№ 12828
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110111253 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от М. Б. К.И.,ЕГН
**********,с адрес АДРЕС,с пълномощник адв.Т. Р.,с адрес АДРЕС,против
ОТВЕТНИК,с адрес АДРЕС,с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1000 лева,предявена като частичен иск от 20000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди.
Ищцата твърди,че е работила при ответника и по времето,когато била
служител срещу нея било заведено дело – иск за повреждане на автомобил,а
за тази повреда ищцата нямала никаква вина. Сочи се,че предявената от
ответника срещу ищцата искова претенция била отхвърлена с влязло в сила
съдебно решение. Ищцата поддържа,че предвид заведеното срещу нея дело
напуснала работа,получила нервен срив,затворила се в себе си,изпитвала
страх и притеснения. Ищцата твърди,че е търпяла вреди в периода 19.06.2019
г. до 17.08.2022 г. Претендира сумата от 1000 лева,предявена като частичен
иск от 20000 лева. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът ОТВЕТНИК в депозирания писмен отговор твърди,че
исковата претенция е недоказана – оспорва да са предприети противоправни
действия,твърди се,че ОТВЕТНИК предявява иск,защото полага грижи за
повереното му имущество,твърди се,че предявяването на иск не представлява
действие,което може да ангажира отговорността на ответника,а
предявяването на иск е упражняване право на защита,което е конституционно
регламентирано. Поддържа се,че не е вярно твърдението,че спрямо ищцата е
упражняван натиск за напускане на работа,оспорва се твърдението,че на
ищцата са причинени вреди. Ответникът моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
1
установено следното :
Видно от заявление от 18.06.2019 г.,депозирано от М. Б. К.И. до
началника на ОТВЕТНИК е отправено искане за прекратяване на служебното
правоотношение,считано от 01.07.2019 г. по взаимно съгласие.
Със заповед № РД-15-1311/25.06.2019 г. на началника на ОТВЕТНИК е
прекратено служебното правоотношение с М. Б. К.И.,считано от 01.07.2019 г.
Представено е психологическо становище на психолог М.М. за Мадлен
Иванова.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит
като свидетел на Боян Иванов – съпруг на ищцата,от чиито показания се
установява,че в средата на м.юни 2019 г.,когато съпругата му била в Златица
поради пороен дъжд не могла да се прибере със служебна кола,а се наложило
да бъде извикан репатрак. Според свидетеля Иванов съпругата му е работила
в ОТВЕТНИК от 2006 г. и до инцидента нямало забележки към нейната
работа,а съпругата му тежко изживяла делото,образувано по иск на
ОТВЕТНИК да заплати сумата от 10000 лева за колата при положение,че
колата би трябвало да има застраховка каско и при наличието на
форсмажорни обстоятелства. Свидетелят Иванов е казал,че неговата съпруга
се променила,затворила се в себе си и избягвала контакти с близки и
познати,а след 2020 г. почти не шофирала и не са ходили почти никъде.
Според показанията на свидетеля Иванов неговата съпруга станала по-
раздразнителна,започнала да пуши повече,а състоянието й се подобрило след
като започнала работа в Министерство на образованието.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че са възникнали вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от деяние,което се явява противоправно.
Разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЗД регламентира оборима презумпция за
вината,т.е. ответникът следва да ангажира доказателства,че виновно
поведение липсва. С иска по чл.49 от ЗЗД се цели ангажирането на
обективната отговорност на възложителя на работата,при или по повод на
която са възникнали вредите. Съобразявайки разпределението на
доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК,ищцовата
страна следва да проведе доказване,че са възникнали вреди,да докаже
наличието на деяние – действие или бездействие,с което се нарушава
принципа да не се вреди на другиго,да бъде доказано,че между деянието и
вредите съществува причинно-следствена връзка по начин,по който вредите
не биха се проявили,ако не беше осъществено деянието. Липсата на някоя от
изискуемите от закона материалноправни предпоставки за уважаване на иска
означава,че искът подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция,предявена от
ищцата К.И. за сумата от 1000 лева,предявена като частичен иск от 20000
лева обезщетение,претендирано спрямо ОТВЕТНИК,подлежи на отхвърляне
като недоказана по основание. Изложените от ищцата К.И. твърдения са,че са
й причинени неимуществени вреди вследствие на образувано срещу нея
гражданско дело,по което искът е отхвърлен. Съдът намира,че не може да
2
бъде ангажирана отговорността на ответника,претендирана по реда на чл.49
от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД поради предявяване на иск. Както беше посочено,тази
отговорност може да бъде ангажирана само за противоправни деяния.
Софийският районен съд намира,че подаването на искова молба и
предявяването на иск представлява правомерно действие и за упражняване
право на иск не би могла да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Всяко лице – физическо или юридическо,което счита,че са накърнени негови
субективни граждански права може да предяви иск за защита на накърненото
си право и упражняването правото на иск представлява упражняване право на
защита. Следователно подаването на искова молба и формулирането на
гражданскоправна претенция пред съд представлява правомерно
действие,чието упражняване е регламентирано в закон. По тази причина
липсва изискуема от закона материалноправна предпоставка за уважаване на
исковата претенция,предявена от ищцата К.И. и само на това основание искът
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение съдът намира,че следва да
бъде присъдено такова в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от
ЗЗД,предявен от М. Б. К.И.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,с пълномощник
адв.Т. Р.,с адрес АДРЕС,против ОТВЕТНИК,с адрес АДРЕС,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лева,предявена като
частичен иск от 20000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА М. Б. К.И.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ОТВЕТНИК,с адрес АДРЕС,
сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3