Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември 2020г,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на се***ря
Евгения Русева като разгледа
докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА т. дело. №266/2019 г по описа на Плевенски
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с пр.
основание чл. 380 ал.1 от КЗ вр. с чл. 432 и 493 а от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски
окръжен съд е сезиран с искова молба от Г.Ф.Р. , в която се твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 5.01.2019г в с. ***, обл. Плевенска, причинено от
л.а ***, рег. № ***, управляван от А.Б.,
ищцата е претърпяла увреждания, съставляващи средна телесна повреда.
Твърди се, че с влязло в сила решение по АНХД № 161/2019 г на РС – Никопол е
установено виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от водача А.Б.,
в резултат на което е причинена средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се
в счупване на дясна ключица, което е довело до трайно увреждане на движението
на десния горен крайник за период повече
от 30 дни. Според ищцата съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача и настъпили вредоносни последици.Твърди се , че е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника за автомобила, участвал в ПТП.
Твърди се, че ищцата е предявила претенция за уреждане на отношенията със
застрахователя с писмо , което е било получено
на 17.01.2019 г, но в установения законов срок не е последвал отговор и
отношенията не са уредени. Твърди се в исковата молба също така, че след
инцидента ищцата е получила няколко травматични увреждания – контузии, комоцио,
две фрактури и влошаване на зрението. Била е приета за лечение по спешност в
клиника по неврохирургия на плевенската болница, стигнало се е до решение за
имобилизация за 30 дни, изписана е на 7.01.2019 г с препоръки за спазване на
режим и контролни консултации. Твърди се, че на 2.07.2019 г е постъпила отново
в УМБАЛ – Плевен с влошено зрение след което е извършена операция по
имплантиране на леща. Изписана е същия ден с лекарски предписания. Според
исковата молба в резултат на претърпяното ПТП ищцата търпи силни болки и много
страдания, възстановяването продължава и към момента на подаване на исковата
молба не се чувства добре физически и емоционално. Счупването на ключица и пето
ребро, контузията на главата, мозъчното сътресение и влошеното зрение водят до
дълъг възстановителен период, затруднено раздвижване, необходимост от помощ от
близките. До ПТП-то ищцата е била здрава физически и се е чувствала добре, но
след това изпитва цялостен дискомфорт, продължаващи болки, нарушение на съня,
не е в състояние да понася физически и психически натоварвания. Изживяла е и
значителен стрес, който ще остане в нейното съзнание завинаги. Според исковата
молба причина за описаните неимуществени вреди е причиненото от посочения водач
с посочения лек автомобил ПТП, поради което ищцата има право на пряк иск срещу
застрахователя. Претендира се постановяване на решение, с което да се осъди
ответника да заплати на ищцовата страна обезщетение за претърпени неимуществени
вреди при ПТП на 5.01.2019г в размер на 60 000 лв,частичен иск от 70
000 лв след прието увеличение на иска в
открито съдебно заседание на 17.09.2020г ,както и за претърпени имуществени
вреди при същото ПТП в размер на 698 лв
за медицински консуматив леща за очна операция, заедно с компенсаторна лихва от
деня на увреждането до изплащането на сумите
В отговора на исковата молба
се възразява, че няма доказателства
решението по НАХД № 161/2019 на РС – Никопол да е влязло в сила. Възразява се
,че при наличието на такива доказателства следва да се вземе предвид
установеното с това решение досежно нанесената средна телесна повреда, а всички
останали страдания подлежат на
доказване. Възразява се, че е налице съпричиняване в размер на 50 % на
вредоносния резултат от ищцата, която се е движела по пътното платно в посока
на движението при наличието на банкет с
широчина от 2 метра и при задължение при движение по пътното платно това да
става срещу посоката на движение.Възразява се, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено , тъй като ищцата е получила лека форма на
сътресение, счупване на ключица и пето дясно ребро като възстановителният
период е бил от месец и половина до два.
Възразява се, че не са основателни твърденията за продължаване на
страданията, както и за психическа травма след преживяното доколкото по делото
са налице доказателства, че ищцата не си спомня преживяното. Възразява се, че
при установяване на по – дълъг оздравителен период ищцата има вина за това като
не е спазвала стриктно медицинските указания. Възразява се, че не се дължи
лихва за забава. Възразява се ,че е неоснователен и иска за имуществени вреди
доколкото прекараната очна операция на ищцата няма причинна връзка с
претърпяното ПТП .Твърди се, че липсва уведомление от застрахования до
застрахователя за настъпилото ПТП.
Като обсъди събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено
следното:
БЕЗСПОРНО е установено по
делото, видно от представеното писмено доказателство на л.123 от делото, че с
решение, влязло в сила на 6.11.2019 г, по НАХД
№ 161 по описа за 2019 г на РС – Никопол , състав на този съд е признал
обвиняемия А.С.Б. за виновен в това, че на 5.01.2019 г в с. ***, обл. Плевенска
Б. управлявал МПС л.а *** Добло с рег. №
*** и нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ал.2 изп.2
от ЗДв П и причинил на Г.Ф.Р. по непредпазливост средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, довело до трайно затрудняване
движението на десен горен крайник за повече от три дни, поради което и на
основание чл. 343 ал.1 б.“б“, пр. 2 вр. с чл. 342 ал.1 от НК вр. с чл. 20 ал.2
изр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лв.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно ТР №6 от 6.11.2013 г по т.д.
№ 6/2012 г на ОСТГК на ВКС на РБ присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд.
|
|
|
|
|
С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с
присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се
състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна
отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед
виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не
административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в
сила присъда.
|
|
|
|
|
Понятието "присъда",
употребено в чл.
83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно
лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние.
|
|
|
|
|
Разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 4 ГПК улеснява достъпа до гражданския съд на лица, пострадали
от престъпление, когато предявяват претенции за обезщетяване на вредите от това
деяние.
|
|
|
|
|
Няма основание да се изключва от
приложното поле на нормата съдебния акт по чл. 78а НК, който е също така задължителен, както и присъдата за гражданския съд,
относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за установено по категоричен начин по делото наличието на противоправно деяние,
извършено от А.С.Б. и наличието на средна телесна повреда, описана в
диспозитива на решението на наказателния съд.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените доказателства на л.
43 ш 73 от делото – 2 бр. писма от
ответника до ищцовата страна, че към ответника е постъпила претенция за
извънсъдебно уреждане на въпроса с обезщетението, по която претенция е била заведена щета №
**********/17.01.2019г.
С
определение на съда № 193 от 24.03.2020г по настоящето дело, както и с такова
от открито съдебно заседание на 9.07.2020г съдът е задължил ответника да
представи застрахователна полица
БГ/07/1180000330900 от 19.01.2018 г, но това не е било сторено от същия.
Съгласно чл. 161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. С оглед факта, че ответникът не е оспорил наличието на
посочената в исковата молба застрахователна полица, завел е щета, описана по –
горе след извънсъдебната претенция на ищцовата страна,както и с оглед
представения по делото констативен протокол за ПТП с отбелязване на застрахователната
полица с валидност до 30.01.2019г с ответното дружество, съдът приема, че е установено по делото обстоятелството
относно наличието на застрахователна полица
БГ/07/1180000330900 от 19.01.2018 г, с която се установява наличието на
сключена застраховка „гражданска отговорност“ за процесния автомобил с
ответника с валидност към момента на ПТП.
|
|
|
|
|
СПОРНИ
по делото са въпросите досежно вида
и характера на претърпени и посочени в
исковата молба вреди извън описаната по наказателното дело средна телесна
повреда, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост, наличието на
влошено зрение и причинна връзка с ПТП, претърпяната операция и стойността на
лещата
Видно от приетата по
делото съдебно автотехническа експертиза пострадалата ищца се е движела по
пътното платно в посока на движението на автомобила като заедно със спътницата
си са заемали около 2 м от пътното платно. На пътя е имало банкет, но
движението по същия не е било възможно. Не е имало препятствия по пътя на
автомобила, които да не дават възможност на водача да забележи пешеходките. Пешеходките
не са възприели автомобила като според експертизата това , както и избягването
на удара, е било възможно, ако са се движели срещу посоката на движение на
пътните превозни средства от другата страна на път.
Съдът възприема
заключението на автотехническата експертиза като обективно, основано на събраните
по делото доказателства и неоспорено от
страните доколкото такова изрично оспорване не е направено и в съдебно
заседание ВЛ е отговорило изчерпателно на поставените въпроси от процесуалния
представител на ищцовата страна.
Съгласно чл. 107 ал.1 от ЗДвП пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на
пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя.Съгласно чл.
108 от същия закон пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно. Пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети,
когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
С оглед на
цитираните законови разпоредби съдът приема, че ищцата е нарушила разписаното
законово правило за движение на пешеходец по платното за движение противоположно
на посоката на движение на пътните превозни средства, по този начин се е лишила
от възможността да възприеме приближаващия се автомобил и по този начин е
съпричинила вредоносния резултат като следва да се приеме съпричиняване от 50%.
Видно от заключението на ВЛ по автотехническата експертиза ищцата не могла да
се движи по банкета, тъй като състоянието му не е позволявало това, но е
следвало да се движи в платното не по посока, а срещу посоката на движение на
пътните превозни средства.
Видно от съдебно медицинската експертиза,
приета по делото, при процесното ПТП на пострадалата ищца са причинени контузия
на главата и тялото с охлузвания по главата и мозъчно сътресение, счупване на
дясната ключица и пето ребро отдясно.Мозъчното сътресение е протекло без загуба
на съзнание, довело е до временно разстройство на здравето и не е било опасно
за живота. Счупването на дясната ключица е довело до трайно затрудняване на
движението на горния десен крайник за срок от 2 месеца при нормално протичане
на възстановяването, счупването на пето
дясно ребро е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според ВЛ очното заболяване при ищцата не е с травматичен характер. В открито
съдебно заседание ВЛ уточнява, че се касае за катаракта /старческо перде/,
което е дегенеративно заболяване, възрастово такова и се развива с течение на
годините. Според ВЛ травма на главата може да доведе до травмиране на очите от
друг характер , но не и до катаракта.Според ВЛ спорно е дали претърпяната травма
може да ускори развитието на катарактата, но това е само хипотетична и
теоретична възможност според ВЛ, тъй като по медицински данни това намаляване
на зрението е от доста време. ВЛ заявява
в открито съдебно заседание на 17.09.2020г, че лещата е сменена не защото е
луксирана и увредена, а защото с времето потъмнява и окото не може да фокусира.
Съдът
възприема заключението на ВЛ като обективно и обосновано на медицинската
документация по делото и преглед на
ищцата.
Видно от разпита на св. Е.И.,
син на ищцата, същата е претърпяла произшествие на 5.01.2019 г около 9,30 – 10
ч. Свидетелят е отишъл в бърза помощ, където е била откарана ищцата, след това
са я преместили в неврологията. Свидетелят твърди, че ищцата не е могла да го
познае, не е помнела какво се е случило, била е със счупено рамо, имала е
множество рани по главата около слепоочието. Била е в кръв, лежала е 4 дни и на
четвъртия ден се е прибрала . Свидетелят твърди, че била при него и месеч и половина е била
неподвижна на легло. Ставала е с помощта
на свидетеля да седне на стол. Свидетелят твърди, че след този месец и половина
не се е възстановила много добре, бълнувала, затворила се в себе си. Не е
излизала с приятелки. Постепенно е ослепяла , а преди злополуката е виждала с
очила, но след удара не е виждала и оперирано едното й око. При операцията на
окото ,според свидетеля, са казали, че е възможно от сътресението на мозъка да
се е случило това с окото. По време на
първия месец и половина, според свидетеля, ищцата е изпитвала болки в рамото,
левия крак и е имала главоболие. Свидетелят твърди, че ищцата не може да си
вдига ръката, да вдига тежко, страхува се от коли, страхува се да мине през
същото място.Свидетелят твърди, че след първия месец и половина по желание на ищцата той я е закарал на село
и тя е останала там като за нея се е грижела жена на име Д. отново за около
месец и половина – палела е печка, обслужвала я е. Свидетелят твърди, че
болката в ръката е почти постоянна,
ищцата пие обезболяващи хапчета, минава за известно време и се появява
отново.
Видно от показанията на св.
Д. А. тя познава ищцата и живее през една къща от нея в с. ***. Свидетелката
твърди, че е била заедно със семейството на ищцата в болницата в Плевен, ищцата
е била ожулена, в тежко състояние, неадекватна, левият крак е бил в синини.
Свидетелката твърди, че много често плаче от болки в рамото и в крака. Често
получава главоболия. За периода на възстановяване при сина на ищцата
свидетелката твърди, че се е грижела за имота на пострадалата на село и я е
чувала по телефона, но знае, че възстановяването върви бавно. Ищцата се е
прибрала в с. *** след месец и половина, свидетелката е помагала на
пострадалата, движела се е с помощта на свидетелката. Свидетелката е
придружавала ищца по контролни прегледи, ищцата е имала страх от МПС.
Свидетелката твърди, че преди злополуката е ходила в пенсионерския клуб, но е
престанала, защото изпитва страх и не иска да я разпитват. Според свидетелката това е заради инцидента.
Свидетелката твърди, че ищцата преди си е гледала къщата сама, движела се е,
усмихвала се е, а сега се е променила. Свидетелката твърди, че продължават
болките в раменната част, има подуване на левия крак, не може да вдигне до горе
дясната си ръка, изпитва болки и започва да плаче. Свидетелката твърди, че
ищцата не вижда с дясното око, правили са й операция.
Съдът кредитира показанията
на двамата свидетели в съвкупност с останалите събрани по делото писмени
доказателства и заключенията на вещите лица. Съдът възприема по принцип
събраните гласни доказателства доколкото същите не са противоречиви относно
установяваните обстоятелства от
отделните свидетели като съобразява и че показанията са дадени от лица, които
са с преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелстват.
Съдът счита, че по отношение
на претърпените травми от Г.Р. е налице
и влязло в сила решение, в което изрично е посочено
счупването на дясната ключица. Влязлото
в сила решение не се
отнася до останалите сочени вреди – контузия на главата, комоцио, счупено ребро,
влошено зрение. Съдът приема, че ,в случая ,
решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд по отношение на
вида и размера на вредата, когато същата е елемент от престъпния състав. В
настоящето производство и при постановеното решение от наказателен съд за
извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ от НК съдът счита, че елемент от
състава на престъплението е тежка или
средна телесна повреда, но не и лека такава. Видно обаче от заключението на ВЛ П.Л.
счупването на петото дясно ребро е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В този смисъл, както и с оглед разпоредбите на чл. 129 ал.2
и чл. 130 ал.1 от НК съдът приема, че това
съставлява лека телесна повреда и попада извън състава на
престъплението, за което е налице влязло в сила решение на наказателния съд,
което е задължително за гражданския съд. В този смисъл може в настоящето
производство да се изследва въпроса за настъпили в резултат на ПТП и деянието
на водача леки телесни повреди.Същото се отнася и до твърдяното претърпяно
комоцио и охлузвания на главата и тялото.
С оглед приетата по делото
епикриза, както и от заключението на ВЛ, както и от разпита на първия свидетел,
който е видял пострадалата след инцидента, следва да се приеме, че
пострадалата ищца е претърпяла твърдените
леки телесни повреди - контузия на главата и тялото с охлузвания по главата и
мозъчно сътресение, счупване на дясната ключица и пето ребро отдясно. Съдът
обаче не приема за установено по категоричен начин по делото твърдението,че
претърпяната травма е причинила ускоряване или влошаване на очното заболяване
на ищцата – катаракта, в резултат на което да се е стигнало до извършена
операция за смяна на леща. Според ВЛ доказателствата по делото не сочат такава
връзка и подобно твърдение може да има твърде теоретичен и хипотетичен
характер.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат
от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл.
395, ал. 6 и 7
и чл.
430, ал. 1, т. 1 – 4
и ал.
2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.
363, ал. 4, чл.
364, ал. 4 и чл.
365, ал. 2.
По застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред
увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. От значение са
редица обстоятелства, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне
размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват
конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. ВКС неизменно
приема, че справедливостта се основава на преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаните и
приети от съда две експертизи следва да се приеме, че ищцата е претърпяла
средна телесна повреда – счупване на дясна ключица с трайно разстройство на
здравето и затрудняване на движението на десния горен крайник, което продължава
и към настоящия момент. Ищцата е претърпяла и леки телесни повреди - контузия на главата и тялото с охлузвания по главата и
мозъчно сътресение, счупване на дясната ключица и пето ребро отдясно. Не следва
да се приема, че претърпяната
травма при ПТП е довела до ускоряване
или влошаване на очното заболяване на ищцата катаракта, тъй като това
обстоятелство не се установява по делото по категоричен начин и според ВЛ това
е само теоретична или хипотетична вероятност при заболяване, което датира от
доста време преди инцидента.
Касае се за претърпяла
инцидент жена на 69 години. Видно от събраните доказателства ищцата е
претърпяла кратко лечение в болница, след което
се е възстановявала в домашна обстановка с помощта на близките си като е
имала нужда от помощ при обслужването си, както и за извършване не елементарни
домашни движения. Изпитвала е болки в дясното рамо, левия крак, имала е главоболие, изпитвала е страха от МПС,
не е имала спокоен сън. Периодът на възстановяване на ищцата в дома на първия свидетел е продължил около месец и
половина, след което ищцата се е прибрала в дома си в с. ***, където втората
свидетелка й е оказвала съдействие за
задоволяване на ежедневните й потребности и за извършване на домакинска работа,
вкл. палене на печка и други. Подкрепяла
е ищцата при придвижване, вкл. и при ходенето на контролни прегледи. Втората
свидетелка утвърждава пред съда, че ищцата продължава да изпитва болки в
дясното рамо, не може да движи добре ръката си и да я вдига, левият й крак се
подува. Съдът приема, че ищцата изпитва и психологически дискомфорт с оглед
претърпяната злополука като е станала по затворена и вглъбена, ограничила е
социалните си контакти, за което също свидетелства втората свидетелка. Съдът
приема, че болките в левия крак са в резултат на претърпените охлузвания на
тялото, които се установяват и от заключението на ВЛ въз основа на медицинската
документация, независимо, че при прегледа, който е вече след време в хода на настоящето производство, не е установена рана на крака. В обобщение
следва да се приеме, че възрастната ищца изпитва затруднения при движението на
дясната си ръка, изпитва болки в левия крак, търпяла е и търпи психологически ефект от претърпения инцидент,
нарушения на съня, ограничаване на социалните контакти, нежелание за разговори
по темата, страх от МПС. Тези страдания се подчертават и с оглед на възрастта
на пострадалата ищца и необходимостта от помощ в ежедневието. Предвид гореизложеното съдът приема, че
обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се определи в размер на 40 000 лв, което следва да се редуцира с
процента на съпричиняване и да се уважи предявения иск в размер на 20 000
лв като до размера от 60 000 лв предявен частичен иск от 70 000 лв
следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се присъди и компенсаторна лихва върху сумата от
20 000 лв ,считано от 17.01.2019 г до окончателното изплащане като съдът
приема, че на посочената дата застрахователя е уведомен от ищцовата страна и е
сезиран с претенция за извънсъдебно уреждане на въпроса с дължимото
обезщетение. Лихвата по исковата молба е претендирана от 12.01.2019г , но съдът
счита, че по делото липсват доказателства за уведомяване на застрахователя от
тази дата, а датата 17.01.2019 г е датата на заведената щета и като дата на
претенцията фигурира в писменото доказателство на л. 73 от делото -
уведомително писмо. Тази дата се твърди като дата на получаване на претенцията
от застрахователя и в исковата молба. В
този смисъл съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 429 ал.3 предл.
последно от КЗ. По делото липсват представени категорични доказателства за по –
ранна дата на уведомяване на застрахователя.
С оглед гореизложеното относно
очното заболяване на ищцата и претърпяната операция за смяна на леща не следва
да се уважава предявения иск за претърпени имуществени вреди в размер на 698 лв
като неоснователен.
С оглед изхода на делото следва също така да се осъди ответника да заплати на
осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К. от АК – София възнаграждение съобразно
уважената част от иска при съобразяване
на разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1356 лв с ДДС.Следва също така да се
осъди ответника съобразно уважената част на иска да заплати разноски по сметка
на Пл ОС в размер на 33,33 лв , които предтставляват част от разноските за
съдебно медицинска експертиза, платени от бюджета на съда, както и държавна
такса съобразно уважената част от иска в размер на 800 лв. Следва също така да
се осъди ищцовата страна да заплати разноски на ответника съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 199,80 лв за автотехническата експертиза
,66,60 за медицинската такава и 99,99 лв юрк. възнаграждение при определено
такова от съда в размер на 150 лв с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК .Общият
размер на разноските е 366,45 лв. Следва
да се отбележи, че ищцовата страна е освободена от такси и разноски в
производството по отношение на съда, но не и на другата страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „*** „ АД ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ
София, бул. *** 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Й.Ц. и Е.И.
ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 380 ал.1 от КЗ вр. с чл. 432 и 493 а от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Г.Ф.Р. ЕГН ********** от с.
***, обр. Плевенска, ул. *** 16 обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, причинено на 5.01.2019 г от л.а *** Добло рег. № *** с водач А.С.Б.
съобразно застрахователна полица БГ/07/1180000330900 от 19.01.2018 г В РАЗМЕР
НА 20 000 лв заедно с дължимата
компенсаторна лихва, считано от 17.01.2019 г до окончателното изплащане на
сумата КАТО ДО РАЗМЕРА от 60 000
лв, предявен частичен иск от 70 000 лв и за периода на компенсаторната лихва, считано от 12.01.2019
г до 16.01.2019 г ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ Г.Ф.Р. ЕГН ********** от с. ***,
обр. Плевенска, ул. *** 16 ИСК СРЕЩУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „*** „ АД ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ
София, бул. *** 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Й.Ц. и Е.И.
за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
стойността на имплантирана зрителна леща при очна операция в размер на 698 лв
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „*** „ АД ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ
София, бул. *** 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Й.Ц. и Е.И.
ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К. от САК възнаграждение в
размер на 1356 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „*** „ АД ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ
И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. *** 43, представлявано заедно от
изпълнителните директори Й.Ц. и Е.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен
съд разноски в размер на 33,33 лв и държавна такса в размер на 800 лв
ОКЪЖДА Г.Ф.Р. ЕГН **********
от с. ***, обр. Плевенска, ул. *** 16 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „*** „ АД ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ
София, бул. *** 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Й.Ц. и Е.И.
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 366,45 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщенията до страните