Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 08.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Николета
Кузева, като разгледа докладваното гр.д. №332/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2, чрез юрк. В.К.,
срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“
№3, искове с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ (чл. 213, ал. 1 КЗ –
отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата от 6411,90 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за причинени вреди от застрахователно събитие,
настъпило на 30.11.2015г., с включени 10лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба- 29.04.2020г., до изплащането на
сумата.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка в размер на претендираната
сума за репариране на причинените на автомобила щети, вследствие на ПТП. Твърди,
че причина за настъпване на процесният вредоносен резултат е необезопасена
дупка на пътя, отговорност за поддръжката на която носи ответникът. Поддържа,
че е изпратил покана до ответника за заплащане на съответната сума, но плащане
не е постъпило. Твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования против причинителя
на вредата. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в срока чл. 131 от ГПК е подал отговора
на исковата, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че е
задължително представянето на протокол за ПТП, което не е сторено, както и че
не е изяснен механизмът на ПТП. Поддържа, че не е установена действителната
причина за ПТП, тъй като липсва снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от
Наредба №I-167/24.10.2002г.. Твърди, че водачът се е движил с несъобразена
скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Поддържа, че подменените части не съответстват на причинените щети.
С влязло в сила определение от
08.06.2021г. производството по делото е прекратено в частта, в която е
предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1953,85лв.,
представляваща мораторна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на валиден застрахователен договор, в
периода на застрахователно покритие на който и вследствие противоправно
поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска и за което в изпълнение на договорното си задължение
е изплатил на застрахованите застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.
В настоящия случай посочените предпоставки са
налице.
От комбинирана застрахователна полица №**********
се установява, че е сключена застраховка за сухопътни превозно средства
„каско“ по отношение на лек автомобил ЛЕКСУС GS450h с рег. №СА2747ТТ с
период на застрахователно покритие 02.07.2015г.-01.07.2016г..
От Уведомление- декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ се установява, че Д.Г. Абаджиев е уведомил застрахователя за
настъпило на 30.11.2015г. (в периода на застрахователното покритие) ПТП
с горепосоченото МПС- попадане в локва, която се оказва доста дълбока,
вследствие на което е повреден преден десен калник и подкалник. Налице е и
допълнително посочване, че на следващия ден (01.11.2015г.) при паркиране са
причинени допълнителни вреди на автомобила, но това отбелязване е задраскано и
е изписано името на декларатора, поради което следва да се приеме, че
поправката е негова.
От Декларация на водач на застраховано МПС се
установява, че Д.Г. Абаджиев е декларирал, че събитието с процесния автомобил е
на настъпило на пътя между гр. Костенец и гр. Долна баня, около 4км от гр.
Костенец, като на схемата на ПТП е отбелязано увреждане в предна дясна част на
автомобила, вследствие на дупка, която е позиционирана на пътното платно.
От два броя опис на претенция се установяват
увредените предна броня, кора под предна броня, датчик парктроник, фар десен,
калник преден десен, въздуховод спирачки десен.
От фактура, доклад по щета и от платежно нареждане
се установява, че във връзка с вредите от процесното ПТП са извършени ремонтни
дейности, за които застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение на
стойност 6401,90лв..
От показанията на свидетеля Д. Абаджиев, управлявал
процесното МПС при ПТП и подал уведомлението- декларация и декларацията на
водач на застраховано МПС (посочени по- горе), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че през м. ноември 2015г. на пътя между гр. Костенец и гр.
Долна баня при извършване на ляв завой и яри избягване на навлизащ в неговата
лента за движение автомобил управляваното от свидетеля МПС попада в дупка
(локва) на пътното платно, при което е увредена предна дясна страна на
автомобила. Свидетелят изрично заявява, че поддържа това, което лично е отразил
след ПТП в горецитираните уведомление- декларация по щета и декларация на
водач, поради което съдът не кредитира показанията му в частта, в която
заявява, че ПТП е настъпило вследствие попадане в канавка, тъй като показанията
в тази им част не се подкрепят от уведомлението- декларация по щета и
декларацията на водача (които свидетелят поддържа) и наред с това е разбираемо
с оглед изминалия период от време от повече от 6 години между ПТП и проведения
разпит споменът на свидетеля да е избледнял и неясен.
От заключението по приетата САТЕ, което съдът
кредитира изцяло, както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че уврежданията по лекия автомобил, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на
процесното събитие, че стойността на необходима за възстановяване на
автомобила е 6401,90лв., както и че ликвидационните разноски са на стойност
15лв.. По отношение на механизма на ПТП вещото лице формира своя отговор
въз основа на показанията на свидетеля Абаджиев в некредитираната от съда част.
В съдебно заседание на вещото лице бе зададен въпрос дали процесните увреждания
могат да бъдат причинени при преминаване през дупка на пътното платно, като
вещото лице отговаря, че процесните увреждания ще настъпят и при преминаване
през дупка на пътното платно и допълва, че ако скоростта е над 15-20км/ч ще
настъпят и допълнителни увреждания наред с констатираните от застрахователя.
С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл.
30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта на процесния републикански път е именно ответникът.
Същият като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В частност
именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на
процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП,
поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа
републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по
силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за
него е възникнало регресно право срещу деликвента, поради което и същият се
легитимира като кредитор на претендираното вземане в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес, но за постигане на тази цел на увреденото
лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
части, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта и отговорността е за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл е и Постановление № 7/1978г. на Пленума
на ВС, според което при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта.
Следователно претенцията е основателна за сумата от
6401,90лв., тъй като според вещото лице това е сумата необходима за
възстановяване на автомобила, както и за сумата от 10лв. ликвидационни
разноски (вещото лице изчислява същите на 15лв., но с исковата молба се
претендира сумата от 10лв.).
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
С приетия за окончателен доклад по делото е указано, че съобразно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно
твърденията си за съпричиняване от
водача. Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна
обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена скорост.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от исковете
разноски в размер на общо 604,25 лева (от които 336лв. държавна такса, 191,61
лв. депозит за САТЕ и 76,64лв. юрисконсултско възнаграждение). По отношение на
депозита за свидетел следва да бъде посочено, че същият не е изплатен на
свидетеля, поради което следва да бъде възстановен на ищеца, респ. не следва
ответникът да бъде осъждан да го заплаща.
Както вече беше посочено с влязло в сила
определение от 08.06.2021г. производството по делото е прекратено в частта,
в която е предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1953,85лв., представляваща мораторна лихва. Това е сторено след постъпване на
отговора от ответника, поради което на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК с оглед
изхода на делото същият има право на разноски в размер на 23,35лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да присъди разноските по компенсация.
По компенсация означава, че след изчисление на сумата, дължима на ищеца,
съобразно уважената част от исковете и след изчисление на сумата, дължима на
ответника, съразмерно с прекратената част от делото, и след приспадане между
двете суми остава една сума, която едната страна дължи на другата. След
съответните изчисления /604,25 – 23,35 = 1222,47/, съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 580,90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ №3, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№2, по искове с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ (чл. 213, ал. 1 КЗ –
отм.) сумата от 6411,90 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за причинени вреди от застрахователно събитие,
настъпило на 30.11.2015г., с включени 10лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба- 29.04.2020г., до изплащането на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ №3, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2 сумата от 686 лв., представляваща разноски по делото, определени по компенсация.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, внесения депозит
за свидетел при режим на призоваване в размер на 30лв..
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: