РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500003 по описа за 2022 година
Производството през Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 23140/8.11.2021г. по описа на РС-
Бургас, подадена от адв.П.В.- пълномощник на ответника по делото ДЖ. Б. С., против
Решение № 1245 от 25.10.2021г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№ 4327/2021 г. по описа
на същия съд.
С посоченото решение са наложени мерки за защита на М. ЯНК. ИВ. срещу домашно
насилие, осъществявано от ДЖ. Б. С., като извършителят е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на М. ЯНК. ИВ., забранено му е да
приближава на по-малко от 50 метра жилището на пострадалата, местоработата и местата й
за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, а извършителят е задължен да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в ЦПНП гр.Бургас, бул. „Мария
Луиза“ №9 за срок от 6 месеца. На извършителят е наложена глоба в размер на 200 лв. и
същият е осъден да заплати на БРС държавна такса в размер на 25 лв.
С въззивната жалба решението е обжалвано изцяло.
Въззивникът счита, решението е неправилно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
На първо място се сочи, че страните по делото не са сред лицата, посочени в чл.3
ЗЗДН, тъй като не се намират, нито са били във фактическо съпружеско съжителство.
1
Запознали се през м. декември 2019г. по интернет, по което време въззивникът, както и
понастоящем е живял в Д.. Видели се за пръв път през новогодишните празници на 2019г.,
за която среща въззиваемата избягала от дома си, тъй като се чувствала излишна в
семейството на баща си и новата му съпруга. М. била заведена в полицията от въззивника.
През м.януари 2020г. въззивникът се върнал в Д., а през същата година няколко пъти се
прибирал в България. Безспорно било, че когато се връщал в България въззивникът се
виждал с М., като срещите им били спорадични и пред приятели, но никога не са живели в
условията на фактическо съжителство /трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство,
независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на отношения от
материален и нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго/. Напротив,
свидетелите установили, че Д. имал връзки и с други момичета, а отношенията му с М. не
били сериозни. Самата М. споделяла, че не иска нищо сериозно с Д.. Затова намира извода
на БРС, че страните са лица във фактическо съпружеско съжителство за неправилен и
необоснован. Изтъква се, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не е посочен периода, за
който се твърди, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, поради което
същата не съставлява доказателство за това обстоятелство.
Извършен е обстоен анализ на събраните гласни доказателства, при което е изведено
заключение, че връзката между страните е била развлекателна, фриволна и лекомислена.
Заявено е категорично несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че за да е налице
фактическо съпружеско съжителство е необходимо да е налице единствено фактическа и
физическа близост в общ дом и обща грижа за семейството, като се поставят въпросите кой
е бил общият дом на страните и кои са били членовете на семейството.
На следващо място са изложени доводи, че посочените в молбата за защита действия
на въззивника- изнасилвания в продължение на месец, представляват престъпления против
телесната неприкосновеност на М.. Сочи се, че по делото няма данни М. да е била държана
против волята й, нито за промяна в психичното поведение на същата. Не бил посещаван
лекар, нито са били направени изследвания. Нямало и доказателства в подкрепа на
твърденията на направен аборт. Същевременно същата ходела на работа през този месец и
никой нищо не забелязал. Намира, че медицинските книжа в случая са задължителни, а
противното представлявало набедяване. Съдът приел за доказани твърденията за извършени
престъпления само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и свидетелски показания,
че М. казала на някого, че била изнасилена.
На трето място са изложени оплаквания, че съдът е допуснал съществено нарушение
на съдопроизводствените правила тъй като сам изменил и приел други актове на домашно
насилие, без яснота кое и как е извършено. Така, с оглед показанията на св. Н. съдът приел,
че Д. обидил М., докато в молбата на въззиваемата за защита нямало подобно твърдение.
Акцентира се на това, че в решението липсвала яснота защо са кредитирани едни
доказателства, а на другите не е придадено значение. В заключение въззивникът счита, че
съдът е подведена от въззиваемата, единствено с користни цели.
Моли, решението да бъде отменено. При условията на евентуалност е направено
искане обжалваното решение да бъде изменено по отношения мярката „посещение на
2
програма за превенция на насилие за срок от 6 месеца“, тъй като посредством същата се
увреждат правата и интересите на въззивника, който живее и работи в Д., поради което под
угрозата на чл.296 НК е принуден да напусне местожителството и работата си там, за да
изтърпи мярката за защита в България. Намира, че съдът не е обвързан с исканата защита, а
се ръководи от целта да даде адекватна и ефективна защита на пострадалото лице, като
според въззивника така определената мярка се явява в пряко противоречие с ЕКПЧ.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели.
Въззиваемата не е подала отговор на въззивната жалба, въпреки че е уведомена за
тази възможност чрез пълномощника си- адв. К. /преписът от жалбата е получен от
последния на 14.12.2021г./.
В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено като
неправилно. Претендира разноски.
Пълномощникът на въззиваемата- адв. Кацарски, оспорва жалбата като
неоснователна. Намира, че показанията на св. Д. следва да бъдат много добре преценени,
предвид близките й роднински отношения с въззивника. Моли решението да бъде
потвърдено.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се
разгледа по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд
намира за установено следното:
Въззиваемата М. ЯНК. ИВ. е сезирала Районен съд- Бургас с молба за защита срещу
осъществено спрямо нея домашно насилие от въззивника ДЖ. Б. С., за когото твърди, че е
неин бивш партньор, като конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за
защита и възпроизведени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към нея.
Молителката твърди, че за периода от 5.05.2021г. до 7.06.2021г. почти всеки ден била
изнасилвана от ответника. Когато откажела да прави секс с него, била удряна с шамари, а
главата й- блъскана в стената. През същия период ответникът проявявал и агресия към нея-
обиждал я и я заплашвал, държал я заключена в квартирата й и не я пускал да излезе,
нанасял й побои. Твърди, че е била подложена на психическо, физическо и сексуално
насилие. На 17.05., 23.05., 24.05., 25.05., 28.05., 29.05 и 30.05 през 2021г. молителката била
на работа, като приключвала смяната си в 22.00ч. След всяка от посочените смени
ответникът я причаквал след работа и я принуждавал да се приберат заедно в нейната
квартира. Свивал цигара от наркотик /чай/, събличал се и карал и нея да се съблече, като по
цяла вечер я принуждавал да правят секс. Въпреки съпротивата й, той я заплашвал, че ще
качи нейни голи снимки в интернет, както и видеоклипове, които правил против волята й,
както и че ще ги изпрати на родителите й. По тази причина тя се съгласявала да правят секс.
3
На 3.06.2021г. молителката приключила работа в 00.00ч. и се прибирала с автобус към
квартирата си. Получила съобщение от ответника да слезе на спирката на училище „Васил
Априлов“ /в гр.Бургас/, срещу хотел „Атаген“. След като изпълнила указанията на
ответника къде точно да отиде, той се появил и я принудил да се качи горе в стаята му,
където я водил да правят секс. След като му отказала, той я хванал за врата и я повдигнал от
земята, ударил главата й в бетонната колона зад нея, ударил й шамар, а след като повторно
му отказала, той й взел и чантата. Принудил я да се качи в стаята след като я заплашил, че
ако избяга, той ще я настигне, ще я пребие и ще я обезобрази. Цялата вечер ответникът
насилвал сексуално молителката.
На 7.06.2021г. молителката приключила работа в 21.00ч. и заедно с колегите си
изхвърляла боклука. След това взела пари и се отправила към близката бензиностанция да
си купи цигари. Ответникът й се обадил по телефона, като изказал съмнения, че тя го лъже
за местонахождението си, при което тя разбрала, че той я наблюдава. След като тя
забелязала, че той е спрял с колата си пред бензиностанцията и я гледа, ответникът отишъл
при нея и започнал да я разпитва дали има връзка с колегата си. Тя му казала да не закача
колегите й, той привидно се съгласил и я подканил да тръгне с него. След няколко минути се
качили в такси и тръгнали в посока квартирата му в района на училище „Васил Априлов“.
Въпреки плача й и отказа й да отиде с него в стаята му, той я заплашил, че ще остане още 2-
3 месеца да я тормози, ако не отиде с него и не я хареса. Същата вечер ответникът й казал,
че я подготвя да я пуска на негови приятели и под негово наставление тя била принудена да
прави неща, които не искала. След като й позволил да изпуши една цигара, ответникът й
казал „Събличай се и се постарай малко повече. Вместо да ревеш ми се усмихвай, поне се
прави , че ти харесва“. Тя го послушала, защото нямала друг избор, иначе нямало да си
замине и нямало да я остави на мира. Отново правили нежелан от нея секс до 00.00 ч., след
което й станало лошо. Когато дошли сестрата на Д. и дъщеря й, последният ги отпратил за
около 10 минути, за да приключат с М. и да я пусне да си ходи. Казал й да изчака на
стълбите и да си тръгне, за да не се засекат със сестра му.
Твърди, че е пуснала жалба в Четвърто РУП, но след като ответникът й казал, че
майка му е получила жалбата, молителката се уплашила и оттеглила жалбата. Няколко дни
по- късно подала жалба в Пето РУ на МВР- Бургас.
Решила да разкаже всичко на родителите си, които я подкрепили. На 13.06.2021г.
молителката си направила тест за бременност по искане на ответника, тъй като имала
гадене. На 15.06.2021г. отново си направила тест за бременност, по настояване на своята
майка, който също се оказал положителен. Заявява, че след втория тест е направила аборт в
Болница „Дева Мария“ в кв. Ветрен. На 17.06.2021г. молителката подала жалба в РП-
Бургас.
Заявява, че се страхува от Д., който е много агресивен към нея. Твърди, че живее в
страх за живота си и за здравето си, има нужда от защита и не желае Д. да я приближава и да
я търси.
Затова е отправила искане да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН, като
ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие; да му се
4
забрани да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих
на молителката, при условия и срок, определени от съда; задължаване на извършителя на
насилието да посещава специализирана програма за извършители на насилие в ЦПНП.
Поискал е и издаване на заповед за незабавна защита. Представена е декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН.
Ответникът- сега въззивник, е представил отговор на молбата за защита чрез
пълномощника си адв. В.. Оспорва твърденията в молбата за защита за осъществено от него
спрямо молителката насилие. Ответникът твърди, че през 2017-2018г. е живял и работил
Германия, а от м. февруари- март 2021г.- в Д.. Прибирал се в България през 3-4 месеца или
средно по три пъти в годината и оставал за период от 2-4 седмици. Твърди, че се е запознал
чрез интернет мрежата с молителката през м. декември 2019г., когато тя била непълнолетна.
Двамата имали само сърдечни приятелски отношения, които винаги са се развивали в
присъствието на техни приятели, близки или познати, като по никакъв повод не бил
упражнявал насилие спрямо нея. За последно се прибрал в България на 7.05.2021г., а
предходното му завръщане било през м. февруари 2021г.
Твърди, че никога двамата с молителката не са били във фактическо съпружеско
съжителство, което е една от предпоставките молителката да бъде надлежна страна в
производството. Самата молителка не е посочила, че между страните съществува връзка,
основана на брак, произход, сватовство, настойничество, попечителство или фактическо
съпружеско съжителство сред релевираните в чл.3 от ЗЗДН. Твърдението в молбата за
защита, че страните са живели на семейни начала било бланкетно, като не е посочен дори
периода на това фактическо съжителство, нито мястото, където са живели. Нямало данни
как е приключило това съжителство, както и защо молителката е направила аборт без да се
допита до него, ако го е чувствала като свой партньор. Сочи, че двамата не са имали дом, не
са живели заедно, не са планирали заедно общ съвместен живот, нямали общи деца, нито
били в едно домакинство. Затова намира, че молителката не може да бъде жертва на
домашно насилие.
По съществото на спора оспорва твърденията в молбата за защита, че той е извършил
описаните в нея актове на насилие спрямо молителката. Сочи, че се касае за сериозни
уврежД., за които би следвало да има медицински доказателства, а такива не били
представени. Развити са съображения относно доказателствената стойност на декларацията
по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
По- нататък в отговора се сочи, че молителката е лице със занижен контрол върху
собствения си морал. В действителност имало множество /няколко десетки/ клипове със
сексуално/ порнографско съдържание, които обаче не били правени от него. Заявява, че
същите са били правени от самата М., а върху тях имало и дата, на която са били направени.
Тези клипове му били изпращани от самата М., чрез неин личен профил в социална
програма. В тях, тя приканвала Д. към полов акт, говорела цинизми и вулгаризми.
В заключение, моли исканията за налагане на мерки за защита срещу осъществено
домашно насилие да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В хода на производството и по повод указанията на съда във връзка с възраженията
5
на ответника, че в молбата за защита не е посочен периода на фактическото съжителство
между страните, процесуалният представител на молителката е заявил, че периодът, в който
страните са живели заедно е бил през м. февруари 2021г. в продължение на около един
месец в с. Крушевец, както и от 8.05.7.06.2021г. в ж.к. „Меден рудник“.
Пред първата инстанция са разпитани свидетели и са приети писмени доказателства.
Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна. Приел е, че съдебната
практика приема, че е налице фактическо съпружеско съжителство, следва да е налице
фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството. Приел е, че
отношенията между страните са били продължителни- повече от една година, през който
период, в случаите, в които ответника е бил в страната, двамата са били заедно, поради
което е счел, че в случая следва да се приеме наличието на фактическо съпружеско
съжителство между страните по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗДН, поради което молбата
изхожда от и е насочена срещу лице, от кръга на лицата, посочени в закона и е допустима.
С оглед декларираните от молителката обстоятелства в декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която според районния съд се ползва с обвързваща доказателствена сила и предвид
показанията на водените от молителката свидетели, на които същата споделила, че е била
изнасилвана от ответника, районният съд е приел, че ответникът е осъществил твърдяното
от молителката физическо и сексуално насилие, поради което е постановил мерки за защита
на молителката, като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на нея, забранил му е да приближава на по- малко от 50 метра от
нейното жилище /посочен е съдебния адрес на молителката, съвпадащ с този на Центъра за
превенция на насилието и престъпността/ за срок от 18 месеца, задължил е ответника да
посещава специализирана програма за извършители на насилие в цитирания Център за срок
от 6 месеца, като е наложил на ответника и глоба в размер на 200 лв.
При проверката на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл.269
ГПК Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.
По същество, същото е неправилно, по следните съображения.
От приложената по делото издирвателна преписка на РПУ – Камено, съдържаща
обяснения на страните по настоящото дело, роднини и познати на молителката, се
установява, че връзката между двамата започнала в началото на месец декември 2019г., по
„Фейсбук”. Малко преди това молителката имала връзки с други две лица- В. и И, които по
данни от последните 29.12.2019г. били прекратени. Поради неразбирателство с баща си,
молителката избягала от дома си в гр. Камено на 29.12.2019г. около 8.00 ч., като
предварително имала уговорка по телефона да се срещне с ответника, който предния ден
пристигнал в страната, а на сутринта отишъл да я вземе от гр.Камено с такси. Срещата им се
осъществила в центъра на града. Двамата се настанили в хотел в м.с. „Върли бряг“, за което
ответникът уведомил само сестра си. На 31.12.2019г. ответникът получил обаждане от свой
приятел, който му казал, че разбрал от интернет издание, че молителката се издирва.
Опитали се да се свържат по телефона с бащата на молителката, но той не отговарял. По-
късно били уведомени, че следва да се явят в IV РПУ. На 31.12.2019г. молителката, която
тогава била непълнолетна, била предадена на баща си.
6
От приложеното гр.д.№59/2020г. по описа на РС Средец, се изяснява, че по сигнал от
23.01.2020г. до Дирекция „Социално подпомагане“ Айтос за упражнен психически тормоз
над молителката от нейния баща по повод отсъствията й от училище и контакт с момче,
което бащата не одобрявал, на същата дата молителката е била изведена от семейната среда
и настанена временно, по административен ред в ЦНСТД без увреждане в Средец. С
решение №52 от 4.06.2020г. по гр.д.№59/2020г. на РС- Средец временното настаняване е
било прекратено и молителката е била настанена в семейството на лелята и вуйчото по
майчина линия в с. Гарван, общ. Габрово. На 25.11.2020г. молителката навършила
пълнолетие.
Свидетелят Я. И.- баща на молителката, сочи, че след като издирването на дъщеря му
през 2019г. приключило успешно, ответникът го извикал и му казал, че има сериозни
намерения към М.. Това се случило през м. януари 2020г., докато дъщеря му още била
непълнолетна. По телефона ответникът и неговата майка си уговорили среща със свидетеля,
която се осъществила в колата им, на паркинга в центъра на гр. Камено. На свидетеля било
обещано, че двамата ще живеят в хармонични отношения, че от главата на М. нямало да
падне косъм, поради което свидетелят помислил, че нещата вървят добре и се съгласил да я
пусне в тях, като поверил живота на дъщеря си на майката на ответника. Около една
седмица страните живели в с. Крушевец, в дома на родителите на ответника, като така
започнали съвсем официално семейните им отношения. Свидетелят сочи, че са му говорили
М. да замине за Д., да живеят заедно с Д. и да работи там, а той им вярвал. След това
настъпили други събития, а свидетелят отстъпил правата спрямо М. на нейната леля, като
дъщеря му заминала за с. Гарван, за да учи. През този период с дъщеря си се чувал по
телефона, но не се е виждал с нея. Свидетелят сочи, че ответникът постоянно заминавал за
Д., например за 6 месеца и се прибирал за малко в България. През 2021г. М. започнала
работа в KFC и заживяла на квартира, а в този период била на гости и евентуално в с.
Крушевец. Сочи, че не е виждал дъщеря си в началото на 2021 г. През м.май 2021г. тя
отишла на гости в дома на баща си, за да види новороденото си братче от втория му брак,
сключен през 2020г. При това посещение М. нямала синини и видими рани по главата. Д. й
се обадил от Д. и всичко било нормално. В разговора в колата, дъщеря му го уверявала, че
всичко е наред, че ще отиде в Д. при Д., че ще завърши задочно образованието си. Твърди,
че когато Д. се върнал от Д., двамата с М. живели на квартира в „Меден рудник“. По- късно,
от пастрока на М. свидетелят разбрал, че е споделила, че е била изнасилвана в продължение
на един месец. Когато разговарял с М., тя му казала, че е бита, малтретирана, изнудвана с
видео и снимки.
Свидетелката Н.- съученичка на молителката, заявява, че се познава с нея от 2017г. и
я намира за скромно момиче. Не познавала ответника, тъй като го е виждала само веднъж, в
началото на м.май 2021г. Срещнали се у тях, на *** в „Меден рудник“. Твърди, че
ответникът забранявал много неща на М.. Не й давал да ходи до дома на свидетелката,
защото тя живеела с приятеля си и ответникът се страхувал той да не направи нещо на М.,
не й позволявал да ползва „Фейсбук“. Заявява, че с нея ответникът се държал добре, само
веднъж й повишил тон, защото мислел, че свидетелката го лъже /ключът на М. бил в
7
свидетелката, а тя го дала на приятеля си/. Същата вечер М. и Д. се скарали, но тя не го
изгонила, защото той нямал къде да спи. На сутринта свидетелката заключила квартирата.
Ходили до терминала, за да върнат ключовете, но Д. не отишъл. Тогава отишли пред тях, на
***. М. стояла на дивана и плачела, а Д. казвал, че ще се промени и няма да употребява
повече други неща. Казал, че обича много М. и иска да са заедно. В нейно присъствие
ответникът обиждал молителката, че е „шматка проста“, викал и крещял. Пред свидетелката
казал, че иска да правят секс с М.. Самата М. й споделила, че понеже няма образование
/само завършен 10 клас/, искала да замине за Д., да работят и след 2-3 години да имат
семейство. Сочи, че когато страните избягали, са били заедно, но към онзи момент тя лично
не е поддържала връзка с М.. Връзката на страните била година и половина. Тази свидетелка
заявява още, че М. й е споделяла, че Д. й е посягал, а когато звънял по телефона, М. плачела.
Много пъти свидетелката съветвала М. да остави Д., но тя не я слушала. Сочи също, че не е
виждала молителката със синини и следи от физическо насилие, но била стресирана.
Споделила й, че в продължение на един месец е била изнасилвана от Д.. Сочи, че по
времето, когато М. била с Д., не е имала други връзки.
Според св. Х. и Д., водени от ответника, втората от които негова първа братовчедка,
страните по делото се запознали чрез социалните мрежи, като отношенията им не били
сериозни. Първата свидетелка сочи, че в края на м. декември 2019г. ответникът я запознал с
М.. Д. живеел в Д. и се прибирал три- четири пъти в годината за около две-три седмици до
един месец. Макар че имал къща на село, в която живеели родителите му, той отсядал при
приятели в гр. Бургас или в квартирата на сестра си в гр. Бургас. Св. Христова сочи, че М. й
е споделяла, че връзката им с Д. не е сериозна, защото той иска да живее в Д.. Свидетелката
Христова сочи още, че през 2021г. Д. се е прибирал два пъти в България. Първия път през м.
февруари, за около 10-12 дни, а втория- през м.май като си тръгнал в началото на юни. През
това време свидетелката била заедно със страните. Не е виждала синини по молителката, не
е виждала ответникът да е груб с М., да я удря, да я обижда. В поведението на молителката
нямало нищо необичайно, не е споделяла да е била принуждавана да прави нещо, което не
иска.
Според св. Д., страните нямали планове за бъдещето, били просто приятели и
излизали. М. казвала на свидетелката Д., че той е в Д. и няма развръзка. И двете свидетелки
сочат, че молителката употребява наркотици /трева, чай, пико/. Не са я насинена, не им се е
оплаквала да е била изнасилвана от ответника, да я бие. Заявяват, че не им е известно
страните да са живели заедно.
Пред въззивната инстанция, освен казаното пред първоинстанционния съд, св. Д. е
заявила още, че докато Д. бил в Д., тя е засичала М. с други момчета. Споделила с братовчед
си, но той не го приел лошо, защото връзката им била само сексуална.
Свидетелката С.ева- сестра на ответника, заявява, че на 7.06.2021г. към 22.00 ч. се
видяла с М. и брат си. Срещата на страните се случила в квартирата на свидетелката, където
оставал Д.. Това било апартамент, отдаван под наем по стаи, с обща баня и тоалетна, а в
другите стаи също имало хора. Тази свидетелка твърди, че нищо не се е случило в нейната
квартира и не е имало насилие и заплахи. М. си тръгнала, а Д. останал при сестра си.
8
Заявява, че познава М. от две години, като тя била позната на брат й, а не негова приятелка.
Запознали се в социалните мрежи. Според тази свидетелка двамата имали по- скоро
сексуална връзка и не са живели заедно. Заявява, че М. е несериозна и лекомислена,
споделяла на свидетелката, че пуши марихуана. Била свидетел когато М. праща
порнографски клипове на брат й.
Ответникът е представил разпечатка от телефонен чат между страните /без дата/, като
от съдържанието на част от разменените от двамата фрази се изяснява, че връзката между
страните не е била просто приятелска, каквито са първоначалните твърдения на ответника, а
и сексуална. На въпрос на М. „Любов, знаеш ли какво искам снапрая” и негов отговор
„Какво искаш”, „Я кажи”, отговорът на М. е „Да ме напушиш и да ти лапам”, на който
неговият отговор е „Мале и аз много искам”, при което следващата реплика на М. е „Ама ти
си пушиш докато ти лапам”.
Постоянният и настоящ адрес на ответника са в с.Крушевец, считано от 11.01.2018г.
Приложена е и разпечатка за адресната регистрация на ответника в Д., считано от
19.11.2019г.
От представените справка за задгранични пътувания на ответника, издадени от
ОДМВР- Бургас се изяснява, че 26.01.2020г. той е напуснал България през ГКПП Аерогара
София, завърнал се на 16.09.2020г. през същата аерогара, а на 16.10.2020г. излязъл от
страната с автомобил през ГКПП Калотина. Влязъл в България на 7.05.2021г. и напуснал
страната на 7.06.2021г. през ГКПП Аерогара София. Приложени са и разпечатки от
резервации на самолетни билети, от които се установява, че ответникът е пребивавал в
България и в периода от 31.01.2021г. до 12.02.2021г.
Приложен е договор за наем, сключен на 18.02.2021г. между С.Р. в качеството на
наемодател и М.И. като наемател, с предмет отдаване под наем на апартамент в ***,
състоящ се от обзаведена стая и кухня, с баня и тоалетна. Договорът е сключен за срок от
една година, до 18.02.2022г., срещу месечен наем от 200 лв. с период за плащане от 15- то до
20-то число на месеца.
Представени са и разписки за получаване на суми от WESTERN UNION, съгласно
които ответникът е изпратил, а молителката е получила следните суми: 1/ 100 лв. на
19.03.21г.; 2/ 100 лв. на 5.04.21г.; 3/ 150 лв. на 13.04.21г.; 4/ 200 лв. на 24.04.21 г.
При горните доказателства, съдът приема следните фактически и правни изводи.
Предвид показанията на св.И. съдът приема за установено, че след приключване
издирването на М. в края на 2019г., страните са заявили намерение да започнат съвместен
семеен живот и след позволение на свидетеля /предвид обстоятелството, че М. към този
момент била непълнолетна/, пребивавали заедно в с.Крушевец за около една седмица. На
23.01.2020г. М. била изведена от дома по сигнал, подаден в Дирекция „Социално
подпомагане” Айтос, заради неразбирателство с баща си, който не бил съгласен с връзката
й. На 26.01.2020г. ответникът напуснал България, а М. била настанена временно в социална
институция до постановяване на съдебно решение, с което през м.юли 2020г. била настанена
при роднини- в дома на сестрата на майка си в с. Гарван.
Няма никакви доказателства, подкрепящи твърденията на процесуалният
9
представител на молителката, чрез през м.февруари 2021г. страните са живели около месец
в с.Крушевец. Видно е от приложените писмени доказателства, че Д. е пристигнал в
България на 31.01.2021г. и е напуснал страната на 12.02.2021г. Същевременно, на
18.02.2021г. молителката е сключила договор за наем и е заживяла в квартирата в гр.Бургас ,
кв. „Меден рудник”, ул.„Петрова нива”.
Противоречиви са свидетелските показания, събрани във връзка с твърденията на
молителката, че в периода от 8.05.2021г. до 7.06.2021г. страните са живели заедно в
квартирата в кв. „Меден рудник”. Същите не са подкрепени с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
доколкото твърденията са въведени значително по- късно в процеса, във връзка с
оспорваното фактическо съжителство от страна на ответника. Свидетелят Иванов сочи, че
дъщеря му е заживяла на квартира, но не излага данни, че тя е била обща на страните. Този
свидетел установява обаче, че в началото на м. май Д. се обадил на дъщеря му, като от
разговора разбрал, че между тях всичко било нормално. Тогава дъщеря му споделила
плановете си за заминаване в Д. при Д.. От изложеното следва, че в този период страните са
продължавали връзката си.
За това, че квартирата е била тяхна /т.е. на М. и на Д./ са налице данни единствено в
показанията на св.Н., която е виждала ответника само веднъж, в същата квартира /в молбата
за защита и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката говори за „моята квартира”/. От
нейните показания може да се направи извод, че ответникът не е посетил еднократно тази
квартира /”не го гонеше вечерта, защото нямаше къде да спи/”. Става обаче ясно, че Д. не е
имал свой ключ, доколкото този на М. е бил в приятеля на свидетелката и не е имало кой да
заключи, поради което се наложило свидетелката да заключва жилището, след като страните
излезли през деня, а по- късно да се среща с Д. на терминала, за да му предаде ключа. От
друга страна, данните за извършените парични преводи от Д. към М., предполагат, че
същият е подпомагал финансово молителката, доколкото не се установяват доводите на
защитата на ответника, че с тях са й били заплащани определени /сексуални/ услуги. Освен
това последните доводи на защитата на ответника противоречат на първоначално заявеното
в отговора, че отношенията между двамата се свеждат единствено до сърдечно приятелство.
Съдържанието на чата между страните също внася съмнение в намека на ответната страна,
че сексуалните отношения между двамата са били срещу заплащане от негова страна.
При тези данни, въззивната инстанция намира, че от събраните доказателства се
установяват следните правно значими факти: В началото на м. януари 2020г. страните са
заявили пред родителите си /бащата на молителката и майката на ответника/, че искат да
заживеят като семейство и са пребивавали заедно в дома на родителите на ответника в с.
Крушевец за около една седмица, след което по сигнал на М. за противоречия с баща й и
осъществено спрямо нея насилие била настанена извън семейството когато навършила
пълнолетие през м. ноември 2020г. През този период Д. пребивавал в Д.. Връзката им
продължавала и към м.май 2021г., като пред баща си, както и пред св. Н. молителката
заявявала намерението си да живее с ответника в Д., да продължи обучението си, да
създадат семейство /макар че на същата свидетелката казвала, че не иска Д./, а ответникът
твърдял пред същата свидетелка, че обича М., обещавал, че ще се промени, че няма да
10
употребява „други неща” и че няма да й налага забрани /например да ползва социалните
мрежи/. Установява се също, че след като е започнала работа и е заживяла на квартира,
ответникът е започнал да подпомага молителката с малки суми.
Предвид доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която не е
опровергана от ответната страна, може да се направи извод, че на посочените в нея дати
спрямо молителката е осъществено психическо и сексуално насилие. Под въздействието на
заплахи от ответника същата била принудена да участва против волята си в нежелани от нея
сексуални практики, като на 7.06.2021г. ответникът й казал, че я подготвя „да я пуска” на
приятелите си.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил спрямо
молителката насилие, но същото не представлява домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1
от ЗЗДН, тъй като не се установява страните да са били във фактическо съпружеско
съжителство нито в периода м.май 2021г.- юни 2021г., нито в предходен момент.
В ЗЗДН, както и в СК няма легална дефиниция на понятието фактическо съпружеско
съжителство, като липсва и задължителна съдебна практика на ВКС в тази връзка.
Дефиниции за фактическо съпружеско съжителство се съдържат в § 1, т.18 от ДР на
ЗПКОНПИ и §1, т.6 от ДР на ЗСВ, според които норми "Фактическо съжителство на
съпружески начала" е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две
пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за
встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат
един за друг и за общо домакинство.”
Настоящият съдебен състав намира, че тези дефиниции и по- конкретно посочения
минимален срок за продължителност на съжителството, а именно- 2 години, не следва да
бъдат прилагани непосредствено към отношенията, уредени в ЗЗДН, доколкото са въведени
единствено за нуждите на цитираните закони и само за лицата, които са адресати на тези два
закона. По същата причина няма пряко приложение и нормата на §1, т.10 от Закона за
чужденците, в която е дефинирано понятието „фактическо извънбрачно съжителство”.
В случая, предвид сходството в регулираните правоотношения, следва да намерят
приложение разясненията, дадени в съдебната практика, касаеща уредбата на отношенията
във връзка с деликта /чл.45 ЗЗД/- ППВС 4/61, ППВС 5/69, ППВС 2/84, както същите са
доразвити по- подробно в Решение №126 от 18.10.2019г. по т.д.№1785/2018г. на ВКС, II т.о.
и др.
В тази връзка следва да се посочи, че фактическото съжителство на съпружески
начала е сходно по съдържание на съпружеското съжителство, без между лицата да е
сключен граждански брак. „Представлява трайна връзка, заключаваща се в общо
домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на
отношения от материален и нематериален характер, включително интимни, съвместна грижа
на лицата едно за друго, когато съжителстват само двете лица и нямат деца. При доказване
на фактическо съжителство, лицето, което се позовава на такава връзка, следва да установи
освен емоционални и духовни отношения между съжителстващите, но и това, че е имало
общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагани общи усилия за
11
задоволяване нуждите на „семейството” и осигуряване на неговото благополучие, т.е.
съвместен общ стремеж на съжителстващите за осигуряване на средства за „семейството”,
взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата,
общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо
съпреживяване на такива събития”- така Решение №126 от 18.10.2019г. по т.д.№1785/2018г.
на ВКС, II т.о.
В случая декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за това, че страните действително са живели на семейни начала, тъй
като съдържа единствено твърдение за това, без да са посочени каквито и да било конкретни
факти, които очертават елементите на това съжителство, а ответникът оспорва това
твърдение.
Според установените по делото обстоятелства, връзката между страните, макар и
продължила от началото на м. декември 2019г. до 7.06.2021г. няма гореописаните
характеристики на съвместното съпружеско съжителство. Страните са започнали съвместно
съжителство с намерение да създадат семейство, което е продължило изключително кратко-
за около една седмица през м. януари 2020г., след което липсват данни за съществуването на
общност между двамата, наподобяваща семейни отношения. Ответникът е бил трайно
установен в Д., а молителката до навършване на пълнолетие през м. ноември 2020г. е била
настанена по реда на ЗЗакрД извън семейството на родителите си. Срещите им след този
период са били спорадични /два до три пъти/, а през релевантния период- месец май 2021г.
също няма категорични доказателства, че са имали общо домакинство и са полагали грижи
един за друг, освен че са имали намерение да заминат заедно за Д.. Безспорно установено е
само, че отношенията между тях са били най- вече сексуални, а предвид данните в молбата
за защита, че ответникът е заявил на молителката, че я подготвя да я пуска на приятелите си,
съдът намира, че по- скоро наподобяват фактическия състав на набиране на лица с цел
трафик или проституция, отколкото белезите на фактическо съпружеско съжителство.
Тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението на Районен
съд- Бургас следва да се отмени, както и издадената въз основа на него заповед за
изпълнение. Вместо него следва да се постанови решение на въззивната инстанция, с което
молбата за защита бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.11, ал.3 ГПК таксите и разноските за производството следва да се
понесат от въззиваемата. Ето защо същата следва да заплати държавната такса за образуване
на производството в размер на 25 лв. по сметката на Районен съд- Бургас, както и д.т. за
въззивно обжалване пред ОС- Бургас- 12,50 лв., както и разноски на въззивника за двете
инстанции /адвокатско възнаграждение от 500 лв. за първата инстанция, а за въззивната не
са представени доказателства за платен хонорар/.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК във връзка с
чл.17, ал.5, предл.2 ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 1245 от 25.10.2021г. по гр.д.№ 4327 по описа за 2021г. на
Районен съд- Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Я. ИВ. с ЕГН ********** против ДЖ. Б. С. ЕГН:
********** за защита срещу домашно насилие- физическо, психическо и сексуално,
осъществено в периода от 5.05.2021г. до 7.06.2021г.
ОТМЕНЯ заповед за защита № 38 от 26.10.2021г., издадена по гр.д.№ 4327/21г. по
описа на Районен съд – Бургас /пълен номер на делото- 20212120104327/.
ОСЪЖДА М. ЯНК. ИВ. с ЕГН **********, със съдебен адрес- гр.Бургас, бул.
„Мария Луиза” №9, Център за превенция на насилието и престъпността, да заплати по
сметката на Районен съд- гр. Бургас държавна такса от 25 лв. (двадесет и пет лева) за
образуване на гр.д.№4327 по описа за 2021г. на РС- Бургас, както и по сметката на
Окръжен съд- гр. Бургас държавна такса от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет
стотинки) за въззивното производство по в.гр.д.№3 по описа за 2022г. на ОС- Бургас.
ОСЪЖДА М. ЯНК. ИВ. с ЕГН **********, със съдебен адрес- гр. Бургас, бул.
„Мария Луиза” №9, Център за превенция на насилието и престъпността да заплати на ДЖ.
Б. С. ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов” №18, ет.3, офис
6, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. ЯНК. ИВ., за присъждане на деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13