Решение по дело №1640/2017 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 246
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20175610101640
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                        18.07.2018 г.                                  Димитровград

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Димитровградският районен съд .............….........……… колегия в публичното  заседание на осемнадесети май  ........................................................

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                           Районен съдия:  Андрей Андреев

                                                             Съдебни заседатели: .....................................

                                                                                      Членове:

                               

при секретаря Т.Д.................…....….............. и в присъствието на

прокурора  ..................................................………… като разгледа докладваното от съдията А. Андреев ..................……......................... гр. дело № 1640 по описа

за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Искът е с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.380 КЗ. 

                        ИЩЕЦЪТ –   Й.П.К. *** твърди, че са за това, че на 07.10.16 г. в гр.Димитровград при ПТП, е получила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на десен горен крайник чрез счупване на първа метакарпална кост на дясната ръка, за което деяние виновният водач бил осъден по силата на одобрено споразумение по нохд № 68/2017 г. по описа на съда. Към момента на причиняването на ПТП виновният водач имал сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „ГО“, за което била издадена посочена полица от ответното дружество. Съставомерното счупване на дясната ръка било установено в хода на досъдебното производство, като крайника бил обездвижен за повече от месец. При ПТП било причинено и състресение на мозъка със степенно разстройство на съзнанието. Заради болки в главата било направено изследване  и констатирано: шваном на VІІІ-ми ЧМН в дясно, проведено оперативно лечение в МБАЛ“Св.Ив.Рилски“ ЕАД-София където ищецът престоял за лечение в посочен период след което ползвал отпуск по болест в продължение на 39 дни. В качеството си на увредено лице отправил до ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди. С посочено писмо ответникът я уведомил, че след оценка на обезщетението, е съгласен да изплати сумата от 6 000 лева за неимуществени вреди, като била отправена покана за подписване на споразумение. Без да е изразено съгласие от ищеца по предложеното обезщетение, ответното дружество изплатило по банков път сумата от 6052,00 лева. Ищецът уведомил ответното дружество, че приема извършеното плащане като частично и несправедливо. Счита, че размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 30 000 лева, като дължимият от ответника остатък възлизал на 24 000 лева. От причинените увреждания, които били изключително болезнени, пет месеца била нетрудоспособна.  Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 24 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на иска.

                        ОТВЕТНИКЪТ –     „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД гр.София подава отговор, в който намира в който намира иска за недопустим и неоснователен. Излага доводи за това, че ищецът претендира неимуществени и имуществени вреди за заболяване, което ищецът имала преди настъпване на процесното ПТП. Счита, че причинените пряко щети в резултат на реализираното ПТП, за които застрахователят носи отговорност са: фрактура в основата на първа метакарпална кост в дясно и комоцио церебри. Претенцията била необоснована и с прекалено завишена. Посочва се, че трайно не е била обездвижена цялата дясна ръка след прилагане на стабилизатор за палец, ищецът не доказвал проведено рехабилитационно лечение. Ищецът получила мозъчно сътресение, като след направени изследвания в болнично заведение е открито основно заболяване  Шваном на VІІІ ЧМН – туморна формация на осми черепно-мозъчен нерв, което заболяване се явявало съпътстващо, развило се в дълъг период от време и преди датата на настъпване на ПТП. Диагностиката на това заболяване наложило последващо оперативно лечение, като от датата на постъпване в болничното заведение до последния болничен били изминали два месеца, а не пет месеца, като се има предвид, че последният болничен лист е за заболяване, за което застрахователят не носи отговорност. Като причина за заболяването била посочена трудова злополука  по чл.55, ал.1 е ал.2 КСО, като във връзка с тази злополука с работодателя била водена кореспонденция, като от значение за настоящото производство било обстоятелството, дали ищецът е обезщетявана и в какъв размер по регистрираната трудова злополука и кои е платецът на същата. В случай на получаване на обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, сключена от работодателя, същото подлежало на приспадане от обезщетението по застраховката „ГО“.

                        Съдът, след като прецени исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

                        С Определение № 16 от 21.02.2017 г. по нохд № 68/2017 г. по описа на РС-Димитровград е одобрено постигнато споразумение, с което обв. К.М.Г.от гр.***************************, ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 07.10.2016 г. в гр.Димитровград, Хасковска област при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********по бул. „Г.С.Раковски“, нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.2, т.1 предл. І ЗДвП, в чл.119, ал.1 ЗДвП, в чл.20, ал.2 ЗДвП и4 в приложимия на основание § 10 от ПЗР на ЗДвП чл.139 ППЗДвП, в резултат на които нарушения причинила по непредпазливост на Й.П.К. *** телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния й горен крайник чрез счупване на първа метакарпална кост на дясната й ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“ предл. първо вр. ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1 НК, поради което  и на основание чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“, предл. първо, вр. ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл. 342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 НК е осъдена на 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. Обвиняемата е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Присъдата /споразумението е влязла в законна сила на 21.02.2017 г.  

                        Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.10.2016 г., за автомобила е имало сключена застраховка “ГО“ в ЗАД „Алианц България“ АД, валидна до 17.11.2016 г.

                        Представена е по делото и застрахователна полица № BG/01/115002829270 сключена между ЗАД „Алианц България“ София  с обект на застраховане: гражданската отговорност на застрахованите лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство, за които вреди застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, за МПС с рег. № ********, марка Mazda 6 и застраховано лице Н. К.Г., ЕГН **********, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Период на застраховката: от 00,00 ч. на 18.11.2015 г. до 24,00 ч. на 17.11.2016 г. Подписано е и допълнение към комбинираната застрахователна полица относно застраховката „Помощ при пътуване-Автоасистанс“ за МПС.

                        Приложена е Епикриза от МБАЛ“ Св. Иван Рилски“ ЕАД-София за постъпване на лечение на 31.10.2016 г. с диагноза шваном на VІІІ-ти ЧМН в дясно.

                        Със заявление от 27.04.2017 г. ищецът е поискала от ответното дружество изплащане на обезщетение на основание чл.432 КЗ в размер на 2290 лева – разходи за лечение, в т.ч. и стабилизатор на палец в размер на 30,00 лева и 84,93 лева консумативи, както и обезщетение в размер на 50 000 лева – неимуществени вреди. Представила е писмени документи. Образувана е преписка по щета № 1000 17 *********. На базата на експертно заключение от 03.05.2017 г. на д-р Владимир Вангелов, на 04.05.2017 г. е  изготвено решение на Застрахователна експертна комисия при ответника, с която е решено изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева и имуществени вреди в размер на 52,00 лева - след представяне на писмени доказателства за направените разходи.  Приложена е фактура за закупуване на стабилизатор на палец в размер на 30,00 лева и фискален бон от 10.10.2016 г. 

                        Ответното дружество с писмо от 05.052017 г. е поискало представяне на оригинал на документ относно банковите детайли на сметката в лева и разходите във връзка с лечението, както и декларации. С покана от 25.05.2017 г. ищцата е била поканена в  офиса на ЗАД „Алианц България“ в гр.Димитровград, за подписване на споразумителен протокол за изплащане на застрахователно обезщетение, относно причинените неимуществени вреди по щетата, като е уведомена, че експертната комисия е определила сумата от 6000,00 лева като справедлив размер на претърпените неимуществени вреди и 52,00 лева имуществени вреди, свързани с провеждано лечение.

                        С преводно нареждане от 13.07.2017 г. в полза на ищеца от ответното дружество по щетата е преведена сумата от 6052,00 лева.

                        Със заявление до ответното дружество, ищецът е посочила, че въпреки липсата на сключено споразумение с нейно участие, приема извършеното плащане като частично от претендираното, съобразно първоначално заявеното, като поддържа искането в първоначално заявения размер.

                        От Агенция по вписванията – София е предоставена информация, че за 2016 г. няма сключена групова застраховка“ Трудова злополука“ за работниците и служителите. Й.П.К. – старши специалист в Служба по вписвания –Димитровград, е в отпуск за временна неработоспособност без прекъсване, считано от 07.10.2016 г. до 08.03.2017 г. вкл. На същата не е изплащано обезщетение по регистрирана трудова злополука. Приложени са 5 бр. болнични листове, първият издаден от МБАЛ „Св.Екатерина“  ЕООД Димитровград, вторият издаден от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София и останалите три - продължения от МЦ-Димитровград до 08.03.2017 г. 

                        С писмо от 24.07.2017 г. на Агенцията по вписванията е отказано изплащането на обезщетение на основание чл.200, ал.1 КТ  в размер на 2290,93 лева имуществени вреди и 10 000,00 лева неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука. 

                        По искане на ищеца бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата К.З.К. и Т.Л.К.-Г.. От показанията на първата се установи, че разбрала за инцидента от дъщерята на пострадалата, че тя е в тежко състояние. Видяла я след изписването от болницата – била със счупена ръка и сини кръгове под очите, имала рана на главата. За нея се грижил съпругът й, тъй като не можела да се обслужва сама. Много отслабнала. Свидетелката й помагала да пресича улицата, тъй като ищцата живеела в стрес и до момента се притеснявала да пресича сама улицата.                   Свид. Т. К.-Г. установи, че открила майка си в болницата, където била в тежко състояние, била в шок с комоцио, тежка рана на главата, треперила цялата, лекарите се опитвали да я успокоят от шока. Не била адекватна и не знаеше какво се е случило с нея в момента. Сложено й било  успокоително, но останала в шок и под наблюдение в болницата. След време тази уплаха и стрес си останали, грижили се за нея  един месец, след като била изписана от болницата. Тя била на легло и не можела да става, не можела да се обслужва, ръката й била гипсирана със шина. През деня баща й я гледал, а свидетелката я посещавала вечер. Била бледа със синини и отоци от катастрофата. Не била в състояние сама да ходи по болници и да си прави изследвания, като била водена от свидетелката и съпруга й. Изпитвала постоянни болки по цялото тяло и в главата с гадене и повръщане, виене на свят, слабост отпадналост. В това затруднено състояние била два месеца и половина. След това се наложила и операция, поради открито туморно образувание. По спешност била оперирана, като още шест месеца била на легло в много влошено състояние. В момента от инцидента останал страх, стрес, страх да се движи и преписа улиците. Когато тръгнела да пресича ставала неадекватна, започвала да трепери. Половин година не можела да си движи ръката, да държи химикал или чаша.

                        За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установи, че ищцата  е получила следните увреждания: сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието. Счупване на първа метакарпална кост на дясната ръка.. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма, по начина и обстоятелствата, отразени в ДП. Причинено е трайно затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 НК, което се дължи на счупване на първа метакарпална кост. Срок на имобилизация 2-3 седмици. Срок на нетрудоспособност за физически труд 1,5-2 месеца, за нефизически труд 1-1,5 месеца. Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Последиците от мозъчното сътресение, което е протекло без пълна загуба на съзнание са отзвучали за срок от около 20 дни. По повод травмата в областта на главата при процесното ПТП в болницата в гр.Димитровград е направено изследване на КТ с контрастно вещество. Установено е наличието на туморна маса в дясната част на основата на мозъка между моста и дясното полукълбо на малкия мозък. Туморът се разполага извън твръдата обвивка на мозъка. Наличието на тумора се потвърждава след МРТ изследване. По този повод същата е постъпила на  лечение в неврохирургична клиника, УМАЛ Св.Иван Рилски, София, където наличието на  тумора е потвърдено и е предприето оперативното му отстраняване. Касае се за доброкачествен тумор с офомена капсула, израснал от обвивката на VІІІ черепно мозъчен нерв в дясно. Тумора е съществувал преди ПТП-то. Установен е по повод и след настъпилото ПТП, но няма отношение към него нито към момента на настъпване, нито след ПТП.  

                        В съдебно заседание експертът допълва, че има тумор открит случайно, по повод изследване на процесната травма. Ако не е бил този инцидент, тумора е могъл да стане по-голям във времето. Той дари пред процесното ПТП. Той е доброкачествен на обшивката на осми черепно-мозъчен нерв, който отговаря за слуха и равновесието. Той няма отношение към тази травма. Съществували са независимо едно от друго и не са се повлияли взаимно във времето. Ако е налице една по-тежка черепно мозъчна травма, контузии на мозъка на фона на тумор, тога би могло да се обсъжда друг вариант. Травмата не е влошила състоянието на тумора. Срокът за неработоспособност на ръката е две седмици. Налице е оздравяване без усложнения. Може да има форма на леко сътресение със зашеметяване, на липсва заявена липса на частичен спомен. Нарушаването на целостта на една кост при травмата, като последици са затруднение на функцията, която тази кост обезпечава, наравно с другите структури, като мускули, сухожилия и т.н. Вещото лице посочва, че по делото липсват доказателства за усложнено състояние във връзка с това счупване. Тук лекарят е преценил, че не е необходимо оперативно лечение.

                        При така изложената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ  увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя  по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл.380 КЗ.

                        В случая не е спорно обстоятелството, че  при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, водачът Кремена Красимирова Ганчева, е причинила по непредпазливост ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник чрез счупване на първа метакарпална кост на дясната й ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека. За това деяние водачът е осъден с влязлото в сила споразумение по нохд №68/2017 г. на РС-Димитровград.

                        В случая не е спорно, че водачът се явява лице, което ползва МПС на законно основание, собственост на нейния съпруг.     

                        Изпълнени са изискванията и на чл.380 КЗ, тъй като лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция, предоставило е пълни и точни данни за банковата си сметка по която да се извършват плащанията от страна на застрахователя, като от оветното застрахователно дружество е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000,00 лева. Не е спорно и това, че между увреденото лице и застрахователя не е сключено споразумение.

                        Не се установи по делото получаване от увреденото лице на обезщетение по сключена групова застраховка „Трудово злополука“ – липсва такава сключена, както и на лицето  да е било изплащано обезщетение за регистрирана трудова злополука. Отказано е изплащане на обезщетение по чл.200, ал.1 КТ.

                        Основните възражение на ответника са за това, че може да носи отговорност само относно фрактурата в основата на първа метакарпална кост и сътресението на мозъка със степенно помрачение на съзнанието.

                        В случая от заключението на вещото лице категорично се установи, че при ПТП са настъпили следните вреди за пострадалата: сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието и Счупване на първа метакарпална кост на дясната ръка, които увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, за което е налице и влязла в сила присъда/споразумение по воденото досъдебно производство. Причинено е трайно затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 НК, което се дължи на счупване на първа метакарпална кост. Срок на имобилизация 2-3 седмици. Срок на нетрудоспособност за физически труд 1,5-2 месеца, за нефизически труд 1-1,5 месеца. Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Последиците от мозъчното сътресение, което е протекло без пълна загуба на съзнание са отзвучали за срок от около 20 дни. По повод травмата в областта на главата при процесното ПТП в болницата в гр.Димитровград е направено изследване на КТ с контрастно вещество и е установено е наличието на туморна маса в дясната част на основата на мозъка между моста и дясното полукълбо на малкия мозък. По този повод същата е постъпила на  лечение в неврохирургична клиника, УМАЛ Св.Иван Рилски, София, където наличието на тумора е потвърдено и е предприето оперативното му отстраняване. Туморът е съществувал преди ПТП-то, установен е по повод и след настъпилото ПТП, поради което няма отношение към него, нито към момента на настъпване, нито след ПТП.  

                        Изпълнени са предпоставките на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като се вземе предвид и безспорния факт на наличието на валидно застрахователно правоотношение по  застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач с ответника, поради което са налице основанията за ангажиране на отговорността за обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновното и противоправно поведение на препия причинител.

                        Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливости действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.

                        В процесния случай съдът съобрази, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния й горен крайник чрез счупване на първата метакарпална кост на дясната й ръка. Срокът на имобилизацията е бил 2-3 седмици, а срокът за нетрудоспособност в рамките на 1,5 – 2 месеца.  Налице е оздравяване без усложнения. При произшествието ищцата е получила и лека телесна повреда, изразила се в сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, което травматично увреждане е отзвучало  за срок от около 20 дни. Съдът отчете и събраните по делото гласни доказателства за това, че пострадалата не е могла да се обслужва сама, което е наложило да бъде обгрижвана от близките си, същата е била в шок, един месец е била на легло и не е могла да става, не била в състояние сама да ходи на прегледи и лечение, изпитвала постоянни билки по цялото тяло, гадене, повръщане, виене на свят, слабост отпадналост. Последици продължава да търпи и в момента, като и сега същата изпитва страх ди се движи и да пресича пътното платно, предвид обстоятелството, че произшествието е реализирано на пешеходна пътека. След инцидента много отслабнала.

                        Съдът отчете вида и характера на настъпилите неимущуствени вреди, интензитета  на претърпените болки  и страдания и тяхната продължителност, поради което намира за адекватен и справедлив размер на обезщетението за всички понесени неимуществени вреди в размер на 13 000 лева. От ответното застрахователно дружество е заплатена сумата от 6 000 лева, поради което и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 7 000,00 лева, като иска в останалата част от пълния предявен размер от 24 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди законната лихва от датата на увреждането.

                        В полза на ищеца се следват деловодни разноски в размер на 495,83 лева, а в полза на ответника 920,83 лева, или след компенсация в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 425,00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт и дължимата ДТ в размер на 280,00 лева и 180,00 лева възнаграждение на вещо лице.

                        Предвид горното, съдът                 

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

                       

                        ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, Център, *****************, представлявано от П.Й.Я.и О.Ц.П.– изп. директори, да заплати на Й.П.К. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 7000,00 лева (седем хиляди лв.) – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – застрахователно обезщетение за настъпило на 07.10.2016 г. в гр.Димитровград застрахователно събитие с л.а. „Мазда 6“ с рег. № *****, щета № 1000 17 *********,  ведно със законната лихва от 07.10.2016 г. до окончателното й плащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 24 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.   

                        ОСЪЖДА Й.П.К. ***, ЕГН ********** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, Център, *****************, представлявано от П.Й.Я.и О.Ц.П.– изп. директори направените деловодни разноски в размер на 425,00 лева.

                        ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, Център, *****************, представлявано от П.Й.Я.и О.Ц.П.– изп. директори да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Димитровград сумата в размер на 460 лева – ДТ и възнаграждение на вещо лице.

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: