Решение по дело №14145/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5141
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20191100114145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                    2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 14145 по описа за 2019г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба А.П.А. твърди, че на 01.07.201., около 08.45ч, в гр.София, по ул. „Република“, посока от ул.“Екзарх Стефан“ към ул.“Хан Кубрат“, на кръстовището с бул. „Ломско шосе“, настъпило ПТП причинено виновно от Б.Ц.М., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, който с несъобразена скорост, движейки се по път без предимство, предприел маневра ляв завой, като не пропуснал и блъснал насрещно движещият се по път с предимство - ул. „Република“, посока от ул.“Хан Кубрат“ към ул.“Екзарх Стефан“ л.а. марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № *******, управляван от С.А.Ц., в резултат на което ищеца, който пътувал като пътник на предна, дясна седалка до шофьора в л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, пострадал тежко. За ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица. Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със застрахователна полица № BG/03/116000372010, валидна от 23.01.2016г., до 22.01.2017г. 

Твърди, че в резултат на ПТП претърпял изключително тежки травматични увреждания. Откаран бил по спешност в болнично заведение, където претърпял множество изследвания, медицински интервенции и оперативна намеса. Бил поставена на постелен режим, без възможност да става, ходи до тоалетна и се храни самостоятелно. Търпял изключителни болки и страдания, каквито търпи и към момента.

Претендира присъждане на сумата 50000,00лв., която е част от общо дължимата в размер на 100000.00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на изтичане на тримесечният период за произнасяне по искането за обезщетение от ответника – 17,06,2017г.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач, както и, че на на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца.

Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, причинната връзка между инцидента и твърдяните от ищеца вреди, а в отношение на евентуалност вредите по вид и техният интензитет.

В отношение на евентуалност  възразява и, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, т.к. е пътувал без обезопасителен колан.

Оспорва претенцията по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Констативен протокол за ПТП, заключението по КСАТЕ и обясненията на вещите лица в о.с.з. се установява следното:

На 01.07.201., около 08.45ч, в гр.София, по ул. „Република“, посока от ул.“Екзарх Стефан“ към ул.“Хан Кубрат“, на кръстовището с бул. „Ломско шосе“, настъпило ПТП причинено от Б.Ц.М., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, който с несъобразена скорост, движейки се по път без предимство, предприел маневра ляв завой, като не пропуснал и блъснал насрещно движещият се по път с предимство - ул. „Република“, посока от ул.“Хан Кубрат“ към ул.“Екзарх Стефан“ л.а. марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № *******, управляван от С.А.Ц.. В резултат на ударапострадал ищеца, който пътувал като пътник на предна, дясна седалка до шофьора в л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******.

Съгласно заключението ПТП е настъпило изцяло поради действията на Б.Ц.М. – водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, който движейки се с несъобразена скорост по път без предимство и предприиемайки маневра завой наляво, не могъл да спре и пропусне преминаването на насрещно движещият се направо, с предимство л.а. марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № *******. Съгласно заключението водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******* е имал възможност при управление с подходяща скорост, да възприеме насрещно движещият се направо л.а. марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № *******, да пропусне преминаването му, след което да извърши маневрата ляв завой.

Съгласно заключението липсват доказателства за това бил ли е към момента на ПТП ищецът с обезопасителен колан, но с оглед спецификата на полученото увреждане, за получаването му няма значение дали пострадалия е бил или не с правилно поставен предпазен колан.

Съгласно заключението в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил следните травматични увреждания: Закрито счупване на шийката на лява, бедрена кост. Първоначално е лекуван консервативно – покой след директна екстензия, но впоследствие поради установена на 19.12.2016г. асептична некроза е направена подмяна на лявата тазобедрена става.

Лечебният и възстановителен период за ищеца е протекъл за 12м, от които след поставената изкуствена става - около 6 месеца е търпял болки и страдания. До поставяне на тазобедрената става е бил на легло и е имал затруднения в ежедневното обслужване. До шест месеца след подмяна на ставата е имал ограничения в движенията, след което е започнал да се чувства по добре и да се обслужва.

Към момента пострадалия изпитва болки при натоварване на крака и при промяна на времето. Походката е без накуцване, на ляво седалище отвън е налице белег с траен, постоянен характер. Налице е намалено отвеждане на движеният странично, което може да бъде установено само при изследване на ставата. Няма ограничения във физическите натоварвания. Има ограничение в тежестите, които може да вдига лице със сменена тазобедрена става.

От показанията на свидетеля Б.Ц.М. и свидетеля С.А.Ц. се установява, че при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, първият не видял насрещно движещият се л.а. марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № ******* управляван от втория и при маневра завой наляво първият не пропуснал втория и го блъснал, в резултат на което настъпило процесното ПТП  с пострадал ищеца.

От показанията на свидетеля В.М.А.– съпруга на ищеца се установява, че когато го докарали в болницата 4 часа докато го приемат имал непоносими болки. Когато го приели му наместили ябълката и лежал в болницата около две седмици на постелен режим, с директна екстензия, когато изцяло за него се грижела свидетелката. След изписването и до поставяне на изкуствената става лежал неподвижно в домът си. Изцяло се обслужвал в леглото. Лежането в леглото го изнервяло. Удрял по леглото и казвал, че иска да се застреля. Смятал, че ще му отрежат крака. За прегледи в болницата веднъж месечно или общо три пъти ходили с линейка, защото той не можел да сяда. По късно взели решение и му сменили ставата. Лежал малко в болницата и се върнал в къщи. Още след операцията му дали две патерици да се движи. В къщи взели инвалидна количка и първо се нея се придвиижвал три месеца, а по късно с патериците. Не можел да се къпе, да си готви и използвал специален стол за тоалетна. След патериците се придвижвал с бастун и сега вече самостоятелно, с леко накуцване. След смяна на ставата първоначално имал силни болки и пиел хапчета. Сега само понякога имал болки. Предпочитал да не се натоварва. Не можел да вдига тежко.

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със застрахователна полица № BG/03/116000372010, валидна от 23.01.2016г., до 22.01.2017г.

Съдът намира заключението на приетата КСАТСМЕ за обективно и компетентно дадена и като съответстваща на останалите доказателства по делото и дава вяра изцяло. Намира показанията на свидетелите Б.Ц.М. и С.А.Ц. за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Въз основа заключението и показанията на свидетелите Б.Ц.М. и С.А.Ц. приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от Б.Ц.М. виновно и противоправно, в нарушение на правилата установени в ЗДвП, а именно – управление на л.а. с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат загуба на контрол върху него и непропускане на насрещно движещ се с предимство автомобил, както и настъпилите като пряка и непосредстсвена последица вреди - причинените травматични увреждания на ищеца, а именно: Закрито счупване на шийката на лява, бедрена кост, довело впоследствие поради установена на 19.12.2016г. асептична некроза до подмяна на лявата тазобедрена става.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е останало недоказано. Въз основа заключението съдът приема, че с оглед спецификата на полученото увреждане, за получаването му няма значение дали пострадалия е бил или не с правилно поставен предпазен колан.

Съдът цени показанията на свидетеля В.М.А.– съпруга на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства.

Въз основа тях и заключението по приетата експертиза приема, че тазобедрената травма е тежка по вид. Оздравителният период за ищеца е продължил общо около 12 месеца, през който е търпял болки и страдания. Претърпял е множество медицински интервенции и оперативна намеса.  Поставен е на директна екстензия. До подмяна на ставата е бил на постелен режим. Три месеца след подмяната се придвижвал с инвалиден стол, а след това около месец с патерици, след което с бастун. Търпял е интензивни болки и страдания през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката. Към момента търпи болки при натоварване и промяна на времето, които се повлияват от обезболяващи. Наред с претърпените болки през първите 4 месеца не е могъл да се придвижва самостоятелно, което е довело до значителни затруднения при обслужване в ежедневието и е поставило ищеца в зависимост от помощта на трети лица. Към момента е в стабилизирано общо състояние, като се придвижва с накуцване. Общият обем на движенията са трайно намалени при отвеждане встрани.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25000,00лв. За сумата 25000.00лв. представляваща горница над присъдените 25000,00лв.  до претендираният размер от 50000.00лв., като част от общо заявените 100000.00лв. предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж на 68 години към датата на произшествието, претърпял увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: Закрито счупване на шийката на лява, бедрена кост, довело впоследствие поради установена на 19.12.2016г. асептична некроза до подмяна на лявата тазобедрена става.

Оздравителният период е продължил общо около 12 месеца, през който е търпял болки и страдания. Претърпял е множество медицински интервенции и оперативна намеса.  Поставен е на директна екстензия. До подмяна на ставата е бил на постелен режим. Три месеца след подмяната се придвижвал с инвалиден стол, а след това около месец с патерици, след което с бастун. Търпял е интензивни болки и страдания през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката. Към момента търпи болки при натоварване и промяна на времето, които се повлияват от обезболяващи. Наред с претърпените болки през първите 4 месеца не е могъл да се придвижва самостоятелно, което е довело до значителни затруднения при обслужване в ежедневието и е поставило ищеца в зависимост от помощта на трети лица. Към момента е в стабилизирано общо състояние, като се придвижва с накуцване. Общият обем на движенията са трайно намалени при отвеждане встрани.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на изтичане на тримесечният период за произнасяне по искането за обезщетение от ответника – 17,06,2017г.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 3920.00лв., от които 2440.00лв. хонорар за защита от адвокат с включен ДДС.

Ответникът е направил разноски в размер на 730.00лв. за депозит за вещи лица  и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, предвид изричното възражение за прекомерност от страна на ответника и като съобрази предметана спора и извършените процесуални деййствия намира, че претендираното възнаграждение за защита от адвокат е адекватно и съобразено с минимума предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. Затова приема възражението за прекомерност за неоснователно.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1960.00лв., а ищецът на отвеника сумата 365.00лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г.ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, р-н „Слатина“, ул. „********, адв. С., сумата 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 01.07.201., около 08.45ч, в гр.София, по ул. „Република“, посока от ул.“Екзарх Стефан“ към ул.“Хан Кубрат“, на кръстовището с бул. „Ломско шосе“, причинено виновно от Б.Ц.М., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, в който ищецът пътувал като пътник, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със застрахователна полица № BG/03/116000372010, валидна от 23.01.2016г., до 22.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея считано от изтичане на тримесечният период за произнасяне по искането за обезщетение от ответника – 17,06,2017г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 25000.00 /двадесет и пет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв., до претендираният размер от 50000.00 /петдесет хиляди/лв., като част от общо заявените 100000.00 /сто хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г.ДА ЗАПЛАТИ А.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, р-н „Слатина“, ул. „********, адв. С., сумата 1960,00 /хиляда деветстотин и шестдесет/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, р-н „Слатина“, ул. „********, адв. С., ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г.сумата 365,00 /триста и шестдесет и пет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: