено владение по чл.82 от ЗС ,към това на
неговия баща Б. В. Б., то същият го бил придобил на основание давностно владение през
2017 г.,поради което прави възражение за придобиване на имота по давност и моли, същото
да бъде разгледано в настоящето производство.
Моли съдът да отхвърли предявеният иск от ищците, като неоснователен и недоказан
и да приемете,че същият е собственост на ответника на основание изтекло в негова полза
давностно владение ,на което същият се е позовал през 2023 г. на основание издадения в
негова полза констативен нотариален акт за собственост № 185 том 1 рег.№ 1435 дело №
171/2023 г. на Нотариус Н. З. с район на действие ПРС.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал срещу
ищците насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗС. Въз основа на изложените в отговора на исковата молба обстоятелства моли
съдът да признае за установено по отношение на ищците И. Е. Е., М. Б. Д. и Е. Е. Е., че той
А. В. Б. е собственик на ПИ с идентификатор 55871.501.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул. "Х. О.", с площ по скица 513 (
петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана",
начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план - 1.1615,
квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с идентификатори - 55871.501.692;
55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.*** и 55871.501.*** заедно с
построената в този имот сграда с идентификатор № 55871.501.***.1, със застроена площ от
28 кв.м., брой на етажи –един, предназначение-селскостопанска сграда. Претендира
разноски.
4
Ищците в срока по чл. 131 ГПК са депозирали отговор на насрещната искова молба.
Считат, че приложените писмени доказателства са неотносими към настоящия правен спор и
не следва да бъдат приемани като доказателства по делото. Оспорват представения разписен
лист, тъй като средната част от документа липсва, а в горната и долна част на документа
била посочена информация, която нямало как да се отнесе към настоящия правен спор.
Изобщо не било ясно от кое населено място бил този разписен лист, тъй като никъде не била
посочена такава информация и мястото на населено място било празно. Ако ответникът А.
В. действително бил твърдял, че е наследник следвало да представи пред нотариуса и тези
документи и констативния нотариален акт да бъде издаден „по давностно владение и
наследство", а не само по давностно владение. Това водило до недоказаност и
неоснователност на предявения иск. Изцяло неясни и недоказани били и твърденията за
присъединяване на владение, изтъкнати в депозирания насрещен иск. Видно от
представеното удостоверение за наследници, Б. В. Б. бил жив и нямало как да се твърди
присъединяване на владение, при положение, че не било налице правоприемство между
страните. В този смисъл била разпоредбата на чл. 82 от ЗС и константната съдебна практика
на ВКС ( решение 958 от 15.12.2009 г. По гр.д. 2246/ 2008 г., ГК, II - ро ГО.). Б. В. Б. не бил
праводател на ищеца по насрещния иск, за да може да се твърди присъединяване на
владение. Още повече, че оспорвания КНА бил издаден в полза само на А. В., но не и на
неговия баща. Следователно - твърдяното владение от ищеца следва да било осъществявано
само и единствено от него, а за присъединяване на владение не били налице законовите
предпоставки, за да бъде уважено подобно искане. На следващо място - изтъкнати били
доводи, че ищецът по насрещния иск бил осъществявал владение върху процесния имот,
като не било ясно с какви именно действия било осъществявано владението, при положение,
че над 20 години ищците по първоначалния иск не просто били преминавали през ПИ с
идентификатор 55871.501.***, а били извършвали действия по подравняване, осигуряване
на път за достъп до имота, почиствали са имота, косили са го, спирали са всички свои
семейни автомобили в него и са го били владяли като свой. Владението им през тези
години било явно, несъмнено и спокойно и никой не бил предявявал претенции към тях, по
отношение на това, че използват процесния имот, който се намирал непосредствено до
къщата им. Също така - ако ищецът твърди, че той е имал право на собственост върху
процесния имот и те са могли само да преминават през него, то тогава следвало тези
уговорки между страните да бъдат облечени в правна форма. Подобни уговорки обаче
липсвали, тъй като през годините никой друг освен тях не бил използвал и владял процесния
имот. По отношение на твърденията за наличие на сграда в процесния имот - не било ясно
кой и кога бил построил такава сграда, по силата на какви строителни документи и книжа.
Тъй като процесният имот не бил използван и владян никога от ищеца по насрещния иск, то
нямало как и сградата да бъде владяна от него. В имота действително имало изцяло
необитаема и неизползваема постройка, която през годините не била използвана и владяна
от никого. Така или иначе обаче, владението върху поземления имот било нещо съвсем
отделно от владението на сграда, находяща се в имота. Въпреки това обаче, и тази сграда не
се била владеела от ищеца по насрещния иск, тъй като била неизползваема и от дълго време
никой не я владеел. Считат, че заплащането на данъци за имота нямало отношение към
владението му. Владението представлявало фактически действия, с които едно лице
демонстрирало фактическа власт върху конкретен имот. Доколкото заплащането на данъчни
задължения се основавало на едностранно подадена декларация от съответното лице -
декларатор, нямало как да се счита, че подаването на такава декларация, респективно -
плащането на данъчни задължения, било от значение за изтичане на давностния срок,
предвиден в ЗС.
Моли съдът да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
5
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, том първи, дело №
550/1998 г. от 31.03.1998 г. наследодателят на ищците съгласно представеното
удостоверение за наследници Е. Е. Д. става собственик на поземлен имот с идентификатор
55871.501.***, заедно с построени в него сгради. Имотът е придобит от ищците по
наследство от наследодателя им Е. Е. Д., който го придобива чрез нотариален акт за
дарение, през 1998г. Собственият на ищците имот е съседен на ПИ с идентификатор
55871.501.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул.
"Х. О.", с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на
територията „урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с
номер по предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с
идентификатори - 55871.501.692; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***
и 55871.501.***.
Видно от представеното от ответника удостоверение за наследници на Б. Н. Р. бащата
на ответника Б. В. Б. е син на В. Б. Н., внук на Б. Н. Х. и правнук на Б. Н. Р..
Видно от представения констативен нотариален акт за собственост № 185 том 1 рег.№
1435 дело № 171/2023 г. на Нотариус Н. З. с район на действие ПРС ответникът А. Б. В. е
признат за собственик на процесния имот ПИ с идентификатор 55871.501.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул. "Х. О.", с площ
по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на територията
„урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с номер по
предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с идентификатори -
55871.501.692; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.*** и 55871.501.***.
С постановление от 15.01.2024 г. РП-Перник отказва да образува досъдебно
производство по жалба на ищеца И. Е. по повод на констативен нотариален акт за
собственост № 185 том 1 рег.№ 1435 дело № 171/2023 г. на Нотариус Н. З. от 29.06.2023 г
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза имоти пл.№ 329 и пл.№ 330
в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." са включени в регулационния план на гр. П.,
кв. „Б. В." одобрен със заповед № 7993/21.12.1958 г. Имот пл.№ 329 попада в парцел II-331 в
по-голямата си част и малки части от него попадат в парцели I-330,331, VII-322 и Х-327 в
кв. 34 по отменения план. Имот пл.№ 330 попада в парцели II-331, I-330,331 и Х-327 в кв. 34
по отменения план.
По сега действащия регулационен план:
1. имот пл.№ 329 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В.", първоначално попада в
УПИ I-11614,11616 и малки части попадат в УПИ ХII-1615 и УПИ III-1617, а след ПУП
е част от УПИ ХII-501.***, 501.*** в кв. 449, като много малки части попадат и в УПИ
I-501.*** и УПИ III-1617. ПИ 55871.501.*** е част от УПИ ХII-501.***, 501.*** в кв.
449, като много малка част попада в УПИ III-1617.
2. имот пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В.", първоначално попада в
УПИ I-11614,11616 и УПИ XII-1615, а след ПУП е част от УПИ I-501.*** в кв. 449 и
УПИ ХII-501.***, 501.*** в кв. 449. ПИ 55871.501.69 е част от УПИ XII-501.***,
501.*** в кв. 449, като много малки части попадат в УПИ III-1617, УПИ IX-1619 и
УПИ Х-1611 в кв. 449.
Имот пл.№ 329 е записан в разписния лист по отменения план от 1958 г. с вид и
предназначение на имота - двор на Б. Н. Х.. Графата за номер и дата на документа за
собственост е попълнена нечетливо (вероятно насл. - наследство).
Имот пл.№ 330 е записан в разписния лист по отменения план от 1958 г. с вид и
предназначение на имота със знак за повторение от горния имот (двор) на Б. Н. Х.. Графата
за номер и дата на документа за собственост е попълнена със знак за повторение от горния
имот (нечетливо вероятно насл. - наследство).
Части от имоти пл.№ 329 и пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958
г. попадат в поземлен имот с идентификатор 55871.501.*** по КККР. Площта на
6
припокриването на имот пл.№ 329 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958 г.
и поземлен имот с идентификатор 55871.501.***
по КККР е 21 кв.м, защрихована в зелено. Площта на припокриването на имот пл.№ 330 в
кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958 г. и поземлен имот с идентификатор
55871.501.*** по КККР е 98 кв.м, защрихована в жълто.
В Община Перник - Дирекция „МДТ имотът (55871.501.***) е деклариран от А. Б. В. и
същият е заплащал данъци за него от момента на декларирането до настоящия момент.
Ищците по делото не са декларирали имота и съответно не са заплащали данък за имота.
Поземлен имот с идентификатор 55871.501.*** по КККР е записан по данните в СГКК
Перник на А. Б. В..
Процесният имот с идентификатор 55871.501.*** по КККР е заграден от всички страни с
изключение на улица-тупик в северозападния ъгъл на имота.
В северозападната част на поземлен имот с идентификатор 55871.501.*** по КККР има
изграден гараж. За този гараж не са представени строителни книжа.
Като приложение към заключението е изготвена комбинирана скица между имоти пл.№ 329
и пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958 г. и поземлен имот с
идентификатор 55871.501.*** по КККР. На комбинираната скица е показан и действащия
регулационен план гр. П., кв. „Б. В." от 1997 г. Припокриването на двата имоти пл.№ 329 и
пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план с поземлен имот с идентификатор 55871.501.*** по
КККР е с обща площ от 119 кв.м.
Съдът кредитира изготвената по делото СТЕ като изготвена от безпристрастно вещо
лице, в рамките на неговата компетентност и неоспорена от страните по делото.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Давидков, който е жител и
бивш кмет на кв. „Б. В.“ в гр. П., 12 години в периода от 2007 до 2019 г. имотът се намира
във високата част на квартала и е на две улици по кадастър и по регулационна карта, като в
имота на ищците има две къщи и се влиза от две улици. Минава се през процесния имот.
Парцелите на ищците са между две улици, където се намират и двете им къщи, като те нямат
друг вход до новата им къща и влизат от ул. „Х. О. и нямат друг достъп до собствения си
имот, до гаража и до къщата и трябва да преминават през процесния имот. Процесният имот
представлява празно място опесъчено и покрито със скална маса, на което си паркират
колите и гаражът им е в къщата. Колите там били паркирани от ищеца И., а преди това от
починалия му баща и дядо, както и от техните комшии. Имотът не е заграден откъм улицата
и е тупик. Другите имоти са отстрани на улицата, а процесният е празно пространство от
200-300 кв.м. и там си паркират колите и си влизат в къщите и в гаражите. Теренът бил
поддържан от бащата на И. Е., който бил слагал при зимни условия скална маса. От улицата
до къщата на ищците имало денивелация от 3 м. и те си били поддържали тази глуха улица
между Б. и Е.. Ищците се налагало да я поддържат, тъй като иначе не могли да си влязат в
собствената си къща. Периодично се сипвала скална маса и имотът не се бил ползвал за
друго освен за паркинг. Е. и И. си били вкарвали колите в гаражите и нямало спорове между
страните. Бащата на ответника Б. В. Б. също бил ползвал имота. В имота имало и стари
постройки. Имотът също се бил ползвал като път и вход за къщата на Б. и вход за къщата на
Е.. Имотът на ищците бил излизал на две улици-„Х. О. и „И. С.“, като от последната улица
нямали достъп.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И. Р. жител на кв. „Б. В.“ в
имота на И. имало стара къща, а до него били неговите родители, никога ищците не били
влизали в имота си от друго място освен от ул. „И. С.“. Ищците били спирали автомобилите
си в имота. Бащата на И. винаги бил поддържал мястото и насипвал чакъл върху него,
защото улицата била камениста и се било налагало да се заравнява. Имотът не бил
заграждан, а бил улица като дядото на И. бил гледал животни, които също били влизали
оттам. Не бил виждал ответника да поддържа имота. Б. Б. също бил минавал през този имот
за да стигне до къщата си и паркирал колата си. Този имот винаги бил улица и през него при
7
строежа на къщата влизали и преминавали бетоновозите, които били изсипвали бетон, и се
била изсипвала и скална маса. Имотът бил път и се бил ползвал и от ищците и от
семейството на бащата на ответника Б. Б.. В имотът имало гараж без врати.
Видно от показанията на свидетеля Б. Б., които е баща на ответника процесният имот
се намира до тяхната къща и е около 400-500 кв.м., като е ограден от всички страни и само от
пътя не е ограден. Ползват имот от много отдавна, тъй като през него преминават за да си
влязат в къщата и нямат друг вход. Дядо му Боян и прабаба му Божура били ползвали имот
до този. Процесният имот го били ползвали за паркинг, имали външна тоалетна и кочина,
като били гледали и прасета и гараж, който бил построен от него през 1986-1987 г. Гаражът
се бил ползвал от тях, а имотът се бил ползвал от неговия син А.. Ищците били преминавали
през имота и го били използвали за паркинг с негово съгласие. Нямал разногласие с тях и не
бил спиран да преминава през имота. В имота имало гараж, който бил склад за дъски и
греди, имало външна тоалетна, която се била ползвала от тях. Кочината и кокошкарника се
били ползвали от старите, после той ги бил ползвал, но през последните години около 7-8
бил спрял. Ищците имали достъп до техния имот от друга улица, на която бил и техния
адрес. Подравняването на имота се било правило от бащата на И., като в последните години
не било извършвано такова.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Н. С., който е съпруг на
сестрата на Б. Б. и ответникът е негов племенник имотът имал външна тоалетна,
селскостопанска сграда, в която се били гледали прасета, както и гараж строен преди 1994 г.
Гаражът се бил ползвал от Б. В. през цялото време. През имота били преминавали ищците с
коли и пеша. Били в добри отношения до този момент. Ищците имали достъп и от другата
улица. Сградите в имота, а именно външна тоалетна, гараж, селскостопанска постройка се
ползвали само от семейството на Б. В.. В имота се били гледали прасета до 2000 г. Виждал
ответникът А. да поддържа сградите, да работи и да чисти около къщата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, като всеки от
свидетелите излага своите непосредствени възприятия във връзка с обстоятелствата, които
се установяват с неговите показания.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79
ЗС, с който ищците молят съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
право на собственост върху поземлен имот - ПИ с идентификатор 55871.501.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул. "Х. О.", с площ
по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на територията
„урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с номер по
предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с идентификатори -
55871.501.692; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.*** и 55871.501.***
спрямо ответника на основание давностно владение, като е направено и искане по чл. 537,
ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 185, том
първи, рег. № 1435 от 29.06.2023 г. на Нотариус Н. З..
Предявен е и насрещен положителен установителен за признаване на право на
собственост върху имота на ответника -иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79
ЗС, с който се претендира се признае за установено по отношение на ищците, че ответникът
е единствен собственик на процесния имот ведно с построената в него сграда на основание
изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност и на присъединено владение от
неговия наследодател.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ
начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
8
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява
винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се
претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от
ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната
сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на посоченото право ищците по
първоначално предявения иск и ищецът по насрещният иск ще увеличат своя актив, ако
искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо, поради което за тях е налице правен интерес
от предявяване на настоящите главен и насрещен иск и същите са процесуално допустими. В
същата насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
В рамките на съдебното производство, ищците по първоначалния иск и ищецът по
насрещния иск обосновават активната си материална легитимация и носител на спорното
материално право като се позовават на давностно владение като способ за придобиване на
абсолютното вещно право в качеството си на недобросъвестни владелци за период от 10 г.
преди подаване на исковата молба.
С оглед на тези данни и конкретни твърдения, в тежест на ищеца по първоначалния
иск и по насрещния иск е да установи в условията на пълно, главно доказване, че е
собственик на процесните имоти на посоченото основание – че е владял и упражнявал
фактическа власт върху имота с намерението да я свои за себе си.
В случай, че ищецът докаже горното, в тежест на ответника е да установи, че със
своите действия е прекъснал придобивната давност.
По делото не се спори, а същото обстоятелство се установява и от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 128, том първи, дело № 550/1998 г. от 31.03.1998 г., че
наследодателят на ищците съгласно представеното удостоверение за наследници Е. Е. Д.,
починал на 31.12.2018 г. става собственик на поземлен имот с идентификатор
55871.501.***, заедно с построени в него сгради. Имотът е придобит от ищците по
наследство от наследодателя им Е. Е. Д., който го придобива чрез нотариален акт за
дарение, през 1998г. Собственият на ищците имот е съседен на ПИ с идентификатор
55871.501.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул.
"Х. О.", с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на
територията „урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с
номер по предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с
идентификатори - 55871.501.692; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***
и 55871.501.***.
Видно от представеното от ответника удостоверение за наследници на Б. Н. Р. бащата
на ответника Б. В. Б. е син на В. Б. Н., внук на Б. Н. Х. и правнук на Б. Н. Р..
Съгласно кредитираната от съда СТЕ имот пл.№ 329 е записан в разписния лист по
отменения план от 1958 г. с вид и предназначение на имота - двор на Б. Н. Х.. Графата за
номер и дата на документа за собственост е попълнена нечетливо (вероятно насл. -
наследство).
Имот пл.№ 330 е записан в разписния лист по отменения план от 1958 г. с вид и
предназначение на имота със знак за повторение от горния имот (двор) на Б. Н. Х.. Графата
за номер и дата на документа за собственост е попълнена със знак за повторение от горния
имот (нечетливо вероятно насл. - наследство).
Части от имоти пл.№ 329 и пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958
г. попадат в поземлен имот с идентификатор 55871.501.*** по КККР. Площта на
припокриването на имот пл.№ 329 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958 г.
и поземлен имот с идентификатор 55871.501.***
по КККР е 21 кв.м, защрихована в зелено. Площта на припокриването на имот пл.№ 330 в
кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958 г. и поземлен имот с идентификатор
9
55871.501.*** по КККР е 98 кв.м, защрихована в жълто. В Община Перник - Дирекция
„МДТ имотът (55871.501.***) е деклариран от А. Б. В. и същият е заплащал данъци за него
от момента на декларирането до настоящия момент. Ищците по делото не са декларирали
имота и съответно не са заплащали данък за имота. Поземлен имот с идентификатор
55871.501.*** по КККР е записан по данните в СГКК Перник на А. Б. В.. Процесният имот с
идентификатор 55871.501.*** по КККР е заграден от всички страни с изключение на улица-
тупик в северозападния ъгъл на имота. В северозападната част на поземлен имот с
идентификатор 55871.501.*** по КККР има изграден гараж. За този гараж не са представени
строителни книжа. Като приложение към заключението е изготвена комбинирана скица
между имоти пл.№ 329 и пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план на гр. П., кв. „Б. В." от 1958 г.
и поземлен имот с идентификатор 55871.501.*** по КККР. На комбинираната скица е
показан и действащия регулационен план гр. П., кв. „Б. В." от 1997 г. Припокриването на
двата имоти пл.№ 329 и пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план с поземлен имот с
идентификатор 55871.501.*** по КККР е с обща площ от 119 кв.м.
С оглед констатациите на експертизата, а именно, че припокриването на двата имоти пл.№
329 и пл.№ 330 в кв. 34 по отменения план с поземлен имот с идентификатор 55871.501.***
по КККР е с обща площ от 119 кв.м., както и че имот пл.№ 329 е записан в разписния лист
по отменения план от 1958 г. с вид и предназначение на имота - двор на Б. Н. Х., дядо на
бащата на ответника Б. Б. и имот пл.№ 330 е записан в разписния лист по отменения план от
1958 г. с вид и предназначение на имота със знак за повторение от горния имот (двор) на Б.
Н. Х., прабаба на бащата на ответника Б. Б., може да се приеме, първоначалното
установяване на фактическата власт върху процесния имот от страна на бащата на
ответника Б. Б. и неговото семейство е било правото на собственост върху идеални части от
процесния имот придобити по наследство от наследодателите Б. Н. Х. и Б. Н. Х..
Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели ищците и семейството на
ответника, както и самият ответник използват процесния имот за да преминават през него,
за да си достъпят до своите собствени имоти и го използват за паркинг на автомобилите си.
Същите до настоящия момент са се намирали в добросъседски отношения.
Спорни по делото са наличието на предпоставките по чл. 68 ЗС, приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС, които пряко рефлектират върху оригинерния придобивен способ
по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищците се позовават на презумпцията по чл. 69 ЗС и твърдят, че владеят
имота, което се оспорва от ответника, който от своя страна заявява, че той владее имота.
Чл. 68, ал. 1 ЗС дефинира „владението“ като упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а ал.2 прави
разграничаване с „държането“, което представлява упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго, а съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
Налице е и трета форма на упражняване на фактическа власт, нерегламентирана в
закон, а наложила се в съдебната практика и цивилистика – „търпими и съизволителни
действия“, които не произтичат от договор между собственика или владелеца, а се
извършват с тяхно съгласие, поради което не пораждат последиците на владението и
държането - така Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о., ГК и
Решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., ВКС, І г. о. което ги дефинира като:
онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство,
по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
В първото от тук цитираните решения се приема, че при търпимите действия фактическата
10
власт се придобива със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може
да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения
/съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот,
действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право.
По делото са събрани множество доказателства чрез показанията на разпитаните
свидетели, от които се установи безпротиворечиво, че ищците и техният наследодател Е. Е.
Д. са преминавали през процесния имот за да си влизат в своя имот, както пеша, така и със
своите автомобили. Наследодателят Е. Е. Д. на ищците е засипвал с чакъл и пясък имота
при зимни условия, за да може да се преминава през същия, като тези действия са били
извършени със знанието и съгласието на бащата на ответника Б. Б.. Други действия извън
посочените извършвани от ищците или техния наследодател по отношение на процесния
имот не се установиха от разпитаните по делото свидетели.
Съдът приема, че съгласието на Б. Б., който се явява съсобственик на идеална част от
процесния имот по силата на наследствено правоприемство от наследодателите Б. Н. Х. и Б.
Н. Х., въз основа на което ищците преминават през процесния имот за да влязат в своя имот,
паркират своите автомобили, а техният наследодател е засипвал с чакъл и пясък имота при
зимни условия, за да може да се преминава през същия не представлява фактическа власт и
по това трябва да се различава от държането и от владението, поради което и не може да
служи за основание за придобиване. Трайната съдебна практика (Решение № 291/9.08.2010 г.
по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС и Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д.
№ 1162/2009 г. на II ГО) приема, че за да промени държането във владение, държателят
трябва да демонстрира открито пред собственика промяната в намерението за своене на
имота. Аналогично, същото разбиране се отнася и за търпимите действия – лицето, което ги
осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна –
че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота. В конкретния
случай липсват данни ищците изрично и явно да са демонстрирали пред Б. Б. намерение, че
своят, имота за себе си с каквито и да е било други действия различни от тези които съдът
приема за търпими действия, а именно преминаването през процесния имот за да имат
достъп до своя имот, паркиране на автомобили и засипване на имота със скална маса, което
е извършено във връзка с необходимостта да се преминава през него при зимни условия. В
конкретния случай, това е правено за общо благо. Трансформирането на търпимите действия
във владение за себе си е следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия от
страна на ищците и демонстрирано изрично пред собственика на имота (така т. 2 от
Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., пленум на ВС), което съдът не
намира за установено. Подобна демонстрация може да се приеме, че е била налице към
момента на образуване на досъдебното производство по тяхна жалба срещу ответника, което
е било прекратено с постановление на РП-Перник от 15.01.2024 г. по повод издадения в
полза на ответника констативен нотариален акт, но към настоящия момент не е изминал
необходимият десетгодишен давностен период, който е необходим за да придобие
недобросъвестния владелец правото на собственост върху имота на основание придобивна
давност по чл. 79 ЗС.
В случая съдът приема, че твърдяните от ищците действия, които същите са били
извършвали по отношение на процесния имот, а именно преминаване през същия с цел
достъп до собствения им имот и паркиране на автомобили в него и засипването му с пясък и
чакъл за да се използва за преминаване при зимни условия съставляват търпими действия, а
не упражняване на фактическа власт върху имота.
В случая не се касае за учреден в полза на ищците сервитут на преминаване през
имота по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 192, ал.1 от Закона за устройство на територията повелява, че право на
преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка
на подписите. Това важи за сервитутите, учредени след влизане в сила на закона на
31.03.2001г. До тогава правото на преминаване през урегулирани парцели не е била
11
предвидено в тогава действащите закони/ Закона за планово изграждане на населените
места/ от 01.03.1950 г до 31.05.1973 г./ и Закона за териториално и селищно устройство/ от
01.06.1973 до 30.03.2001 г./ и затова такова право не е могло да се придобие нито чрез сделка,
нито по давност. Имало е много случаи, в които съседи са се договаряли да преминават през
имота на някой от тях за да се осигури достъп по улица или водоизточник, но това се е
приемало като търпими действия, а не като правна сделка. Това е така, защото до 2001 г. е
липсвал законов регламент за право на преминаване през чужд имот.
Както бе посочено, придобиването по давност е мислимо при наличието на владение, което
трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Обективният признак
на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по
този начин се отблъсква владението на собственика.
В настоящия случай видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели
страните по делото са били в добри съседски и приятелски отношения до образуването на
настоящото производство.
От съвкупната оценка на доказателствата по делото – гласни такива ( на свидетелите
Давидков и Райчев), които съдът цени като обективни доколкото са лично възприети и
възпроизведени, наистина се установява, че наследодателят на ищците Е. Е. Д. е извършвал
действия по поддържането на имота, а именно засипването му с пясък и чакъл, за да бъде
проходим при зимни условия, като бащата на ответника Б. Б., който е собственик на идеална
част от процесния имот придобита по наследствено правоприемство не се е
противопоставял и по този начин е поддържал имота, но не се установява същият да е
владял имота в смисъла заложен в чл. 68 ЗС. Извършването на обичайни дейности, свързани
с поддръжката на един имот, респ. необходимост по поддръжка, за да могат да продължат
да бъдат използвани, по предназначение, а именно за преминаване през имота не
представлява демонстрация за своене на недвижимия имот, а е свързано с осъществяваното
от наследодателя на ищците фактическо ползване на имота като търпимо действие и е израз
на взаимопомощ от страна на съседи, произтичащо от техните отношения.
Презумпцията, установена с правилото на чл. 69 ЗС, не може да се основе на търпими
действия. Същата намира приложение само когато по естеството си фактическата власт
върху имота представлява владение още от момента на установяването си /така Решение №
12/19.02.2014 г. по гр. д. №1840/2013г. на ВКС, I г.о./. Ето защо в настоящата хипотеза, в
която ищците преминават през имота и паркират автомобилите си в имота по силата на т.
нар. търпими действия и липсва демонстриране спрямо собственика за промяна на
намерението им, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
Съдът приема, че по делото не е установен обективният факт на установяване и
упражняване на фактическа власт върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, нито че
владението на ищците в сочения период от време, са притежавали описаните необходими
признаци, за да породи присъщата си придобивна последица давността. При тези обективни
данни, приложимо право и наложила се съдебна практика, настоящият състав приема, че
предявеният първоначален иск е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като до
образуването на досъдебното производство прекратено на 15.01.2024 г. с постановление на
РП-Перник придобивна давност в полза на ищците не е текла. Владеене по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС се установява след 15.01.2024 ., но до датата на приключване на съдебното
дирене по настоящото дело не е изтекъл законоустановеният десетгодишен период.
12
По изложените съображения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, с който ищците молят съда да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на право на собственост върху поземлен имот - ПИ с идентификатор
55871.501.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул.
"Х. О.", с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на
територията „урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с
номер по предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с
идентификатори - 55871.501.692; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***
и 55871.501.*** спрямо ответника на основание давностно владение, като е направено и
искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 185, том първи, рег. № 1435 от 29.06.2023 г. на Нотариус Н. З. следва да се отхвърли
като неоснователен.
Независимо от отхвърлянето на главния иск съдът дължи произнасяне и по приетия
за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещен положителен
установителен за признаване на право на собственост върху имота на ответника -иск с
правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, с който се претендира се признае за
установено по отношение на ищците, че ответникът е единствен собственик на процесния
имот ведно с построената в него сграда на основание изтекла в негова полза 10 годишна
придобивна давност и на присъединено владение от неговия наследодател. Произнасянето
на съда по насрещния иск не е предпоставено от уважаването на главния иск, тъй като двата
иска не се намират във връзка на обусловеност помежду си.
Съдът намира насрещният иск за допустим, по изложените съображения относно
наличието на правен интерес от страна на ищеца по насрещния иск, но неоснователен по
следните съображения.
Съгласно чл. 82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към
своето владение и владението на праводателя си. Тоест, присъединяването на владението е
допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо
правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец
получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание,
което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. д. № 2246 по описа на
Второ г. о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г. о., решение № 699 от 02.11.2010
г. по гр. д. № 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о. и др. постановени по реда на чл. 290 от
ГПК.
Ищецът по насрещния иск А. Б. В. е син на Б. В. Б., което обстоятелство е безспорно
между страните. Б. В. Б. не е праводател по см. на чл. 82 ЗС на ответника А. Б. В., тъй като
не е негов наследодател, нито предходния владелец прехвърлил владението върху имота на
ответника на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота,
поради което не са налице предпоставките предвидени в чл. 82 от ЗС за присъединяване на
владението на ответника на неговия баща. Съдът счита, че по отношение на ответника А. Б.
В. също не може да се приеме, че същият е установил фактическа власт върху процесния
имот. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Райчев, който е напълно
безпристрастен като съсед на страните, не е виждал изобщо ответника да поддържа имота.
Бащата на ответника Б. Б. разпитан като свидетел заявява, че синът му ползва имота,
свидетелят С. посочва, че ответникът поддържа сградите в имота, чисти около къщата. Тези
описани по този начин действия извършвани от ответника отново съставляват „търпими и
съизволителни действия“, които не произтичат от договор между собственика или
владелеца, а се извършват с тяхно съгласие, поради което не пораждат последиците на
владението и държането - така Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019
г., I г. о., ГК и Решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., ВКС, І г. о. което ги
дефинира като: онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
13
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие. В първото от тук цитираните решения се приема, че при търпимите
действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика или владелеца,
като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите
междуличностни отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи
едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право.
В случая бащата на ответника на основание роднинската им връзка е позволил на същия да
ползва имота и да го поддържа като го чисти.
Трайната съдебна практика (Решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II
ГО на ВКС и Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО)
приема, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
открито пред собственика промяната в намерението за своене на имота. Аналогично, същото
разбиране се отнася и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да
демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да
осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота. В конкретния случай липсват
данни ответника изрично и явно да е демонстрирал пред Б. Б., както и пред ищците
намерение, че свои, имота за себе си с каквито и да е било други действия различни от тези
които съдът приема за търпими действия, а именно ползването и поддръжка на процесния
имот. Трансформирането на търпимите действия във владение за себе си е следвало да бъде
изразено в изрични недвусмислени действия от страна на ответника и демонстрирано
изрично пред собственика на имота или пред трети лица, каквито се явяват ищците (така т. 2
от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., пленум на ВС), което съдът не
намира за установено. Подобна демонстрация може да се приеме, че е била налице към
момента на издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт от 29.06.2023 г.,
но към настоящия момент не е изминал необходимият десетгодишен давностен период,
който е необходим за да придобие недобросъвестния владелец правото на собственост върху
имота на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС.
Заплащането на данъци с най - стара квитанция от създават за ищеца по насрещния
иск единствено право на облигационна вземане, но не и придобиване на право на
собственост върху идеална част от Имота (така Решение № 76 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 4761/2021 г., I г. о., ГК).
Следва да се отбележи, че бащата на ответника е извършвал в имота действия, които
биха могли да се характеризират като упражняване на фактическа власт върху имота,
построил е през 1986-1987 г. гараж, към настоящият момент използва гаража за склад, както
и външната тоалетна, както и кочината и кокошкарника, които също са се намирали в имота
и са били използвани преди това от неговите наследодатели.
С оглед на изложеното и насрещният установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК във вр. с чл. 79 ЗС предявен от ответника срещу ищците следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК също
така изрично е указано, че лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването
на удостовереното с този нотариален акт право. респ.че защитата на това лице е по исков
път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо
признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.Когато с
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата
на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
14
В настоящият случай съдът не постановява съдебно решение, което със сила на
присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт не следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК
По разноските:
Съдът счита, че с оглед изхода на спора, тъй като се отхвърлят и претенциите на
ищците и на ответника и ищец по насрещния иск като неоснователни и недоказани
сторените по делото разноски следва да си останат за страните, така както са направени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС
от М. Б. Д., ЕГН: ********** , И. Е. Е. ЕГН: ********** и Е. Е. Е., ЕГН: ********** и
тримата от гр. П., ул. „И. С.“ № * срещу А. Б. В., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Х. О. № **
за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
процесния имот ПИ с идентификатор 55871.501.*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес на имота: гр. П., ул. "Х. О.", с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет)
кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана", начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII,
при съседи: имоти с идентификатори - 55871.501.692; 55871.501.***; 55871.501.***;
55871.501.***; 55871.501.*** и 55871.501.*** спрямо ответника на основание давностно
владение, като и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 185, том първи, рег. № 1435 от 29.06.2023 г. на Нотариус Н. З. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗС от А. Б. В. срещу М. Б. Д., И. Е. Е. и Е. Е. Е. за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот ПИ с идентификатор
55871.501.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул.
"Х. О.", с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на
територията „урбанизирана", начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с
номер по предходен план - 1.1615, квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с
идентификатори - 55871.501.692; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***; 55871.501.***
и 55871.501.*** спрямо ответниците на основание давностно владение като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15