МОТИВИ
по АНД № 675/2020г. по описа на ПлРС:
С постановление
от 20.03.2020 г. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е установил, че
са налице основанията на чл.78а от НК по образуваното срещу Г.П.Г. ***, ЕГН **********,
досъдебно производство № Д-595/2019г. по описа на РП-Плевен за извършено
престъпление по чл.309, ал.1 от НК и е направила предложение пред Районен съд –
гр. Плевен за освобождаване на Г.П.Г. ***, ЕГН ********** от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание за това, че на неустановена
дата до 11.04.2018г. в гр. Плевен е преправил съдържанието на следните частни
документи:
- Разходен касов
ордер издаден от ЗП „Г.Г.“***.12.2014 г. за изплатена сума в размер на 6350
лева на А.Д.Д., като дописал текст „аванс 2014/15г.“;
- Разходен касов ордер издаден от ЗП „Г.Г.”*** от дата 01.12.2015г. за изплатена сума в размер на
6350лв. за изплатена сума на А.Д.Д., като дописал текст „допл.+аванс“;
- Разходен касов ордер
издаден от ЗП „Г.Г.”*** от дата 26.11.2016г. за изплатена сума в размер на 4150
лв. на А.Д.Д., като дописал текст „26.11.2016г. и аванс“
и на същата чрез *** Й.Я. ги употребил пред Районен
съд-гр.Плевен по гр.дело №423/2018г. за да докаже, че не съществува парично
задължение за стопанската 2016/2017г. към арендодателя А.Д.Д..
Подсъдимият редовно призован, явява се в първото по делото съдебно
заседание, като не признава вината си. Възползва се от процесуалното си право
да не дава обяснения. В следващото заседание не се явява и не изразява
становище по съществото на делото. Представлява се от процесуалния си
представител, *** по пълномощие – адв. Д.Д. ***. Защитникът моли съда да оправдае подзащитния
му по така повдигнатото му обвинение, тъй като счита, че не е налице нито от
обективна, нито от субективна страна наличието на признаци, които да доведат до
извод, че е осъществен състава на чл.309, ал.1 от НК, за да бъде потърсена от
същия наказателна отговорност за извършено престъпление по този текст. Подробно
се аргументира.
Р.п.– П. редовно призована, не изпраща представител и
не ангажира становище по съществото на делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият Г.П.Г. е
роден на ***г***, ***, ***
гражданин, с висше образование, работи – *** на ЗП „Г.Г.“***, женен е, не е
осъждан, с ЕГН **********.
На 08.01.2013г. подсъдимият Г.П.Г. като арендатор сключил
договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания Плевен под №
134/09.01.2018г. с А.Д.Д. като арендодател, чрез пълномощника Г.П.Г. въз основа
на пълномощно от 20.11.2012г. с рег.№3721 на Плевенски нотариус, с което Д. го
упълномощил да подпише договор за аренда включително сам със себе си. Договорът
бил сключен по този ред /сам със себе си/ за срок от пет години. Арендното
плащане било посочено в договора в размер на 30 лева за декар за всяка
стопанска година, което следвало да се извършва еднократно в брой срещу
подписан от арендодателя РКО. Подробно били описани отдадените под аренда земеделски земи,
като общата им площ била в размер на 137,885 декара. Св. Д. и подс. Г. устно се
договорили подсъдимият да му заплаща сумата от 50 лева на декар и не знаел за
вписаната цена на рентата в договора в размер на 30 лева. Не поискал и
екземпляр от договора. Първите две години подсъдимият Г. заплащал редовно според
устната договорка сумата от 50 лева на декар. С РКО от дата 27.12.2014г. и с РКО
от дата 01.12.2015г. била заплатена сумата от по 6350 лева / съответно за стопанската
2013/14 година и за стопанската 2014/15 година /. На 26.11.2016г. подсъдимият Г.
и св. Д. се срещнали и подсъдимият заплатил на Д. сумата от 4150 лева /за стопанската
15/16г/, с уговорка остатъкът от сумата да бъде изплатен по-късно. За сумата от
4150 лева бил съставен и РКО. Тогава Г. обяснил на Д., че в сключения договор
за аренда Г. е вписал сумата не от 50 лв. на декар, а е вписал сумата от 30
лева на декар. Доплащане от подс. Г. не било извършено, като същият предоставил
на Д. копие от сключения аренден договор.
На 16.01.2018г. св.А.Д.
депозирал искова молба в Районен съд-Плевен за неизплатена арендна вноска за
стопанската 2016/2017 година в размер на 4136,55 лева. Образувано било гр.дело
№423/2018г. по описа на Районен съд-Плевен. В хода на гражданското дело, с цел
доказване на твърдяните от страните обстоятелства – ищецът Д., чрез адв. Г.
представил в открито съдебно заседание на 05.04.2018г. в оригинал РКО, без
номер и дата, за изплатена парична рента в размер на 4150 лева за 2015г.
Ответникът по гр.дело и подсъдим Г.П.Г., чрез адв. Й.Я. в писмено заявление до
Районен съд-Плевен с вх.рег.№ 9427/11.04.2018г. представил в оригинал три броя
РКО, както следва:
- РКО от 27.12.2014г.
с надпис от „ЗП – Г.Г. – Д.Дъбник от 01.12.15г. да се брои на А.Д.Д. *** за
парична рента – 2013-2014г. и аванс 2014/2015г. сумата от 6350 лева;
- РКО от дата
01.12.2015г. с надпис от „ЗП – Г.Г. – Д.Дъбник от 01.12.15г. да се брои на А.Д.Д.
пар. рента 2014/2015г. доп. + аванс сумата от 6350 лева;
- РКО от дата
26.11.2016г. с надпис от „ЗП – Г.Г. – Д.Дъбник от 01.12.15г. да се брои на А.Д.Д.
*** за парична рента аванс сумата от 4150 лева.
Назначена била съдебно-графологична
експертиза по гр.дело, която установила дописване в представените от ответника
- подс. Г.Г. страна 3 броя РКО, извършено именно от Г., а
съдебно-икономическата експертиза установила, че такива авансови плащания не са
извършвани и осчетоводявани.
Плевенски окръжен съд
с Решение от 21.11. 2018г. отхвърлил като неосноввателен предявеният от ищеца Д.
граждански иск да му бъде заплатена от ответника – подс. Г.Г. сумата от 4136,
55 лева с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ.
По случая било образувано настоящото досъдебно производство.
Горната фактическа
обстановка се установява от депозираните в хода на съдебното производство
показания на свидетеля А.Д.Д., от които се установява в конкретика извършеното
от подсъдимия деяние, които съдът кредитира като обективни и кореспондентни с
ценените от него писмени доказателства, находящи се в досъдебно производство № 595/2019г.
по описа на РП-Плевен, прочетени по реда на чл.283 от НПК в съдебно заседание и
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК. От
показанията на св. Д. се установява, че в края на 2012г. упълномощил подсъдимия
Г.П.Г. като арендатор да
сключи договор за аренда за наследствените му земеделски земи намиращи се в
землището на гр. Долни Дъбник включително и сам със себе си. Посочва, че устно
се договорили подсъдимия да му заплаща сумата от 50 лева на декар, като не
проявил интерес да получи екземпляр от договора. Твърди, че първите две години подсъдимият
Г. заплащал редовно според устната договорка сумата от 50 лева на декар, като с
РКО от дата 27.12.2014г. и с РКО от дата 01.12.2015г. , предявени му от съда, му
била заплатена сумата от по 6350 лева / съответно за стопанската 2013/14 година
и за стопанската 2014/15 година /. Сочи, че на 26.11.2016г. с подсъдимият Г. се
срещнали и подсъдимият заплатил на Д. сумата от 4150 лева /за стопанската
15/16г/, с уговорка остатъка от сумата да бъде изплатен по-късно. За сумата от
4150 лева съставили РКО, който отново съдът му предяви. Св.Д. потвърди, че е
получил сумите визирани в трите РКО. Пак
от показанията на св.Д., се установява, че в по-късен момент когато си потърсил
плащането за стопанската 2016/17 година, подс.Г. му обяснил, че в сключения
договор за аренда Г. е вписал сумата не от 50 лв. на декар, а е вписал сумата
от 30 лева на декар, като същият едва тогава предоставил на Д. копие от
сключения аренден договор. Св.Д. посочва още, че през 2018г. депозирал
искова молба в Районен съд-Плевен за неизплатена арендна вноска за стопанската
2016/2017 година в размер на 4136,55 лева. Образувано било гр.дело №423/2018г.
по описа на Районен съд-Плевен, в хода на което било установено, че Г. извършил
дописване с думи за плащания като аванс. Твърди, че ПлОС въпреки това не приел
претенцията му да му бъде заплатена от подсъдимия сумата от 4136, 55 лева.
Съдът цени напълно показанията на свидетеля Д. не само защото ги възприе като
обективни и депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване,
но и защото ги възприе като напълно логични и последователни, а също и като
кореспондиращи на двете експертни заключения. На първо място тези показания съответстват на назначената в хода на ДП
съдебно-графологическа експертиза, от която се установява дописване от подсъдимия Г.Г.
в представените от него по визираното гр.дело РКО, анализирани в детайли от
вещото лице, а също и от съда в правните му изводи. Показанията на св.Д. и
експертното заключение по назначената съдебно графологична експертиза
съответстват напълно и на назначената в хода на ДП съдебно-икономическа
експертиза, видно от която такива авансови плащания, посочени във всеки един от
процесните 3 бр. РКО не са извършвани и осчетоводявани. Както ще бъде посочено
по – подробно и в правните изводи липсата
на осчетоводени авансови плащания по ордерите не касае единствено фискалната
изправност на Г.Г. като земеделски производител, а е допълнителен
доказателствен факт, че авансови плащания не са извършвани и подс.Г. не е
действал с намерението да извършва такива когато е преправил трите РКО.
Като неоспорени следва да бъдат кредитирани от съда приложените по
делото Договор за аренда на земеделска земя от 08.01.2013г., вписан в Служба по
вписвания Плевен под № 134/09.01.2018г., пълномощно от 20.11.2012г. с рег.№3721
на Плевенски нотариус, ксерокопия на нотариални актове на л.103-114
от делото, както и удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания, както и нотариални актове и договори за
доброволна делба, справки от общинска служба по земеделие на л.57 и следващите,
касаещи правото на собственост на св.Д. върху процесните земеделски земи,
отдадени под аренда, характеристична
справка и свидетелство за съдимост.
При така приетата фактическа
обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият Г.П.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
От обективна страна на неустановена дата до 11.04.2018г. в гр. Плевен преправил съдържанието на следните частни документи:
- Разходен касов
ордер издаден от ЗП „Г.Г.“***.12.2014 г. за изплатена сума в размер на 6350
лева на А.Д.Д., като дописал текст „аванс 2014/15г.“;
- Разходен касов ордер издаден от ЗП „Г.Г.”*** от дата 01.12.2015г. за изплатена сума в размер на
6350лв. за изплатена сума на А.Д.Д., като дописал текст „допл.+аванс“;
- Разходен касов ордер
издаден от ЗП „Г.Г.”*** от дата 26.11.2016г. за изплатена сума в размер на 4150
лв. на А.Д.Д., като дописал текст „26.11.2016г. и аванс“ и на същата чрез *** Й.Я. ги употребил пред Районен
съд-гр.Плевен по гр.дело №423/2018г. за да докаже, че не съществува парично
задължение за стопанската 2016/2017г. към арендодателя А.Д.Д..
Деянието
по чл. 309 от НК е двуактно престъпление. От обективна страна трябва да е
налице както съставяне на неистински или преправяне на истински частен
документ, така и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или
не, прекратяването или изменението на някое право, задължение или
правоотношение. По този състав престъплението ще е довършено с използването на
документа – чрез представянето му пред съответното длъжностно лице или частно
такова. /в т.см. Постановление №3 от 1982г. на Пленума на ВС/
С други думи преправянето според теорията и
съдебната практика се изразява във въздействие върху съществуващ истински
документ чрез подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез
заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено
/В този смисъл Решение №324/13.06.2013г. на ВКС, по н.дело № 9108/
2013г./. Съдържанието на документа включва както самото
изявление, така и всички останали необходими елементи – подпис, дата, печат и други.
Когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението, на документа се
придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов
автор и е част от първоначалното изявление. Създава се несъответствие между
действителното и промененото чрез преправянето изявление на автора, каквото
всъщност той не е правил, или не е правил първоначално, ако авторът е същия,
както е в настоящия случай. Преправянето не води до съставяне на документ с
невярно съдържание, а до превръщане на истински документ в неистински.
На
практика подправеният документ е втората форма на неистинския документ. При нея
деецът използва за своите цели предварителна даденост на съществуващ и истински
документ, какъвто е настоящия случай – изготвен именно от лицето, което
фигурира като негов автор и тъкмо този съществуващ истински документ бива
използван от дееца чрез преправка, т.е. чрез внасяне промени в съществените
елементи на неговото съдържание, които водят до засягане на тези елементи на
изразеното в него мисловно съдържание и правно значение. В резултат на
преправката се създава такова положение, при което и преправеният документ по
своите особености се явява вид на неистинският документ.
Предмет на престъплението е документ –
конкретно и изрично писмено изявление на физическо лице, което изявление има
правно значение (съдържа факти или обстоятелства или твърдения относно факти
или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и
задължения). Изхождайки от това определение за документ, което е прието, както
в теорията, така и в практиката, следва извода, че трите разходни касови ордера,
депозирани от подсъдимия Г.П.Г., чрез ***а си Й.Я. в писмено заявление до Районен
съд-Плевен с вх.рег.№ 9427/11.04.2018г представляват документи – съдържат твърдения
относно факти, свързани с осъществени плащания от същото лице на друго лице –
св.А.Д.. Доколкото документите не съответстват на изискванията на чл.93, т.5 от НК, същите са частни, а не официални такива.
Съдът намира, че от приетите по делото
експертни заключения, както и от показанията на свидетеля Д., следва по
несъмнен начин факта, че частните документи са изготвени от страна на лицето,
сочено като негов автор. В този смисъл и предвид легалната дефиниция на чл.93,
т.6 от НК, те са първоначално издадени като истински частни документи и за това
не се спори. Впоследствие обаче чрез
внасяне на промени в съществените елементи на тяхното съдържание, подсъдимият е
засегнал елементи на изразеното в тях мисловно съдържание и правно значение.
На следващо място, по несъмнен начин е установено авторството и на
ръкописния текст върху всеки от тях – както на първоначалния такъв, така и на
допълнения/все от едно и също лице – подсъдимия/, както и че вторият/допълненият
текст/ е изготвен в по-късен момент, като видно от неоспореното заключение на
вещото лице по назначената
съдебно-графологична експертиза: в Разходен касов ордер издаден от ЗП „Г.Г.“***.12.2014 г. за изплатена сума в
размер на 6350 лева на А.Д.Д., подс.Г. дописал текст „аванс 2014/15г.“, в Разходен
касов ордер издаден от ЗП „Г.Г.”*** от дата 01.12.2015г. за изплатена
сума в размер на 6350лв. за изплатена сума на А.Д.Д., Г. дописал текст
„допл.+аванс“, а в разходен касов ордер издаден от ЗП „Г.Г.”*** от дата
26.11.2016г. за изплатена сума в размер на 4150 лв. на А.Д.Д., подс.Г. дописал
текст „26.11.2016г. и аванс“. Съдът
намира, че двете обстоятелства – категорично установеното допълване на
положения ръкописен текст върху всеки от трите РКО, както и депозирането им
пред РС Плевен по съответното гражданско дело, могат да бъдат пълноценно
изследвани единствено във връзка едно с друго. По – конкретно: В първия РКО е
вписана като платена на св.Д. сумата от 6350 лева и за това не се спори. При
твърдените от подсъдимия като дължими и вписани в договора за аренда от
08.01.2013г. 30 лева рента за декар при 137 885 декара, дължими са 4136,
55 лева, като разликата до 6350 лева е 2213, 45 лева. Тази сума по логиката на
подсъдимия би следвало да се приеме като „аванс
2014/15”, така както го е дописал в този ордер. А за това, че е извършено
дописване в по-късен момент от подсъдимия съдът отново не откри спор, доколкото
не е оспорено и експертното заключение. По отношение на втория РКО е отново е
вписана като платена на св.Д. сумата от 6350 лева и за това отново не се спори.
Отново при твърдените от подсъдимия като дължими и вписани в договора 30 лева
рента за декар при 137 885 декара, дължими са 4136, 55 лева, като
разликата до 6350 лева е 2213, 45 лева. Тази сума отново по логиката на
подсъдимия би следвало да се приеме като „допл.+аванс”,
така както го е дописал в този ордер. Отново не се оспорва извършено дописване
в по-късен момент от подсъдимия. За съда обаче не става ясно ако се следва
логиката на подсъдимия след като за една стопанска година дължимата от него
сума е 4136, 55 лева какво доплащане и аванс е плащал той за значителната сума
от 6350 лева след като към сумата от 2213, 45 лева платена като аванс
предходната година за да достигне 4136, 55 е следвало да плати само 1923, 10
лева. Противоречи на нормалната житейска логика вместо да заплати 1923, 10 лева,
да плати отново същата сума от 6350 лева/не става ясно защо не е по-различна,
което също води до извод, че е считал за дължима точно сумата от 50 лева/,
доколкото разликата от 1923, 10 до 6350 лева е значителна и не е нормално да се
приеме като аванс за следващата година. Още повече, че ако дори се допусне, че
тази сума в размер на 4426, 90 е приета от подсъдимия като аванс за следващата
година, то защо той на 26.11.2016г. изплаща 4150 лева, като отново дописва „26.11.2016г. и аванс”, като ако отново
се следва логиката му, че счита за дължими 30 лева на декар като рента на св.Д.,
на 26.11.2016г. не е следвало да плаща, тъй като вече е платил с 276, 90 лева
повече/разлика между 4150 и 4136, 55 лева/. За съда не остава съмнение, че
вписаната от подсъдимия цена от 30 лева рента за декар е именно отразената от Г.
в момента на подписване на договора сам със себе си, доколкото това е
документирано от нотариус поради изискуемата писмена форма с нотариална заверка
на подпис, но не остава съмнение и, че устно договорената цена е била именно 50
лева на декар. Подс. Г. си е оставил допълнително възможност законосъобразно да
намали размера на плащанията към св.Д.. И в един последващ момент дали подсъдимият
се е оказал затруднен, или е бил посъветван, е решил да извърши своеобразно „приспадане”
като пресметне сумите, които е дал на св.Дочева, за да се окаже за 2016/2017
година съобразно писмените доказателства не дължи и не следва да плаща. А това,
че решението на ПЛОС е окончателно и има
сила на пресъдено нещо както твърди защитникът за това, никой не спори. То само
допълнително подкрепя тезата, описана по-горе че съобразно писмените
доказателства по съответното гражданско дело дължимите от Г. за четирите
календарни години са суми са 16 546, 20 лева, той е изплатил 16 850
лева и не дължи повече, дори както правилно е констатирал и гр.съд – надплатил
е. Именно за да докаже това, а именно, че не съществува парично задължение за стопанската
2016/2017г. към арендодателя А.Д.Д., подс. Г. е бил мотивиран да употреби чрез *** Й.Я. пред Районен
съд-гр.Плевен по гр.дело №423/2018г. процесните 3 бр. РКО, съответно от дата
27.12.2014 г., от дата 01.12.2015г. и от дата 26.11.2016г. Що се отнася
до осчетоводяването на въпросните платени с ордерите суми и в конкретност
липсата на осчетоводени авансови плащания по тях, това по гр.дело може да е
ирелевантно обстоятелство, но по наказателното дело, в конкретност по
настоящото такова не само че не е ирелевантно, но е допълнителен доказателствен
факт че авансови плащания не са извършвани и подс.Г. не е действал с
намерението да извършва такива когато е издавал трите РКО и това не касае
единствено фискалната изправност на Г.Г. като земеделски производител.
Ето защо съдът приема, че деянието е
извършено от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл и особена цел, а именно да се докаже, че не съществува
парично задължение за стопанската 2016/2017г. към арендодателя А.Д.Д. и в този смисъл е и част от горния анализ на съда във
връзка с обективната страна.
С оглед на това, съдът счита
престъплението за реализирано от обективна и субективна страна.
По отношение отговорността
на дееца съдът счита, че предложението на прокурора подсъдимият Г.П.Г. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на
чл.78А от НК за прилагане на посочения институт – за престъплението, извършено
от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, същият
не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Глава VІІІ от НК. В този смисъл
съдът счита, че подсъдимият Г.П.Г. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено съответно административно наказание “ГЛОБА”.
Разпоредбата на чл.78а от НК определя
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия в рамките от 1000 до
5000 лева Глоба в полза на държавата.
Съдът, с оглед личността на Г.,
престъпния резултат, постигнат чрез преправяне не на един, а на три частни
документа, липсата на каквото и да било разкаяние за извършеното деяние и
осъзнаване на последиците от действията си, счита, че на същия не може да бъде
наложено минимално наказание от 1000 лева, а глобата следва да бъде в размер на
2000 лева.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия Г.П.Г., със снета по-горе самоличност, е осъден да
заплати по сметка на РС-Плевен направените деловодни разноски в размер общо на
70,00 лева.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия Г.П.Г., със снета по-горе самоличност е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в
размер общо на 324,68 лева.
По така изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: