РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. В. Търново, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА И. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10020 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Д., в
качеството му на управител на „ВЕЛУКС – ВЕНДИНГ“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу
Решение №574/27.11.2020г. по НАХД №1543/2020г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което решение е потвърдено наказателно постановление №491560-F531327/22.01.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „ВЕЛУКС – ВЕНДИНГ“ ЕООД за нарушение по чл. 25, ал. 4, вр. с чл.
25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 8 и чл. 7, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин/загл. изм.
ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в
размер на 700 лв.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона,
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
ново, по същество, с което да се отмени наказателното постановление или
алтернативно да бъде намален размерът на наложената санкция. Претендира се и присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по жалбата – Централно управление на НАП –
В. Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва
подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище са неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
С Решение №574/27.11.2020г. по НАХД №1543/2020г.
състав на Великотърновския районен съд е потвърдил наказателно постановление №491560-F531327/22.01.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „ВЕЛУКС – ВЕНДИНГ“ ЕООД за нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на
700 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по
делото е безспорно установено извършване на нарушение по чл. 25, ал. 4 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите/загл. изм. ДВ бр.
80/2018г./, като в производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Направен е окончателен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е частично неправилно.
По делото от фактическа страна не е спорно, че на 14.12.2019г.,
около 10,10ч. от органи на ответника е била извършена проверка на
вендинг-автомат, модел “Tremol V-KL”, находящ се в гр. В. Търново, ул.
„Акация“ №15, стопанисван от дружеството касатор. При проверката са извършили
контролна покупка на 1 бр. кафе на стойност 0,40 лв., като след приготвяне на
напитката и заплащане на стойността й, върху дисплея на автомата не се е
визуализирал фискален бон, не са изписани номер на касова бележка, час и
стойност на покупката.
Така констатираното административнонаказващият орган,
а след него и въззивният съд са приели, че осъществява състав на
административно нарушение по чл. 25, ал. 4/ред. ДВ бр. 75/2019г./, вр. с чл.
25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 8 и чл. 7, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., за което на
основание л. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция на търговеца в
размер на 700 лв.
Развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати
процесуални нарушения не обосноват касационни основания за отмяна на
обжалваното решение. Неправилно се поддържа оплакване за неизяснена фактическа
установка по отношение на начина на работа на фискалното устройство в
проверения обект. Следва да се посочи,
че нарушението е осъществено чрез липса на визуализация на фискален бон, не
изписани номер на касова бележка, час и стойност на покупката от
вендинг-автомата, който е имал регистрирано ФУВАС/фискално устройство, вградено
в автомат на самообслужване/, което непосредствено е възприето от проверяващите
органи/свидетели по делото/. В случая не е бил налице спор относно наличието на
ФУВАС и регистрацията на това устройство, но след като не са били визуализирани
пред клиента посочените по-горе данни, установеното обстоятелство се приравнява
на неиздаване на документ за извършена покупка, съгласно изискванията на чл.
25, ал. 4/в приложимата редакция/ на Нерадба №Н-18.
Не са налице и твърдяните нарушения по чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Допуснатите пропуски и нарушения при описване на извършеното и
неговата квалификация в съставения АУАН правилно са преценени от съда като
обстоятелства, които могат да бъдат преодоляни при условията на чл. 52, ал. 2
от ЗАНН, които съображения напълно се споделят от настоящия състав.
Що се отнася до оплакването за неприлагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът е обсъдил тази хипотеза и е изложил
последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Тези изводи
напълно се споделят от настоящия състав. По делото не са налице някакви
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на
обществена опасност на извършеното от касатора деяние от нормалната за този вид
нарушения.
Касационната инстанция обаче намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта му за размера на
наложеното наказание. В тази връзка основателни са направените възражения, че
няма изложени съображения досежно размера на определеното наказание. Нито в
наказателното постановление, нито в решението на въззивната инстанция са
посочени мотивите, на които са се позовали административнонаказващият орган и
съдът, за да определят размера на наложената имуществена санкция. Това от своя
страна представлява процесуално нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
който текст при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Поради това,
настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно в тази му
част и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и
не се налага събиране на нови доказателства, следва да се постанови ново
решение, по същество, с което да се измени наказателното постановление. Предвид констатираното от касационната
инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушаване на данъчното
законодателство от страна на касатора, както и предвид характера на нарушението,
следва да се приеме, че за постигане на целения ефект от налагането на
наказанието е уместно да се определи имуществена санкция към предвидения в
закона минимум.
Съобразно този
резултат следва да бъде изменено и съдебното решение в частта за разноските,
като бъдат намалени присъдените такива в полза на ответника до сума в размер на
100 лв.
Съобразно изхода
на спора пред касационната инстанция – частична основателност на жалбата,
допълнителни разноски на страните по съразмерност не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. ІI от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №574/27.11.2020г. по НАХД №1543/2020г. по
описа на Великотърновския районен съд в частта, в която е потвърдено
наказателното постановление №491560-F531327/22.01.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №491560-F531327/22.01.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като
намалява размера на наложената „имуществена санкция” на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДДС от 700 лв. на 500 лв.
ИЗМЕНЯ Решение №574/27.11.2020г. по НАХД №1543/2020г. по
описа на Великотърновския районен съд в частта за присъдените разноски, като
ОСЪЖДА „ВЕЛУКС – ВЕНДИНГ“ ЕООД от гр. В. Търново, ЕИК
********* да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.