Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                        2024г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 12583 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове на В.К.К. срещу С.Л.С., за присъждане на сумата 14200.00евро, представляваща половината от предоставената по силата на Договор за заем от 17.12.2015г. сума в общ размер 28400.00евро, а в евентуалност присъждане на сумата като дадена без основание, с която ответникът се обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане.

С исковата молба ищеца твърди, че между нея, като заемодател, ответника  С.Л.С. и синът и К.К., с когото към него момент последната живеела на съпружески начала, бил сключен устен Договор за заем от 17.12.2015г., по силата на който ищцата им предоставила в заем общо сумата 28400.00евро или на всеки по 14200.00евро, предназначена за закупуване на недвижим имот, в който семейството да живее.

Твърди, че Договорът за заем бил сключен на 17.12.2015г., когато е сключен и договорът за покупко продажба на недвижимият имот, обективиран в н.а. № 171/17.12.2015г. Съобразно уговорката между страните по Договор за заем от 17.12.2015г., ищцата заплатила предоставената в заем сума по сметка на подавача     В.П., с посочено основание: „покупка на недвижим имот на К.К. и С.С.“. Плащането на цената по договорът за покупко продажба на недвижимият имот, обективиран в н.а. № 171/17.12.2015г., било удостоверено в т. IV от същия, съгласно която цената по договора ще бъде заплатена на продавачите чрез банков превод извършен от В.К.К. – майка на купувача К.К., по банкова сметка ***, в деня на подписване на договора.

Твърди, че предоставила в заем процесната сума, която била получила след продажба на свой собствен имот, на ответницата и синът си К.К., защото към него момент имали нужда от средства, за да си купят жилище. Заема предоставила без конкретен срок за връщане, но с уговорката да бъде върната в разумен срок от ответницата и синът и К.К., т.к. ищцата я обещала на другият си син за строителство на къща.

Твърди, че синът и К.К. и върнал своята част от заема, но ответницата въпреки многобройните покани, последната от които на 14.08.2020г., в домът си, отказала да върне останалата част.

В евентуалност, ако се приеме, че договор за заем не е сключван твърди, че сумата 14200.00евро, която е част от общо дадената като цена по договора за покупко продажба сума 28400.00евро, е получена от ответницата без основание, с което се обогатила за сметка на ищцата, и поради което дължи връщането и.

Ответницата не оспорва, че ищцата платила общо сумата 28400.00евро, като цена по договорът за покупко продажба на недвижимият имот, обективиран в н.а. № 171/17.12.2015г., по силата на който придобила заедно със съпруга си К.К. недвижим имот.

Възразява, че не дължи връщане на дадената сума, т.к. давайки я ищцата изпълнила съзнателно нравствен дълг към младото семейство – ответницата и синът си, да им осигури жилище, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД.

Претендира искът да бъде отхвърлен.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на въззивното   производство   очертани   с   въззивната   жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, прил. първо, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен искът с правно основание чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е дал процесните средства на ответника.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно, че не дължи връщане на заетата сума, респ. т.к. задължението е погасено или, че средствата са получени на друго основание, и т.н.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен.

Не е спорно между страните и съдът въз основа писмените доказателства - договорът за покупко продажба на недвижимият имот, обективиран в н.а. № 171/17.12.2015г., платежно нареждане от същата дата, приема за установено, че на 17.12.2015г., ищцата е предоставила, а ответницата и синът и К.К. са получили общо сумата 28400.00евро или всеки по 14200.00евро, като същата е платена като цена по договорът за покупко продажба на недвижимият имот, обективиран в н.а. № 171/17.12.2015г. от ищцата, по сметка на подавача     В.П., на посочената дата. Плащането на цената по договорът за покупко продажба на недвижимият имот, обективиран в н.а. № 171/17.12.2015г., е удостоверено в т. IV от същия, съгласно която цената по договора ще бъде заплатена на продавачите чрез банков превод извършен от В.К.К. – майка на купувача К.К., по банкова сметка ***, в деня на подписване на договора. Платежното нареждане е с посочено основание: „покупка на недвижим имот на К.К. и С.С.“.

Следователно фактическото предаване и получаване на процесната сума е установено. Не е установено, че основанието, на което е дадена, респ. получена сумата е договор за заем. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е за сума на над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя е доказване на договора. В случая е налице документ за предоставяне и получаване на сумата, поради което е допустимо останалите елементи на договора да бъдат установени със свидетелски показания.

За установяване на договора за заем е разпитан свидетеля Г.А.К.– син на ищцата. От показанията му се установява, че през 2015г. майка му продала апартамент и дала получените пари на ответницата и брат му Те я помолили да им даде парите в заем, защото къщата била много изгодна и ако не я вземели щели да я изпуснат. Питали и него, защото тези пари майка му била предназначила за него, да си направи къща, но той тогава не бързал да прави къща и се съгласил тя да им ги даде. Уговорката била, че ще им даде парите и те в нормален срок да ги върнат. Не казала срок, но когато на свидетеля му потрябвали парите трябвало да ги върнат, за да може да си направи къща в техния двор. Разговора бил между майка му, него и брат му. Всеки път, като се събирали майка му им напомняла, че имат да връщат пари. 2020г. станали караници. Имало дела за домашно насилие и тогава свидетелят започнал да движи нещата за своята къща и им казала за ги върнат. В с.Мрамор били всички, заедно със Силвия. С.казала на майка му да си търси парите от синът си. Нямало уговорки майка му да им подарява парите. Парите били за свидетеля, за да си построи той къща. Майка му им ги дала с неово съгласие, защото тогава имали нужда.

От показанията на свидетеля Л.С.С.– баща на ответницата се установява, че много пъти се събирали с ищцата, като родители на семейството на ответницата и К., да обсъждат тяхното бъдеще, когато се отделили да живеят самостоятелно. Ищцата продала свой имот, защото не можела да го раздели между синовете си и казала, че една част от получените пари ще преведе на Г., по малкият си син, а другата ще преведе на К., когато си закупят имот, защото го познавала какъв е и казала, че ако му ги преведе на него, ще ги похарчи и няма да си купи жилище. Тя държала и ответницата да е там и двамата да си купят жилище, за да не остане тя и внучката и на улицата. Не ставало въпрос за заем. Тя просто искала да им помогне с пари за закупуване на жилището. Свидетелят не помнел кога е обсъждано това, но знаел, че е дала тези пари. Казала, че е дава парите в помощ на младото семейство, но не споделяла, че очаква да се върнат. За това ставало въпрос, когато се събирали.

При осъществената очна ставка всеки от свидетелите поддържа казаното при индивидуалният разпит.

Съдът цени показанията на свидетелите Г.А.К.– син на ищцата и Л.С.С.– баща на ответницата, при условията на чл. 172 ГПК, поради близката им родствена връзка със страните. Показанията на свидетелят Г.А.К.– син на ищцата са резултат от преки впечатления от уговорките между страните, но в по голямата си част и показанията на свидетеля Л.С.С.– баща на ответницата са резултат от разговори с ищцата по повод процесните правоотношения, затова съдът приема, че са еднакво достоверни. Показанията на всеки от тях са напълно противоречиви, включително при осъществената очна ставка. Те са изолирани и не са подкрепени от останалите доказателства по делото. Затова съдът не кредитира събраните гласни доказателства.

Поради изложеното и т.к. вписванията в н.а. 171/17.12.2015г. и платежното нареждане от същата дата удостоверяват само даване и получаване на сумата, без от текста да може да бъде направен извод за основанието за тези действия, съдът приема, че ищцата не установила главно и пълно, че между страните е налице договор за заем, по силата на който е предоставила на ответницата, а последната дължи връщане на процесната сума.

Поради изхода от спора по главният иск съдът следва да се произнесе по предявеният в евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, прил. първо ЗЗД.

За да се приеме за основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, кумулативното наличие на следните предпоставки: даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице, при липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под "основание" в областта на неоснователното обогатяване в доктрината се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага.

В тежест на ответника е да установи, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която може да задържи полученото.

Ответникът не е установил главно и пълно възражението си за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Съдът не цени събраните в тази връзка гласни доказателства – показанията на Л.С.С.– баща на ответницата. Други доказателства не са събрани.

От друга страна ищцата и ответницата са роднини по сватовство. Ответницата и синът на ищцата са живели на съпружески начала към момента на получаване на процесната сума. Сумата е получена от двамата, в равни дялове. Съдът намира, че макар ответницата да е живяла със синът на ищцата на съпружески начала, за последната не съществува нравствено задължение да предостави половината получената от продажбата на свой имот сума в нейна полза. За ищцата по принцип не е налице и нравствен дълг да предоставя облаги на пълнолетни низходящи, какъвто е синът и. Безспорно съществуват задълженията за взаимопомощ между роднините от един близък кръг, но за ищцата няма никаква морална забрана да задържи тази сума за себе си или да я предостави на трето лице, респ. няма нравствено задължение да я предаде на ответницата или синът си.

Ответницата не е установила главно и пълно наличие на друго основание за получаване на процесната сума. При това положение и т.к. получаването и е безспорно следва да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на отевтинцата за сметка на ищцата с процесната сума.

Ищцата не е установила, че е отправила покана за връщане към ответницата преди предявяване на иска, затова следва да се приеме, че покана е осъществена с предявяването му или считано от 17.11.2020г.

Поради изложеното съдът приема, че наличието на горните предпоставки за основателност на иска е установено. Искът е доказан по основание и в твърденият размер. Получената без основание сума подлежи на връщане.

Съобразно направеното искане главницата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска - 17.11.2020г., до окончателното и изплащане.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в претендираният размер от 2495.91лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********,***, СО – р-н „В.“, ул. „****“ ****, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К., ЕГН **********,***, партер, адв. С.Х.,  сумата 14200.00 /четиринадесет хиляди и двеста/евро, като дадена без основание, с която ответникът се обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 17.11.2020г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, прил. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********,***, СО – р-н „В.“, ул. „****“ ****, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К., ЕГН **********,***, партер, адв. С.Х. сумата 2495.91 /две хиляди четиристотин деветдесет и пет, 0.91/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: