Решение по дело №575/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№III-237                                     31.07.2020 год.                                  гр. Бургас

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                               трети въззивен граждански състав

на четиринадесети юли                                    две хиляди и двадесета година,

в открито заседание в следния състав :

  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                  2. ЙОРДАНКА МАЙСКА

 

при участието на секретаря  Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Майска

въззивно гражданско дело № 575 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Т.Й. с ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Б., ж.к.М. Р., бл.**, вх.*, ет.*, чрез назначения й особен представител адв.Ивайло Кондев от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ж.к.Лазур, бл.151, ет.1 против Решение № 228/23.12.2019г. по гр.д. № 272/2019г. по описа на РС-Средец, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, сумата от 247,79 лева, представляваща представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от 20.02.2018г. до 17.04.2018г. за обект, находящ се в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15, с клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 20,49 лева  - обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 238/27.02.2019г. по ч.гр.д.№ 135/2019г., по описа на Районен съд – Средец. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Посочва, че са недоказани твърденията че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ответницата да е била клиент на ищеца по договор с предмет доставка на ел.енергия. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е достигнал до извод, че процесната ел.енергия е била доставена до обекта на въззивницата и че електромера е бил в изправност. Твърди се, че отчитането не се извършва ежемесечно и това води до фактуриране с натрупване на потребена от предходен период на ел. енергия за обекта. Изразява се несъгласие със заключението по приетата от първоинстанционния съд СТЕ. Оспорва се като неправилно решението досежно присъдените мораторни лихви.

       Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4  ГПК, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, чрез пълномощника юк.Р.Сулева-Черняева, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, намирайки го за правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски за юк.възнаграждение в минимален размер. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени искания.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.

     Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на  „ЕВН България Електроснабдяване” EАД да бъде установено, че съществува вземане на ищеца към И.Т.Й. с клиентски номер **********, както следва: 247,79 лева, представляваща стойността на консумираната от обект на потребление с ИТН: 2517815, с административен адрес в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“ № 15 електрическа енергия за периода от 20.02.2018г. до 17.04.2018г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г. в размер на 20,49 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 05.02.2019г. до окончателното й изплащане за което е издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение № 238/27.02.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 135/2019г., по описа на Районен съд  - Средец.

Исковата молба е подадена по разпореждане на съда реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищцовото дружество  е твърдяло в исковата си молба, че в качеството си на краен снабдител, съобразно разпордебата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, като действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съобразно чл.7, т.1 от общите условия дружеството поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с ИТН: 2517815, в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“ № 15. За И.Й. бил открит клиентски номер **********, като била подала заявление - декларация за започване продажба на електрическа енергия, ведно с декларация за достъп до мрежата и нотариален акт за собственост. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищцовото дружество доставило на обекта на ответника за периода от 20.02.2018г. до 17.04.2018г. електроенергия на обща стойност 247,79 лева, която до момента на подаване на исковата молба не била заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната елктрическа енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 20,49 лева за периода от 05.04.2019г. до 04.02.2019г.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът И.Т.Й., чрез назначения по делото особен представител адв.Ивайло Кондев, е представил отговор, с който е оспорил претенцията за главница и лихви като неоснователни. Счита, че не са налични доказателства, че между старните са възниквали облигационни отношения с предмет доставка на електрическа енергия, както и твърдението, че ответницата е ползвала услугите на дружеството; оспорил е: съществуването на ОУ; отразеното потребление на електоренергия от страна на ответницата и доставянето на други услуги до нея, като се твърдяло, че процесният обект е необитаем през периода, за който се претендира исковата претенция;извлечението от клиентската сметка на ответницата, приложена в материалите по заповедното производство; изправността на монтирания в обекта електромер. При условия на евентуалност, при приемане наличието на облигационна връзка между страните и е извършвана доставка на услуги, в отговора е изложено твърдение, че претендираните суми са платени своевременно, като по този начин е погасено задължението.

Представени са по делото писмени доказателства, установяващи, че ответницата е собственик на процесния електроснабден обект находящ се в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15 -  Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 156, том VIII, рег.№ 5002, дело № 1392 от 2015г., по описа на нотариус Веселина Кирилова с район на действие Районен съд – Средец,от който се установява, че И.Т.Й. е придобила имота, на дата 18.12.2015г.. Представена е и справка по лице от Службата по вписвания, за извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида № 31881 на ответника И.Т.Й., за периода от 01.01.1992 г. до 08.05.2019, от която се установява, че ответницата и към момента на справката същата продължава да е собственик на имота.

От приложени Заявление-дакларация за започване на продажба на ел.енергия, вх.№ 16816960/04.02.2016г. и Декларация за достъп до мрежата за клиентски № **********, подадено от И.Т.Й. се установява, че същата е заявила пред ищцовото дружество, че желае да получава ел.енергия за обект с ИТН-2517815, представляваща жилищна сграда в гр.Средец, ул.Атанас Манчев № 15.

От приетото по делото заключение на СТЕ, видно от което експерта е посочил, че в имота има електромер, който е преминал първоначална метрологична проверка и е одобрен през 2006г., преминал е и последваща проверка и на 05.06.2016г. с валидност, като средство за измерване до края на 2018г., същият има изискуемите стикери, пломби за това през процесния период, съобразно Закона за измерванията. При изслушването на защитата на експертизата вещото лице е посочило  че след като електромерът има необходимите знаци, той е годен за отчитане на електроенергия, като по тази причина смята, че доставяната енергия е отчетена от електромера е действително доставена на абоната. Установено е също така че електромера е прекъснат от захранване на 08.05.2019г.  поради неплащане на потребената ел.енергия.

По делото са представени фактура № **********, издадена на 23.03.2018г., за клиентски номер **********, място на потребление гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15, итн № 2517815, за отчетен период 20.02.2018г. до 17.03.2018г. на стойност 178,21 лева за доставена електрическа енергия /962 кВтч/ и фактура № **********, издадена на 23.04.2018г., за клиентски номер **********, място на потребление гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15, итн № 2517815, за отчетен период 18.03.2018г. до 17.04.2018г. на стойност 69,58 лева за доставена електрическа енергия /376 кВтч/.

Експерта, изготвил СИЕ е посочил, че процесните фактури са осчетоводени редовно съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като същите са осчетоводени в деня на издаването им съответно 23.03.2018г. и 23.04.2018г. и са сътавени следните счетоводни операции: на 23.03.2018г. за фактура № **********: с/ка Дт 411 „вземания от клиенти“, партида И.Й., клиентски номер ********** – 178,21 лева, с/ка Кт 701 „Приходи от продажба на продукция“ – 148,51 лева, с/ка Кт 453002 „Начислен данък ДДС на продажбите“ – 29,70 лева; на 23.04.2018г. за фактура № **********: с/ка Дт 411 „вземания от клиенти“, партида И.Й., клиентски номер ********** – 69,58 лева, с/ка Кт 701 „Приходи от продажба на продукция“ – 57,98 лева, с/ка Кт 453002 „Начислен данък ДДС на продажбите“ – 11,60 лева. Посочено е, че обезщетението за забава за процесния период е 20,49 лева, като за сумата 178,21 лева дължимата лихва за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г. е 15,15 лева, а за сумата от 69,58 лева дължимата лихва за периода от 05.05.2018г. до 04.02.2019г. е 5,34 лева. Сочи се, че  дължимата цена за консумираната електрическа енергия и достъп до мрежата по процесната фактура е изчислена правилно, съобразно решенията на КЕВР за процесния ценови период, като цените на електрическата енергия са определени с Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране Ц – 19/01.07.2017г. В заключението е прието, че за периода от 20.02.2018г. до изготвяне на заключението – 21.11.2019г., нямало извършени плащания от Й. в полза на ищцовото дружество, като задължението ѝ било в общ размер на 268,28 лева, включващо главница от 178,21 лева с падеж 04.04.2018г. и лихва от 15,15 лева по фактура № **********/23.03.2018г., както и главница от 69,58 лева с падеж 04.05.2018г. и лихва 5,34 лева по фактура № **********/23.04.2018г..

За да уважи предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1,  и чл.86, а.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по което ищецът е изправна страна, като  доставената до собствения на ответника обект ел.енергия не е своевременно заплатена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно  и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:

 

 

 

 

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.415,ал.1,т.2 ГПК и в рамките на установения в чл. 415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

 

 

 

 

По релевирания довод  от въззивника - за липса за  облигационно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на ел.енергия:

Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ, който продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

В чл. 35, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г., е предвидено, че ищецът публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най - малко в един централен и един местен всекидневник и в интернет страницата му, както и ги поставя на видно място във всички центрове за работа с клиенти на ищеца. Те влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В този смисъл е и нормата на чл. 98а, ал.4 ЗЕ. Ответникът не оспорва, че притежава посочения  в исковата молба обект; доводи в тази насока следват и от  представените писмени доказателства-цитирания по-горе нотариален акт. Този обект е присъединен към електроснабдителната мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия са разположени по заявление на ответната страна. За консумираната електрическа енергия крайният потребител дължи заплащане на цена, като редът и сроковете за заплащането й са регламентирани в Общите условия, съгласно чл. 98а, ал.2, т.4 ЗЕ. Предвид чл. 18, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца, потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по определени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за всички фактури. На основание чл. 28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР, крайните клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдите. Мрежова услуга съставлява и цената за достъп на крайния снабдител.

 

 

 

 

Във връзка с доставената на жалбоподателя - ответник електрическа енергия за процесния обект  ищецът е съставил фактури, отразени в информационния му масив. Съгласно експертното заключение по изслушаната съдебно - счетоводна и съдебно - техническа експертизи, начисляването на електрическа енергия е извършено съобразно действащата нормативна уредба. За исковия период има редовни отчети, на основание на които е съставена  процесната фактура със съответните отчетени количества електрическа енергия и достъп до електроразпределителната мрежа.

 

 

 

 

Неоснователен е релевирания от жалбоподателя довод-че ответната страна нямала качеството на клиент, тъй като обектът е необитаем. В случая вещото лице  по СТЕ установява, че уредът за измерване на ел.енергия е преминал успешно първоначална и последваща проверки за техническа годност със срок на валидност края на 2018г., поради което не е налице за експертизата съмнение за неправилно отчитане на потребената енергия, като няма данни уредът да е манипулиран.

С оглед на това и доколкото се установи наличието на правоотношение между страните, следва да се приеме, че този довод на жалбоподателя - ответник не е подкрепен с доказателства и се явява неоснователен.

Предвид обстоятелството, че съгласно изслушаните експертизи за исковия период са издадени фактури на обща стойност от 247,79 лева, както и че не се установи жалбоподателят да е погасил тези свои задължения, предявеният иск относно заявената главница се явява основателен. Правилно е прието  от първостепенният съд, че основателността на главния иск обосновава акцесорния такъв, като видно от заключението на СИЕ липсват плащания на падежирали вземания, като обезщетението за забава е изчислено в размер на 20,49 лева за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г..

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, а доводите на жалбоподателя са неоснователни, обжалваното решение следва да се потвърди.

 

 

 

 

По разноските по производството:

 

 

 

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.1 ГПК  в тежест на  въззивника И.Й.  следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на въззиваемото дружество във въззивното производство и  разноските за  особения представител на въззивника, заплатени от въззиваемия в размер от 100 лева, като в полза на ОС-Бургас следва да се заплати от въззивника и дължимата държавна такса от 37,50лв..

   

 

 

 

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                                                     

 

 

 

Р     Е     Ш    И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228/23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 272/2019г. по описа на РС-Средец.

 

 

 

 

ОСЪЖДА  И.Т.Й. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.М. Р., бл.**, вх.*, ет.* да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37 сумата от 200 лева/ двеста лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА  И.Т.Й. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.М. Р., бл.**, вх.*, ет.* да заплати по сметка на ОС-Бургас сумата от 37,50лв./тридесет и седем лева и петдесет ст./ представляващи дължимата за въззивното производство държавна такса.

 

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.

 

 

                                                                        

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: