РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Перник, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500108 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
ОТ: А. А. Я., с ЕГН: **********
ЧРЕЗ: особения представител адв. М. К.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 89 от 03.02.2022 г., постановено
по гр.дело № 4214 / 2021 г. по описа на Районен съд – Перник
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В подадената въззивна жалба се излагат
доводи за неправилност извода на първоинстанционния съд, че договорът за наем, сключен
между страните, е съобразен с императивните изисквания на Закона за общинската
собственост и свързаните с него подзаконови нормативни актове. Според въззивника по
делото не било установено ищецът да е собственик на процесния имот. Изтъкват се доводи,
че фактическият състав за възникване на наемно правоотношение между страните не се е
осъществил, тъй като представената настанителна заповед не била влязла в сила към датата
на сключване на договора за наем, поради което и за жалбоподателката не били възникнали
задължения по него.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна,
немотивирана и неподкрепена с доказателства. Смята решението на първоинстанционния
1
съд за правилно, законосъобразно, мотивирано и изцяло съобразено със събраните по делото
доказателства, поради което моли да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение.
В съдебно заседание назначеният в първоинстанционното производство особен
представител на жалбоподателя, излага съображения по съществото на спора, с които се
иска да бъде изцяло уважена подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, при подробно изложените съображения в
отговора на въззивната жалба. Моли за присъждане на направените в хода на въззивното
производство разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Пред районния съд е била предявена искова претенция с правно основание чл.232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата А. А. Я. да заплати на Община Перник
сумата в общ размер на 89, 29 лв., от която – главница в размер на 72, 90 лв.,
представляваща неплатени месечни наемни вноски за периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2020
г. включително, сумата в размер на 10, 29 лв., представляваща лихва за забава от падежа на
всяка дължима месечна вноска до 06.08.2021 г., сумата от 6, 10 лв. дължима такса битови
отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата и дължимата ТБО от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че между Община Перник и
ответницата е бил сключен договор за наем за срок от 1 година, като предварително е била
изпълнена административната процедура по настаняването й в резервно жилище, общинска
собственост, находящо се в ***. Като обсъдил събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд намерил, че претенцията за заплащане на неплатената наемна
цена, ведно със законната лихва върху всяка от просрочените вноски, както и начислената
такса битови отпадъци, се явява основателна. По отношение размера на претенцията,
първоинстанционният съд кредитирал заключението на допуснатата съдебно - икономическа
експертиза.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишки районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
2
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства, Въззивният съд намира следното:
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че А. А. Я. е подала
молба-декларация с приложени към нея документи с вх. № *** до Община Перник за
кандидатстване за настаняване под наем в общинско и в резервно жилище. На проведено на
21.03.2019г. заседание на Комисия по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник
/НРУУРОЖ/ е прието решение по протокол № ***, като с т. 21 от същото е включена А. А.
Я. в списъка за картотека за 2019г. на крайно нуждаещи се граждани и е одобрена за
настаняване в общинско жилище от резервен фонд за срок до 1 година.
Със заповед № *** на кмета на Община Перник е настанена А. А. Я. и членовете
на семейството й в резервно общинско жилище за отдаване под наем, находящо се в ***,
като е определен срокът на настаняването да е до една година. Със заповедта е задължена А.
Я. да заплаща наемната цена и консумативните разноски за ползваното жилище. Същата е
получила препис от заповедта на 04.04.2019г., без възражения по текста й, което е надлежно
удостоверено срещу положен подпис.
От представения акт № *** за частна общинска собственост се установява, че
обект, представляващ общежитие, с идентификатор 55871.515.1439.1 по КККР, с
административен адрес на имота: ***, брой нива на обекта: 8, представлява частна
общинска собственост.
На *** между Община Перник, представлявана от кмета, като наемодател и А. А.
Я. в качеството й на наемател, е сключен договор за наем № *** за отдаване под наем на
общинско жилище, намиращо се в ***, срещу заплащане на наемна цена в размер на 14,58
лв., платима ежемесечно авансово до 15-то число на текущия месец за следващия и със срок
на договора от 1 година, считано от 01.05.2019г. Съгласно т. 5.3. от договора наемателят се
е задължил да заплаща редовно наемната цена и всички консумативни разноски, свързани с
ползването на резервното жилище, а съгласно т. 7.1. и т. 8 от договора, същият се
прекратява с изтичане на неговия срок.
Със заповед № *** на кмета на Община Перник е констатирано, че срокът, за
който е сключен договорът, е изтекъл и са налице предпоставките за прекратяването му,
поради което същият е прекратен, считано от 01.06.2020г. и е задължена А. А. Я. в срок до
15.06.2020г. да освободи жилището и да заплати дължимите суми за наем в размер на 72,90
лева, ведно с дължимата лихва към момента на плащане, както и такса смет в размер на 6,10
лева. Заповедта е връчена на наемателката по реда на чл. 18а, ал. 9 във вр. с ал. 8 от АПК
чрез залепване на уведомление на 02.07.2020г.
По делото са представени покани за плащане на дължими суми до А. Я., които не
се отнасят до процесния период.
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че след
извършена проверка в счетоводството на въззиваемата община, експертът е констатирал, че
дължимата сума, представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем № *** от ***
за периода 01.01.2020г. до 31.05.2020г. включително е в размер на 72,90 лева, законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на забава 16.01.2020г. до
06.08.2021г. е в общ размер на 10.15 лева, а дължимата сума, представляваща неплатени
вноски за ТБО за периода от 01.01.2020г. до 31.05.2020г. включително е в размер на 6,10
лева, като общо неплатеното задължение по договор за наем № *** от *** е в размер на
89,15 лева.
По делото не са представени доказателства за плащане на претендираните от
ищеца суми.
3
От гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбите на приложимия в настоящия случай подзаконов
нормативен акт Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Община Перник /НРУУРОЖ/, приета на основание чл. 45а и чл.
47 от ЗОС, редът за настаняване в общинско жилище е следният: семействата или
домакинствата подават заявление и декларация по образец в общинската администрация
(чл. 6, ал. 1 от Наредбата); кметът на общината назначава комисия за картотекиране на
заявителите, която разглежда в двумесечен срок заявленията и взема решение за включване
или отказ за включване в картотеката и определя степента на жилищната нужда, което
решение се оформя в протокол, който се връчва на заявителите (чл. 10 от Наредбата); самото
настаняване се извършва със заповед на кмета на общината (чл. 21 от Наредбата), която се
връчва по реда на ГПК (чл. 22, ал. 5 от Наредбата); въз основа на настанителната заповед
кмета на общината сключва писмен договор за наем, в който се определят правата и
задълженията на наемателя и наемодателя, наемната цена, заплащане на консумативи и
такса смет отговорността при неизпълнение и други условия по наемното правоотношение
(чл. 24, ал. 1 от Наредбата).
В настоящия случай е осъществен регламентираният в горепосочения подзаконов
нормативен акт фактически състав – жалбоподателката е подала молба-декларация с
приложени към нея документи с вх. № *** до Община Перник за кандидатстване за
настаняване под наем в общинско и в резервно жилище; проведено е заседание на
назначената от Кмета на Община Перник комисия, на което в срок е прието решение по т.
21 от протокол № *** за включване на А. А. Я. в списъка за картотека за 2019г. на крайно
нуждаещи се граждани и за одобряването й за настаняване в общинско жилище от резервен
фонд; издадена е заповед № *** на кмета на Община Перник, с която е настанена А. А. Я. и
членовете на семейството й в резервно общинско жилище за отдаване под наем, находящо
се в ***, за срок до една година; настанителната заповед е връчена на А. Я. на 04.04.2019г.,
като възражения по текста й не са направени; след изтичане на срока за обжалване на
заповедта, на *** между Община Перник и А. А. Я. е сключен договор за наем № *** за
отдаване под наем за срок от 1 година на общинско жилище, намиращо се в ***, като в
договора са предвидени и посочените в чл. 24, ал. 1 от Наредбата реквизити.
Следователно съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за наем № ***/***, като е
неоснователно възражението на жалбоподателката в тази насока. За неоснователни съдът
приема и доводите във въззивната жалба, че въззиваемата община не е собственик на
отдаденото под наем жилище. Това обстоятелство без съмнение се установява от
представения акт № *** за частна общинска собственост, съгласно който обект,
представляващ общежитие, с идентификатор 55871.515.1439.1 по КККР, с административен
адрес на имота: ***, брой нива на обекта: 8, представлява частна общинска собственост.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от НРУУРОЖ с изтичане на срока за настаняване, наемното
правоотношение се прекратява. В същия смисъл са и клаузите на т. 7.1. и т. 8 от договора,
съгласно които договорът се прекратява с изтичане на неговия срок, респ. с изтичане срока
за настаняване. Съгласно предвиденото в т. 2 от договора, същият е сключен за срок от 1
година и е влязъл в сила от 01.05.2019г. Следователно наемното правоотношение между
страните е съществувало през периода от 01.05.2019г. до 01.05.2020 г., когато е прекратено
поради настъпване на предвиденото в наредбата, респ. в договора основание - изтичане на
срока на договора за наем. За посочения период от време наемателката - жалбоподател в
настоящото производство дължи заплащане на уговорената в т. 3 от договора наемна цена,
както и всички разноски, свързани с ползването на жилището, в това число и такса битови
отпадъци, които предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
4
експертиза, както и при липсата на ангажирани доказателства за извършено плащане, се
установява, че не е заплатила на наемодателя.
Пред първоинстанционния съд обаче е предявен иск за заплащане наемната цена и
ТБО за месец май 2020г. включително, през който период срокът на процесния договор за
наем вече е бил изтекъл. Издадената впоследствие заповед № *** на кмета на Община
Перник, с която е констатирано, че срокът, за който е сключен договорът, е изтекъл и е
предоставен срок за освобождаване на жилището от наемателката, има характер на даване
на съгласие за използване на вещта от наемателя със знанието и без противопоставянето на
наемодателя след изтичане на наемния срок, считано до 01.06.2020г. Поради което
настоящият състав намира, че в случая е налице приложението на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, като
след изтичане на срока му на 01.05.2020г., договорът за наем № ***/*** е бил продължен за
неопределен срок и същият е бил прекратен считано от 01.06.2020г. със заповед № *** на
кмета на Община Перник, за което наемателката е била уведомена надлежно.
При горните констатации относно трансформирането на процесния договор от
срочен в безсрочен, при което наемателката е продължила да използва наетата вещ до
момента на прекратяването на договора за наем на 01.06.2020г., то същата, на основание чл.
232, ал. 2, вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЗД, дължи заплащане на наемната цена и разходите, свързани
с ползването на вещта, в това число ТБО, и за месец май 2020 г., включително, като по
делото няма данни посочените задължения да са заплатени.
В клаузата на т. 3 от договор за наем № ***/*** страните са договорили падеж на
месечните задължения за заплащане на наемната цена – до 15-то число на текущия месец,
след изтичането на който срок наемателката изпада в забава, задълженията стават изискуеми
и върху тях се дължи законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
С оглед така установеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е
доказал основанието на исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за присъждане на
незаплатената наемна цена по договора, ведно с лихва за забава, както и неплатената такса
битови отпадъци, тъй като между страните е съществувал валиден договор за наем, който ги
обвързва при уговорените условия, както и настъпване изискуемостта на задълженията по
договора за наем. Размерите на задълженията за наем и ТБО, поети с договора, както и
размерът на дължимата лихва за забава върху задължението за заплащане на наемната цена,
се установяват от приетата по делото СИЕ, чието заключение въззивният съд намира за
обективно и също кредитира, така че исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД следва
да бъдат уважени в посочените от СИЕ размери и периоди, така както са установени от
районния съд в обжалваното решение.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на разноските в производството, съдът за да се
произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на основание чл. 273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноски, за които е представила и списък
по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемата страна сумата от 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото, които следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателката.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 89 от 03.02.2022 г., постановено по гр.дело №
4214 / 2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А. А. Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Перник, ЕИК: *********, адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, сумата от
100 лв. / сто лева / представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6