№ 16
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20201100509694 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение от 27.11.2019 г. постановено по гр. д. № 62262/2018 г. на СРС, 40 - ти
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 164878/30.07.2020 г. по гр.д. №
62268/2018 г., СРС, 40 –ти състав е прието за установено по иск, предявен от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД срещу ЕТ „Б.-Д.Л.“, ЕИК ******* че ЕТ „Б.-Д.Л.“ дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 63,20 лева - стойност на ползвана топлинна енергия за периода от м.04.2012 г. до
м.08.2012 г. за следния топлоснабден имот: част от търговски имот „ кафене на кота 0,00 и
тераса“, намиращ се в гр. София, ул. „*******, аб. № Т381032, ведно със законната лихва
върху главницата за топлинна енергия считано от 02.06.2015 г. до окончателното
заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
31154/15 г. на СРС, 40 състав, като е отхвърлен предявения иск за разликата над
горепосочената сума до пълния предявен размер от 126,75 лева, както и са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ЕТ „Б.-Д.Л.“ искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
следните вземания: 33,01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане ,
начислено за периода от 31.05.2012 г. до 22.05.2015 г. в размер на законната лихва върху
главницата за доставената тплинна енергия за периода от м. 04.2012 г. до м. 08.12 г., 10,20
лева – такса за извършена услуга за дялово рзпределение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31154/2015 г. на
СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Х.И Р.“ ЕООД.
Срещу постановеното решение, в частта с която е уважен предявения от Т.С. ЕАД
срещу ответника иск е постъпила въззивна жалба от ЕТ „Б.-Д.Л.“. Въззивникът излага
1
доводи за неправилност на решението на СРС. Поддържа, че няма качество на потребител на
топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на закона. Счита, че търговецът не е
процесуално легитимиран ответник по делото. Сочи, че договорът за наем не е подписан от
Д.Л. и не са представени фактури с получател ЕТ Б.Д.Л., поради което счита, че е неясно на
какво основание се претендира процесната сума.
Въззиваемата страна и третото лице - помагач не са подали отговор на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират.
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата
на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на
ВКС.
За да уважи частично исковете СРС е приел, че между страните не се спори, че между
страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Приел е, че
ответното дружество е било наемател на процесния топлоснабден имот, по силата на
договор за наем от 19.05.2011 г., сключен между Г.Ф.Х. и ответното дружество, поради
което ответникът е фактическият ползвател, същият се е обогатил чрез спестяване на
разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца
топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената
топлинна енергия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от
едни и същи факт. Стойността на топлинната енергия се установява от кредитираното
заключение на СТЕ, а именно в размер на 63,20 лева. Въз основа на това е уважил частично
иска до този размер и е отхвърлил предявения иск за разликата над този размер до пълния
претендиран размер от 126,75 лева. Приел е, че за вземането за неоснователно обогатяване
се погасява с изтичане на петгодишна давност, като в настоящия случая давността за
вземането не е изтекла.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. Обогатилият се е длъжен да върне на
обеднелия само това, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е дължи се по-
малката сума между обедняването и обогатяването /в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г./.
Обедняването и обогатяването трябва да произтичат от един общ факт или група от факти. В
настоящия случай основателността на предявения иск за главница за стойност на топлинна
енергия зависи от установяване на обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника
топлинна енергия през посочения период в твърдените количества и на посочената стойност,
с която ответникът се е обогатил без да има основание за това.
Съгласно разпоредбата чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §
1, т. 33а от ЗЕ "Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. По настоящото дело ответникът е
2
търговец. От така цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-
продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор
/за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът
за продажба на топлинна енергия е неформален/. Такъв писмен договор по делото не е
представен. Липсата на писмен договор не се оспорва и от самия ответник.
Известно е, че търговците нямат битови, а стопански нужди. При това положение по
аргумент за противното от § 1, т. 2а от ЗЕ ЕТ „Б.-Д.Л.“ има качеството на небитов клиент.
От представения по делото договор за наем от 19.05.2011 г. се установява, че ЕТ „Б.-Д.Л.“ е
ползвал „ кафене на кота 0,00 и тераса“, намиращ се в гр. София, ул. „*******.
Действително с отговора на исковата молба е въведено твърдение, че договорът за наем не е
подписан от ответника, но съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК при оспорване на частен документ,
носещ подписа на страната, която го оспорва, доказателствената тежест пада върху страната,
която го оспорва. В конкретния случай не са ангажирани доказателствени искания нито с
отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, следователно проведеното оспорване е
неуспешно. Доколкото ответникът е бил наемател на процесния имот през исковия период,
то ответникът е потребявал доставяното количество топлинна енергия през този период, с
което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Следователно неоснователни са
релевираните възражения във въззивната жалба, че ответникът не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната стойност по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се отчита чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция
на сградата. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата сума за топлинна
енергия, потребена от ответника през процесния период е 63,20 лв., като начислени суми по
фактури са в размер на 1,75 лева, а сумата за доплащане е в размер на 61,45 лева, от които
сградна инсталация 1,49 лева и БГВ 61,71 лева. Вещото лице е установило, че топлата вода е
начислявана по реален отчет по т. 5 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г., като показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
изравнителните сметки. От изслушаното в първоинстанционното производство заключение
на съдебно-счетоводната експертиза /т.1/ се установява, че непогасените задължения за
консумирана топлинна енергия за процесния период са в размер на 126,75 лева, от които за
отопление 1,51 лева и за топла вода 125,20 лева. Двете заключения на СТЕ и ССчЕ са
приети като неоспорени и при преценката му по чл. 202 ГПК, настоящият състав намира, че
същите следва да бъдат кредитирани като компетентни, обективни и задълбочени.
Доколкото по делото няма данни в района, където се намира процесния имот, да има друг
доставчик на топлинна енергия извън "Т.С." ЕАД, настоящият състав на въззивния съд
намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията
му беше доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца. Както беше посочено
от заключението на техническата експертиза се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 63,20 лева, с която сума ответникът се е
обогатил, а ищецът е обеднял. До този размер правилно искът е бил уважен от
първоинстанционния съд, поради което неоснователни са възраженията във въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която са исковете на Т.С. ЕАД са
уважени по основание и размер.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски възниква за
ответника по жалбата, но доколкото такива не са поискани, не следва да присъждат.
3
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.11.2019 г. постановено по гр. д. № 62262/2018 г. на
СРС, 40 - ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 164878/30.07.2020 г. по
гр.д. № 62268/2018 г., СРС, 40 –ти състав В ЧАСТТА , с която е прието за установено по
иск, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу ЕТ „Б.-Д.Л.“, ЕИК ******* че ЕТ „Б.-Д.Л.“
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 63,20 лева - стойност на ползвана топлинна енергия за
периода от м.04.2012 г. до м.08.2012 г. за следния топлоснабден имот: част от търговски
имот „ кафене на кота 0,00 и тераса“, намиращ се в гр. София, ул. „*******, аб. № Т381032,
ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия считано от 02.06.2015 г. до
окончателното заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. д. № 31154/15 г. на СРС, 40 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца – „Х.И
Р.“ ЕООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4