№ 260263 / 21.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
град Монтана, 21.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и. първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА г. д. № 2064 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. Б. А. Б. Е. Е. 1., със седалище и. адрес на управление: г. С. у. Д. Х. №., представлявано от Н. Г. С. Ф. М. В. А. Г. и. А. Ч. Д., всеки от двама съвместно против Н.В.К. xxx. Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на искане-декларация за потребителски кредит от 18.12.2016г., на 19.12.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „Т. Б. А. Б. ЕАД като кредитодател и. Н.В.К., като кредитополучател, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер от 3 258.28 лева, от които 2 500 лева заемна сума, 214.50 лева застрахователна премия по услугата B. K. Живот, 218.79 лева застрахователна премия по услуга B. K. Безработица и. 351.99 лева такси.
Поддържа, че усвояването на заемната сума е чрез превеждане на средствата по кредита по банкова сметка xxx, открита в банката. Застрахователната премия е преведена директно по сметка на застрахователя, във връзка с което е издадено удостоверение.
Таксата за оценка на риска заявява, че се разпределя в месечните погасителни вноски.
Ищецът поддържа, че съгласно условията на договора върху предоставената на кредитополучателя сума се дължи възнаградителна лихва в размер на 26.78%, а начисляваният годишен процент на разходите е фиксиран на 45.07%. В договора е фиксирана и. общата дължима от потребителя сума, която е в размер на 4 365.67 лева.
В случай на забава на погасяването се дължи и. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума за периода на забавата.
Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита с 26 месечни вноски, падеж на 25-то число, с първа вноска, дължима на 25.01.2017г. и. последна 25.02.2019г., при размер на вноската първите 25 вноски по 167.91 лева, а 26 вноска в размер на 167.92 лева.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита, просрочие на три или повече последователни вноски, е обявена неговата предсрочна изискуемост, считано от 26.04.2017г.
Поддържа, че поради неизпълнението на договорното задължение е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК, входирано в Районен съд - г. Монтана. По заявлението е образувано дело № 3510/2017г., по което е издадена заповед за изпълнение № 2416/20.10.2017г., която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което заявителят предявява и. настоящия установителен иск на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Счита, че предявеният иск е основателен и. доказан и. следва да бъде уважен.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „Т. Б. А. Б. ЕАД срещу длъжника Н.В.К., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит от 19.12.2016г. в общ размер от 4 131.05 лева, представляващо главница в размер на 3 094.90 лева главница, възнаградителна лихва от 935.86 лева, обезщетение за забава в размер на 100.29 лева, ведно със законова лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и. направените по делото разноски. Заедно с исковата молба са представени и. писмени доказателства. Заявено е и. искане за прилагане на ч.г.д.№ 3510/2017 година по описа на МРС.
При условията на евентуалност поддържа, в случай, че искът по чл.422 ГПК бъде отхвърлен, ответника да бъде осъден да му заплати горните суми, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска и. разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.В.К. xxx, чрез назначен особен представител, адв.Д.И.., е подал отговор на исковата молба и. взема становище по предявения иск, като го оспорва изцяло.
Поддържа, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожност на договора за потребителски кредит, в частта, касаеща клаузите за допълнителни лихви, премии и. такси, поради противоречие със ЗПК, чл.21, ал.2.
Ответникът заявява, че не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, следователно претенцията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита е неоснователна. Развива подробни доводи и. съображения в писмения отговор.
Поддържа, че не е приложен погасителен план към договора за кредит, от който да бъде установено какъв е срока на договора и. какви суми се дължат от кредитополучателя.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява и. основателен.
Съображенията на съда са следните:
На 19.12.2016г. е сключен договор за потребителски кредит между ищеца, като кредитодател, от една страна и. ответника Н.В.К., като кредитополучател, от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри, а именно сума на кредита в размер на 2 500 лева, застраховка Живот – 214.50 лева, застраховка Безработица – недоброволна загуба на работа – 218.79 лева и. такса оценка на риска – 351.99 лева, или общо суми по главница в размер на 3285.28 лева и. договорна /възнаградителна/ лихва от 1080.39 лева или общо дължима сума по предоставения кредит в размер на 4365.67 лева.
Установено е също, че заемната сума от 2500 лева по договора за кредит е усвоена от ответника, преведена е по банкова сметка xxx.
Договорено е между страните задължението да се изплати на 26 месечни вноски, първата на 25.01.2017г. и. последната на 25.02.2019г., като 25 вноски са в размер на 167.91 лева, а последната 26 вноска е в размер на 167.92 лева.
В случай на забава за погасяването на определена вноска е уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитора обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата, съгласно чл.9.4 от договора.
По договора за кредит кредитополучателят е погасил две месечни вноски в общ размер от 334.91 лева, вместо 335.82 лева. Преустановил е плащането по кредита и. е изпаднал в просрочие от 25.04.2017г. и. до момента на изготвяне на заключението по ССЕ не е погасявал никакви суми по кредита.
В резултат неизпълнението от страна на кредитополучателя и. преустановяване на плащанията, поради просрочие на 3 или повече последователни вноски, а именно вноските на 25.02.2017г., 25.03.2017г. и. 25.04.2017г., на основание чл.16.2 от договора, кредиторът е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми, считано от 26.04.2017г.
Поради неизпълнение на договорното задължение на 19.10.2017г. ищецът в това производство “Т. Б. А. Б. ЕАД е депозирал в деловодството на Районен съд Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Въз основа на това заявление на 20.10.2017 година е издадена заповед за изпълнение №2416, съобразно която ответникът в това производство Н.В.К. е осъден да заплати на заявителя сумата от 3 094,90 лева главница, за незаплатени вноски по Договор за кредит, сумата от 935,86 лева договорна лихва, сумата от 100.29 лева обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до изплащане на вземането, както и. сумата от 82,62 лева държавна такса и. сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищеца предявява и. настоящия иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. С него се претендира установяване съществуването на вземането на заявителя към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК. Това обстоятелство, представляващо положителен юридически факт подлежи на установяване от ищеца. Пред ответника стои задачата да обори отрицателният юридически факт - погасил ли е задължението и. то погасил ли го е към датата на депозиране на заявлението в съда.
От представените писмени доказателства и. заключението на вещото лице по ССЕ, неоспорено от страните по делото, се установи, че задължението на ответника, представляващо неизплатен остатък по договора за кредит възлиза на сумата от 3 094.90 лева главница, 935.86 лева възнаградителна лихва и. сумата от 1145.10 лева лихва за забава.
Предсрочната изискуемост на кредита следва да бъде обявена с акт на кредитора и. надлежно съобщена на кредитополучателя.
Въпреки факта, че ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем, както и. че не е надлежно уведомил ответника, то последният дължи вноските с настъпил падеж към момента на подаване на задължението/ Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията Е. В./.
По несъмнен начин се установи, че към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, е настъпил падежът на всички погасителни вноски, поради което направеното възражение за ненадлежното уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост се явява ирелевантен.
В настоящото производство е направено възражение за наличие на неравноправни клаузи, водещи до недействителността и. нищожността на договора за кредит, които следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
Видно от заключението на вещото лице по ССЕ, лихвите по договора за кредит, в нито един от вариантите за изчисляване, не надхвърлят 3-кратния размер на законната лихва, а ГПР е по-малък от 5-кратния размер на законната лихва. Действителни са всички уговорени между страните клаузи, а претендираните суми са начислени на валидно правно основание.
Не се установи наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, с оглед на което и. претенцията на ищеца се явява основателна и. доказана по своето основание.
Относно размера, същия следва са бъде уважен в размер на 3094.90 лева главница, 935.86 лева възнаградителна лихва и. сумата от 100.20 лева обезщетение за забава. При изчисляване на законната лихва за забава вещото лице погрешно е изчислило крайния период, като вместо датата на подаване на заявлението, 19.10.2017г., е посочило дата 19.10.2020г., поради което следва да бъде уважен за размера, така както е предявен за сумата от 100.29 лева.
С оглед изхода на делото и. на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и. сторените в заповедното и. исковото производство разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 232.62 лева в заповедното и. сумата от 1 338.72 лева в исковото производство.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.К. постоянен адрес:xxx ЕГН xxxxxxxxxx, че вземането на „Т. Б. А. Б. Е. със седалище и. адрес на управление г.С. у. Д. Х. № 52-54, представляван от Н. Г. С. Ф. М. В. А. Г. и. А. Ч. Д., всеки от двама съвместно, по което на 20.10.2017 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2416 по ч.г. дело № 3510/2017 година по описа на Районен съд Монтана съществува до размер на 3 094,90 лева – главница, сумата от 935.86 лева договорна лихва от 25.02.2017г. до 26.04.2017г., сумата от 100.29 лева обезщетение за забава за периода от 25.02.2017г. до 05.10.2017г., ведно със законната лихва считано от 19.10.2017г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.В.К. постоянен адрес:xxx ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б. А. Б. Е. Е. 1., сумата от 232.62 лева разноски в заповедното производство и. сумата от 1 338.72 лева разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: