Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29.01.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието
на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д.
№ 6434 по описа за 2020г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 31.12.2019г., гр.д.31075/15г.,
СРС, 50 с-в отхвърля предявения от М.Ж.М. срещу Прокуратурата на Република
България иск по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ за сумата 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно използване
на специални разузнавателни средства по досъдебно производство № 139/2012г. по
описа на ГДКП-МВР, пр. пр. № 4-1756/2012 г. по описа на СГП.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищцата М.Ж.М.. Счита, че при повдигане и поддържане на обвинението за
престъпление по чл.293, ал.1 НК, прокуратурата използва информация от ВДС,
което технически документира информация от СРС-та. Такива не са допустими за
подобно леко престъпление, поради което се дължи обезщетение. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска Прокуратурата на Република
България оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1
т.7 ЗОДОВ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предмет на
спора са търпените от ищцата М.Ж.М. неимуществени
вреди от твърдяното незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване
на престъпление по чл.293, ал.1 НК – подбуждане
към лъжесвидетелстване, чрез използване с нелегитимна цел на информация от веществени
доказателствени средства, които технически документират информация от специални
разузнавателни средства.
С постановления от 19.12.2012г. и 25.06.2014г., ДП № 139/2012г.,
ГДКП-МВР, пр. пр. № 4-1756/2012г., СГП, ищцата е привлечена като обвиняем за извършване на престъпления по чл.301, ал.1 НК - подкуп и чл.293, ал.1 вр. 290, ал.1 НК - подбуждане
към лъжесвидетелстване. Въз основа на внесения от СГП обвинителен акт е образувано
нохд № С-54/2015г., СГС. С влязла в сила на
20.04.2017г. присъда № 3/04.04.2017г. по същото дело, ищцата е изцяло оправдана
и по двете обвинения.
Престъплението по чл.293, ал.1 НК не
попада в предметния обхват на чл.13 ЗСРС и чл.172 НПК за допускане на специални
разузнавателни средства при събирането на доказателствен материал. По настоящото
дело не се твърди и не се установява, да е подавано искане или да е постановено
разрешение за тяхното използване по случая.
Независимо от това, въпреки разпределената със
съдебния доклад доказателствена тежест за ищцата, не е проведено успешно
доказване, както във връзка повдигане, внасяне или поддържане на обвинението пред
съда, така и в рамките на цялото наказателно производство, изобщо да е
използвано някакво конкретно специално разузнавателно средство, било то
легитимно или не. Не се доказва с категоричност, определено събрано по реда на
НПК доказателство, включително веществено, да обективира
информация от специално разузнавателно средство. Никъде в мотивите на
постановленията за привличане и в мотивите на оправдателната присъда, служебно
известна на гражданския съд, не са обсъждани факти, установени чрез специални
разузнавателни средства.
Недостатъчни за пълно и главно доказване
са показанията на свид. В.Л., който заедно с ищцата е
бил обвиняем за същото престъпление по чл.293, ал.1 НК и едновременно с нея е
оправдан. Не следва да се кредитират като недостоверни, изявленията как
разследващите служители са му дали ясен знак, че основните улики и
доказателства за неговото и на ищцата задържане били събрани чрез специални
разузнавателни средства, както и разсъжденията му, че цели пасажи в
обвинителния акт, представлявали цитати от подслушани със СРС-та разговори на двамата.
При преценката по чл.172 ГПК, съдът отчита заинтересоваността на свидетеля от
благоприятния за ищцата изход на настоящия спор. Отделно, показанията в тази
част или са изцяло опосредени, като основани на
казано от трети лица, или се свеждат до лични предположения на свидетеля,
вместо да възпроизвеждат непосредствени собствени впечатления от обективни
факти. Наред с всичко, показанията не са подкрепени с други преки писмени или
гласни доказателствени средства.
Свидетелите Л.и Б.внасят конкретика за
предполагаемите и типични при подобни случаи емоционални болки и страдания.
Установяват преживените от ищцата притеснения, неудобства, срам и тревоги от
воденото наказателно преследване.
Съдът не възприема показанията на тези свидетели
относно предизвикани от наказателното производство здравословни проблеми на
ищцата, свързани с щитовидна жлеза, хипофиза, удар в главата и обостряне на
онкологично заболяване, както и последвалото й уволнение от работа. В тази част установеното от свидетелите
отново отразява единствено впечатления от разкази на ищцата.
Гласните доказателства в тази част са в противоречие
със специалните знания на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза. Според заключението, още през 2011г., т.е преди задържането, ищцата
е диагностицирана със злокачествено новообразование
на щитовидна жлеза, вторичен хипотиреоидизъм, артериална
хипертония и неврит на слуховия нерв, за което с ЕР на ТЕЛК от 2011г. има
определена 72 % ТНР до 01.12.2013г., като липсва медицинска документация за
последващия период.
С оглед изложеното, не се доказва наказателното
производство да представлява единствено и сигурно условие, без което, при
нормално стечение на обстоятелствата, ищцата не би се оказала заболяла, нито
уволнена, респ. не би претърпяла по-тежки неимуществени вреди от характерните
за сходни случаи.
Независимо от всичко, предвид недоказано повдигане и
поддържане на обвинение, базирано на противозаконно използване на специални
разузнавателни средства, искът за обезщетение по чл.2, ал.1 т.7 ЗОДОВ следва да се отхвърли като неоснователен.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че с невлязло в сила решение от 29.03.2018г., гр.д.8765/17г.,
СГС 1-18 с-в частично е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ между същите
страни. Същият иск е предявен на самостоятелно
основание и няма пречка да се разглежда отделно от настоящия. Изходът на спора
по гр.д.8765/17г. би имал значение при определяне размера на глобално
обезщетение за вреди по настоящото дело, но само при доказан иск по своето
основание, каквато не е сегашната хипотеза.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият ПРБ не установява реализирани разноски пред
настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 31.12.2019г.,
гр.д.31075/15г., СРС, 50 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.