№ 37
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно дело №
20223100200095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.30 и следващите от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Окръжен съд Щутгард, Ф.Р.
Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова
санкция, издадено от Окръжен съд Щутгард № 19 Сs 137 Js 99038/20, постановено на
12.10.2020г. и влязло в сила на 06.11.2020г. срещу българския гражданин А.Д. Д. / А.Е. A/ ,
родена на ******. в гр. И, с посочен в удостоверението адрес *************
От направената служебно справка в система НБД на данните посочени от молещата
държава отговаря българската гражданка АН. ЕНЧ. Д. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес в ********* променила фамилията си от A на Д. при сключване на
граждански брак на 02.08.2013г.
В съдебно заседание представителят на ВОП излага становище, че искането следва да
бъде уважено.
Санкционираното лице не се явява. Същото е търсено на настоящия и постоянен
адрес, като не е открито.
Служебният защитник адв. С. счита, че искането не следва да бъде уважавано, тъй
като удостоверението не отговаря на формалните изисквания за изпълнение. Излага
подробни съображения за това свое виждане.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция, постановено на 12.10.2020г. и
влязло в сила на 06.11.2020г., Окръжният съд на Щутгард, е наложил финансова санкция
на българския гражданин АН. ЕНЧ. Д. родена на ******. в гр. И, в размер на 273,50 евро, за
извършено от същата престъпление наказуемо по немският наказателен закон, изразяващо
се в това, че:
На 16.09.2020г. около 10:15ч. П.М на територията на бензиностанция Арал, с адрес
Хеделфингър Щрасе 25, 70327, Щутгард откраднал от пострадалия Schwend портфейлът му,
в който се намирали банкноти - около 400,00 евро, една дебитна карта и един ПИН код за
предплатен телефонен ваучер на стойност 20,00 евро.
Малко след кражбата П.М предал на ос.л. А.Д. отнетите пари в брой. Около 10:30ч.
П.М, А.Д. и още едно лице се намирали на ъгъла на улица Хеделфингър Щрасе. По същото
време пострадалото лица разбрало за извършената кражба и сигнализирало за това. А.Д.
веднага се качила на велосипед и се опитала да избяга с парите, като по този начин искала
да попречи сумата да бъде върната на пострадалия, респективно П.М да запази владението
върху откраднатите банкноти.
С оглед на представените по делото доказателства налични в горецитираното
удостоверение съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение
на посоченото решение за налагане на финансова санкция по отношение на лицето АН.
ЕНЧ. Д..
От изготвената справка се установи, че засегнатото лице има местоживеене на
територията на Република България - в гр. Варна, **********., заявено от него като
постоянен и настоящ адрес, видно от справката в система НБД.
Решението на Окръжния съд в Щутгард, ФР. Германия, отговаря на изискванията на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт на
държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на „Глоба“,
като углавно наказание за извършено престъпление въз основа на влязло в сила съдебно
решение постановено съгласно Параграф 257, ал.1 от Немския наказателен закон. Този
извод се потвърждава и от писмо от 07.03.2022г. на германския компетентен орган
получено в ОС Варна по ел. поща. От същото е видно, че са изпълнени условията
предвидени в закона относно издаване на удостоверението.
В този смисъл са неоснователни възраженията на защитника на лицето направени в
съдебно заседание.
2
Съгласно разпоредбата на ЗПИИРКОРНФС, е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съдебен орган на
държава-членка на Европейския съюз за налагане на наказание „Глоба“ за извършено
престъпление. От описанието на извършеното от осъденото лице е видно, че на АН. ЕНЧ. Д.
е наложено наказание „Глоба“, за това, че на 06.09.2020г. около 15:30ч. е помогнала на
друго лице, извършило противозаконно деяние- престъпление с намерението да му осигури,
чрез деянието преимущество.
Това нарушение не попада в хипотезата на чл. 14 ал. 2 и на чл. 30 ал. 2 от закона, за
които не се изисква двойна наказуемост. С оглед горното, за да бъде признато решението,
съгласно чл. 30 ал. 1 от закона, деянието за което е санкционирано засегнатото лице следва
да съставлява престъпление или административно нарушение и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава по законодателството на издаващата
държава.
В случая настоящият състав счита, че това нарушение представлява и такова по
българското законодателство, тъй като така описаните факти осъществяват състав на
престъпление по българското законодателство, а именно: “ Който с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди
движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление
или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до шест
години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление“ – чл. 215, ал.
1 от Наказателния кодекс на Р. България.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити,
предвидени, както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към ЗПИИРКОРНФС и
съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Присъдените от съдебният орган на издаващата държава санкция и разноски за
производство, довели до решението представляват финансова санкция по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ЗПИИРКОРНФС.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т.
1-11 от ЗПИИРКОРНФС , тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни
срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не
се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Р България;
наложената финансова санкция е не по – малко от 70 евро като в издаващата държава не са
3
постъпвали никакви погасявания.; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава за правото и сроковете на обжалване. Следователно не са налице
факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително.
С оглед горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен от
посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС орган – Националната агенция за приходите,
като на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС равностойността на наложената
финансова санкция се определи в български левове по курса на БНБ за 10.02.2022г. - деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, който към посочената дата е
за 1 евро – 1, 95583 лева. Равностойността на санкцията от 273,50 евро е 534,91 лева
/петстотин тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/.
Предвид посоченото, Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за
признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и
на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение постановено на 12.10.2020г. за плащане на финансова санкция
издадена от Окръжен съд – Щутгард, ФР Германия № 19 Сs 137 Js 99038/20, влязло в сила
на 06.11.2020г., срещу българския гражданин АН. ЕНЧ. Д., родена на ******. в гр. И,
ЕГН********** с постоянен адрес гр.Варна в общ размер на 273,50 евро от които глоба в
размер на 200 /двеста/ евро и съдебно деловодни разноски в размер на 73.50 евро, с
равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция в издаващата държава в размер на 534,91 лева/петстотин тридесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки/.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно посочения в Удостоверението компетентен орган отговарящ
за изпълнението на Решението в издаващата държава - Окръжен съд в гр.Щутгард Ф. Р.
Германия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на
решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок, който тече за прокурора от днес, а
4
за засегнатото лице от датата на получаване на уведомлението пред Апелативен съд – гр.
Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5