№ 43413
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110152798 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявен от Я. Г. К. против
И. С. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3600 лева
представляваща сбор от дължими месечни неустойки, всяка от които в размер
на 360.00 /триста и шестдесет/ лева на месец, за общо 10 /десет/ месеца в
периода от 02.12.2022 г. до 02.10.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 12.04.2024 г. по гр.д. № 19359/2024 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 02.12.2022 г. с ответницата
сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите, за сумата от 36
000.00 /тридесет и шест хиляди/ лева. Сочи, че заемната била преведена по
банковата сметка на заемателя в деня на подписване договора. Релевират се
доводи, че заемът бил отпуснат за срок от 10 /десет/ месеца, считано
02.12.2022г., с месечна погасителна вноска в размер на 3600 лв., а крайната
дата за погасяване на сумата била 02.10.2023 г. Посочва се, че към датата на
подаване настоящата искова молба ответницата заплатила на ищеца сумата от
17 000лв. на 03.10.2023г., и сума в размер на 7 000 лева на 04.12.2023г., като
останал непогасен остатък в размер на 11 900 лв.
Подчертава се, че към датата на подаване настоящата искова молба
ответницата не е заплатила на ищеца и дължимата сума по чл. 8 от Договора
за заем, която представлява неустойка в размер на по 360 лв. за всеки месец
забава или общо в размер на 3600 лева неустойка за 10 /десет/ месеца.
Поради изложеното моли исковата молба да бъда уважена. Претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
1
исковата молба, в който излага доводи относно неоснователността на
претенцията на ищеца.
Сочи, че в чл.3 раздел II „Срок на заема и начин на плащане" от
договора за заем е посочено, че заемът се отпуска за срок от 10 /десет/ месеца,
считано от датата на подписване на договора, с краен срок - 02.10.2023 г. като
връщането ще стане по банков път на равни месечни вноски по 3600 лева.
Подчертава, че това месечно изплащане не се е състояло, като на 03.10.2023 г.
по банковата сметка на ищеца е върната сумата от 17 100 лева, а на 04.12.2023
г. по банковата сметка на ищеца е върната сумата от 7 000 лева, като от
дължими 36 000 лева са били върнати 24 100 лева.
Сочи, че спорът с ищеца е дали неустойката е дължима и за кой период и
върху каква част от вземането.
Твърди се, че по отношение на процесния договор за заем е налице
частично, а не пълно неизпълнение, поради което ищецът не би могъл да
претендира неустойка в пълен размер. Излага се, че неустойка би следвало да
се търси при пълно неизпълнение и неплащане на парично задължение след
посочения краен срок, а не за текущия срок, който по отношение на главния
краен срок /наречен падеж/ се намира в състояние на подчиненост.
Изтъква се, че клаузата на чл.8 на раздел IV „Отговорност при
неизпълнение" била невалидна, доколкото задължението не би могло да се
претендира преди изтичане на крайния срок по чл.3 а именно 02.10.2023 г.
С оглед изложеното моли да се приеме, че клаузата за неустойка е
невалидна /недействителна.
Страните не спорят, че между страните е сключен договор за заем от
02.12.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ ** от 02.12.2022 г. на
нотариус М.К. рег.№ 200 на НК, в изпълнение на който от банковата сметка на
ищеца към банковата сметка на ответника е преведена заемната сума от 36 000
лева, както и че заемът бил отпуснат за срок от 10 /десет/ месеца, считано от
датата на подписване на договора, с краен срок - 02.10.2023 г. както и че
ответницата заплатила на ищеца сумата от 17 000лв. на 03.10.2023г., и сума в
размер на 7 000 лева на 04.12.2023г., като останал непогасен остатък в размер
на 11 900 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е възникнало облигационно
отношение по силата на процесния договор; че в договора са предвидени
неустойки за забавено изпълнение на задълженията на ответника от договора;
размерът на уговорената неустойка за забава, както и настъпване на
предпоставките, предвидени в договора за начисляване на всяка една от
неустойките.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора, респективно – да докаже погасяване
на неустойката за забава.
2
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 27.11.2024 г. /сряда/ от 10,25 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства и представените от ответника с отговора на искова молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал.1, т.4 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен
договор за заем от 02.12.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ ** от
02.12.2022 г. на нотариус М.К. рег.№ 200 на НК, в изпълнение на който от
банковата сметка на ищеца към банковата сметка на ответника е преведена
заемната сума от 36 000 лева, както и че заемът бил отпуснат за срок от 10
/десет/ месеца, считано от датата на подписване на договора, с краен срок -
02.10.2023 г. както и че ответницата заплатила на ищеца сумата от 17 000лв.
на 03.10.2023г., и сума в размер на 7 000 лева на 04.12.2023г., като останал
непогасен остатък в размер на 11 900 лв.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
3
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4