Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 04.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1431/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.И.Г., ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 33-0000081 от 10.07.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, в частта, с която за
нарушение на чл.31 ал.1 т.6 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ на основание
чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер
на 2 000 лева (за нарушението по Пункт І).
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат обобщено
до наличието на нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което
се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
кратко становище за нейната основателност, като пледира съдът да отмени НП като
незаконосъобразно, предвид изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата няма депозирано становище. Единствено в
съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП е депозирано искане за
потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това , че на
14.06.2019 г., около 13,40 часа, в гр. Пазарджик, пиаца старата автогара, срещу
ул. „Цар Асен“ № 78- магазин за обувки, престоява на таксиметрова стоянка с
таксиметров автомобил с рег. № ***, марка „***, от категория МЗ1, собственост
на Д.М.Д., обозначен с табела „такси“, с включен ЕТАФП на свободен режим
ЕС026467, № на ФП 46087467, с пътна книжка сер. АА№ 1, заверена на 15.05.2019
г., с Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 50/03.01.2019
г от Община Пазарджик, в момента на изчакване на клиенти е без прономерован
кочан с фактури на името на данъчнозадълженото лице и без удостоверение за
техническа изправност на ППС.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.31 ал.1 т.6 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на МТ и на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП. Нарушенията били констатирани от св. Т.Г., която съставила срещу
жалбоподателя АУАН № 262411/14.06.2019 г. в негово присъствие, след което му
бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал
собственоръчно, че нямал възражения.
Въз основа на съставения акт на 10.07.2019 г.
било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 10.07.2019 г., а жалбата против него била
подадена от санкционираното лице чрез АНО до съда на 16.07.2019 г., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Т.Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Преди съдът да направи проверка на
материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият
дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания
на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.
Съгласно чл.48 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници (Наредбата) контролът по прилагане на посочения нормативен акт се
осъществява от ИА „АА“ и контролните органи на МВР, като съгласно чл.49 от
Наредбата за констатираните нарушения контролните органи съставят АУАН.
Разпоредбите на Наредбата кореспондират с чл.91 и чл.92 от ЗАвПр, според която
контролът се осъществява от органите на ИА „АА. В този смисъл актосъставителят Т.Г.,
заемаща длъжността „старши инспектор“ към ОО „АА“- Пазарджик е материално
компетентна да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл.37 ал.1
бук. „а“ от ЗАНН във вр. с чл.49 от Наредбата. Наказващият орган- началникът на
ОО „АА“- Пазарджик също е компетентен да състави обжалваното НП, съгласно чл.47
ал.2 от ЗАНН във вр. с чл.92 ал.2 от ЗАвПр и т.6 от Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията.
АНП е започнало със съставянето на АУАН. При
съставянето му обаче, както и впоследствие при издаването на НП, са допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са съществени, тъй като са довели до
нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. Това е така тъй като вмененото във вина на въззивника нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере какво нарушение му се вменява и от там адекватно да
организира защитата си.
Разпоредбата на чл.31 ал.1 т.6 от
Наредба № 34/1999 г. разписва, че при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да носи прономерован кочан с фактури, издаден на данъчно
задълженото лице. Видно от описанието на нарушението в НП, а и в предхождащия
го АУАН, не е посочено в какво качество е санкциониран, съответно обвинен в
извършване на посоченото нарушение, жалбоподателят. Законът изисква той да има
качеството на водач на таксиметров автомобил. Такова посочване в двата акта
липсва, направено е пространно описание на предназначението на процесния
автомобил, от което става ясно, че с това МПС е предназначено за извършване на
таксиметров превоз. От описанието обаче не става ясно дали жалбоподателят Г. е
водач на това МПС. Освен това посочената разпоредба изисква въпросното МПС да е
управлявано към момента на констатиране на нарушението. Такова обстоятелства в
описанието на нарушението в акта и НП обаче липсва. Напротив установява се
точно обратното, а именно че МПС към момента на проверката не е било
управлявано, а се е намирало на посочената стоянка (пиаца) за таксита.
По-нататък актосъставителят и наказващият орган не са посочили с какви действия
е извършено от жалбоподателя нарушението. Нормата на чл.31 ал.1 от наредбата
задължава водачът на таксиметрова автомобил да носи съответно изброените
документи. Тоест изпълнителното деяние на нарушението се изразява в това да не
се носят определени документи, в случая прономерован кочан с фактури, издаден
на името на данъчно задълженото лице. В описанието на нарушението е записано
буквално „без прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно
задълженото лице“. От така посоченото не става ясно дали жалбоподателят не носи
въпросният кочан. Би могло да се приеме, че същият носи кочана, но не го
представя по различни причини или че въобще такъв кочан не съществува, няма
издаден. АНО и актосъставителят не са посочили и кое е данъчно задълженото
лице, на чието име следва да бъде издаден кочанът с фактури.
Липсата на всички посочени
обстоятелства прави нарушението за което е повдигнато административното
обвинение на жалбоподателя неясно и неточно. Несъмнено са нарушени разпоредбите
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Това нарушение е съществено, тъй като
всякога води до накърняване правото на лицето срещу което е повдигнато адм.
обвинение да разбере какво нарушение е обвинен че е извършил и адекватно да се
защитава, тъй като той се брани по конкретните факти- елементи от фактическия
състав на нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност.
Налице е още едно допуснато процесуално
нарушение при издаването на НП. Соченият като нарушен подзаконов нормативен акт
(Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ) е издаден по силата на законовата делегация
на чл.12а ал.4 от ЗАвПр и урежда таксиметровия превоз на пътници. За така
извършеното нарушение законодателят не е предвидил конкретна санкционна
разпоредба в ЗАвПр, поради което в случая е приложима нормата на чл.105 ал.1 от
ЗАвПр, която предвижда налагане на наказание „глоба“ или „имуществена санкция“
в размер на 200 лева за нарушения на ЗАвПр или на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. Видно от НП АНО е
наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 2 000 лева на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Последната обаче предвижда санкция за водач
на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. В случая се твърди, че жалбоподателят извършва таксиметров превоз, а не
обществен такъв или превоз за собствена сметка. С оглед на това неправилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр за
извършено нарушение на чл.31 ал.1 т.6 от ЗАвПр, като по този начин неправилно е
индивидуализирал наказанието. Допуснато процесуално нарушение не може да бъде
отстранено от съда, тъй като последният не може да замества волята на АНО. В
този смисъл съдът намира за правилно възражението, направено с жалбата за
неправилно приложена от наказващия орган санкционна норма.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП,
но съдът намира, че е налице още едно основание за отмяна на НП. Това е така,
тъй като по делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че на
процесната дата първо жалбоподателят е имал качеството на водач на процесния
таксиметров автомобил и че е извършвал управление на същия. Напротив установи
се, че автомобилът е бил паркиран на пиацата за таксиметрови автомобили към
момента на проверката. Освен това не се установи безспорно, че жалбоподателят
не е носел прономерован кочан с фактури на данъчно задълженото лице. По делото
е представено копие на първата страница от такъв кочан с бланка на фактура №
001. От показанията на св. Г. пък се установява, че при проверката била
констатирана липса на този кочан. Не стана ясно обаче дали въобще такъв
съществува, дали жалбоподателят знае за него, дали е бил в автомобила към
момента на проверката, дали е отказал да го представи и поради каква причина.
При така установеното липсват безспорни доказателства,
че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. С оглед на това и АНО
неправилно е ангажирал административнонаказателната му отговорност при липса на
обоснованост на административното обвинение.
Горепосоченото обосновава незаконосъобразност на НП,
което пък врече необходимостта от неговата отмяна. Само за допълнение следва да
се отбележи, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в
чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган не е
изложил мотиви в НП защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53 ал.1 от ЗАНН.
Доколкото с жалбата не се атакува НП в останалата му
част по пункт ІІ за санкционирането на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП- с глоба в размер на 20 лева, то същото е влязло в сила.
Ето защо и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящи си състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
33-0000081 от 10.07.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, В ЧАСТТА, с
която за нарушение на чл.31 ал.1 т.6 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, на И.И.Г.,
ЕГН- **********, с адрес ***, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2 000 лева (за
нарушението по Пункт І), като незаконосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила НП в останалата му част за нарушение на чл.147 ал.3
т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20 лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: