№ 8640
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110157719 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А....“ ЕАД, с ЕИК: ...... в качеството
му на цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и приложение № 1 към него от 11.04.2023 г. – сключен между
ищеца и дружеството „Б.....“, подадена чрез процесуалния му представител –
юрк. Нели Панчева-Атанасова, срещу М. М. М., с ЕГН: **********, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от общо 4900,28 лева, от които: 1/сумата от 2 000 лева – представлява
частично претендирана главница по договор за кредит № PLUS-
19031163/15.12.2021 г. за периода от 15.11.2024 г. до 15.07.2027 г. и 2/ сумата
от 2900.28 лева – представлява обезщетение за забава върху общата сума на
главницата от 20 721.01 лева за периода от 26.01.2024 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.06.2024 г.
/изключен е периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 10.06.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 34982/2024 г., СРС, 63 с-в. Претендират
се и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати посочените суми – ако съдът приеме, че предсрочна изискуемост не е
обявена надлежно.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № PLUS-19031163/15.12.2021 г., сключен между М. М. М. и
дружеството „Б.....“ по реда на ЗПФУР след попълване на заявка в уеб
страницата на кредитодателя и одобряването й. Посочва се, че
кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора – в
заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 80 000 лева. Посочва се, че
лихвеният процент за договорната възнаградителна лихва по кредита е
1
фиксиран за срока на договора, като кредитополучателят се е задължил да
погаси кредита на 120 равни месечни погасителни вноски, включващи част от
предоставената главница и част от договорната лихва. Общата стойност на
плащанията по кредита е в размер на 121 842 лв., а договорната
възнаградителна лихва за срока на кредита е 26 098 лв.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез приложение № 1 от 11.04.2023 г. към договор за
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. Уточнява се, че длъжникът е
уведомен за прехвърляне на вземането с уведомително писмо с обратна
разписка, но в случай, че съдът прецени, че длъжникът не е уведомен за
прехвърлянето извънсъдебно се прави искане длъжникът да се счита уведомен
за цесията с получаване на препис от исковата молба.
Посочва се, че ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по
договора за кредит, който е с краен падеж 15.12.2031 г. Твърди се, че съгласно
чл. 5 от условията по договора за кредит е уговорено между страните, че при
просрочване на две и повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички разноски за
събиране на вземането и всички определени в договора надбавки, без да е
необходимо изпращане на уведомление от страна на кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост. Допълнително, от страна на „А....“ ЕАД е
изпратено уведомление до кредитополучателя с уведомително писмо изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS9031163, връчено чрез ЧСИ Йордан Иванов Ценов,
рег. № 784 на КЧСИ, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора всички вноски по кредита са
дължими и изискуеми в пълен размер, считано от 26.01.2024 г. Уведомлението
е получено от длъжника на 26.01.2024 г.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за кредит № PLUS-
19031163/15.12.2021 г. с общи условия; договор за застрахователно
посредничество; сертификати за застраховка № PLUS-17143534 и обши
условия, стандартен европейски формуляр и декларация за цел на кредита,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания Д-22-00050-
1/15.02.2022 г., потвърждение за извършена цесия, пълномощно от „Б.....“,
уведомително писмо за извършена цесия и обратни разписки.
Прави се искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез процесуалния му представител – адв. М. Л., е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва
се договор за цесия, сключен между „А....“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като недействителен, тъй като в представения по делото
рамков договор за цесия и приложенията към него, липсва уговорена
насрещна престация, въз основа на което излага, че между страните не е
постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е клаузата,
касаеща цената на вземането, което се прехвърля.
2
Твърди, че цесията не е породила действие спрямо ответника, тъй като
не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на цена на
прехвърлянето. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между кредитното дружество и ответника по процесния
договор за кредит, с твърдението, че за действителността на договора за заем,
който е вид реален договор, следва не само да е постигнато съгласие между
страните, но и сумата – предмет на договора да е реално предадена на
заемателя.
Оспорва договора за кредит като нищожен поради нарушаване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не са взети
предвид допусканията, не е посочен метода на изчисляване на предвидения в
него ГПР и не са посочени необходимите компоненти, включени в ГПР, което
съобразно практиката на СЕС следва да се приравни на липса на посочен ГПР.
На следващо място, твърди се, че в ГПР не е включена застрахователната
премия, поради което и посочения в договора ГПР не е правилно изчислен и
не отговаря на действителния размер на ГПР, което е самостоятелно
основание за нищожност на договора. Твърди се също така, че нито от текста
на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план става
ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част –
лихва, и каква част – такса за обслужване на кредита. От договора за кредит не
става ясно дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка
погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и
лихвата и едва тогава се изплаща главницата.
Позовава се също така на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 ЗПК,
като посочва, че договорът не съдържа клаузи относно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора за кредит, срока, в който това
право може да бъде упражнено и останалите условия за неговото
упражняване, липсва информация за размера на лихвения процент на ден,за
реда за прекратяване на договора за кредит, извънсъдебна възможност за
решаване на спорове. Счита, че в настоящия случай, договорът за
застрахователно посредничество, сертификата за застраховка и общите
условия към нея, които представляват неразделна част от процесния договор
за кредит, не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за представяне на
всички елементи от договора с еднакъв по размер, вид и форма шрифт не по-
малък от размер 12.
Посочва, че шрифта, използван в процесния договор за кредит и този
използван в договора за застрахователно посредничество и документите към
него не са еднакви по вид, формат и размер. Оспорва дължимостта на
начислените по договора за кредит застраховка „защита на плащанията“ и
„такса ангажимент“, тъй като таксите представляват действие по управление
на кредита, като начисляването на посочените такси влиза в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а също така твърди, че ответникът не се е възползвал от
застраховка „защита на плащанията“. Поддържа, че въпреки, че
застрахователната премия е включена в погасителната вноска по кредита,
размерът на застрахователната премия не е взет предвид при изчисляване на
ГПР, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поддържа също така, че
3
таксата ангажимент представлява скрито възнаграждение за кредитора,
поради което посочената такса е нищожна поради заобикаляне на
изискванията на закона и като неравноправна клауза в потребителски договор.
Въз основа на посоченото моли в случай, че съдът прецени, че
договорът действително е нищожен съдът да отхвърли иска изцяло, в това
число и предявения иск за главница, тъй като чистата стойност на кредита по
чл. 23 ЗПК при нищожност на договора за кредит е дължима на
извъндоговорно основание, а предявените искове, в това число и искът за
главница, са заведени на договорно основание, поради което, ако съдът уважи
предявения иск ще допусне нарушение на диспозитивното начало и съдът ще
се произнесе по нещо различно от поисканото.
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорът за кредит
е изцяло недействителен, но искът следва да се уважи на основание чл. 23
ЗПК, всички направени плащания следва да се приспаднат от размера на
предоставената парична сума по кредита.
Релевира възражение за давност по отношение на процесните вземания.
Посочва, че всяка погасителна вноска е със самостоятелен падеж и съответно
за всяка вноска от падежната й дата тече отделна давност.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира разноски за водене на делото съобразно
представен списък, в това число и адвокатско възнаграждение.
Моли съдът да изиска оригинал на договора за кредит и приложените
към него документи по реда на чл. 183 ГПК и в случай, че такъв не бъде
представен да се изключат от доказателствата по делото.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 34982/2024 г. по описа на
СРС, 63 с-в.
Относно искането на ответника по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК за
задължаване на ищеца да представи оригинал на договора за кредит, съдът
намира, че искането е необосновано, бланкетно и голословно. Съгласно
Решение № 75 от 04.08.2020 г. по гр.д. 4626/2019 г., ВКС, IV г.о. „Оригиналът
трябва да бъде представен от страната при поискване от съда, като целта е
установяване на първо място, че такъв документ съществува в действителност,
съответно какво е действителното му съдържание, също дали то съответства
на копието. Нуждата от представяне на оригинал на документа е налице и
когато копието е неясно, нечетливо, а още и когато документът, представен в
копие, бъде оспорен по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК – за проверка на
неговата автентичност и/или истинност. Когато няма спор между страните, че
документ със съдържание, напълно съответстващо на представеното копие
съществува, няма смисъл да се изисква оригиналът, още по-малко да се
4
прилага последицата по чл. 183, изр. 2 ГПК при непредставянето му, ако
копието на документа е ясно и четливо и за съда няма съмнения за
симулативност на процеса.“ Доколкото в случая ответникът не обосновава
нито една от посочените хипотези, в които следва да се изисква оригинал на
представен документ по реда на чл. 183 ГПК, а между страните е безспорно,
че процесния договор за кредит е сключен (релевирани са възражения по
същество за недействителност на договора и липса на действие на договора),
съдът намира, че следва да остави без уважение доказателственото искане на
ответника и да му укаже да конкретизира защо иска представяне на оригинал
на посочените документи.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
предвид направените в ОИМ оспорвания и възражения, се явява относимо,
необходимо и допустимо и доказателственото искане следва да се уважи, като
съдът следва да постави служебно въпроси за изчисляване на размера на ГПР.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът, в качеството си на цесионер, претендира права от
договор за кредит № PLUS-19031163/15.12.2021 г., сключен между ответника
и дружеството „Б.....“ , вземанията по който договор са прехвърлени на ищеца
чрез договор за прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1
към него от 11.04.2023 г., сключен между ищеца и дружеството „Б.....“ .
- правна квалификация – установителните искове са с правно
основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че между Б.....“ и М. М. М. е сключен
договор за кредит № PLUS-19031163/15.12.2021 г., както и че М. М. М. е
усвоил сумата по кредита.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Спорно между страните е дали договорът за кредит е действителен,
както и дали цесията обвързва ответника.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между „Б.....“ КЧТ и ответника по Договор за
потребителски кредит № PLUS-19031163/15.12.2021 г., както и реално
изпълнение по същия. Ищецът е длъжен да докаже наличието на
5
облигационно отношение по договор за прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и приложение № 1 към него от 11.04.2023 г., сключен между
ищеца и дружеството „Б.....“ , както и надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия. Ищецът следва да докаже и настъпване на
предпоставките и уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита, за което на този етап не представя доказателства.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, в това
число и твърденията за недействителност на договора за кредит на посочените
в ОИМ основания, както и възраженията за погасяване по давност.
По възражението за давност на ответника, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже обстоятелства, които спират или прекъсват давността.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства, че е изпратил на ответника уведомление за предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит. Ищецът не
сочи доказателства и за заплатена в полза на трето лице застрахователна
премия.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 34982/2024 г. по описа на СРС, 63 с-в. към
настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК за задължаване
на ищеца да представи оригинал на посочените документи в ОИМ.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на следните въпроси: 1/поставените от ищеца в т. I от
доказателствените искания към ИМ задачи, както и на следните въпроси,
поставени служебно от съда: 2/ какви суми са постъпили от ответника
кредитополучател и какви задължения са погасени от ищеца с постъпилите
плащания; 3/ постъпвали ли ли са суми за застрахователна премия и
заплащана ли е такава от ищеца в полза на трето лице за сметка на ответника
кредитополучател и в какви размери; 4/ да посочи въз основа на какви
компоненти е изчислен ГПР по кредита; 5/ да посочи размер на ГПР по
кредита, ако при изчисляване се включи такса ангажимент; 6/ да посочи
размер на ГПР по кредита, ако при изчисляване се включи и застрахователната
премия; 7/ да посочи размер на ГПР по кредита, ако при изчисляване се
включи застрахователната премия и такса ангажимент; 8/ да посочи каква част
от главницата би била погасена и каква част остава дължима с постъпилите от
ответника плащания – т.е. ако няма суми от постъпленията, отнасяни за
погасяване на лихви, такса ангажимент, застрахователни премии и други
допълнителни задължения.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 650 лева, вносим от
6
ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе така определения депозит по депозитна
сметка на СРС в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение и да представи доказателства за това, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай поведението му може да бъде
ценено при условията на чл. 161 от ГПК и съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред доказването.
УКАЗВА на третото неучастващо по делото лице „Б.....“ КЧТ да
предоставят пълен достъп на вещото лице до счетоводните си книги, КАТО
ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредоставяне на достъп до неговите
счетоводни книги съдът може да му наложи имуществена санкция и/или глоба
на виновните длъжностни лица в размер от 50 лв. до 300 лв., а при повторно и
следващо нарушение – от 100 лв. до 1200 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице при поискване служебно съдебно
удостоверение, за достъп до счетоводните книги на „Б.....“ КЧТ.
НАЗНАВА за вещо лице В. П., която да бъде призована след внасяне на
определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в
срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.04.2025 г. от
11.20 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
7
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8