Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260333 05.02.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 412 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 12 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Доктор Г.М. Димитров № 16А, е
предявил против М.В.Д., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено,
че ответникът дължи следните суми: 981,38
лв. - главница, представляваща непогасени лизингови вноски по договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собственост върху лизинговия
актив, сключен на 19.02.2018 г.; 4,75 лв.
- неустойка за забавени плащания; 1126,77
лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 200,99 лв., представляваща платен данък
за 2018 г.; 696 лв. разходи за
възстановяване на лизинговия актив, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението, а именно – 07.08.2019 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 13076/2019 г. по описа на ПдРС. Претендират се и
разноските в настоящото производство.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 27.01.2021 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за
насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите присъдени по ч.гр.д. № 13076/2019 г. по описа
на ПдРС.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 189,81 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 13076/19 г. по
описа на ПдРС разноски- 60,19 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Д., ЕГН
********** ***, ДЪЛЖИ на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Доктор Г.М. Димитров № 16А, следните суми:
981,38 лв. - главница,
представляваща непогасени лизингови вноски по договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собственост върху лизинговия актив, сключен на
19.02.2018 г.; 4,75 лв. - неустойка
за забавени плащания; 1126,77 лв. -
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 200,99 лв., представляваща платен данък
за 2018 г.; 696 лв. разходи за
възстановяване на лизинговия актив, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13076/2019 г. по описа на
ПдРС.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********
***, да заплати на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Доктор Г.М. Димитров № 16А,
направените по делото разноски в
размер на 289,81 лева, както и направените по частно гр. дело № 13076/ 2019 г.
на ПдРС разноски в размер на 110,19 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението, ведно с
приложеното ч.гр. дело № 13076/2019 г.по описа на ПдРС, XIIІ-ти гр. състав да се изпратят на ПдРС
XIIІ-ти
гр. състав.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