Р Е Ш Е Н И Е
№ 260350 06.10.2020г. град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 9573 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на И.Т.Т., ЕГН **********,*** чрез адв. Е.И.,***, против В.П.Т., ЕГН **********,***, с която се иска осъждане на ответника да предаде на ищеца, в качеството му на ползвател, държането върху ½ ид. част от имот с идентификатор 07079.608.11.4.62 по КККР на гр. Бургас, представляващ апартамент с площ 92.17кв.м., с адрес на имота гр. Бургас, ул. „Странджа планина” № 20, вх. 3, ет. 8, ап. 2.
В молбата се сочи, че страните са бивши съпрузи, като двамата са пожизнени и безвъзмездни ползватели на недвижим имот в гр. Бургас – апартамент на посочения адрес. Вещното право на ползване било придобито по силата на нотариален акт от 01.11.2013г. , съгласно който собственици на имота са двете им пълнолетни дъщери – Мариела И. Танева и Антония И. Танева. Ищецът сочи, че бракът помежду им бил прекратен с решение на РС гр. Бургас от 2013г., като с одобреното споразумение за прекратяване на брака упражняването на родителските права по отношение тогава непълнолетните им деца се възложило на майката. Във връзка с това ползването на цялото семейно жилище се предоставило на съпругата, което водело до това, че отношенията им следвало да се уреждат по правилата на заем за послужване. Сочи се, че понастоящем двете им дъщери са пълнолетни и живеят в гр. София. Ответницата продължавала да живее в жилището и отказвала да предаде на ответника ½ ид. част от имота, като не му предавала ключовете за имота. Т. сочи, че на 01.08.2019г. отправил покана до ответницата, получена от В.Т. на 05.08.2019г., да се яви на 15.08.2019г. при нотариус Антоанета Дичева , за да му предаде ключовете за имота. Ответницата не се била явила, не предала ключовете. Направен е анализ на изложените факти. Ищецът претендира, че с отправената от него покана е прекратил договора за безсрочен заем за послужване, считано от 15.08.2019г., след което дата В.Т. ползвала целия имот без да има правно основание. Иска се постановяване на съдебно решение , с което да бъде осъдена ответницата да предаде държането на ½ ид. част от имот с идентификатор 07079.608.11.4.62 по КККР на гр. Бургас, представляващ апартамент с площ 92.17кв.м., с адрес на имота гр. Бургас, ул. „Странджа планина” № 20, вх. 3, ет. 8, ап. 2, с описани жилищни помещения и съседи, върху който ищецът имал запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Претендират се направените по делото разноски. Представени са доказателства.
В срока за отговор по исковата молба
по чл. 131 ГПК ответника В.П.Т. депозира писмен отговор чрез адв. И.С.,***, с
който претенциите се оспорват като неоснователни и недоказани, поради което се претендира тяхното отвхърляне и
присъждане на разноските по делото. Ответната страна не спори по отношение
фактите, че страните са
бивши съпрузи, чиито брак е прекратен, както и че от брака имат две дъщери,
вече пълнолетни. Т. сочи, че по време на брака са придобили два недвижими имота
– процесния и жилище в гр. Бургас, ул. „К. Величков” № 29, вх. 1, ет. 2, ап. 3.
Поради влошените им междуличностни отношения, Т. поискала да прекратят брака
си, като Т. поставил условие за разпореждането с имотите им. Ответницата сочи,
че след упражнена й физическа и психическа принуда се съгласила и на
01.11.2013г. се разпоредили е имотите, както искал ищецът. Посочва още, че жилището на ул. „К. Величков” е
прехвърлено чрез сделка на майката на ищеца, като Т. си запазил пожизненото
право на ползване, но според Т. разплащане с парични средства по тази сделка не
е имало. По сделката за процесния имот ответницата твърди, че е дарен на децата
им, като в последния момент преди сделката е поискал да бъде вписан като
ползвател. Излагат се обстоятелства за влошените лични отношения между бившите
съпрузи и водени дела по ЗЗДН. Ответницата сочи, че не може да ползва жилището
заедно с бившия си съпруг. Счита, че ищецът не е собственик на имота и не може да има претенции към
нея. Оспорва се и твърдението на ищеца, че със споразумението по чл. 51 от СК е сключен договор за
заем за послужване. Счита, че след като Т. е запазил правото си на ползване на
апартамента на ул. „К. Величков”, а за нея било това на процесния имот, реално
двамата си били разпределили ползването на имотите. Прави се и възражение за
погасявна по давност на правото на ползване, считано от 01.11.2013г., след която дата е
изтекъл 5- годишният давностен срок. Направени са доказателствени искания.
Представени са писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважена претенцията на ищеца с правно основание чл.108 ЗС, следва да бъде установено надлежното учредяване на правото на ползване върху имота, предмет на иска, както и кумулативните предпоставки - че имотът се намира във владение или държане на ответника и той владее или държи имота без основание.
По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 434, том II, рег. № 4575, дело № 398, от 01.11.2013 г., че страните са дарили на своите дъщери Антония И. Танева и Мариела И. Танева, своя собствен недвижим имот находящ се в гр. Бургас, ул. „Странджа планина” № 20, вх. 3, ет. 8, ап. 2, като са запазили пожизнено правото си на ползване върху дарения имот, заедно и поотделно. Не се спори също така, че бракът между страните е прекратен с решение от 16.12.2013 г., с което ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата В.Т.. Упражняването на родителските права по отношение на децата също е било предоставено на майката. Видно от представените уверения към настоящия момент и двете деца са навършили пълнолетие и понастоящем учат в УНСС гр. София.
С нотариална покана от 01.08.2019 г. ищецът И.Т. е отправил до В.Т. искане за връщане на ½ идеална част от имота, предоставен изцяло за ползване на Т. със съдебното решение. С поканата е отправено искане да се яви на 15.08.2019 г. в кантората на нотариус Антоанета Дичева и да предаде ключовете от жилището. Видно от отбелязването поканата е връчена лично на ответника Т. на 05.08.2019г. По делото е ангажиран и констативен протокол от 15.08.2020 г. на Нотариус Антоанета Дичева, с който се удостоверява, че в указания час ответникът не се явява и не предоставя ключове, съобразно молбата.
С оглед на така представените доказателства, съдът приема, че правото на ползване върху процесния имот е било надлежно учредено в полза на двете страни по делото с представения договор за покупко-продажба в нотариална форма от 01.11.2013 г., заедно и поотделно. От това следва, че обемът на правото на собственост на всеки от тях се равнява на ½ идеална част от имота, за което няма спор по делото. От момента на прекратяване на брака на страните, а именно считано от 16.12.2013 г. съпругата В.Т. ползва целия имот на правно основание, доколкото на същата е предоставено упражняването на родителските права и със съдебното решение й е предоставено ползването на имота, представляващ и семейното жилище на страните. С отправянето на изрична покана, връчена на 05.08.2019г., ищецът, в качеството си на ползвател на имота, надлежно е упражнил правото си да поиска реализиране на учреденото му вещно право. Респективно основанието за дължане и ползване на целия имот от страна на ответницата вече е отпаднало и тя дължи връщането му, съобразно притежаваните идеални части. Макар и до този момент да са изминали повече от пет години от датата на учредяването на вещното право, ищецът не е загубил същото по давност съгласно чл. 59, ал. 3 ЗС. Не се установи по делото дезинтересирането му от имота. Напротив, по отношение на конкуренцията на правата на страните е било постановено съдебно решение, съобразено с интереса на непълнолетните към този момент деца и представляващо обективна причина за ползване на целия имот единствено от съпругата и децата. Подписаната декларация от съпруга, че няма да посещава имота, представена по образуваното срещу него производство за защита от домашно насилие, също не може да се приеме като отказ от правото на ползване. Влошените отношения между страните и невъзможността за съвместно ползване на обекта не представляват основание за изгубване на надлежно учреденото вещно право.
Съобразно вида на избраната защита от ищеца и анализираните по-горе факти, съдът приема иска за основателен и доказан. Без значение за настоящия процес е дали със сключеното споразумение по чл. 51 СК е възникнало договорно правоотношение между съпрузите, касаещо ползването на имота. Това е така, доколкото ищецът се позовава на надлежно учреденото му вещно право на ползване с договора за покупко-продажба от 01.11.2013 г. и търси защита по реда на чл. 108 ЗС.
Ето
защо, ответникът следва да бъде осъден да предаде държането на ½ идеална
част от имота на ищеца.
Предвид изхода от делото и съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответниците разноски по делото от общо 1470.60 лв., съгласно представения списък.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.П.Т., ЕГН **********,***, да предаде на И.Т.Т., ЕГН **********,***,
в качеството му на ползвател, държането върху ½ ид. част от имот с
идентификатор 07079.608.11.4.62 по КККР на гр. Бургас, представляващ апартамент
с площ 92.17кв.м., с адрес на имота гр. Бургас, ул. „Странджа планина” № 20,
вх. 3, ет. 8, ап. 2, както и да му заплати
сумата от 1470.60 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева и шестдесет
стотинки), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с оригинала!
С. Добрева