РЕШЕНИЕ
№ 8374
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110133045 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от Aлександър Александров, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника ЛЮДМ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес адрес9, че същия
дължи на ищеца следните суми:: сумата от 279,32 лв. - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за
имот, находящ се на адрес: адрес9, отчитан под абонатен № ., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
–01.07.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 24,64 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 18.06.2020 г., сумата от
50,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2020 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 10,10 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 18.06.2020 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „фирма“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв.
В срока по чл. 131 ГПК ответника ЛЮДМ. СТ. СТ., не е депозирал в срок отговор на
така подадената искова молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и
не е поискал разглеждането му в негово отсъствие. С оглед на това в о.с.з. от 24.11.2020г.,
пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в първото по делото съдебно заседание е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено решение
по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът не е представил такъв, като
последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение. На следващо място
ответника не се е явил лично, като не е изпратил и представител в първото съдебно
заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал.1 ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, както и доказателствата приети в първото по делото съдебно заседание - арг.
чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно - заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК вх.
№3032416/01.07.2020г., заявление-декларация от 25.08.2016 г. от ответника, Нотариален акт
за дарение на недвижим имот №73/17.10.2008г., удостоврение за наследници на С.А. С.,
удостоврение изх. №195/08.10.2002г. от „ФИРМА ООД, Протокол от проведено ОС на ЕС
на сграда с адрес АДРЕС, ведно със списък на етажните собственици, съобщение към
фактура № НОМЕР , съобщение към фактура № НОМЕР., справка за задължения на
абонатен № , Договор от 30.04.2015г., сключен между ФИРМА и „фирма“ , Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “фирма на клиенти в гр.София,
публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., справки за извършен отчет от „фирма“
ООД.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 28302/2020 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответника, е била издадена заповед за изпълнение за процесните суми, представляващи
парично задължение за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
АДРЕС, отчитан под абонатен № .. Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за
да му се връчи заповедта, на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът
е дал указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и че исковете са
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените
писмени доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
2
изцяло, като бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 279,32
лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се на адрес: адрес9, отчитан под
абонатен № ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –01.07.2020 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 24,64 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до
18.06.2020 г., сумата от 50,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
01.07.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 10,10 лв. за периода от
01.07.2017 г. до 18.06.2020 г
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 300,00 лв. разноски по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЛЮДМ. СТ. СТ. , ЕГН
**********, с адрес адрес9, че дължи на “фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление адрес, представлявано от A.А., сумата от 279,32 лв. - главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., за имот, находящ се на адрес: адрес, отчитан под абонатен № ., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –01.07.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 24,64 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 18.06.2020 г., сумата от
50,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2020 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 10,10 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 18.06.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. 28302/2020
г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес адрес, да заплати на “фирма,
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от A.А., сумата от
300,00 лв. (триста лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело
и по ч. гр. д. № 28302/2020 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „фирма“ ООД.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което
и по аргумент на чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи и страните.
Да се изготви заверен препис от решението, който да се докладва с частно
гражданско дело № 28302/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3