и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС. С решение № 8/16.05.2006 г., постановено по НАХД № 749/2005 г., Кърджалийският районен съд е отменил като незаконосъобразно и необосновано наказателно постановление № 09-**********/25.07.2005 г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Вера Михайлова Михайлова от гр.Кърджали в качеството й на работодател – управител на ”Виктория-99”ЕООД, гр.Кърджали, е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ, за допуснато нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали, който го обжалва като неправилно – постановено в противоречие и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че решението се основава на неправилни фактически и материално-правни изводи и било необосновано. Фактическите положения, приети за установени от съда не се подкрепяли от доказателствата по делото, както писмените така и устните, като те не били обсъдени в тяхната цялост и тежест, в противоречие с изискванията на чл.17-19 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Показанията на актосъставителя и свидетелите по съставянето и връчването на акта за административно нарушение не били кредитирани, без да става ясно защо. Пренебрегната била правната стойност и тежест на първоначално представения трудов договор №18 от 19.03.2005 г., на който на втора страница ясно било записано, че работникът е постъпил на работа на 19.03.2005 г., а не както съдът бил посочил като дата на постъпване – 23.03.2005 г. Съдът бил пренебрегнал и факта, че първият трудов договор №18 въобще не бил прекратен и същият бил останал в правния мир, като напълно действащ и правно валиден. Установено било по делото, че този договор не е прекратен и работодателят не е подавал уведомление за това до ТП на НОИ /сега ТД на НАП/. Страните по договора били сключили нов такъв, но под същия №18, като явно целта на работодателя била да санира допуснатите от самия него пороци по отношение на първоначално представения трудов договор. Именно тук се разкривала обективната и субективната страна на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ по отношение на работодателя. Първоинстанционният съд не бил преценил правилно фактите и обстоятелствата по делото като направил заключение, че меродавен бил вторият трудов договор и по този начин бил допуснал нарушение на материалния закон. Това било така, защото допускането до работа на работника, без преди това да му се връчи уведомление по чл.62, ал.3 от КТ било недопустимо, и това било вменено по императивен начин на работодателя с разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Административнонаказващия орган бил описал фактите от значение за установяване на административното нарушение и ги бил подвел под нарушената материално-правна норма и на работодателя било наложено съответното административно наказание – глоба в предвидения размер – 1000 лева. Моли настоящата инстанция да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, жалбодателят чрез ю.к.Милев поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата Вера Михайлова Михайлова чрез пълномощника си – адв.Стоянов, моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.33, ал.1 от ЗАНН т.е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, като при постановяването му няма допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че по делото не се е установило по несъмнен начин обстоятелството, че Вера Михайлова, в качеството си на работодател е допуснала до работа като шофьор на такси към фирма „Виктория – 93”ЕООД, гр.Кърджали, лицето Тодор Николов Георгиев, без преди това да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО” – Кърджали, поради което е прието, че не е налице осъществяване на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и съответно неправилно е наложена санкцията предвидена в нормата на чл.414, ал.3 от КТ. Съдът е приел, че в представената справка, изходяща от РУ”СО”-К·рджали има положен подпис от работника и това е основание да се приеме, че е налице връчване на уведомление на работника по смисъла на чл.62, ал.3 от КТ, което от своя страна водело до извода, че не е допуснато нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Съдът е приел от фактическа страна, че по делото са представени два трудови договора с лицето Тодор Георгиев, съответно от 19.03.2005 г. и от 20.03.2005 г., като работника е следвало да се яви на работа по първия на 19.03.2005 г., а по втория на 23.03.2005 г..Установено е също, че първият договор не е регистриран в НОИ, а вторият е регистриран на 22.03.2005 г. и уведомлението за това е връчено срещу подпис на работника. Но тъй като по делото не били събрани доказателства, че на 19.03.2005 г., нито дори към момента на извършване на проверката на 21.03.2005 г. работника е започнал работа, съдът е направил извода, че въпреки наличието на нерегистриран в НОИ трудов договор, не е налице осъществяване на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационни основания - неправилно решение постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, които по съществото си се изразяват в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране и несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. Такива нарушения касационната инстанция не констатира. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства и е постановил съдебния си акт при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Изложените правни изводи като краен резултат се споделят от касационната инстанция напълно, но същите следва да бъдат допълнени. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че в качеството си на работодател е допуснала и наела на работа като шофьор на такси към „Виктория-93”ЕООД-Кърджали, лицето Тодор Николов Георгиев без да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО”-гр.Кърджали. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, за което на управителя на фирмата Вера Михайлова Михайлова е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. От доказателствата събрани по делото се установява по безспорен начин, че между ответника по касация и лицето Тодор Николов Георгиев са били сключени два трудови договора под №18, единият от 19.03.2005 г., а другият от 20.03.2005 г., като в първия договор е записано, че лицето започва работа на 19.03.2005 г., а във втория – на 23.03.2005 г.. Видно от представената справка за изпратени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, на 22.03.2005 г. са били заверени две уведомления за сключени след 01.01.2003 г. договори, единият от които е именно за лицето Тодор Николов Георгиев. Срещу името на последния в справката е положен подпис. По делото както е приел и първоинстанционния съд липсват каквито и да било доказателства, че Тодор Николов е започнал да изпълнява трудовите си задължения по сключените договори преди датата на изпратеното в НОИ уведомление по чл.62, ал.4 от КТ и преди то да му е било предоставено. Напротив установява се от представените по делото като доказателства – форма за отчитане на явяването и неявяването на работа на работниците във „Виктория -93” ЕООД, гр.Кърджали през м.март 2005 г. и разчетно платежна ведомост на фирмата за същия месец, че Тодор Георгиев е започнал работа на 23.03.2005 г. и за периода до 31 март е работил 7 дни. В тази насока е и представената служебна бележка №18 изд. от „Виктория-93”ЕООД, от която се установява, че на 23.03.2005 г. на Тодор Николов Тодоров е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Описаните обстоятелства водят до извода, че към момента на проверката 21.03.2005 г. работодателят Михайлова не е допуснала на работа като шофьор Тодор Георгиев, без преди това да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО”-гр.Кърджали. Или по делото не е доказано допуснато от страна на Михайлова нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, изразяващо в нарушение на забраната работодателя да допуска до работа работник, в случая Георгиев, преди да му предостави документите по ал.1 на чл.63 от КТ, а това са: екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТП на НОИ, Действително в трудовия договор от 19.03.2005 г. е посочено, че работника постъпва на работа на 19.03.2005 г., това обаче не е достатъчно да се приеме, че действително на посочената дата лицето е постъпило на работа и започнало да изпълнява трудовите си задължения. Напротив както бе коментирано по-горе по делото са представени доказателства, че на лицето е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, подадено в НОИ на 22.03.2005 г. и същото е започнало работа на 23.03.2005 г., като тези документи са били представени на проверяващия и съответно на наказващия орган. Последният обаче неясно защо въобще не е обсъдил тези обстоятелства в нарушение на задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН при издаване на процесното НП, като от описанието на нарушението не става ясно защо е прието, че работодателят е допуснал на работа като шофьор към фирмата Тодор Георгиев, без да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО”-Кърджали, след като въпросното уведомление подписано от Георгиев, е приложено в административнонаказателната преписка. Ето защо, отново следва да се направи извода, че от събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност не може да се направи извода ответника по жалбата да е допуснал описаното в НП нарушение. Освен изложеното за цялостното изясняване и анализиране на делото, настоящата инстанция съобрази и следното: От касационната жалба на касатора е видно, че наказващия орган е счел, че работника е постъпил на работа на 19.03.2005 г., което се установявало от представения трудов договор №18 от 19.03.2005 г., а не на 23.03.2005 г., както бил приел първоинстанционния съд – по договора от 20.03.2005 г. Подобно описание на приетото за нарушение обаче липсва в издаденото НП, поради което и подобни интерпретации за допуснато нарушение – в какво именно се изразява то, не следва да бъдат обсъждани. В какво се изразява административното нарушение се съди единствено от описанието му в АУАН и издаденото въз основа на него НП, което нарушение следва да бъде доказано в съдебното производство. Недопустимо е да се правят каквито и да било пояснения, уточнения и съждения в какво именно се изразявало нарушението извън описаното в съдържанието на акта и НП. След като по делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че работника Георгиев е започнал да изпълнява трудовите си задължения на 19.03.2005 г., както е посочено в договора от същата дата, а се установи, че трудовите си задължения е започнал да изпълнява на 23.03.2005 г., както е посочено в трудовия договор от 20.03.2005 г., и към момента на допускането му на работа не се установи от работодателя да е допуснато нарушение по смисъла на чл.63, ал.2 от КТ, не е било необходимо първия договор да се обявява за недействителен, както се твърди в касационната жалба, тъй като той /първия договор/ реално не е започнал дейс‗вието си и в същото време страните по него са сключили идентичен такъв на 20.03.2005 г., за който е било изпратено надлежно уведомление в ТП на НОИ, което уведомление е било предоставено на работника преди започването му на работа. След като по делото е установено по категоричен начин, че Вера Михайлова, в качеството си на работодател, не е допуснала описаното в НП нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, то правилно НП е отменено като незаконосъобразно. Тази констатация води до извода, че първоинстанционното решение не е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, изразяващо се в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране, както и не е необосновано, което се изразява в несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства . С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/16.05.2006 година, постановено по НАХД № 749/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |