Р
Е Ш Е
Н И Е № 260188
гр. Пловдив,06.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на трети август,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Мария Шишкова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1781/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба на „Ай
Тръст“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София против решение № 151/25.04.19г.,постановено
по гр.д.№ 1581/18г.на РС-Карлово,1-ви гр.с.,с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „Ай Тръст“ЕООД иск с правно
основание чл.422 от ГПК,във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, да бъде прието за установено по отношение на Н.П.С.
***,че дължи присъдените със Заповед за изпълнение № 666/07.08.2018г. по
ч.гр.дело № 1157/2018г. по описа на КРС суми,а именно: 746,11лв.-главница,ведно
със законната лихва,считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
й изплащане; 56,28лв.- административни разноски; 78,69лв.договорна лихва за
периода от 11.07.2017г. до 10.12.2017г.; 96,81лв.наказателна лихва за периода
от 19.09.2017г.до 12.07.2018г.; 201,20лв.възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство; сумата 25лв.разноски по делото за заплатена държавна такса и
сумата 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. В жалбата се излагат подробни съображения за твърдяната
неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на решението и се иска отмяната
му.Претендират се разноски както за заповедното и
първоинстанционното,така и за въззивното производство.Прави се възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на
противната страна.
Въззиваемият Н.П.С.,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба по съображения,изложени в писмено становище и аналогични на възраженията,изложени в
писмения отговор на ИМ по чл.131 от ГПК.
ПдОС намира жалбата за процесуално
допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща
правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.
При разглеждането на въззивната жалба
по същество ПдОС намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Ай Тръст“ЕООД е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1157/2018г. по описа на КРС против Н.П.С. за сумите,подробно индивидуализирани в
заповедта,произтичащи по силата на договор за предоставяне
на поръчителство от 29.11.16г.,сключен между „Ай Тръст“ЕООД и С.,с който е обезпечено
вземането по договор за кредит от същата дата между „Кредисимо“ЕАД и Н.С..По така издадената заповед е постъпило
в срок възражение от длъжника за недължимост на претендираните суми.От
заявителя е предявен установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК за
признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди,че на 29.11.16г.е сключен договор за потребителски кредит №
769524 под формата на електронен документ между ответника С. и „Кредисимо“ЕАД след кандидатстване онлайн.Договорът
бил сключен за сумата от 1600лв.главница,с уговорени лихва и други условия при
изплащане за срок от 12месеца на равни месечни вноски от по 164,96лв.съгласно погасителен план.При
кандидатстването С. сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения между него и Кредисимо ЕАД договор,като осигури поръчителство от
трето одобрено от заемодателя лице (имал възможност да избере и
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид
обезпечение), съгласно раздел II, т. 20 от ОУ. Поръчителят- ищцовото дружество
„Ай Тръст“ ЕООД се съгласило да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора, за
което кредитополучателят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 105,86лв.на
месец за периода на действие на договора.На ответника бил предоставен за
запознаване проект на договор за предоставяне на поръчителство от
дружеството,включително и размера за възнаграждение на поръчителя.Ответникът се
съгласил с предложените му условия и подписал договора за предоставяне на
поръчителство на 29.11.2016г.чрез размяна на електронни волеизявления, съгласно
изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуга.
Ищецът посочва,че на 29.11.2016г.между Кредисимо ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД като поръчител бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят
се задължава да отговаря пред „Кредисимо“ЕАД солидарно с ответника за
изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно договора,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ответника по договора
при ред и условия, подробно уговорени в договора за поръчителство.“Кредисимо“ЕАД
изпълнило своето задължение и предоставило на Н.П.С. заем в размер на 1600лв.
(главница), при лихва и други условия, подробно уговорени в договора,
Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Посочената сума ответникът усвоил на каса на
„Изипей“ АД,но впоследствие не изпълнил задълженията си по сключените от него
договори,като във връзка с погасяване на задълженията му имало постъпили
няколко частични плащания с просрочие до 72 дни,които били недостатъчни за погасяване
на задължението.Във връзка с това негово неизпълнение на основното му договорно
задължение,С. бил търсен многократно от „Кредисимо“ЕАД
с цел извънсъдебно уреждане на отношенията,посредством сключване на
споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията му,за което
Кредисимо сторило административни разноски в размер на 56,28лв.Предвид
неизпълнение задълженията на Н.С. по сключените договори за кредит и за предоставяне на поръчителство и
след полагане на усилия за събиране на дължимите суми доброволно от ответника
през целия период на просрочието, на 16.07.2018г. „Кредисимо“ЕАД изпратил
искане за плащане до „Ай Тръст“ ЕООД,в качеството му на поръчител,който
отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения пред заемодателя,
възникнали съгласно договора. За това обстоятелство и съгласно чл.3,ал.2 от
сключения договор за предоставяне на поръчителство,„Ай Тръст“ ЕООД изпратило
уведомление до С.,в което посочил всички дължими суми и предстоящо плащане от
„Ай Тръст“ ЕООД. В указания срок, на 20.07.2018г. „Ай Тръст“ ЕООД изпълнило
задълженията си и заплатило на заемодателя всички дължими суми от
кредитополучателя,съгласно искането за плащане,като на 20.07.2018г. уведомил
ответника за така извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора от „Ай
Тръст“ ЕООД, в това число и за дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 201.20 лева.
Предвид заплащането на дълга на ответника от поръчителя към кредитора и
липсата на доброволно изпълнение от страна на Н.С., ищецът бил принуден да
предприеме действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред,поради
което подал заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по чл. 410
от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1157/2018г. по описа на КРС
и издадена заповед за парично изпълнение.
Ответникът е оспорил иска,като
твърди,че след сключване на договора с „Кредисимо“ ЕАД от негова
страна и предоставеният му погасителен план, останал с ясно убеждение, че дължи
на „Кредисимо“ сумата от 1979,52лв.на месечни вноски,като това било посочено и в
предоставения от кредитната институция погасителен план.Той започнал да изплаща
вноските си по кредита по посочения от него начин и изплатил на „Кредисимо“ АД
общо 3066,62лв.,като дори бил надвнесъл над дължимата по договора за кредит
сума.Възразява,че след сключване на договора с „Кредисимо“ ЕАД не му станало
ясно, че при посочване на предоставеният от тяхна страна поръчител,му дължал
вноска гарант по 105,86лв.на месец или общо 1270,32лв,още повече,че тази сума
не била посочена никъде в договора за кредит,както и в погасителният план,предоставен
от „Кредисимо“ ЕАД.Същата сума противоречала на всякаква разумна логика,както и
на добрите нрави,изповядвани в обществото.При това положение счита,че е погасил
напълно кредита.Твърди,че е погасил задължението по договора за кредит изцяло и
може да противопостави това възражение на поръчителя.
На второ място твърди,че не е бил уведомен,че поръчителят ще плати, за да
го уведоми,че лично длъжникът е платил.Отделно,в договора за поръчителство
между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД и договора за предоставяне на
поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и ответника, никъде на фигурирал
погасителен план по предоставеният му кредит,от които да е видно цитираното
оскъпяване от 1270,32лв.на кредита с вноска „гарант“.
На следващо място „Ай тръст“ ЕООД било изпълнило след изтичане на сроковете
по чл.147 от ЗЗД и не следвало да плаща,защото падежа на задължението му бил
10.12.2017г.,а с изтичане на шестмесечния срок от падежа,поръчителят не дължал
плащане,но видно от документите това станало чак на 16.07.2018г.,т.е. при
изтекъл 6 месечен срок на 10.07.2018г.
На последно място ответникът е оспорил договора за поръчителство като
нищожен поради противоречие с добрите нрави и закона,тъй като видно от всички документи, цената на
поръчителството била колкото кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства районният съд е
постановил обжалваното решение,с което е отхвърлил изцяло исковете.За да
постанови този резултат,съдът е приел,че са сключени договорите за кредит,за предоставяне на
поръчителство и за поръчителство и кредита е бил усвоен за сумата по договора
за кредит.Ответникът,върху който лежала доказателствената тежест за доказване на
изпълнението по договорите за кредит и за предоставяне на
поръчителство,ангажирал писмени доказателства,от които районният съд стигнал до
извода,че С. е заплатил на „Кредисимо“ АД за периода от 01.01.2016г. до 09.01.2019г.обща
сума в размер на 4124,85лв. с извършени плащания чрез системата на „Изипей“ АД
по абонатен номер ********** към
търговец – „Кредисимо“ ЕАД.Освен това съдът констатирал,че плащанията датират
като извършени през 2016г.и 2017г.,преди ищецът да встъпи в правата на
кредитора,за което е изпратено до ответника уведомление от 20.08.18г.Отделно
ищецът не бил ангажирал доказателства за размера на дължимата от ответника
сума.Поради горното КРС е отхвърлил исковете,без да се произнесе по останалите
направени от ответника възражения,касаещи нищожна клауза по процесните договори.
Настоящата инстанция намира,че като краен резултат решението на
първостепенният съд е правилно,но по различни от изложените в него мотиви.
В случая претенцията на ищеца
„Ай Тръст“ ЕООД се основава на сключен между дружеството и ответницата договор
за предоставяне на поръчителство,по което дружеството е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно
с потребителя за изпълнение на задълженията му.
От представените писмени доказателства се установява,че между ответника и
трето за спора лице- „Кредисимо“ ЕАД е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем,по силата на който дружеството
предоставило на заемателя определена парична сума под формата на потребителски
кредит,срещу задължението за връщането й в срок, при съответна лихва.Според
съдържанието на договора е уговорено между страните погасяването на кредита да
се извърши на 12 месечни вноски в размер на 164,96лв.Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 41,24%.Посочен е общ размер на всички
плащания от 1979,52лв.,както и годишен
процент на разходите в размер на 50%.Установява се и сключването на договор за
предоставяне на поръчителство между С. и „Ай Тръст“ЕООД от същата дата,като в приложение № 1 към
договора за кредит в погасителния план не фигурира в месечната вноска
предвиденото с договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за
поръчителя в размер на 105,87лв.Тази сума фигурира в самия договор за
предоставяне на поръчителство,като с възнаграждението за поръчителя месечната
вноска става 270,82лв.,за което ответникът е уведомен по имейл на 29.11.16г,но след сключването на
договора за кредит,като му е предоставен „обединен погасителен план“,включващ
вноските по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство.
Въззивната инстанция счита,че при
извършване на преценка досежно действителността на договорите за кредит и
предоставяне на поръчителство,съдът не е обвързан само от посочените от
ответника възражения,доколкото нормите,уреждащи нищожността са от императивен
характер и за тях съдът следи служебно-както в първоинстанционното,така и във
въззивното производство.Предвид на това въззивният съд счита,че следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност както на
договора за предоставяне на поръчителство,така и на договора за кредит,която
проверка се обхваща от пределите на чл.22 от ЗПК.
По отношение на договора за кредит съдът намира,че е
налице нарушение на чл.19,ал.2 от ЗПК.Параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за
потребителя".Това са всички разходи по кредита,включително
лихви,комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за
допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално
застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита,или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.В чл.4 от договора е посочено,че усвояването на сумата,предмет на
кредита,е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице,вследствие на
което между ответника и „Ай Тръст“ЕООД е
сключен договор за предоставяне на
поръчителство срещу уговорено
възнаграждение.В изпълнение на този договор е сключен и договор между „Ай Тръст“ЕООД и„Кредисимо“ ЕАД,по
силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на
ответника.Това е мотивирало кредитора („Кредисимо“ ЕАД) да включи в
изготвения „обединен“ погасителен план
към определената погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното
поръчителство.При служебно извършена справка в Търг.регистър по партида на
кредитора и поръчителя се установява,че същите са свързани дружества-едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД е именно „Кредисимо“ АД,което е индиция за
знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата
на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му.Ето защо
настоящата инстанция намира,че компонентът „вноска гарант“ от последващия
погасителен план е следвало да се включи към ГПР по кредита,тъй като се обхваща
от легално дадената дефиниция в §1,т.1
от ДР от ЗПК за общ разход.
Доколкото в чл.19,ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит,то със сключването на договора
за поръчителство,кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство,което
по своята същност представлява разход,пряко свързан с договора за потребителски
кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл.19,ал.2 от ЗПК.
При включването на този допълнителен
разход в общия размер на разходите,ГПР по сключения договор за кредит,който в
стандартния европейски формуляр,предоставен на кредитополучателя и в самия договор за кредит е определен на 50%,значително
ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР,поради което и
договорът на това основание следва да се счита нищожен.
С оглед на
това и на осн. чл.23 от ЗПК по този договор кредитополучателят дължи
връщане единствено на чистата сума по кредита.
От друга
страна,въззивната инстанция споделя становището на ответника,че сключеният
между него и „Ай Тръст“ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с
добрите нрави на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД,както и поради заобикаляне на закона-на
императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК,установяваща максимален размер на ГПР.
Нищожността на договора поради
противоречие с добрите нрави произтича от това,че с него,срещу поетото от „Ай
Тръст“ЕООД задължение за поръчителство по договора за потребителски кредит
ответника се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на
1270,44лв.,платими на 12 месечни вноски от по 105,87лв.
Защитата на потребителя като
икономически по-слаб субект е принцип,проведен в редица правни норми на
националното законодателство, както и в специалния ЗЗД. Тъй като в чл.145,ал.2
от ЗЗП законодателят е възприел разрешението,че съответствието между
цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за
неравноправност, съдът счита,че приложение следва да намерят общите
правила,установени в ЗЗД.
Съгласно постоянната практика
на ВКС противоречие с добрите нрави е налице,когато сделката противоречи на
общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава
правен принцип,който макар и да не е изрично формулиран законодателно,спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби,част от действащото
право.Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение,водещо до нищожност на сделката.Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.Вярно е,че чл.9 от ЗЗД предвижда
свобода на договарянето,позволяваща на двете страни да направят конкретна
преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност,но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави".
Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на
сделката.
В настоящият случай
кредитоискателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,за когото
практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията,при които „Ай Тръст“ЕООД да му предостави
поръчителство.В същото време поръчителят по договора,който е и икономически
по-силният субект,разполага и със защитата на чл.143,ал.1 от ЗЗД,която му
дава възможност да иска от длъжника главницата,лихвите и разноските,които е
платил,както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането.Т.е.поетият
от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от
предвидената законова защита,а размерът на уговореното възнаграждение за
предоставянето на поръчителство,е абсолютно необоснован и несъответен на този
риск.
По изложените съображения въззивния
съд приема,че договорът за предоставяне на поръчителство от 29.11.16г.,сключен
между „Ай Тръст“ЕООД и ответника,е нищожен на две
основания,предвидени в чл.26,ал.1 от ЗЗД – поради заобикаляне на
закона и поради противоречие с добрите нрави.
В чл.23 от ЗПК е
предвидено,че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.Следователно,в
настоящия случай ответникът не дължи договорна и наказателна лихва и
възнаграждение за поръчителя,а от
изготвената пред ПдОС и приета като неоспорена ССЕ се установява и
размерът на остатъка от чистата стойност на кредита,който ответникът следва да
заплати.
Безспорно поръчителят има
правен интерес да изпълни,защото ако договорът за кредит е действителен,респ.е
възникнало задължение за обезпечаване на кредита,той е солидарно отговорен с
длъжника-чл.141,ал.1 от ЗЗД,т.е.имуществените му права са застрашени от
бездействието на последния да изпълни на падежа.Следователно ищцовото дружество
встъпва в правата на кредитора,но доколкото договорът за кредит е
недействителен,то правното основание,на
което кредиторът следва да търси дължимата му се чиста главница по
кредита съгл.разпоредбата на чл.23 от ЗПК,или в случая-сумата от 746,11лв.,е
различно от така заявеното в настоящото производство.Ищецът,настоящ
жалбоподател,има право да търси сумата от 746,11лв.в ново
производство,предявявайки иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.трето от ЗЗД,а
именно-неоснователно обогатяване на нищожно основание.В случая не може в полза
на ищеца да се присъди въпросната чиста
сума на кредита,тъй като както в заповедното производство,така и в исковото,не
е въведено такова правно основание за търсене на сумата.Ако съдът осъди
длъжника за чистата сума на кредита в настоящото производство,то той би се
произнесъл по непредявен иск и решението му би било недопустимо в тази част.
Ето защо,предвид
гореизложеното,атакуваното отхвърлително решение на КРС следва да се
потвърди,но с горните мотиви,които са различни от изложените от районния съд.
С оглед изхода на делото разноски се
дължат на въззиваемата страна за настоящото производство.От представения
договор за правна защита и съдействие е видно,че разноските на въззиваемия С.
са за адв.възнаграждение в размер на 500лв.и са платени в брой.Жалбоподателят е
направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК,което настоящата инстанция намира за
основателно,предвид обема на извършената от пълномощника работа и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.Ето защо адв.възнаграждение
следва да се присъди в минималния размер по НМРАВ № 1/04г.в размер на 310лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
151/25.04.19г.,постановено по гр.д.№ 1581/18г.на РС-Карлово,1-ви гр.с.
ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146, Бизнес
център „България“, сграда А, представлявано от управителя И. Ш. да заплати на Н.П.С.,ЕГН
********** *** сумата от 310 (триста и десет)лв.разноски за адв.възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: