Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260114
гр.Бургас, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1933 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.В.Г. с адрес *** чрез адв.
К.против наказателно постановление № 149-F530980/17.02.2020г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1
от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-8 от 2005г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО му е наложена глоба в размер на 50 лева.
С
жалбата се посочва, че жалбоподателят е неправилно санкциониран като сочи, че
всъщност е подал декларация в законоустановения за
това срок, но не разбрал, че същата не е приета в НАП. Заплатил дължимите
осигурително вноски на 22.07.2019г. Счита, че в АУАН и НП липсва посочена дата
на извършване на нарушението, изтекли били сроковете по чл. 34 ЗАНН, отделно
дори да се приемело нарушение, то следвало да се оцени като маловажно. Моли да се отмени издаденото наказателно
постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за
него се явява адв. К., която поддържа подадената
жалба, излага съображения, че доверителят й не е разбрал, че подадената
декларация не е била приета като сочи, че е възможно, дори да е било генерирано
съобщение от ел.система на НАП, същото да е прието като СПАМ и че
жалбоподателят не е узнал за него. Моли за отмяна на НП и претендира разноски в
размер на 50 лева.
За
Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 06.04.2020 г., а
жалбата е депозирана с п.к. от 10.04.2020 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
На
22.07.2019г. Т.В.Г. е заплатил по сметка на НАП 45 лева ЗО и 131 лева за ДОО за
периода 01.06.2019г. до 30.06.2019г. и подал по електронен път в НАП декларация
образец 1 с уникален регистров идентификатор на
получения документ 02000193243224/19.07.2019. Съгласно протокол л. 13
подадената декларация с посочения номер е отхвърлена с посочване, че броя на
декларациите от файла не отговаря на декларираните в придружителното
писмо и следва в 7-дневен срок от датата на получаване на протокола да подаде
нова декларация съгласно чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
На
12.12.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като самоосигуряващо се лице –
свободна професия е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 2005г.
на МФ, като не е подал в срок до 25.07.2019 г. данни с декларация Образец 1 в
ТД на НАП-Бургас за месец юни 2019 година. Мястото на подаване на
декларация Образец 1 за всяко
регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас.
Декларация
Образец 1 за месец юни 2019г. била подадена в ТД на НАП Бургас на 12.12.2019г.
и била приета с вх. от 12.12.2019г. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на
12.12.2019г.
Административнонаказващият орган сезиран с
преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е
издал обжалваното постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се – разпит на актосъставител, АУАН,
платежни нареждания, извлечение от ел.система на НАП, протокол, пощенски плик,
обратна разписка.
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в
срока по чл. 34 ЗАНН като съдът не споделя становището на жалбоподателя, че
сроковете по чл. 34 ЗАНН са изтекли. Срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече от момента, в който
АНО е узнал за нарушението (в този смисъл Решение № 978 от 17.2.2020 г. по адм.д. № 10831/2019 г. на Административен съд – София;
Решение № 7416 от 28.11.2019 г. по адм.д. № 9231/2019
г. на Административен съд – София; Решение № 890 от 10.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1079 / 2020 г. на V състав на Административен
съд – Варна; Решение от 05.02.2020 г. по к. адм. н.
д. № 374/2019 г. на VI състав на Административен съд – Русе и др.). В случая административнонаказващия орган е узнал за нарушението на
12.12.2019г. когато е била подадена декларация от лицето като без нарочна
проверка нарушението не може да се устави от електронните данни на НАП. Срокът
по чл.34 от ЗАНН започва да тече не от момента, в
който за контролния орган възникне хипотетичната възможност да разкрие нарушението,
а от момента, в който той действително е узнал за нарушението. В случая в деня,
в който на АНО е станало ясно нарушението е издаден и АУАН. Съдът обаче намира,
че НП е незаконосъобразно поради следното:
АУАН
и НП не съответстват на обстоятелствата, установени по делото и е разколебана доказателствената сила на АУАН, в резултат не са посочени
правилно правните норми, които са нарушени и е нарушено правото на защита на
наказаното лице.
Отговорността
на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на декларация обр. 1 и че е осъществен състава на чл. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 вр.
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8 от 29.12.2005. на МФ. Към момента посочената
Наредба е отменена с НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, но посочените разпоредби
са запазили своето съдържание и в новата наредба – чл. 2 и чл. 4.
В
хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е подал декларация обр. 1 и то в установените за това срокове, но същата не е
била приета от НАП. Ето защо не се касае за неподаване на декларация обр. 1, а за това, че не е подадена нова декларация, след
като е отказано приемането на вече подадената, в срока по чл. 8, ал. 3 от
Наредба Н-8 от 29.12.2005г. (отм.). Разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба Н-8
от 29.12.2005г. (отм.) е идентична с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от НАРЕДБА №
Н-13 от 17.12.2019 г. В АУАН и НП липсва изложение на установените в хода на
съдебното следствие обстоятелства, че декларация е била подадена, но е отказано
нейното приемане и е следвало да се подаде нова, което е нарушение на чл. 8,
ал. 3 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. (отм.), с което е нарушено правото на
защита на санкционираното лице.
Отделно,
по делото липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод, че до
жалбоподателя е достигнало съобщение, че декларация обр.
1 не е приета, за да се приеме, че за него е започнал да тече срока по чл. 8,
ал. 3 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица (отм.). Изпратеният документ се получава и обработва от електронната
система на НАП автоматично. След приключване на обработката на документа,
електронната система генерира автоматично съобщение до електронната поща на
изпращача на обработения документ. Въпросното автоматично съобщение, не съдържа
данни за резултата от обработката на подадения документ, дали е приет или
отхвърлен, а само електронна препратка с електронен адрес, чрез активирането на
който получателят на това съобщение може да визуализира в електронната система
на НАП електронен образ на протокола, съдържащ информация за резултатите от
обработката, както и да изтегли този протокол в електронен формат. Едва при
активиране на линка и отварянето му, изпращачът е в състояние да узнае, дали
подаденият от него документ е бил приет или не. Липсва представено по делото генерирано
съобщение с линк до жалбоподателя, от което да може да се приеме, че е узнал за
отказа да се приеме декларацията като както на АНО не може да се вмени
задължение да следи непрекъснато своите информационни масиви, така не може такова
задължение да се вмени в задължение и на гражданско-правните субекти.
По
тези съображения съдът намира, че не са ясно посочени обстоятелствата, при
които се сочи да е извършено нарушението, същото е неправилно квалифицирано и
не е доказано от субективна страна, поради което НП следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само
жалбоподателят, който претендира разноски в размер на 50 лева, които са изплатени
съгласно разписка л. 27 и които са в минимален размер и следва да му се
присъдят.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 149-F530980/17.02.2020г., издадено от Заместник-директор
на ТД на НАП Бургас, с което на Т.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** за нарушение
на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 2005г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО му е
наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на Т.В.Г. ЕГН ********** сумата в
размер на 50 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.