№ 304
гр. Варна, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Д.
Съдия:Румяна П. Петрова
СъдебниСветла З.а Атанасова
заседатели:Елка Георгиева Георгиева
Румяна Николаева Драгнева Й.а
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора Зл. Ат. Зл.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Д. Наказателно дело от
общ характер № 20223100200275 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Д. СТ. ДР., редовно призован, доведен от Затвора - Варна, явява
се лично и с адв. Светослав И., АК – Варна, редовно упълномощен от досъдебното
производство и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. И.: Няма пречки за даване ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
по чл. 270 от НПК, образувано по молба на подс. Д., чрез неговия защитник с
искане да бъде изменена мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-
лека такава.
Молбата и делото се докладват от съдия Д.
АДВ. И.: Поддържаме молбата. Няма да сочим други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима.
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.
Съдът връчва на страните преписи от молбите на Ш.П. и Ш.С. за предявяване на
граждански искове и конституиране като гр.ищци и частни обвинители.
СЪДЪТ счита делото за изяснено и дава ход на същото
1
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. И.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, действително
имаме редица доводи. Също така важно е да споменем, че настоящото производство е от
такъв характер, че ние няма как да коментираме обоснованото предположение, но въпреки
всичко защитата е направила такива вметки, главно уповавайки се на решението на
Апелативния съд, което решение изброява множество процесуални нарушения. Тези
процесуални нарушения касаят събирането на доказателствата, както и версията на
подсъдимия и това ни навежда на мисълта ако следва в едно съдебно следствие тези
процесуални нарушения да се отстранят и да се събират допълнителни доказателства, можем
да говорим за в кавички едно доста сериозно съдебно следствие и един процес, който ще
продължи доста напред във времето. Не на последно място прокуратурата, разбира се и
съдът са се уповавали на презумпцията, която е фиксирана в НПК, че касателно тежестта на
деянието и предвиденото наказание има реална опасност той да се укрие и да извърши друго
престъпление. По друг начин обаче защитата счита, че стои въпроса в едно такова
производство и то след две години. Затова споменах, че няма да засягам обоснованото
предположение, той не се е дистанцирал от процесното деяние, признал си е вината,
действително е съдействал на органите на ДП и е спомогнал за разкриване обективната
истина. Не е виновен той за връщането на делото и продължаването на този процес във
времето. Опасността от укриване и извършване на престъпление следва да докаже
прокуратурата, аз няма как да докажа отрицателни факти, че те няма да се случат. Няма
такива данни, често съдебно минало, безупречно процесуално поведение, има постоянен
адрес, семейство, деца, за които да полага грижи и полага грижи и за възрастни родители.
Това не е голословно, това се съдържа в материалите на предходното разглеждане на
делото, тези хора бяха и свидетели, всеки знае с какво се е занимавал, как ви са неговите
функции и какво е правил. Така, че това не са голи твърдения, хвърлени в един лист и ние
трябва шаблонно да ги споменем. Не е така. Този човек е водил активен начин на живот,
като е полагал труд, както на неговата работа, така и в помощ на семейството си. Друг е
въпроса тази мярка за неотклонение се изврати в лишаване от свобода. Забележете, всички
други задържани лица в затвора са в следствен коридор. Той търпи мярка за неотклонение
при един доста по-сериозен режим, не може да полага труд, не може да се говори за
намаляване на режима и това вече е две години. Аз считам, че с една по-лека мярка за
неотклонение, каквато е „Домашен арест“, която разбира се тя се контролира с електронно
устройство по никакъв начин няма да попречи на нормалния ход на настоящото дело, за
събирането на доказателствата, няма как да се отклони от тази мярка. Тя се контролира от
органите на МВР допълнително, така, че по никакъв начин не би нарушило нормалното
събиране на доказателства и приключване на настоящото производство. Забележете, това е
първа инстанция. От там нататък, говоря за един доста сериозен казус, който всички сме
наясно, че ще приключи пред ВКС, а как ще приключи… Затова сме на мнение, че две
години е доста вече сериозен период за търпене на тази мярка за неотклонение, дори не
можем да говорим, че е идентична с другите мерки за неотклонение „Задържане под
2
стража“. Нека все пак да му се даде някаква възможност да прекара някакво време с
възрастните си родители докато тече досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз не
съм съгласен със защитника поради следните причини. Неговите аргументи имат за основа
решението на Апелативния съд, в това решение никъде не е казано, че доказателствата
които са събрани на ДП са опорочени така, както се твърди в аргументите на защитата, нито
че обвинителния акт не може да изпълни своята функция. Ако забележите тези аргументи за
обвинителния акт завършват с лайт мотива, че защитника аргументира извода въз основа на
доказателствата по делото за наличието на квалификация, различна от възведената с
обвинителния акт. Никъде в НПК не съм виждал да пише, че когато защитника е на
различно мнение от прокурора, прокурорът трябва точно със защитника да се съобрази и да
напише такъв обвинителен акт, каквато защитника иска и всички да се съобразяват само с
квалификацията, която защитника смята. Има спор, това е правото, това не е математика и
защитника вече имаше възможност да си изложи аргументите и те не бяха приети от съда.
Има някои нарушения, които е преценил Апелативния съд и то какви, за това, че не му били
разяснени права, които не може да упражнява по точка 2. Ами по т. 2 за умишлено убийство,
самопризнание, закона го отхвърля. Така, че за какво говорим. На съдебното следствие
защитникът имаше пълната възможност, там няма никакви процесуални нарушения да
разпитва свидетели, да задава въпроси и вещи лица да разпитва и да си докаже тезата. Аз не
приемам, че в решението и в мотивите на предходния състав липсвали мотиви за афекта.
Има си мотиви и са много аргументирани. Така, че повтарянето на старата мантра ние не
разбираме и затова не можем да се защитаваме, тя е изтъркана вече. Защитника имаше
възможност да си се яви, да си защити тезата.
На следващо място, процедурата по чл. 270 от НПК, където законът изисква да има
промяна в обстоятелствата и тази промяна трябва да се докаже от този, който иска
изменението на мярка за неотклонение, а не да се вменяват някакви задължения на
прокуратурата. Никъде не пише, че прокуратурата това трябва да го докаже. В хипотезата
на чл. 63, ал. 2, т. 3 тя важи тук в случая, защото квалификацията е по чл. 116, минимума е
15 години лишаване от свобода.
По въпроса за качеството като цяло на обвинителния акт, считам, че не е мястото да
се обсъжда това. Разпоредителното заседание е този момент от процеса, в който съдът
преценява дали да даде начало на процеса или да върне делото на прокурора.
Относно аргументите на защитата за опасността подсъдимия да се укрие. Уважаеми
съдии, Д. вече преживя стреса да бъде осъден на 17 години лишаване от свобода и живя с
този стрес месеци наред, докато излезе решението на Апелативния съд. За него през тези
месеци перспективата, както е сега на 40 години, беше да излезе от затвора на възраст 57
години, почти стар. Така, че една такава възможност, която не може да се изключи в случая
е достатъчен мотив за който и да е преживял подобна ситуация да се опита да се укрие.
Защото аз не знам по какъв начин защитника би му е обяснил, че Д. ще бъде напълно
оправдан, като виждам някакви такива подобни насоки или ще получи някакво по-малко
3
наказание. Това ще го реши съда, но на 50 процента е вероятността според мен за
осъдителна присъда с доста години лишаване от свобода според моята преценка на
доказателствата по делото. Така, че затова аз считам, че Д. има мотив да иска това
освобождаване и да направи опит да се укрие.
На следващо място, няма никакъв аргумент против това, че Д., връщайки се на село
можел лично да събере всичките тези своите приятели, да отидат на заслона и да се уговорят
за лъжесвидетелстване. Това може да бъде извършено естествено пред перспективата да
получи 17 години, някой съмнява ли се, че той ще стои и ще чака и гледа безучастно.
Напълно възможна хипотеза е това. Относно твърдението, че Д. съдействал и че имал добро
процесуално поведение. Това, че на ДП няма някакво самопризнание, няма някакво
съдействие в това отношение, а в предходния процес, беше лайпцигски процес, докато
накрая Д. заяви, че се признава за виновен в извършване на убийство и 20 човека свидетели
и вещи лица чакаха пред залата, докато накрая вече едва Д. заяви, че се признава за виновен.
Така, че никакво процесуално поведение добро, нито съдействие поне аз не виждам да оценя
като такова до момента. За корективен процес, аз не виждам за такъв да става въпрос в
случая. Той сигурно съжалява, че е задържан, сигурно съжалява, че не се е въздържал тогава
и до сега вече е две години задържан и перспективата да получи още години е голяма, така,
че тука за корекционен процес вече няма какво да говорим.
Относно грижите за родителите, ами те са 65 набор, на 50 и няколко години, за какви
възрастни родители в случая можем да говорим. Те се явиха в залата, не може да става
въпрос за подобни неща. В периода преди да извърши убийството Д. е живял във Варна през
седмицата и виждаме, че когато отива на село е отишъл и работил е на заслона, въобще не се
е занимавал с някаква дейност, с която да им помага. Не чух къде ще се изпълнява тази
мярка „Домашен арест“ на село ли, на друг адрес ли, така, че не мога да взема отношение.
По отношение семейното му положение, Д. знам, че е разведен предвид перспективата на
тази получена присъда. Дъщеря му е не зная колко е годишна, но е на достатъчна възраст, за
да няма нужда някой я придружава, когато се придвижва в града.
По отношение на това какви задължения имала прокуратурата, какво трябва да
доказва, пак се връщам на чл. 270 иска се промяна в обстоятелствата, аз не виждам такава
промяна и не виждам задължение за прокуратурата да доказва някаква промяна. Напротив,
считам, че който иска изменение на мярката за неотклонение, той следва да докаже тази
промяна и това не е изпълнено от защитника до момента. Ето защо аз считам, че не са
налице до този етап основания за промяна на мярката. Процеса ще бъде дълъг, в крайна
сметка имаме извършено убийство и трябва да има гаранция, че този човек ще се изправи
пред съда. Моля за вашето решение да не изменяте мярката за неотклонение.
АДВ. И. /реплика/: На първо място не можах да разбера защо прокурора неглижира
решението на Апелативния съд, при положение, че то е меродавно, само защото е неудобно.
На второ място не можах да разбера, някой, който би излязъл на 57 години вече възрастен
по думите на прокурора, в следващия момент родителите му на 60 години вече не са
възрастни. Какъв е критерия. По отношение на това как ще приключи процеса, 50
4
осъдителни, 50 оправдателни, никой не живее с илюзията, че този човек ще бъде оправдан.
Ние сме изложили теза, че трябва да се провери неговата версия и от там съдът да прецени
правна квалификация, това е само единствено във функциите на съда. Ние можем само да
насочваме и да искаме събирането на доказателства.
По пункта дали и какво е било процесуалното поведение в ДП. От първия момент
лично аз съм негов защитник и съм присъствал на моментите, когато са работили органите
на ДП с него. Депозирал е обяснения доста сериозно, макар, че той не е длъжен.
Процесуалното поведение е гарантирано от НПК. Дали ще съдейства е негово право и не
бива прокуратурата да го сочи като недобро поведение. Нпк гарантира тези права, той как
ще постъпва във всеки един момент. Колко човека са чакали пред залата защитата ама
въобще не я интересува. За да се изясни настоящия казус трябва да се изчерпят абсолютно
всички възможности в тази насока, било с разпит на свидетели, било с експертизи. Няма
друго яче.
Щял да ги събере на заслона да лъжесвидетелствали. Ами те веднъж са давали
показания пред съдия, как ще стане това. И как, като ние искаме мярка „Домашен арест“ с
гривна. Казах да прекара време с възрастните си родители, имахме предвид адреса, който е
на родителите му.
Другото, бил разведен. Ами то в България половина население е разведено, но това
не означава, че не полага грижи за жена си и за детето си. Да, разведен е, защото
юридически трябва да е така и всеки знае защо. Защо трябва да страдат и жена му и детето.
Юридически е така, но това не значи, че няма грижи. Нека да видим разпитите на
свидетелите какво е правил Дончо на конкретния ден на заслона, че е извършил
селскостопанска работа. Ами то си е доказано по съответния начин в съдебното следствие.
За какво лъжесвидетелстване и нещо, което пък абсолютно не съм съгласен. Мотивът на
защитата е прекомерното задържане, период, такава е практиката на Европейския съд,
такава е и на съдилищата в страната, че след продължително пребиваване в ареста
опасността от укриване и извършване на друго престъпление намалява. Това са две години.
Презумпцията за невиновност къде е. И другото, с което започна прокурорът, чл. 63, ал. 2 и
се цитира. И какво казва ал. 2, ако от доказателства по делото не се установява противното
при първоначалното вземане на мярката може да се уповаваме на тежестта на предвиденото
наказание. При първоначалното. Затова казах, че във всеки следващ момент прокуратурата,
ако ревностно отстоява тази мярка за неотклонение трябва да докаже, че тя е необходима.
Тези отрицателни данни да се укрие или да извърши престъпление. Страхът от осъждане не
е достатъчен, че някой ще се укрие. Погледнете съдебното му минало, няма криминални
прояви и от къде да дойдат тези отрицателни данни. Да, съгласен съм, че първоначално е
така, когато го задържаха, действително чл. 63, ал. 2 и точката съответната е 3, това е при
първоначалното. Сега аз как да докажа, че той няма да се укрие. Аз да доказвам
отрицателните данни, които не са налични. Нелепо е. Ние не стъпваме за това искане върху
процесуалните нарушения. Просто това беше прелюдия към искането ни, за да се отговори
адекватно на акта на Апелативния съд е необходимо едно сериозно съдебно следствие и
5
това е допълнително разтягане в кавички на настоящия процес. Чл. 63, ал. 3 казва когато
опасността да се укрие и извърши престъпление отпадне, мярката се отменя или заменя.
Добре, от къде извеждаме тази опасност да се укрие и защо, ако е на адреса на родителите си
и с гривна. Той не може да напуска, във всеки един момент е следен от органите на реда. А
за лъжесвидетелстване въобще не можем да говорим. Всеки си носи отговорност за това,
което казва в съда, при вече, че са разпитвани от съда. Сега ние пак трябва да докажем, че
някой няма да лъже в съда. Но това не е работа на защитата. На защитата е работа да иска
събиране на доказателства, съобразно желанието на своя клиент и да му дава помощ да
подкрепи версията си. Тази версия не се е променила от първия момент, забележете,
активно участие за събирането доказателства за всичко и сега не е променена, затова сме
депозирали отговор за разпоредително заседание, всеки да види, че ние сме с тази версия.
Добре, какво печелим с тази мярка, ако продължи. Тя не е безкрайна. Това са нашите
аргументи.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Уважаеми съдии, аз съм си казал всичко. Признал съм си. Ако
има възможност за „Домашен арест“ да се върна при родителите ми, да прекарам някакво
време с тях.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание:
Съдът, за да се произнесе по направеното искане съобрази доводите, изложени в
молбата, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 270 от НПК, образувано по молба на подсъдимия Д.,
чрез неговия защитник с искане да бъде изменена мярката му за неотклонение „Задържане
под стража“ в по-лека такава, по докладваните по-рано съображения.
Настоящото дело е образувано след отмяна с решение на Апелативния съд - Варна от
23.03.2022 г. на постановената от ВОС присъда по НОХД № ***** г. Съгласно внесеният
обвинителен акт подсъдимият Д. СТ. ДР. е обвинен в извършване на престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК. Спрямо същия на 19.05.2020 г. е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЧНД № 462/2020 г. по описа на ВОС.
Съобразявайки становищата на страните и изложеното в молбата за изменение на
мярката за неотклонение, съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящото
производството по чл. 270 от НПК не могат да бъдат обсъждани твърденията за
несъответствието на обвинителния акт с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК. Същото
важи с още по-голяма сила и за наведените твърдения за опорочаване на процесуално
следствени действия, извършени в хода на ДП, както и по отношение на правилната правна
квалификация на вмененото във вина на Д. деяние. Това са въпроси, които предполагат
провеждането на съдебно следствие и едва тогава произнасяне по тях от съда.
Останалите наведени в молбата обстоятелства, с които се аргументира искането за
изменение на мярката за неотклонение не са нови. Част от тях са били проверявани и в
6
проведеното разпоредително заседание при предходното разглеждане на делото, като към
настоящия момент не се навеждат някакви здравословни, семейни или други причини, които
да правят несъвместимо пребиваването на подсъдимия в условията на затвора.
Болшинството от наведените от защитата доводи касаят единствено анализа на
доказателствата.
Съдът счита, че към настоящия момент не се установяват нови обстоятелства, които
да намаляват интензитета на опасността подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление. В тази посока единствено би могло да се коментира продължителността на
срока на задържането, който е около 23 месеца. Този срок обаче съдът намира, че не е
прекомерен или неразумен, нито по критериите на НПК, нито на Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи. Относно застъпените от страните
становища, че предстои дълъг и тежък процес, съдът съобразявайки сложността на делото
/без да се ангажира с прогнозна продължителност на същото/ отчита, че предстои
повторното събиране на значителен по обем доказателствен материал, но евентуалната
бъдеща продължителност на съдебното следствие не е от естеството на обстоятелство, което
да наложи извод за необходимост от изменение на взетата мярка за неотклонение.
Соченото процесуално поведение на подсъдимия не е от някакъв особен характер,
който да се отразява на извода за опасност от извършване на престъпление или укриване. На
следващо място, целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК според
настоящия състав на съда биха могли да се постигнат единствено чрез взетата мярка за
неотклонение спрямо Д. и не биха могли да се постигнат тези цели при определяне на по-
лека мярка за неотклонение.
Водим от изложеното, съставът на ВОС намира молбата за неоснователна и като
такава следва да я остави без уважение, поради което и на основание чл. 270 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за неотклонение от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека, по отношение на Д. СТ. ДР. , ЕГН:
**********, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи,
обвиняем по ДП № 320/2020 г. по описа на ОД на МВР - Варна.
Определението подлежи на обжалване или протест с частна жалба в 7 дневен срок от
днес по Глава 22 от НПК пред ВАпС.
Протоколът е изготвен в с. з., приключило в 12:15 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
7
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
8