№ 686
гр. Пазарджик, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20245220102069 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 7 и следващите от ЗЗДН.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от С.
А. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** против съпруга й М. В.
В., ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „***** с твърдения, че съжителстват в
един апартамент и имат една пълнолетна дъщеря, която не живее с тях.
Допреди една година живеели по-нормално, но от една година ответникът
започнал да се държи странно, започнал да излиза вечер без да се обажда и
без да дава обяснения къде отива или къде ходи, а спрямо молителката
започнал да проявява вербална агресия. Агресията му ескалирала след
20.12.2023 г., когато неговите родители прехвърлили собствеността върху
апартамента на дъщеря им. На Коледа 2023 г. ответникът я заплашил, че това
щели да бъдат последната й Коледа и Нова година. На рождения му ден на
27.01.2024 г. молителката украсила дома им с балони, за да го отпразнуват, но
когото ответникът се прибрал, й казал, че тъкмо дошъл, за да я хвърли през
терасата, и си излязъл. На 07.05.2024 г. след като не могъл да си намери
ключа за колата, ответникът се ядосал и я заплашил с думите: „Не ме карай да
те удуша и да те хвърля в канала“. На 13.05.2024 г. ответникът имал някакви
финансови затруднения, бил ядосан и започнал да я нарича „боклук“ и да я
заплашва, като пак й казал: „Ще те хвърля или през терасата, или в канала, а
най-добре ще е да те блъсне кола“. Според молителката положението вече
станало нетърпимо, страхувала се за себе си, стараела се да не се засичат
вкъщи и се заключвала в спалнята. Моли да бъде издадена заповед за защита
1
от домашно насилие с мерките по чл. 5, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЗДН. Претендира
разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание молителката, лично и чрез пълномощника си
адвокат П., поддържа молбата за защита и моли да бъде уважена. Излага
подробни съображения по съществото на спора.
Ответникът М. В. В. лично и чрез пълномощника си адвокат Л. оспорва
молбата за защита от домашно насилие. Твърди, че не е отправял описаните в
молба обиди и заплахи към молителката, а част от изразите били извадени от
контекста.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 18.08.2001 г.
Спрямо тях не са били предприемани мерки за закрила по реда на ЗЗДН
и не били хоспитализирани в ДПБ Пазарджик. Молителката не е осъждана.
Ответникът е осъждан по НОХД № 58/2011 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Свидетелката С. Н. А., майка на молителката, установява, че страните са
живеели заедно до 21.05.2024 г., когато ответникът напуснал жилището им.
От една година отношенията между тях не били добри. Ответникът станал
агресивен и да се държал странно. Започнал да излиза, да прибира много
късно и да пие. Впоследствие нещата се усложнили. Когато се прибирал,
обиждал и заплашвал молителката, наричал я „боклук“, казвал й, че не може
да я гледа и да се маха или той ще се махне. Преди Коледа неговите родители
прехвърлили апартамента на дъщеря им и ответникът станал още по-
агресивен. На рождения му ден – 27.01.2024 г., той бил при родителите си, а
молителката го чакала у тях и се била приготвила с празнична обстановка да
стоплят отношенията, но той се прибрал ядосан, започнал да я обижда и й
казал, че ще я хвърли през терасата. Това започнало да притеснява
свидетелката и тя казала на молителката да не говори с ответника и да се
заключва в спалнята. На Великден й казал, че това ще бъде последният й
Великден. На 06-07.05.2024 г. се прибрал ядосан, не могъл да си намери
ключовете за колата и започнал да я обижда, като й казал, че бил решил да я
удуши и да хвърли в канала. След една седмица си дошъл пак ядосан и й
казал, че е дошъл да я удуши или по-добре да я блъсне кола. За поведението
на ответника свидетелката знаела от молителката, с която се чували всяка
вечер по телефона и тя й разказвала всичко. Свидетелката била много
притеснена като майка и предложила на молителката, ако иска, да отиде при
нея, но тя отказала, защото й били казали, че има право да живее в
апартамента след прехвърлянето му.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира молбата
за защита от домашно насилие за допустима, а разгледана по същество за
основателна.
Предмет на делото е молба за защита от домашно насилие, която е с
2
правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в посочената от закона връзка.
Изпълнени са изискванията на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, тъй като молителката
и ответника са съпрузи, а събраните по делото доказателства сочат, че
описаните в молбата за защита актове на домашно насилие на 07.05.2024 г. и
13.05.2024 г., попадащи в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
действително са били осъществени от ответника. В тази насока са
показанията на свидетелката И., която като майка на молителката има преки
впечатления от отношенията между страните и макар да не е била свидетел на
случаите, описани в молбата за защита, знае за същите в подробности, тъй
като са й били споделени от молителката. При това показанията й са
детайлни, логични и последователни, като свидетелката посочва конкретните
дати на случаите на домашно насилие и точните изрази, използвани от
ответника и описани в молбата за защита. Показанията на свидетелката се
подкрепят изцяло от подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, имаща доказателствено значение съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, и
не се опровергават от никакви други доказателства по делото. Поради това
съдът ги цени като обективни и достоверни. Следва да се има предвид също
така, че естеството на домашното насилие е такова, че същото обичайно се
случва в дома, между членовете на семейството и без присъствието на
свидетели, поради което не може да се очаква да бъдат събрани преки
доказателства за осъществяването на домашното насилие.
От друга страна ответникът не ангажира никакви доказателства, за да
обори твърденията на молителката и представената от нея декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Дадените
от ответника обясненията не могат да бъдат ценени като годни
доказателствени средства, тъй като същият изложи единствено изгодни за
себе си факти и обстоятелства.
Установеното по делото поведение на ответника – вербална агресия,
изразяваща се в отправяне на обиди и закани към молителката, представлява
форма на психическо и емоционално насилие спрямо нея. То накърнява
достойнството й и поражда чувство на страх у нея. Естеството и интензитетът
на осъщественото домашно насилие сочат на реална, а не хипотетична
възможност агресията на ответника да се насочи директно към телесната
неприкосновеност на молителката и заканите му да бъдат реализирани, като
бъде застрашено здравето или дори животът й. Поради това следва да се
вземат мерки за защитата на пострадалата, като на ответника бъде отнета
възможността да има физически контакт с нея и да осъществява спрямо нея
последващи актове на домашно насилие.
3
Подходящи и достатъчни според осъщественото домашно насилие са
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
пострадалата, отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното
жилище и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице. Тези мерки ще осигурят в достатъчна степен защита на
пострадалата и ще й гарантира спокойна и сиругра среда за живот, тъй като
от една страна извършителят на домашно насилие ще бъде възпрепятстван да
има физически досег с нея, а от друга страна същият ще бъде санкциониран
за поведението си и за изпълнението на мярката ще следят полицейските
органи, като при неизпълнението им нарушителят ще бъде задържан и ще
бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
Срокът на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН следва да бъде
определен на 9 месеца от една страна поради естеството на установеното
домашно насилие, а от друга страна – поради необходимостта да бъдат
осъществени целите на защитата от домашно насилие.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да се
възложат дължимата държавна такса по делото и разноските, сторени от
молителката.
По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила съгласно ЗЗДН на пострадалото
лице С. А. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*****, като:
ЗАДЪЛЖАВА М. В. В., ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „***** да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на съпругата
си С. А. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*****.
ОТСТРАНЯВА М. В. В., ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „***** от
съвместно обитаваното със С. А. В., ЕГН ********** жилище, находящо се в
гр. Пазарджик, ул. „***** за срок от 9 (девет) месеца.
ЗАБРАНЯВА на М. В. В., ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „*****
да се приближава до съпругата си С. А. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. „*****, до нейното жилище, местоработата й и до местата за социални
контакти и отдих, които тя посещава, за срок от 9 (девет) месеца.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „***** да
заплати на С. А. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „***** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 25
лв.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение.
При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчи на страните и
да се изпрати на РУ на МВР Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5