РЕШЕНИЕ
№
1519
гр. Пловдив, 12.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесет
и втори юли, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 994 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на М.И.А. с
ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-94 от 10.04.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба на А. против Разпореждане № **********/Протокол
№ 2146-15-150 от 25.02.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл.95, ал.2 от КСО е спряно, считано от
03.02.2020 г., изплащането на отпусната на М.И.А. добавка към пенсията по чл.84
от КСО от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалия М.Г.А.
с ЕГН **********, до установяване на действително положения от лицето
осигурителен стаж и получен доход, правото и размера на личната му пенсия.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Д. и в писмени
бележки по делото, моли за отмяна на оспореното решение, като излага
съображения относно това, че не са събрани доказателства за извършено
престъпления от починалия ѝ съпруг М.А., нито от длъжностно лице на НОИ
при отпускане на пенсията му. Сочи, че не съмнения, а установени факти следва
да мотивират изявлението на административния орган, който според жалбоподателя
е нарушил рамките на оперативната си самостоятелност и е упражнил превратно
правото си на свободна преценка по смисъла на чл.169 от АПК.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
В., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
писмено становище по съществото на делото сочи, че добавката към пенсията се
определя и зависи от пенсията, която е получавал починалият съпруг, поради
което и ако се установи, че същият е нямал право на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, това ще доведе до прекратяване и на получаваната от
страна на жалбоподателя добавка по чл.84 от КСО. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото отхвърля предходна жалба на
лицето срещу разпореждане, с което добавката към пенсията му е спряна. Същата е
депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното
решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата и за основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
По заявление вх. № МП - 21647,
подадено от жалбоподателя А. *** от 25.03.2010 г. за отпускане на добавка по
чл.84 от КСО, в качеството ѝ на лице, получаващо лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и във връзка с получавана от покойния ѝ
съпруг М.Г.А. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на А. била
отпусната с Разпореждане № ********** по протокол 01106 от 11.05.2010 г.
добавка от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО
на М.Г.А., починал на 08.01.2010 г., считано от 01.02.2010 г. С последващи
разпореждания, личната пенсия на А., ведно с добавката по чл.84 от КСО били
изменяни и осъвременявани. Във връзка с обявяване публично на информация от
Районна прокуратура - Пловдив относно образувано досъдебно производство №
260/2019 г. и номер на прокурорска преписка 2818/2019 г., по което били
приобщени с протокол за претърсване и изземване от 02.12.2009 г. пенсионни
досиета на множество лица, от ТП НОИ – Пловдив било депозирано искане до
прокуратурата за получаване разрешение за достъп на служители на НОИ до иззети по делото
писмени доказателствени средства – пенсионни документи и получаване на образци
от иззети по делото щемпели. С постановление на прокурор от РП Пловдив от
30.01.2020 г., с входящ номер в ТП на НОИ Пловдив 1029-15-4895 от 03.02.2020 г., било разрешено
предоставянето на магнитен носител на представител на ТП на НОИ на
информацията, съдържаща се в пенсионните досиета, приобщени към материалите по
досъдебното производство. С приемо-предавателен протокол от 31.01.2020 г.
разследващ полицай при отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив
предоставил въз основа на постановлението на РП - Пловдив на служители на ТП на
НОИ - Пловдив 1 бр. компактдиск, съставляващ магнитен носител, съдържащ
информация от пенсионните досиета. Върху въпросният протокол бил поставен
входящ номер в ТП на НОИ - Пловдив от 18.02.2020 г. В съдържанието на
предоставения компактдиск били включени и документи, съставляващи пенсионно
досие на М.Г.А., съдържащо значителен брой документи, съставляващи УП -1, УП
-2, ЕР на ТЕЛК, Разпореждания на пенсионни органи за отпускане и изменение на
пенсия, удостоверения от осигурители, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, писма, молби, справки от персонален регистър на НОИ за
осигурителни периоди, обратни разписки и др., носещи различни дати от периода
от 2001 г. до 2006 г. Същевременно в пенсионното досие на А., находящо се в ТП
на НОИ Пловдив, с оглед данните от което се отпуснала и добавката към пенсията
на съпругата му жалбоподателя А., се съдържали документи, издавани в периода от
2006 г. и занапред до смъртта му през 2010 г. С разпореждане № ********** по
Протокол № 2146-15-150/25.02.2020 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-
Пловдив, на основание чл.95, ал.2 от КСО била спряна отпуснатата на
жалбоподателя А. с разпореждане от 11.05.2010 г. добавка по чл.84 от КСО от личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на М.А.. В разпореждането било посочено, че за определяне правото и
размера на личната пенсия на наследодателя бил зачетен осигурителен стаж, както
следва: осигурителен стаж до датата на инвалидизиране
24.04.2001 г. – 29 г., 05 м. и 16 дни и осигурителен стаж след датата на инвалидизиране – 6 месеца и 13 дни. Посочено било, че
размерът на пенсията на наследодателя при отпускането бил определен от
тригодишен базисен период 01.04.1991 г.- 31.03.1994 г. с доход 49836 лева и
претеглен индивидуален коефициент 0,647, а с разпореждане № **********/12.04.2002
г. размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване бил преизчислен
от нов 3-годишен базисен период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. с доход 9266
лева и индивидуален коефициент 1,049. Посочено било още като мотиви в
разпореждането, че е постъпила на 03.02.2020 г. информация за образувано
досъдебно производство № 260/2019 г., към което са приобщени писмени
доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват
съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии. Отразено било, че изплащането
на добавката следва да се спре, до установяване на положения осигурителен стаж
и получен доход от М.А., съответно правото и размера на отпуснатата му лична
пенсия. А. обжалвала това разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, като в жалбата си посочила, че
съмненията относно правомерността на отпуснатите пенсии по иззетите пенсионни
досиета не е достатъчно основание за спиране на добавката към пенсията ѝ,
а освен това посочила, че давностният срок за
наказателно преследване е изтекъл. По
жалбата Директорът на ТП на НОИ - Пловдив се произнесъл с обжалваното по
настоящото дело решение от 10.04.2020 г., като я отхвърлил като неоснователна.
Като мотиви били изложени посочените и в разпореждането за спиране на добавката
такива, като изрично било отбелязано, че по повод постъпилата информация за
образувано досъдебно производство, към което са приобщени пенсионни досиета, за
които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии и сред тях е
пенсионното досие на М.А., е започнала проверка на правомерността и размера на
отпуснатата на А. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/.
Също така в решението си Директорът на ТП на НОИ посочил, че с оспореното пред него
разпореждане за спиране на добавката към пенсията на А., е постановено спиране
до приключване на проверката на правомерността на изменената с разпореждане № **********/30.04.2002
г. лична пенсия на А..
При
така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО
и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания
за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е съществено, но то е постановено в противоречие с
материалния закон, тъй като в конкретния случай според съда не е било налице
основанието за спиране по чл.95, ал.2 от КСО и като е счел обратното
контролният административен орган е постановил незаконосъобразен акт. За тези
си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се
в приетата административната преписка и допълнително приетите писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.2 от КСО, длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат нейното прекратяване съгласно
чл.96, ал.1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяна не
доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на
пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
В конкретния
случай, нито издателят на разпореждането за спиране, нито Директорът на ТП на
НОИ - Пловдив в обжалваното решение са конкретизирали коя е относимата
хипотеза на чл.96, ал.1 от КСО. От текстовото съдържание на решението и
оставеното в сила с него разпореждане може да се направи извод все пак, че се
визира хипотезата на чл.96, ал.1, т.4 от КСО, която сочи, че пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването ѝ. Доколкото
добавката към пенсията по чл.84 от КСО съставлява по своя характер пенсия,
която се получава при смърт на съпруг на пенсионера, който също е получавал
пенсия, то нормата на чл.95, ал.2 от КСО е относима и
по отношение на добавката към пенсията по чл.84, ал.1 от КСО. Действително,
както правилно е посочено в становището на ответната страна по делото, размерът
на въпросната добавка, доколкото се определя като процент от пенсията на
починалия съпруг, зависи от размера на пенсията, която е получавал починалият
съпруг и действително, в случай че се установи, че починалият съпруг е нямал
право на пенсия изобщо, очевидно е, че това ще доведе до прекратяване
получаването на добавката към пенсията за преживелия съпруг. В тази насока, хипотезата
по чл.94, ал.1, т.4 от КСО би била налична в случая по отношение пенсията за
ИОЗ на А., ако се установи например неистинност на документите, или част от
тях, които удостоверяват трайната загуба
на работоспособността, съответно процента трайно намалена работоспособност и
датата на инвалидизация, както и осигурителния стаж,
при което би могла да отпадне материалната предпоставка за възникване правото
на пенсия. За приложението на чл.95, ал.2 от КСО е достатъчно само да е налице вероятност
от установяване на такъв резултат. От значение за правилността на извода за
наличие на това основание за спиране обаче е
относимостта на представените доказателства за обстоятелствата,
които могат да доведат до прекратяване на пенсията /в този см. е Решение
№14556/2018 г. по адм. дело № 12989/2017 г. на ВАС/.
В случая се установява, че на вниманието на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ действително са били представени копия
на документи, които са били иззети и приобщени по досъдебно производство,
заедно с множество други документи, съставящи пенсионни досиета на други лица,
което наказателно досъдебно производство е водено за престъпления по чл.210,
ал.1, вр. с чл. 209, ал.1 от НК – квалифицирана
измама и по чл.308, ал.1 от НК – съставяне или преправяне на неистински
официален документ с цел да бъде използван и които копия на документи
съставляват пенсионно досие на починалия съпруг на жалбоподателя А.. Същевременно
от отговора, получен от страна на разследващия полицай, водещ разследването по
въпросното досъдебно производство, не се установява който и да било от
посочените документи, част от намереното и иззето при претърсване и изземване
пенсионно досие на А., да е инкриминиран. Не са налице данни за инкриминиране
на документ и от досието на А., находящо се на съхранение в ТП на НОИ - Пловдив
или документи от пенсионното досие на жалбоподателя А., които да са послужили
за получаване от нея на въпросната добавка към пенсията, каквито иначе хипотези
са класическите случаи за налично основание за спиране на производството. Отделно
от това е посочено изрично в писмото от разследващия полицай, че тези документи,
които са били иззети и съставляват пенсионно досие на А., не са били и предмет
на експертно изследване по досъдебното производство. Не са налице данни наказателното производство
да е водено против жалбоподателя А., а е недопустимо такова да се води срещу
починало лице, каквото е М.А.. Не са налице и данни наказателното производство
да се води и срещу длъжностно лице във връзка с неправомерно отпускане,
съответно изменение на пенсията на А.. В тази насока, не може да стане ясно кои
точно доказателства и по какви точно причини е приел издателят на
разпореждането за спиране на добавката по чл.84 от КСО като такива именно за
обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване. От мотивите,
които са изложени в разпореждането за спиране на добавката към пенсията, както
и в оспореното решение, при съпоставянето им с приложените по административната
преписка доказателства, би могъл да се направи извод, че за пенсионните органи
съществуват някакви основания да се съмняват в правомерността на конкретно
разпореждане за изменение пенсията на М.А. за ИОЗ от 30.04.2002 г., доколкото в
решението е посочено, че добавката е спряна до приключване на инициирана по
този повод проверка. Видно от доказателствата по преписката, действително е
била инициирана проверка след постъпване информацията и доказателствата от
органите, провеждащи разследване по наказателно производство, която е конкретно
насочена към проверка достоверността на удостоверения в приложени по намереното
и иззето досие на А. УП 2 и УП 3, удостоверяващи осигурителен стаж и
осигурителен доход на лицето, взети предвид при определяне на по-високия му
индивидуален коефициент. Кои именно са доказателствата, от които се извеждат
обстоятелства, които биха довели до прекратяване на добавката към пенсията
обаче не се сочи, нито в разпореждането, нито в оставящото го в сила решение,
като не са посочени конкретно и кои са тези установени обстоятелства, създаващи
реална вероятност от отпадане изобщо основанието за получаване на пенсията от
съпруга на А. и поради това и на основанията за получаване от нея на добавката
към пенсията ѝ. Напротив, видно е, че органите на ТП на НОИ са насочили
усилията си към извършване проверка на правомерността на издадено разпореждане
за изменение на вече отпусната пенсия за ИОЗ. Впрочем, нито в разпореждането за
спиране добавката, нито в обжалваното по настоящото дело решение е посочено защо
е счетено, че е налице вероятност изцяло да отпадне основанието за получаване
на пенсията, отпусната на починалия А., респективно като следствие от това и
основанието за получаване добавката по чл.84, ал.1 от КСО от А.. Посоченото
съставлява липса на конкретни мотиви, която обаче в случая се отнася не до съществено нарушение на процесуалните правила
при издаване на разпореждането за спиране на добавката и съответно потвърдилото
го решение, а до липсата на законовите основания за постановеното спиране,
които са визирани в чл.95, ал.2 от КСО. Извършването на проверка от пенсионните
органи на истинността на документи, свързани с отпускането, изменението или
прекратяването на пенсия, не съставлява самостоятелно предвидено основание за
спиране на вече отпусната пенсия /добавка към пенсия/ до приключване на
проверката, а спирането, доколкото рефлектира пряко и неблагоприятно върху
особено съществени лични права, следва всякога да е обосновано с наличието на
предвидените в чл.95, ал.1 и ал.2 от КСО обстоятелства. В случая според съда,
не са били налице към момента на постановеното спиране такива доказателства,
които свидетелстват за такива обстоятелства, които биха довели до прекратяване
на пенсия и то при което и да било от условията на чл.96, ал.1 от КСО. Това
дали починалото лице е имало действителен осигурителен стаж и доход по
отношение на тригодишния базов период, който е бил избран за база за изчисление
на пенсията, не влияе пряко върху предвидените основания за самото отпускане
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а върху определяне на конкретния
ѝ размер. Пенсионните органи винаги биха могли да извършат проверка на
документите, удостоверяващи осигурителния стаж и доход, но в конкретния случай
за тези документи, за които е инициирана проверка, не са налице постъпили
предварително доказателства, които да сочат на вероятната им неистинност, като
в тази насока само фактът, че те са били намерени и иззети по досъдебно
производство не е достатъчен за направата на такъв извод. След като не са били
налице елементите от фактическия състав, даващи право на административния орган
да постанови спиране на основание чл.95, ал.2 от КСО, то същият е надвишил
правомощията си, като макар да е разполагал с оперативна самостоятелност, не е
спазил изискването за законосъобразност на издадения от него акт и така е
постановил и акт в противоречие с предвиденото в чл.4, ал.1 и ал.2 от АПК. Ето
защо и като не е отменил незаконосъобразното спиране, по-горестоящият
административен орган също е постановил незаконосъобразно решение.
Предвид изложеното и съдът намери, че следва да уважи
жалбата срещу Решение № 2153-15-94 от 10.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив като основателна. Разноски не са претендирани от страна на
жалбоподателя, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.А. с ЕГН ********** *** Решение № 2153-15-94 от 10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-150
от 25.02.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив, с което на основание чл.95, ал.2 от КСО е спряно, считано от
03.02.2020 г., изплащането на отпусната на М.И.А. добавка към пенсията по чл.84
от КСО от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалия М.Г.А.
с ЕГН **********.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: