Р Е Ш Е Н И Е
№……… ./
.07.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 1336
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на В.Л.С. срещу решение № 1266 от
27.03.2019г., постановено по гражданско дело № 9827 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, с което упражняването на родителските права по отношение
на детето . е предоставено на майката К.Й.П., определено е местоживеене на
детето при майката; определен е режим на лични отношения между В.Л. А. с детето
., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 17
часа без преспиване, а след навършване на 10 годишна възраст- всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 18 часа с преспиване; както и 20 дни
през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск,
разпределени по 10 дни през м. юли и м. август ; през коледната ваканция всяка
четна година от 10 ч. на 23 декември до 17 часа на 28 декември, а през нечетна
година – от 10ч. на 29 декември до 17 ч. на 03 януари; през великденските
празници всяка четна година от 10 ч. в събота до 18 часа в понеделник; В.С. е
осъден да заплаща в полза на детето Н. издръжка в размер на 350лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2018г. и издръжка за
минало време за периода 10.08.2017г. – 10.08.208г. в размер на 2700лв.
Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
като моли същото да бъде отменено и да се постанови ново от въззивната
инстанция, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Н.
да се предостави на бащата, като се определи и местоживеене на детето при него;
на майката да се определи режим на лични отношения с детето и същата бъде
осъдена да заплаща издръжка в полза на детето. В условие на евентуалност моли
да се измени режима на лични контакти на бащата с детето Н., като се отхвърли и
иска за издръжка за минало време, а издръжката за в бъдеще се определи в
минимален размер.
Въззивникът
счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка. Изводите на съда не се потвърждават от
установените по делото факти и събраните доказателства. Във въззивната жалба се
излага, че по делото е безспорно установено, че майката и детето живеят в
жилище, състоящо се от стая и кухня и детето не разполага със собствено стая и
пространство, в което да се развива правилно и самостоятелно. Между детето и
майката не е настъпило отделяне, което предвид възрастта на детето,
представлява предпоставка за поява на психологически проблеми. Твърди също, че
е налице отчуждаващо поведение от страна на майката, която въвлича детето в
проблемите и отношенията между родителите. Въззивника счита за неправилни и
необосновани изводите на първоинстационния съд, че между детето и майката има
силна емоционална връзка и майката притежава необходимите родителски и
възпитателски качества да се грижи за детето. При преценката на интереса на
детето, съдът не е съобразил, че то е от мъжки пол и се нуждае от общуване и
примера на бащата в процеса на израстването си. Счита за неподходящ и ограничен
определения режим на лични контакти на детето с бащата. Излага също, че по
делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че за издръжката
на детето е необходима сумата от 350лв., както и, че такава сума е осигурявана
от майката. При определяне размера на издръжката, съдът не е съобразил нуждите
на детето и това, че въззивникът получава месечен доход в минимален размер.
Твърди, че бащата е изпращал суми за издръжка на детето в периода преди
завеждане на исковата молба, поради което и искът за издръжка за минало време е
неоснователен и следва да се отхвърли. Съдът е определил и необосновано завишен
размер на издръжката за в бъдеще.
В срока по
чл.263, ал. 1 от ГПК К.П. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така постановеното
решение от ВРС.
К.П. е
депозирала и жалба срещу определение № 6220/15.05.2019г., с което е отхвърлено
искането й за допълване на постановеното по делото решение в частта за
разноските. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразна, като моли
същото да бъде отменено, като на К.П. се присъдят сторените по делото разноски.
Варненският
окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и
със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.Л.С. срещу К.Й.
П., иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се
родителските права по отношение на детето Н. Влентинов С., ЕГН ********** да
бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето
на детето, като бъде определен предложен в исковата молба режим на лични
контакти между майката и детето, като майката да бъде осъдена да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на 127,50 лева месечно, считано от датата
на исковата молба.
Ищецът
излага, че от връзката си с ответницата имат родено общо дете-Н., р. на
25.09.2011г. Страните никога не са живели заедно, а са си гостували за
определени кратки периоди от време. След като забременяла ответницата решила да
остане да живее и роди детето в гр.Варна.
Ищецът живеел в гр.Козлодуй, а по-късно се преместил в София. При срещите им често избухвали скандали по
повод поведението на ответницата. След раждането на детето страните за кратко
време живели в дома на ищеца в гр.
Козлодуй, но ответницата постоянно се оплаквала и намирала за какво да
недоволства, започнала да го обижда и нагрубява. Преместила заедно с детето
отново в гр.Варна и в следващите шест години ищецът пътувал постоянно, за да
вижда детето. Твърди, че майката му позволявала да вижда детето срещу пари и му
го дава за по няколко часа, като ищецът бил длъжен да дава пари и да купува
всичко необходимо. Твърди, че майката не полагала необходимите грижи за детето.
В дните, в които ищецът й гостувал, трябвало да се съобразява с желанията и
кризите на ответницата, която го обиждала го и
нагрубявала пред детето, като го наричала : "лош баща, ти си лош
пример за детето.", "Ти не си баща на това дете.",
"педераст". Често изпадала в
гняв и казвала, че не иска детето и не го издържа, “ то е боклук като
теб“. Детето разказало на ищеца, че майка му го е била, че го удряла по главата,
блъскала в стени и го обиждала. Твърди,
че ответницата системно го унижавала и се заканвала и с думите: "Ако
заведеш дело в съда, аз няма да гледам детето ти, но и ти няма да го гледаш,
защото ще го убия". Н. твърде често боледувал, и след уведомяване от
ответницата, ищецът изпълнявал рецептите и осигурявал предписаните лекарства за
детето. Във връзка със заболяване на
детето, през месец май 2018 г. по предложение на ищеца, ответницата го довела в
гр. София, и на 25.05.2018 г., е извършен преглед от двама лекари –специалисти,
които дали мнение, че детето трябва да се оперира, но майката категорично
отказала. Тогава бащата отправил предложение
детето да гостува в гр.Козлродуй и то се съгласило, но майката не позволила.
Опитала се да вземе надмощие с крясъци, а като не успяла инсценирала криза и
ищецът бил принуден да повика бърза помощ. След преглед, лекар установил, че тя е в нервен шок, че има сериозни
проблеми с нервите и трябва да се лекува. Ответницата признала пред ищеца, че е
била и блъскала в главата детето, като отново изпаднала в истерия. На
27.05.2018 г. ответницата се обадила в полицията, с твърдения, че е била
пребита от ищеца и че той я държи насила в жилището си заключена два дни. При
преглед от екип на Бърза помощ, повикан от ищеца, не били установени
наранявания на К.П.. След този случай ищецът настанил ответницата и детето в
хотел, изпълнил рецептата с предписаните лекарства за детето и на 28.05.2018 г.
Откарал майката и детето до гр.
Варна. Твърди също, че при пътуването си
до Варна на 31.05.2018г., за да присъства на тържеството на детето на 01.06.2018
г., по желание на ответницата, отседнал в дома й, като станал свидетел на
виковете и обиди отправени към детето. По-късно ответницата завела дело по реда
на ЗЗДН срещу него. Ищецът излага, че желае да с грижи за детето, то да живее
при него и да бъде записано в елитно училище в град София, като твърди, че то е
на възраст, в която трябва да развива типично мъжки качества и да има мъжки
пример пред себе си. Майката не е в състояние да контактува нормално с ищеца и
не му позволява да заеме подобаващо место в живота на детето. Посочва още, че
притежава собствено жилище, в което има всички необходими удобства, за да бъде
отглеждано детето. Заявява, че има нужните доходи и възможности, които му
позволяват да се грижи и отглежда детето, както може да разчита на подкрепата
от майка си и роднини.
В срока по
чл. 131 ГПК К.Й.П. е оспорила предявените искове като неоснователни. Твърди, че
от раждането на детето, то е живяло единствено с нея в гр. Варна и само тя се е
грижила за него. Бащата е живял в гр.Козлодуй и гр.София и нито той нито негови
роднини са полагали каквито и да е грижи за детето, дори и за краткия период
след раждането му, когато ответницата за две-три седмици е пребивавала в
жилището на ищеца в гр. Козлодуй. Ищецът
нехаел, имал грубо и неуважително поведение към майката и детето, което довело
до връщането й в гр. Варна и преустановяване на съвместното съжителстване. След
раздялата, ответницата изцяло поела и се отдала на отглеждането на детето.
Бащата заплащал по банков път издръжка в минимален размер и имал редки
инцидентни срещи с детето, които били съпътствани от скандали, обиди, заплахи,
физическо насилие. Твърди, че при посещението си в гр. София през м. май
2018г., тя и детето са били жертви на домашно насилие, упражнено върху тях от
ищеца, за което и било образувано гр.д. № 9159/2018 г. на ВРС. Ищецът, в
отговор на постъпилата срещу него молба за защита, предявил насрещен иск по
гр.д .№ 9159/2018 г. на ВРС, твърдейки, че той е жертва на домашното насилие.
Оспорва всички изложени от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, като неверни и целящи нейното
злепоставяне. Твърди, че през последните шест години, бащата се е срещал и
виждал много рядко с детето. Срещите били само
виждане и между бащата и детето не е имало такъв контакт, че детето да
търси бащина закрила и пример в лицето на ищеца. Според ответницата с
предявяване на иска по чл.172 СК ищецът цели да не се допуснат или да се
ограничат последиците за него от упражненото от него домашно насилие. Твърди
също, че между бащата и детето никога не е имало здрава емоционална връзка и
бащата никога не е полагал грижи за детето. С поведението си бащата насадил в
детето страх и недоверие към себе си от отправените заплахите и обидите към
майката. Излага, че в жилището на бащата няма детско обзавеждане, детски кът
или обзаведена детска стая, а освен това се намирало в гр. София, което е много
отдалечено от дома, в което е израснало детето. Ищецът никога не се е грижил за
дете и нямал опит.
К.Й.П. е
предявила иск с правно основание чл.127, ал.2 СК срещу В.Л.С. за определяне
местоживеене на детето Н. при майката, на адрес в гр. Варна, ул. „Отец
Паисий", № 34, ет.2, ап.73; за предоставяне на упражняването на
родителските права спрямо детето на майката, като се определи режим на лични
отношения на бащата, с детето: бащата да има право да вижда и взема и връща
детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. До 17,00 часа, без преспиване, в
присъстиве на служител на ЦОП, а след навършване на 10 годишна възраст на
детето – бащата да го вижда и взема при същия режим, но с преспиване; два пъти
за по десет последователни дни през лятото през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск майката; бащата да заплаща в полза на детето Н., чрез
неговата майка К.Й.П., по банкова й сметка № BG27FINV915010BGN04XNG, месечна
издръжка в размер на 350 лева, считано от подаването на насрещния иск –
10.08.2018 г., ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване; претендира и заплащане на
издръжка в полза на детето за минало време, за една година преди предявяването
на насрещния иск в размер на 2715 лева.
С писмен
отговор, В.Л.С. е оспорил предявените от К.П. искове, като неоснователни.
Оспорва твърденията, изложени от К.П. в насрещната искова молба. Заявява, че не
споделя решението на майката, че детето има нуждата да посещава от частна
занималия и твърди, че майката демонстрира болно поведение спрямо детето с
отношението си към него, като се стреми да го ограничава. Заявява също, че винаги
се стараел да подкрепя майката и имал желание да развива талантите на детето.
Оспорва твърденията, че детето не желае да са среща с него, като посочва, че
при проведената първа среща на територията на ЦОП-Варна детето демонстрирало
топло отношение спрямо него. Твърди, че при проведените последващи срещи се
разгърнал изцяло синдрома на родителски отчуждение и детето демонстрирало
типично поведение и нежелание да се среща и контактува с него. Твърди, че
майката въвлича детето в конфликта между родителите, като по този начин майката
извършва емоционално насилие върху детето, като го отчуждава и ограничава
контактите с бащата. С поведението си майката представлявала непосредствена
опасност за живота и здравето на детето и самата тя не осъзнавала последиците
от действията си.
С
определение от 27.11.2018 г. съдът е прекратил делото в частта относно молбата
на В.Л.С. срещу К.Й.П. по чл. 127, ал. 2 от СК.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
удостоверение за раждане № 20111921, издадено въз основа на акт за раждане №
1921 /26.09.2011г.страните са родители на детето ., роден на *** г.
Не е спорно
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че родителите
не са живели заедно, като детето живее при майката, която полага и преките и
непосредствени грижи за него.
От
представения по делото договор за покупко-продажба от 2015 г. се установява, че
В.Л.С. е закупил апартамент в гр. София, с площ от 164.93 кв.
От
представената служебна бележка № 146/20.04.2018 г. се установява, че К.Й.П.
работи и получава среден нетен доход от около 1000 лв.
Видно от
писмо от 21.01.2018 г. от НОИ, В.С. е
самоосигуряващо се лице от 1996 г. до 2016 г., чрез ЕТ В.С. – Валента, а след
това чрез Вива Груп ЕООД, с осигурителен доход около 5500 лв.
От
представеното пред въззивния съд удостоверение от 17.10.2019г., издадено от
„Вива груп“ЕООД, се установява, че в периода
01.2018г. – 12.2018г., В.С. е получавал месечно възнаграждение в размер
на 510лв. и в размер на 6 970лв. за периода от м.юни 2019г.- м. 05.2020г.
Представени
са удостоверения и служебни бележки, от които се установява, че Н. С. от м. 09.2017г. е посещавал
занималня в детски център „Таралежите“ с месечна такса от 280 лв. ; детето е
завършило подготвителна група през учебната 2017/2018г.; детето е посещавало тренировки по водна топка
в периода от юни 2017г. - юни 2018г.;
участвал е в състезание по математика; Н. е ученик в първи клас през
учебната 2018/2019 г., ; посещава Център за чуждоезиково обучение и участва в хора на Варненските момчета и
младежи при ХШ „Проф. Марин Чонев“.
Пред
въззивната инстанция са представени удостоверения и служебни бележки, от които
се установява, че от м. 09.2019г. детето посещава школа по математика срещу
такса от 400лв. за периода м. 09.2019г. – м. 01.2020г., посещава школа по
английски език.
По делото
са представени медицински документи, от които се установява, че Н. С. е с плоска
крива на лявото ухо и намален слух с лявото ухо. Представени са медицински
рецепти.
В
представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Варна след посещение в дома на майката, разговор с детето се
посочва, че непосредствени грижи за детето полага неговата майка. Майката се
старае да стимулира неговото развитие, като притежава необходимия родителски
капацитет. Бащата живее в гр. София и проявява заинтересованост към детето. Между
родителите е имало конфликти, на които детето ставало пряк свидетел. Майката и
детето живеят в наследствено жилище, което се състои от стая и кухня.
Хигиенно-бптовите условия в дома са добри. Домът е обзаведен скромно, предимно
с вещи от първа необходимост. Майката има и
друго жилище с три стаи, кухня и трапезария, към момента в ремонт.
Майката работи в НОИ, с доход от 950 лв. Бащата има семеен бизнес, поддържа
добър жизнен стандарт и разполага със средства. Майката сама отглеждала детето,
подпомагана от сестра си. Детето поддържало приятелски кръг, изграден от
училищната среда, от посещенията на тренировките по плуване, от контактите си в
хора на Варненските момчета. Детето посещава редовно учебни занятия в ОУ
"Пенчо Р. Славейков" и се справя успешно с поставените познавателни
задачи по всички учебни предмети; адаптиран към училищната среда; с нормално за
възрастта емоционалното развитие било нормално; общува със съучениците си и
зачита авторитета на учителя; посещава Хора на варненските момчета, школа по
английски и плуване; участва в прояви с рецитаторски способности; родителските
срещи били редовно посещавани. Н. винаги
бил в спретнат външен вид, добре облечен, с добре полагани грижи за него,
eмоционално привързан към майка си. Имало период, когато комуникацията между
детето и бащата липсвала и Н. се чувствал раздвоен между родителите си. В доклада
е посочено, че бащата е проявявал настойчивост и натиск; търсел майката,
посещавал детската градина и училището за да се види с детето, а майката
осуетявала срещите. Имало е период, в който детето не е виждало баща си. След проведените срещи в
ЦОП между бащата и детето има добра комуникация. Детето е спокойно, като това е
повлияно от поведението и промяната в нагласата на майката.В заключение се посочва,
че Н. е поставен в ситуация на конфликт между родителите си. В интерес на
детето e да има пълноценен контакт с бащата.
Подкрепяща
среда за отглеждане на детето е установена и при двамата родители.
От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд СПЕ се установява, че
детето Н. е със съответно за възрастта му физическо и психично развитие. Налице
са симптоми за повишаваща се тревожност във връзка с тежкия и продължителен
конфликт между родителите и отношението на бащата. Детето споделя страх, че
баща му ще го вземе завинаги от майка му. Детето няма преживявания за раздяла
между родителите, защото не е живяло заедно с двамата. Влошените и затруднени
отношения между родителите оказват влияние върху психоемоционалното
функциониране на детето, като се повишава тревожността му. Липсата на контакт с
бащата не е травмиращо за детето, но е
ограбващо, лишавайки го от възможността да получава подкрепа и да интегрира
ролевите модели и на другия си родител. В интерес на доброто развитие на детето
е то да изгради позитивен образ и развиващи се отношения с баща си. Експерта
посочва, че детето следва да има предвидими контакти с бащата, които да са
позитивно приети от майката. Експертите не са констатирали признаци за насилие
върху детето от страна на майката. Страховете, които детето споделя са на база
лични преживявания на детето, като свидетел на конфликти между родителите.
От показанията на изслушаните по делото свидетели В.С.Т.,
А.Х.П., А.Н., Н.П. / последните две разпитани и пред въззивната инстанция/,
родителите на детето не са живели
заедно. Детето живее с майка си, която се грижи за него. Докато В. живеел в
гр.Козлодуй, идвал във гр.Варна да види детето и отсядал в жилището на К..
Между тях често избухвали скандали, двамата викали в присъствието на детето.
Бащата заплащал издръжка за детето в минимален размер. Свид. Назаретова заявява
в показанията си, че е виждала бащата да удря детето по главата и да казва
„Хайде по-бързо олигофрен“. Бащата веднъж посетил градината и детето много се
разстроило, от това, че бащата притеснил всички в детската градина. В. направил
забележка и вдигнал скандал на свидетелката, че снимала детето на първия учебен
ден. Свидетелката споделя, че знае за инцидент между страните и прояви на
домашно насилие от страна на В. към К. и детето при посещението им при него в
София през м. май 218г. В момента В. живее в София, като според свид.
Пакарджиковска и Пейчева в жилището му има създадени много добри условия за
отглеждане на детето. При всяка възможност бащата се срещал и търсел контакт са
детето. Детето било любвеобилно и свързано с баща си. Когато било в
предучилищната група се хвърлял на врата на баща си и с радост го посрещал. След
лятото на 2018г. детето променило отношението си и избягвало баща си. В
покозонията си пред въззивния съд свид. Пакарджикова заявява в показанията си,
че срещите на детето с баща му се провеждат в дните на определения режим, но са
много кратки- до 5 минути. Свидетелката е присъствала на срещите и всички те се
осъществявали пред блока, където е жилището на майката. Детето не желае да
тръгне с баща си и казва, че не желае нищо. Преди детето не се държало така.
Отношението му се променило след едно от водените между родителите дела.
Майката присъства на всички срещи и държи детето за ръката. При една от срещите
детето попитало свидетелката /негова баба по бащина линия/, защо не му се
обажда по телефона. При опитите на свидетелката да се свърже с детето по телефона,
телефона се затварял и се оказало, че той се държи от майката и тя отказва
контакт.
Свид. Назаретова заявява, че е присъствала почти на
всички срещи на детето с бащата и в повечето случаи майката, свидетелката и
детето са си тръгвали на 5-та минута или срещата приключвала със скандал.
