№ 283
гр. С., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
Членове:Ваня Н. Иванова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500288 по описа за 2022 година
С решение № 47/08.02.2022г., постановено по гражданско дело №
1138/2020г. по описа на РС- гр. С., Д. С. М. е осъден да заплати на Г.Ф. сумата
825,54 лв., представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение
(заплатено от ищеца на трето лице), ведно със законната лихва върху тази
главница от 30.12.2020г. до окончателното й изплащане. Вземането е
възникнало във връзка с настъпило ПТП на 16.09.2017г. на ул. „Т.“ и ул. „И.
Д.“ в гр. С., причинено виновно от ответника, с което нанесъл щети на л.а.
„Форд“ с ДКН СО 8672 АР. Щетите били репарирани от Фонда, което
обстоятелство от своя страна обусловило правото му на регрес до размера на
платеното обезщетение.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба от Д.М., чрез особения
му представител, срещу горното решение. Жалбоподателят счита същото за
неправилно и необосновано, като заявява, че съдът е обсъдил доказателствата
едностранчиво, кредитирайки единствено заключението по САТЕ, без да
коментира доводите му и без да разгледа противоречието в номера, под който
е заведена щетата в описа, в техническата експертиза и в заключителната
техническа експертиза, както и в различните дати на извършването им,
отбелязани във всеки един документ. Твърди още, че съдът не се бил
произнесъл и по възражението за извършените поправки в протокола за ПТП.
Изтъква, че претърпените вреди може да се установят само чрез оглед (при
това - непосредствено след настъпването им), какъвто в случая не е извършен,
както и че изготвената САТЕ не може да компенсира липсата му. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,
1
с който жалбата се оспорва. Въззиваемият счита, че решението е правилно и
че са доказани всички елементи от фактическия състав, които обосновават
отговорността на жалбоподателя. Счита за безспорно установен механизма на
процесното ПТП. Твърди, че е доказано настъпването на вредите в резултат
на виновното поведение на последния, както и че съществува пряка
причинно-следствена връзка между тях. Изтъква, че е доказан размерът на
причинените вреди. Съвкупността от тези обстоятелства, както и фактът, че
виновният водач не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
и че във Фонда е постъпило искане за удовлетворяване на претенцията на
увредения собственик, дава основание на въззиваемата страна да счита
фактическият състав, обосноваващ отговорността на ответника, за завършен.
Намира, че доводите на жалбоподателя са неоснователни, а решението следва
да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът,
редовно призован, не явява и не се представлява. В същото заседание на съда
е докладвана молба от назначения му особен представител, с която се
поддържа жалбата, оспорва се отговора и се претендират разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият не
се представлява и не изразява становище по спора.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана
пълно и коректно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да
се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обхватът на
служебната проверка следва да бъде допълнен и със задължителните указания
на ВКС, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. 1/2013, а именно, че
съдът следи служебно за приложението на императивни материалноправни
норми, както и за опазване интересите на определени категории лица, когато
това му е изрично възложено.
Настоящата инстанция счита, че решението, предмет на текущия
инстанционен контрол, е валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съдът, като се запозна с доводите на въззивника, счита, че същите
са неоснователни поради следните съображения:
Не намира опора в доказателствата по делото доводът на жалбоподателя
относно обстоятелството, че съдът бил игнорирал възражението му за
извършена подправка в представения по делото протокол от ПТП. В
действителност, възражението не само е било надлежно разгледано, но и в
първото открито съдебно заседание е открито производство по оспорване
истинността на този документ. В съответствие с разпоредбата на чл. 194 от
ГПК и като е указал на всяка от страните доказателствената тежест,
районният съд се е произнесъл по оспорването в решението по делото, като
правилно е констатирал, че документът не е успешно оспорен и не следва да
бъде изключен от доказателствения материал. Така, първоинстанционният
2
съд своевременно е изпълнил процесуалните си задължения и, като е
разгледал възражението, надлежно се е произнесъл по него и го е намерил за
неоснователно.
На следващо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя относно
съществуващо противоречие в доказателствата и, по- конкретно, в Описа-
заключение и в Техническата експертиза, извършени от служителите на
Фонда. Само по себе си, несъответствието в датата на изготвяне на тези
документи не влече никакви последици, компрометиращи валидността на
извършените изявления, тъй като липсва законова регламентация на
сроковете за съставянето им и за извършването на дейностите, които те
отразяват. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че двата
документа съдържат изявления от различен характер – в първия се посочват
констатираните конкретни измерения на причинените имуществени вреди
чрез изброяване на повредените елементи, а във втория се прави оценка на
стойността на тяхното реално поправяне. По естеството си това са две
различни дейности, извършени от различни служители на дружеството, което
прави житейски оправдано извършването им в продължение на определен
период от време, което от своя страна е причината за несъвпадане на датите
на изготвянето им.
Аналогични съображения може да се изложат и във връзка с датите на
Заключителната техническа експертиза и Техническата експертиза, както и
несъответствието им с датите на описа- заключение и доклада по щетата. В
потвърждение на изразената по- горе теза, и двете експертизи са изготвени на
една и съща дата, от едно и също лице и при калкулиране на окончателната
стойност на ремонта, поради което не може да се очаква, тяхната дата да
съвпада с тази на първоначалния опис и доклад по щетата.
По така изложените съображения, съдът намира, че обсъденото
възражение е неоснователно.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че ирелевантни за изхода на
делото се явяват начинът и сроковете за завеждане на преписките във Фонда,
поради което възраженията относно датата на постъпване на претенцията в
Г.Ф. и обстоятелствата, че тя е различна от датата на процесното ПТП, са
несъществени, и са свързани единствено с техническото администриране на
преписката. В отговор на наведения във въззивната жалба довод по този
въпрос, следва да се отбележи, че в закона не е предвиден преклузивен срок, в
който лицето да потърси обезщетението си.
Не следва да бъдат споделени и доводите на въззивника, че за
установяването на щетите е следвало да бъде извършен оглед непосредствено
след настъпване на ПТП, а, поради липсата на такъв, остава неизяснено, как
са установени щетите. Производството по обезщетяване на вреди, причинени
от водач, който управлява МПС без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ е регламентирано в чл. 558 и сл. от КЗ, като законът не
предвижда срок, в който да бъде извършен огледът. Противно на
претендираното от жалбоподателя, такъв оглед не може да бъде извършен
непосредствено след настъпване на ПТП, тъй като, до отправянето на
претенцията към Фонда от увреденото лице, не е налице облигационна
връзка, която да послужи за основание на Г.Ф. за извършването му. На
следващо място, огледът, извършен от служители на Г.Ф., сам по себе си има
ниска доказателствена стойност да установи размера на претенцията поради
тяхната заинтересованост. Поради това правилно по делото е допусната
3
САТЕ, която да изследва механизма на ПТП и да констатира съответствието
на настъпилите вреди с описаните в протокола обстоятелства. Нещо повече:
оценката на щетите, която вещото лице дава по делото, не само потвърждава,
но дори надхвърля размера на предявената от Г.Ф. претенция. Районният съд
правилно е кредитирал заключението като логично, безпристрастно и
изчерпателно, поради което претенцията е била доказана в пълния предявен
размер и – съответно – уважена за него.
В останалата си част жалбата е бланкетна, а съдържащите се в нея
оплаквания са неконкретни, което възпрепятства съда да провери тяхната
достоверност, респ. тя не е годна да доведе до отмяна на обжалваното
решение.
С оглед гореизложеното, и като не констатира нарушение на императивна
материалноправна норма, съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.
Предвид резултата от въззивното обжалване, настоящата инстанция счита
за основателно искането на Г.Ф. за присъждане на разноски за процесуално
представителство, които, с оглед продължителността и фактическата и правна
сложност на делото, защитаваният материален интерес и положените от
процесуалния представител усилия, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
определят от съда в размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/08.02.2022г., постановено по
гражданско дело № 1138/2020г. по описа на РС- гр. С..
ОСЪЖДА Д. С. М. с ЕГН ********** да заплати на Г.Ф. с адрес гр. С.,
ул. „Г.И.“ № 2, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв.,
представляващи разноски за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4