№ 42
гр. Кюстендил, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1783/27.02.2021 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Милена Джоргова, рег. № 744 в регистъра на КЧСИ с район на
действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от ГР. ЕВТ. ГР. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: гр. Дупница, ул. „Орлинска“ № 30, насочена срещу действия на ЧСИ
Джоргова, свързани с начисляването на разноски по изпълнителното производство,
обективирани в адресираната до длъжника Покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело /ИД/ 20217440400015.
След връщане на делото на съдебния изпълнител за постановяване на надлежен акт,
удостоверяващ начислените разноски в производството по принудително изпълнение,
същият е издал Протокол от 30.11.2021 г., в който са посочени поотделно като вид,
основание за дължимост и размер разноските, визирани като дължими суми в ПДИ, както
следва:
300.00 лева, присъдени по гр.д.№ 632/2020 г. по описа на РС Дупница разноски за
дължимо адвокатско възнаграждение;
250.00 лева, претендирано и прието авдокатско възнаграждение в изпълнителното
производство;
54.00 лева платена от визскателя такса, съгласно издадена сметка
№*********/12.02.2021 г. по т.1, т.3 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ;
1
5.50 лева държавна такса, преведна по сметка на ОД на МВР за предоставена
информация за наличие на МПС, регистрирано на името на длъжника;
6.50 лева заплатени от взискателя допълнителни разноски по т.3 и т.31 от ТТР към
ЗЧСИ, за които такси е издадена сметка № ********* от 22.03.2021 г., заплатени
допълнително;
48.00 лева начислена такса за връчване на 2 бр. съобщения за прекратяване на делото,
която не се заплаща от визскателя предварително, но е дължима от длъжника, за което
същият се уведомява още с ПДИ;
66.66 лева дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ;
0.50 лева преводна такса, която банката удържа при превод на сума от специалната
сметка на ЧСИ по сметка на взискателя.
Жалбоподателят – длъжник оспорва начислените разноски в размер на 430.66 лева
като недължими в изпълнителното производство, позовавайки се на невъзможност да
изпълни своевременно задължението си към кредитора Д. ГР. ЕВТ. поради неоказано от
същия съдействие за предоставяне на банковата си сметка. Не възразява срещу дължимостта
на главницата от 300 лева.
Към въззивната жалба длъжникът е депозирал уточнителни молби във връзка с
изложените си в първоначалната жалба доводи с идентичност на искането.
По същество цели отмяна на акта на съдебния изпълнител, по силата на който са
начислени дължимите в производството по принудително изпълнение разноски в размер на
430.66 лева, като същите останат в тежест на взискателя.
До взискателя Д. ГР. ЕВТ. е изпратен препис от жалбата, като последният не се е
възползвал от правото да депозира възражение в законоустановения тридневен срок по
чл.436, ал.3 ГПК.
ЧСИ Джоргова не е депозирала писмени мотиви по реда на чл. 436, ал.3, изр.2 ГПК
във връзка с обжалваното изпълнително действие.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав
намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/, от страна по делото, която има интерес от
обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Съдът съобрази и
задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, съгласно които на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
2
Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспорения акт на съдебния изпълнител е валиден
и допустим.
Изпълнително дело № 20217440400015/2021 г. по описа на ЧСИ Милена Джоргова,
рег.№ 744, с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил е образувано по молба,
подадена от взискателя Д. ГР. ЕВТ. срещу длъжника ГР. ЕВТ. ГР. въз основа на
изпълнителен лист от 07.01.2021 г., издаден по гр.д.№632/2020 г. по описа на РС Дупница за
сумата от 300 лева, дължими разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
За реализиране притезанието на взискателя съдебният изпълнител е събрал
предварително от визскателя следните суми: сумата от 54.00 лева за такси и разноски по
изпълнението по сметка № ********** /лист 11 от изпълнителното дело/; сумата от 6.50
лева, начислени такси по сметка № ********** /лист 20 от изп. дело/ и сумата от 36.00 лева,
начислена по сметка № ********** /лист 25 от изп. дело/.
ЧСИ Джоргова е превела е по сметка на ОД на МВР сумата от 5.00 лева /лист 8 от
изпълнителното дело/.
По ИД е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
взискателя Д. ГР. ЕВТ. и адв. К.Г.Д. с уговорено и заплатено в брой възнаграждение за
процесуално представителство в изпълителното производство в размер на 250 лева /лист 4
от изп. дело/.
С протокол от 30.11.2021 г. съдебният изпълнител е начислил и сумите от 48.00 лева
- такса за връчване на 2 бр. съобщения за прекратяване на делото, която не се заплаща от
визскателя предварително; 66.66 лева дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ и 0.50 лева преводна такса, която банката удържа при превод на сума от специалната
сметка на ЧСИ по сметка на взискателя.
Съдебният изпълнител е предприел действия за реализиране притезанието на
взискателя, като е направил справка в Регистъра на задължените лице към НАП и в
Регистъра на пенсионерите към НОИ за дохода на длъжника от пенсия. Изискал е от ОД на
МВР справка за наличието на МПС на името на длъжника.
В изпратената до длъжника ПДИ ЧСИ Джоргова е посочила, че общото задължение
на длъжника ГР. ЕВТ. ГР. възлиза на сумата от 730.66 лева, от които 300 лева главница, а
останалите 430.66 лева дължими такси и разноски в производството. Именно срещу
дължимостта на последните е насочена жалбата, инициирала настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие
има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
3
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и
възражения на страните.
Изведеният с въззивната жалба според въпрос се свежда до това дали се дължи от
длъжника заплащане начислените в хода на изпълнителното производство такси и разноски
след като е бил поставен в невъзможност доброволно да изпълни задължението си към
кредитора преди образуване на изпълнителното производство.
По отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната
разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението
си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.
Константната практика на ВКС е безпротиворечива, че разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на
основание по чл. 433 ГПК. Единствено изключение от принципа, че таксите по
принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс е,
че държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е
погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока
за доброволно изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за
извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за
процесуално представителство и окончателната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя.
Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно
отношение за възстановяването им. Това вземане не е материализирано в изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в
това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова.
Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта
протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по
изпълнението.
С жалбата, иницирала производството, не се въвежда спор относно правилното
изчисление на дължимите такси, а се възразява изначало срещу тяхната дължимост с
довода, че длъжника не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.
Поддържаната от длъжника теза е, че е налице обективна невъзможност да заплати
4
сумата по издадения изпълнителен лист поради непредставяне от страна на кредитора на
банкова сметка, по която да бъде изплатено задължението.
Задължителната съдебна практика, обективирана и в Решение № 28 от 14.03.2009 г.
по т. д. № 497/2008 г. на ВКС, І т. о. приема, че „ако е налице забава на кредитора,
длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора само ако е депозирал
сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това“. В Решение № 197 от
18.02.2014 г. на ВКС, I т. о. е прието, че „за да докаже забава на кредитора с последиците по
чл. 95 ЗЗД, длъжникът трябва да представи доказателства, че е предприел действия по чл.
97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за депозиране на парична сума в банка и уведомяване на кредитора за
това. Само предложение за изпълнение не поставя кредитора в забава“.
Доколкото по делото не се съдържат данни, че длъжника е предприел действия по чл.
97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за депозиране на парична сума в банка и уведомяване на кредитора за
това, то последния към момента на образуване на изпълнителното производство не е
изпаднал в забава. Начислените в образуваното изпълнително производство такси са
дължими от длъжника с оглед изложените по-горе съображения, при което въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 1783/27.02.2021 г. по описа на
Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Милена Джоргова, рег. № 744 в регистъра на КЧСИ с
район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от ГР. ЕВТ. ГР. с ЕГН **********
и постоянен адрес: гр. Дупница, ул. „Орлинска“ №30, насочена срещу действия на ЧСИ
Джоргова, свързани с начисляването на разноски по изпълнителното производство,
обективирани в адресираната до длъжника Покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело /ИД/ 20217440400015 и Протокол от 30.11.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 437, ал. 4,
изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5