Свидетелката присъствала, защото бащата твърдял, че „не искаме да му даваме
детето“. Веднъж детето било предадено на адвоката на бащата, за да се проведе
среща в АСП. Тогава бащата направил скандал, че детето не се дава на него, а на
чужд човек. Според свидетелката В. се обръщал агресивно към К., като казвал:
„г-жа П. напуснете!“, „Не ме лишавайте от контакта с детето ми!“ Общуването с
детето се свеждало до задаване на няколко общи въпроса, след което детето казва
„искам мама да е при мен“ и бащата започва да вика. Детето разказало на майка
си и свидетелката, че при една среща баща му му казал, че ще има ново семейство
и друго дете. На срещите присъствали и майката и сестрата на бащата. Всички
срещи приключвали със скандал, а детео било нервно и неспокойно преди срещите.
Родителите
са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да
предостави упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и
интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пол и възраст на детето, възможността
за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните
възможности. Преценката по всяко дело е конкретна. Дефиниция на понятието
"упражняване на родителски права" е дадена в т. І на Постановление №
1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която:
"Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата."
Изрично е подчертано, че се предоставя само упражнението на правата, защото
задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските
права, се запазват. Съдебната практика трайно приема, че указанията в
постановлението запазват силата си и тълкуването на материалния закон с това
Постановление следва да бъде зачитано и при действащия СК-2009г. Част от
критериите, от които следва да се ръководи съдът при решаването на спор за
упражняване на родителски права са нормативно закрепени в разпоредбата на
чл.59, ал.4 СК, но изброяването е примерно. Не е изчерпателно и изброяването на
критериите в ППВС №1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства. Изброените в постановлението
обстоятелства обаче са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрият интерес на детето и съдът дължи обсъждането им. В
Семейния кодекс, приет през 2009г. е предвидена и възможност родителите да
постигнат споразумение, като сами по общо съгласие да решат въпросите относно
отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца. Споразумение, с което
страните са постигнали съгласие за съвместно упражняване на родителските права
и алтернативно местоживеене на детето
при режим удобен за родителите и отчитащ интересите на детето подлежи на
одобрение от съда. При липса на съгласие между родителите, съдът следва да
постанови решение, като предостави упражняването на родителските права на
единия от родителите и определи местоживеене на детето, като обсъди
обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и вземе предвид
най-добрия интерес на детето.
В случая не
е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти на
детето с родителите. От изложените, твърдения, искания и събраните по делото
доказателства се установява, че и двамата родители желаят да им бъде
предоставено упражняването на родителските права. Двамата желаят да отглеждат и
се грижат за детето, имат изградена емоционална връзка с него, обичат го и
разполагат с подходящи условия и възможности за отглеждането му. И двамата
заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти с родителя, който
няма да упражнява родителските права.
От
събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че основните грижи за отглеждането и възпитанието на
детето от неговото раждане се полагат от майката, която получава помощ от сестра
си и приятели, които й оказват подкрепа и съдействие. В жилището на майката в
гр.Варна има осигурени много добри битови условия. Бащата живее в собствено
жилище в гр.София и може да разчита на подкрепа и помощ при грижите за детето
от своята майка. В жилището има много добри битови условия. В.С. получава основно месечно възнаграждение
в размер на 610лв.
Майката
работи по трудово правоотношение и получава възнаграждение в размер на 1000лв.
месечно. Не се установява от доказателства по делото, че работата и на двамата
родители налага отсъствия от страната поради командироване или други
причини.
От
доказателствата по делото се установява, че майката и нейни близки съзнавано
или неосъзнато са имали поведение, което е създавало пречки за осъществяване на
нормални и пълноценни контакти на бащата с детето.
При
изслушване, майката е заявила, че детето има нужда от баща, като контактите с
бащата се осъществяват благодарение на разговорите с детето. Счита, че
отношението на детето към бащата е в
резултат на агресивното поведение от страна на В. към нея. Заявява, че винаги е
стимулирала контактите на детето с бащата и в момента има напредък в
отношенията между двамата.
При
изслушване на бащата, същият заявява, пред съда, че срещите с детето не се
осъществяват и се възпрепятстват от майката. Оттеглил се е по всички дела,
водени между страните. Декларира, че зачита и уважава майката на детето , но
той също желае да бъде родител.
От всички
доказателства по делото се установява, че детето е по-привързано към майката и
има изградена силна емоционална връзка с нея. Има емоционална връзка и с
бащата, която е в процес на развитие и укрепване. Детето Н. посещава училище,
като според проведеното социално проучване има изграден приятелски кръг сред
децата в училище, школите и хора, които посещава. Детето е адаптирано в
училищната среда.
От
събраните по доказателства, включително и посоченото в приетия социален доклад,
се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при
които детето да живее.
Относно
социална среда, при която се отглежда детето, съдът намира, че по делото не се
установява детето да се отглежда в рискова среда.
Двамата
родители имат нужния родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето, но
детето е по-привързано към майката, като преките и ежедневни грижи за
отглеждането и възпитанието на детето е полагала майката. В тази връзка, съдът
намира, че от данните по делото не се установяват твърденията на бащата, че
майката не полага достатъчно грижи за детето, включително и за здравословното
му състояние и развитието му.
Обстоятелството,
че детето е от мъжки пол само по себе си
не може да доведе до извод, че майката не е в състояние или е по-малко
подходяща да полага грижи за неговото отглеждането и възпитание. В случая от събраните по делото доказателства
се установява, че майката е осигурила много добри битови условия за
отглеждането на детето и полага непосредствените ежедневни грижи за детето.
Установява се тя се интересува от развитието и поведението на детето в училище
и полага адекватни грижа и контрол за подготовката на детето. Следователно
майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на
детето, кой от двамата родители да упражнява родителските права от гледна точка
на изградените емоционални връзки с детето и връзки с приятелска среда. Съдът
взема предвид и обстоятелството, че детето се отглежда в града и дома, в който
се е родило, в позната обстановка, където има изградена среда и установени
приятелски отношения с други деца.
От
събраните по делото доказателства не се установява, бащата да има значително
по-високи доходи и възможности за осигуряване по-добри битови условия за живот
на детето, поради което по този критерий не е налице предимство за никой от
двамата родители.
По
критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, отношение към
детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават детето, пол и възраст на детето, двамата родители
имат равен потенциал.
Извършвайки
преценката, съдът взема предвид обективния факт, че от раждането си винаги
детето е живяло с майката, която е полагала и ежедневните грижи за него.
Установи се, че детето се чувства добре и сигурно в настоящото си обкръжение.
Съвкупното
обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще се
охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при майката, на която
се предостави и упражняването на родителските права. Предвид изложеното
решението в тези части е правилно и следва да се потвърди.
Следва да
се регламентира разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде
изгубена, започналата да се утвърждава и надгражда емоционалната връзка на
детето с този родител. Настоящият състав на съда намира, че определения от
първоинстанционния съд режим на лични контакти на детето с бащата не осигурява
в достатъчна степен интереса на детето за възможност за лични контакти с бащата
за да може да се съхрани и развие емоционалната близост. Съдът намира, че подходящ и отговарящ на
интересите на детето е следния режим с бащата В.С.: бащата да има право да
вижда и взема детето Н. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, с преспиване; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение с майката, а ако такова не
бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка нечетна година – дните, които са
официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са
обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ
първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от
коледната и великденска ваканция; всяка четна година- дните, които са официални
празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ
първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от коледната и
великденската ваканции.
Настоящият
състав на съда намира, че в резултат на проведените срещи и положените от
страните усилия е започнало изграждане на връзка и доверие между детето и
бащата. Ограничаването на контактите и присъствието на другия родител при
провеждането на срещите, предвид все още непреодоляните конфликти между тях би се
отразило неблагоприятно на развитието на връзката на детето с бащата, което
безспорно не е в негов интерес. Напротив възможността детето да се вижда
по-често и за относително по-продължителни периоди от време, включително и с
преспиване в дома на бащата ще предотврати отчуждаване на детето от бащата и ще
гарантира интереса му от пълноценното присъствие на двамата родители в живота
му.
С оглед
установените възможности на родителите да осигуряват материално и
социално-битово детето и размера на получаването от тях доходи, съдът приема,
че нужната му обща месечна издръжка е в размер на 450лв. Майката следва да
поеме по-малката част – 100лв., предвид обстоятелството, че ще полага преките и
непосредствени грижи за детето. Бащата следва да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на 350лв. При определяне размера на дължимата от
бащата издръжка, съдът взема предвид обстоятелствата, че същия работи, получава
редовни месечни доходи и притежава имущество на значителна стойност. Освен това
същият е в трудоспособна възраст, като липсват данни за влошено здравословно
състояние, което да е пречка да упражнява труд и не дължи издръжка на други
лица. Първоинстанционното решение в
частта относно определената издръжка, дължима от бащата следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По
отношение на издръжката за минало време: Не е спорно по делото, че в периода
10.08.2017г. – 10.08.2018г. родителите не са живели заедно, като майката не
оспорва, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
бащата е превел 12 месечни вноски по 115лв. в периода м.08.2017г.-м.12.2017г. и
по 130лв. в периода 01.2018г. – 07.2018г. или общо за периода-1500лв.
Посочената сума следва да се приспадне от дължимата да периода издръжка в
размер на 4200лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
2700лв., представляваща разликата до дължимата издръжка за периода 10.08.2017г.
– 10.08.2018г. Решението в тази част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на съда намира за основателна частната жалба на К.П. срещу
определението, постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата й
за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е бил сезиран освен с
искове за предоставяне упражняването на родителските права, определяне на
местоживеене на дете и режим на лични контакти и с искове за определяне на
издръжка за минало време и бъдеще в полза на непълнолетно лице. Производството
по исковете няма характер на спорна администрация, поради което и предвид
изхода от спора на К.П. следва да се присъдят сторените по делото разноски по
правилата на чл.78 ГПК.
Предвид
изхода от спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна разноски, съразмерно на уважената част от исковете и жалбата или в
размер на 1540лв.-разноски за първата инстанция и 900лв.разноски за въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1266/27.03.2019г., постановено по
гр.д. № 9827/2018г., по описа на ВРС, в частта, с която е определен режим за
осъществяване на лични контакти между бащата В.Л.С., ЕГН: **********, с детето .,
ЕГН **********, както следва: бащата да взема и връща детето в дома на майката
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч., без
преспиване, а след като навърши 10-годишна възраст, бащата да взема и връща
детето в дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00
ч. до 18:00 ч., с преспиване; 20 дни през лятната ваканция, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, разпределени в 10 дни през месец юли и 10 дни
през месец август, като бащата има право да вземе детето от първия ден от 10:00
до 19:00 часа на последния ден, като го взема и връща в дома на майката; през
коледната ваканция всяка четна година - за времето от 10.00 часа на 23 декември
до 17.00 часа на 28 декември, с приспиване, а през нечетните години - за
времето от 10.00 часа на 29 декември до 17.00 часа на 03 януари, с приспиване,
като го взема и връща в дома на майката; през Великденските празници всяка
четна година - за времето от 10.00 часа в събота до 18:00 часа в понеделник, с
преспиване, като го взема и връща в дома на майката, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата В.Л.С., ЕГН: **********, с детето ., ЕГН **********,
както следва: бащата В.Л.С., ЕГН: ********** има право да вижда и взема детето .
при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10ч. в събота
до 18ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, по споразумение с
майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли
всяка година; всяка нечетна година –
дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните,
които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня
предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите
пет дни от коледната и великденска ваканция; всяка четна година- дните, които
са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня
предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от
коледната и великденската ваканции
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1266/27.03.2019г., постановено по
гр.д. № 9827/2018г., по описа на ВРС, в частите, с които е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето ., р. на
25.09.2011г., с ЕГН ********** на майката К.Й.П., ЕГН **********; определено е
местоживеене на детето . на адреса на майката К.Й.П. *** и В.Л.С., ЕГН: **********
е осъден да заплаща в полза на детето Н., чрез неговата майка и законен
представител К.Й.П. месечна издръжка в размер на 350лв., считано от
10.08.2018г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
дължима на всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане и сумата от
2700лв., представляваща дължима издръжка з минало време за периода 10.08.2017г.
– 10.08.2018г.
ОСЪЖДА В.Л.С.,
ЕГН: ********** да заплати на К.Й.П., ЕГН сумата от 1540лв., представляваща
разноски пред първата инстанция и сумата от 900лв., представляваща разноски във
въззивното производство на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС,в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :