Решение по дело №292/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№*0407/17.10.2022г.

град Варна,17.10.2022 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Христина Х. разгледа докладваното от съдия Моника Жекова гражданско дело номер 292 по описа на РС Варна за 2021 год. ,за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 11.01.2021 г., с правно основание чл. 34 ЗС, от ищеца Ю.Й.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Б.Б., ВАК, със съдебен адрес:*** ПРОТИВ ответниците : 1. Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес *** (починал в хода на производството и заместен на осн. чл.227 ГПК от наследниците му по закон – дъщерите И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Х. А., ЕГН ********** , с адрес *** и Н.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***) ; 2. С.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, 3. Р.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** и 4.Е.Р.Т., ЕГН **********, с адрес ***.

Исковата молба е надлежно уточнена и приведена в съответствие с изискванията за редовност с депозирането на последна уточнителна молба с вх.№ 27623/21 от 1.3.2021 г., вписана в АВ СВ Варна .Видно от петитума на сезиращата съда молба /прецизирано с писмена молба от 28.1.2021 г./ отправеното искане по см.на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което и на основание чл. 34 ЗС да бъде допусната и извършена делба на процесния недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № *, с идентификатор *, съгласно действащите КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 -92 /14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адм.адрес на имота гр. Варна, район *, п.к. 9000 , ж.к. „*“, *, *, находящ в сграда с идентификатор *, представляващ жилище –апартамент със застроена площ от 69.12 кв.м по документ за собственост и данъчна оценка, а съгласно схема с площ от 69 кв.м , състоящ се от стая, дневна, кухня, входно антре, баня-тоалетна и килер, при съседи: на същия етаж: **, под обекта: *, над обекта: **, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ *, * сутерен, с площ от 4,82 кв.м., при съседи: север - изба *, юг - изба *, изток - терена на блока към магистралата, заедно с принадлежащите му 1,2214% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, между съсобствениците и при квоти както следва:

за ищеца Ю.Й.Ю. при квота от 120/1*ид.ч.;

за ответницата С.Б.Г., при квота от 4/1*ид.ч.;

за ответника Р.Б.Д.,при квота от 4/1*ид.ч.;

за ответника Х.Х.И., при квота от 4/1*ид. ч.

за ответницата Е.Р.Т. при квота 12/1*и.ч.

(Цената на иска е посочена в уточнителната молба от дата 28.1.2021г. ¼ от данъчната оценка на имота а именно 16 660,57 лв. )

Видно от изложеното в исковата и уточнителни молби, ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

По силата на правна сделка, обективирана в нот. акт *, дело № *г. наследодателят на страните Р. И. С., ЕГН ********** придобил в индивидуална собственост правото на собственост върху апартамент № *, апартамента чиято делба се иска, ведно с избено помещение * и 1,2214 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху държавна земя. Към момента на придобиване на собствеността, твърди ищецът,че Р.С.не бил в граждански брак.

С нот.акт за дарение № *, дело *г. Р.С.дарил на съпругата си Я. К. С., ЕГН ********** собствената си 1/4 идеална част от същия апартамент. С нот. акт за дарение № *, дело № *Р.С.дарил отново на съпругата собствената си ½ идеална част от същия имот.

Р.С.починал на 11.09.1999 г., като оставил наследници : съпругата си Я. С., която притежавала въз основа на горепосочените сделки и по наследство от съпруга си 120/1*идеални части и две дъщери – Я.Р.И., ЕГН **********, която наследила 12/1*ид.ч. от недвижимия имот и Е.Р.Т. ЕГН **********, която наследила 12/1*ид.ч.от същия имот.

С нот. акт за дарение № *, дело № *г.съпругата Я. С. дарила на Й.Ю.Й. 108/1*ид. част от апартамента с номер *ведно с избата и 1,2214 % ид.ч. от ОЧС /подробно описан в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на иска/ или три четвърти идеални части. След направеното дарение Я. С. притежавала само 12/1*ид.ч. от процесния имот.

Посочено е на следващо място, че Я. С. починала на *.03.2017 г. като оставила следните наследници: 1.сестра си И. К.Х., ЕГН *********, която наследявала 2/1*ид.ч. от процесния имот. Х. починала на 14.3.2000 г. и от своя страна имала наследници дъщеря И. Ж. К., ЕГН **********, която наседявала 1/ 1*ид.ч. от имота и дъщеря А. Ж. К., ЕГН **********, която наследявала 1/1*ид.ч. от процесния имот; 2. брат си Г. К. Г., ЕГН ********** , който наследявал 2/1*ид.ч. от процесния имот. Г.починал на 19.1.2008 г., като от своя страна имал наследници: 1. Един син К. Г. К., ЕГН **********, поч. на 25.1.2006 г. и оставил наследници дъщеря Т. К.Г., ЕГН **********, син Г. К. Г., ЕГН ********** и син К. К. Г., ЕГН **********, които заедно наследили 1/ 1*ид. ч. от процесния недвижим имот и 2. Син Я.Г.К., ЕГН ********** , който наследил 1/ 1*ид.ч. от имота, 3. сестра си М.К.а И., ЕГН **********, която наследявала 2 /1*ид.ч. от процесния имот . И. починала на 7.12.1996 год. и от своя страна имала наследници: 1. син Д. П. Г., ЕГН **********, починал на 21.2.2002 г. и оставил наследници. дъщеря М. Д. П.– В-, ЕГН ********** и дъщеря В. Д. П., ЕГН **********, които заедно наседявали 1/ 1*ид.ч. от процесния имот. 2. син Г. П. Г., ЕГН **********, който наследявал 1/1*ид.ч. от процесния имот. 4. брат си Д.К. Г., ЕГН **********, който наследявал 2/1*ид. ч. от процесния недвижим имот. Г.починал на 18.12.2017г. и оставил наследник син Ж. Д.К., ЕГН **********, който наследявал от баща си 2/1*ид.ч. от процесния недвижим имот. 5. брат си Т.К. Г., ЕГН **********, който наследявал 2/1*ид.ч. от имота. Г.починал на 4.11.1991 г. и от своя страна имал наследници дъщеря П.Т. Щ., ЕГН **********, която наследявала 1/1*ид.ч. от процесния имот и син К. Т.К., ЕГН **********, който наследявал 1/1*ид.ч. от процесния имот; 6. сестра си И. К.а Г., ЕГН ********** , която наследявала 2/1*ид.ч. от процесния имот . Г. починала на 8.3.2005 г. и от своя страна имала наследници: син Й.П.Й., ЕГН **********, който наследявал 1/1*ид.ч. от процесния недвижим имот и дъщеря М.П. Й., ЕГН **********, която наследявала 1/1*ид.ч. от процесния имот.

На следващо място в исковата молба ищецът е посочил, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, дело № *г. Й.П.Й., ЕГН ********** дарил на племенника си и ищец по делото Ю.Ю. 1/1*ид.ч. от процесния имот.

С нотариален акт за покупко – продажба № *, дело № *г. И. Ж. К., А. Ж. К., Т. К.Г., Г. К. Г., К. К. Г., Я.Г.К., М. Д. П.– В-, В. Д. П., Г. П. Г., П.Т. Щ., Ж. Д.К. продали на ищеца всеки собствената си идеална част, както следва: първата 1/1*, втората 1/1*, третата 1/432 , четвъртият 1/ 432 , петият 1/432 шестият 1/1*, седмата 1/288, осмата 1/ 288, деветият 1/1*, десетата 1/1*, единадесетият 1/72 от съсобствения йм недвижим имот –ап. № *ВЕДНО с избата и общите части (или общо  9/1*ид.ч. )

С нот.акт за дарение № *, дело № *г. И.Й. Ю., ЕГН ********** дарила на брат си и ищец по делото собствената си 36/1*ид.ч. или ¾ от имота от ап. № *.

С нот.акт за дарение № *, дело № *М.П. Й., ЕГН ********** дарила на сина си и ищец по делото собствените си 37/1*ид.ч. от същия имот, части които притежавала по наследство от съпруга си – 36/1*и по наследство от майка си И. К.а Г. 1/1*.

С нот.акт за продажба № *, дело № *К. Т.К. продал на ищеца собствените си 1/1*ид.ч. от процесния имот, като към момента на сезиране на РС Варна ищецът е обобщил, че страните са съсобственици на имота, чиято делба се иска при посочените и в петитума на искова молба квоти, не можели доброволно да ликвидират съсобствеността, поради което и е отправено искането до съда да бъде допусната и извършена съдебна делба между ищеца и ответниците на процесния имот и при посочените квоти. В уточнителна молба от 28.1.2021 г. (л. 32) ищецът е прецизирал петитума на иска. В уточнителна молба от 1.3.2021 г. (л. 54) ищецът е посочил, че Р.и Яна С.и са били сключили гр.брак на 8.4.1985 г. в гр. Варна, като с уточнителните молби са приложени и писмени доказателства. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК двама от тримата ответници са депозирали отговор на искова молба ( заверен във ВРС с вх. № 285511/31 от 28.04.2021 г. – отв.С.Б.Г. и Р.Б.Д., чрез адв.Й.П.К., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: *,

Ответниците Св.Г. и Р.Д. са изразили следното становище по предявения против тях иск:

1. Нямат възражения относно местната и родова подсъдност на предявения иск за делба. 2. Нямат възражения по отношение на неговата допустимост.3.Изразяват възражения относно основателността на иска: Изложената фактология в исковата молба, според отв. Г. и Д., не била вярна. Двамата твърдят, че са наследници по закон на Я.Р.И. - майка и на двамата. Твърди се от ответниците, че тяхната наследодателка Я.Р.И. от своя страна била дъщеря, респ. наследник на Р. И. С. - нейн баща и Х. Н. С. - нейна майка.Ответницата Е.Р.Т. и Я.Р.И. /поч./ били сестри, родени от брака сключен между Р. И. С. /поч.на 11.09.1999г./ и на Х. Н. С. /починала на *.02.1983 г./.

Я. К. С. (което било видно от удостоверението за наследници на Р.С.) била съпруга, но последваща съпруга на общия наследодател Р. И. С..Описаният в исковата молба и процесен за настоящото производство апартамент, твърдят двамата ответника, че бил придобит по време на брака между Р.С.и Х.С.а, в режим на СИО /което било видно от акт за брак № *., нот.акт № */*г. и удостоверение за наследници на Х.С.а № * от * г./ .

Именно нот.акт № * т.*, д.*/*г. по описа на PC Варна легитимирал двамата съпрузи като съсобственици в СИО на недвижим имот представляващ: апартамент № *, находящ се на единадесети етаж от построения от * жилищен блок № * в комплекс „*“ - гр.Варна със ЗП 69.12 кв.м. състоящ се от: стая, дневна, кухня, входно антре, баня-клозет и килер заедно с принадлежащите му 1.22146 идеални част от общите части на сградата и право на строеж върху държавно място, върху което е построена сградата.

Х. Н. С. починала на *.02.1983 г. и оставила наследници - преживелия съпруг Р.С., както и дъщерите си Я.Р.И. и Е.Р.Т.. Нейното наследство било открито към датата на нейната смърт т.е. към момента на действието на СК от 1968 г. По силата на действащата тогава разпоредба на чл.14, ал.7 СК - при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагали разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследявал заедно с деца на починалия съпруг, той не получавал дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, а според чл. 14, ал.3 от същия закон - при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите били равни. Така със смъртта на наследодателката Х.още през 1983 г. преживелият я съпруг Р., твърдят ответниците, че получил своята 1/2 идеална част от прекратената имуществена общност, респ.1/2 ид.част от процесния апартамент, а частта на починалата Х.се наследила поравно от двете й дъщери, като всяко от децата т.е. наследодателката на ответниците Я.и сестра й Е. получили по 1/4 ид.част от имота.

След смъртта на първата си съпруга, през 1985 г. с нот.акт № * Р.С., сочат и ответниците, че дарил на втората си съпруга Я. К. С. ¼ идеална част от апартамента.През 1998 г. с н.а. № * т.* д.* Р.С.отново дарил на втората си съпруга Я. С. още ½ идеална част от процесния апартамент.

Ответниците са направили възражение за недействителност на тази втора разпоредителна сделка по смисъла на чл. 76 от Закона за наследството.^:Този нот.акт считат за недействителен спрямо тях - наследниците на Х.С.а, до размера охраняващ наследствените права на двете й дъщери - сестрите Я.и Е.. Наследодателят йм Р.С.с предходната сделка се е разпоредил с една четвърт от апартамента, което било негово право. Но с последващото дарение той се разпоредил и с части, които не притежавал. Както са посочили ответниците по-горе: дъщерите родени по време на брака между Р.и Х.наследявали по една четвърт ид.част от посочения имот. Сделката обективирана в нотариалният акт била относително недействителна спрямо ответниците, т.к. Р.С.се разпоредил общо с ¾ от имота, а притежавал ½ ид.част след прекратяването на СИО със смъртта на Х.С.а.

Ответниците считат, че дарението, обективирано в нот.акт н.а. № * т. *, д. * г. било оформено по недопустим от закона начин.Нотариусът не бил изследвал цялостно правата на собственост, въпреки че видно от вписването в нот.акт било представено удостоверение за наследници /вероятно на починалата съпруга Х./, от което би могло да се установи, че имотът е съсобствен, СИО, а не бил придобит на лично основание само от Р.С., не била установена законната идеална част, която Р.притежавал към момента. Незаконната цел на сделката, сочат ответниците, че се установявала точно от порочния нотариален акт- да се придобиела от последващата съпруга по - голяма част от апартамента - СИО от предходен брак, заобикаляйки изискванията за разпореждане със съсобствени имоти и незачитане интереса на децата - наследници на първата съпруга.

Процесният договор за дарение твърдят ответниците, че е нищожен на няколко, съединени при условията на евентуалност основания: противоречие със закона, евентуално - заобикаляне на закона; невъзможен предмет.Дарителят се бил разпоредил със части, които не притежавал по наследство от първата си съпруга и преди да е извършена делба на имота между всички наследници. Дори и да се приемело, че дарителят очаквал правомерно да получи вещта (като съответно знаел, че не я притежава), дарението на бъдещо имущество също било нищожно. Налице била и недобросъвестност от страна на дарителя Р.С.при сключване на този договор за дарение с чуждо имущество.

С оглед горното ответниците молят съда за обяви относителната недействителност спрямо тях на тази разпоредителна сделка с имота в условията на чл. 76 от Закона за наследството.

Доколкото съсобствеността между ответниците, дъщерите на Х.С.а от една страна и Р.С.от друга възникнала след смъртта на Х.на различни правни основания - за ответниците по наследство, за Р.- с прекратяване на СИО, то считат ответниците, че нямат качеството на сънаследници, а само на съсобственици. Смятат, че с обявяване относителната недействителност спрямо тях на това дарствено разпореждане, в патримониума на Р.С.следвало се върне само онова имущество, което притежавал и с което имал лично право да се разпорежда. Изброените по-горе основания за недействителност обуславяли правния интерес на ответниците, в качеството йм на съсобственици, респ. правата, които можели да черпят от ЗС във втората фаза на делбата.И доколкото никой не можел да черпи права от нищожен договор, последващата съпруга на Р.- Я. също не е можела да се легитимира, респ. да се разпорежда в качеството си на собственик с повече от ½ идеални части от имота и молят нот.акт с който Я. К. С. дарява на лицето Й.Ю.Й. с ¾ ид.части от имота под № *т.* рег.№ * д.* г. по описа на PC Варна да бъде обявен за относително недействителен в частта, с която се накърнявали законните интереси на наследниците на Х., т.к. Я. също се разпоредила с ¾ от имота, а ¼ от тези ¾ ид.част била частта, която не притежавала.

След смъртта на Р.С., неговата последваща съпруга и ответниците придобивали качеството на негови наследници.Я. вече била наследник-съсобственик, който можел да извършва разпореждане с това имущество, но при ограниченията на общия закон - ЗС, както и с по-тежката санкция на чл. 76 ЗН. Сделката била последваща на относително недействителната спрямо ответниците на предходна сделка по н.а. № * т.* д.* и не породила правни последици за ответниците.

Ответниците предявяват и възражение за относителна недействителност на осн. чл. 76 ЗН. Актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ /права върху вещи/, сочат ответниците, че се явява относително недействителен.

От тук нататък през 2019 г. били сключени редица разпоредителни сделки от лица, наследници на последващата съпруга Я. К. С. с лицето Ю.Й.Ю., обективирани в нот.актове №,№ * т.* рег.№** г.; нот.акт № * т.* рег.№ ** д.*г., нот.акт № * т.* peг.№ * д.*г.; които молят ответниците да бъдат обявени за нищожни спрямо тях.Считат, че тези лица не били притежавали права на собственост върху процесния апартамент, т.к. тяхната наследодателка преди смъртта си се била разпоредила с частта, която притежавала в полза на Й.Ю. и никой от тях не бил получил в наследство частите с които се разпоредил. Това било така, т.к. правните последици на изначалната нищожност на н.а. № * т.* д.* год. простирали своето действие и върху тези сделки.Видно било за ответниците от приложените доказателства , че приобритателят на 3/ 4 идеални части от имота съгл. нот.акт № № *, т.* рег.№ * д.№ * г.- Й.Ю.Й. не се бил разпореждал с тях. Разпоредителни сделки били направени след неговата смърт от неговите наследници в полза на ищеца както следва:

С нот.акт № * т.* рег.№ * д.№ * г. И.Й. Ю. /наследник на Й.Ю.Й. съгл.приложеното удостоверение за наследници/ дарила на брат си своята ¼ идеална част от апартамента. Ответниците считат, че И.Ю. не притежавала по наследство от баща си ¼ част от целия имот и се била разпоредила също с част, която не притежава. Този нот.акт молят ответниците също да бъдел обявен за недействителен в частта с която накърнявал законните интереси на наследниците на Х..

С нот.акт нот.акт № * т.* д.*г. съпругата на Й.Ю.Й. - М.П. Й. дарила на сина си собствените си 37/1*ид.части. Предполагат ответниците, че при начина на изчисление на тази квота бил взет предвид фактът, че М.П. Й. е наследник и на Й.Ю.Й. /съпруга/ и на последващата съпруга на Р.- Я. /племенница/. По отношение на този нот.акт и независимо от начина на изчисление на дяла на М., смятат ответниците, че също следва да бъде обявен за недействителен спрямо тях, т.е. в частта с която накърнява законните интереси на наследниците на Х..

Доколкото ищецът в настоящия процес бил наследник на Й.Ю. -приобритател, трето лице придобило имота чрез дарение, предвид наведените от ответниците основания за нищожност на първоначалната сделка, от която ищецът черпел правата си, и доколкото неговият наследодател Й.Ю. не се бил разпореждал с придобитите от него части от имота считат ответниците, че ищцовата страна следвало да представи доказателства относно следните обстоятелства, които са от значение за производството: 1. бил ли е Й.Ю.Й. в граждански брак към датата на придобиване на ¾  от имота с нот.акт 139/99 г. и ако е бил с кого; 2. М.Й. негова съпруга от първи или втори брак е?; 4. Ю.Й.Ю. и И.Й. Ю. деца от кой брак са? Това , поясняват ответниците, че е необходимо за преценката на съда относно извършените разпореждания от страна на другите наследници на Й.Ю. в полза на ищеца и определяне на неговата квота в наследствената маса, респ. и на тяхната процесуална легитимация и евентуалното им конституиране в настоящия процес за делба.

Ответниците молят да йм бъде дадена възможност след представянето на тези доказателства да вземат допълнително становище относно тази сделка.

На осн.чл. 30 от Закона за наследството ответниците молят съда да допусне за разглеждане в настоящия процес и възражение за накърнена запазена част на тяхната наследодателка Я.Р.И. от нейното наследство от баща й Р.С..След смъртта на Р.С.между наследодателката на ответниците Я.и последващата съпруга на Р.- Я., сочат ответниците, че възникнали отношения в качеството йм на наследници и съсобственици. Законът предоставял възможност на наследник на Р.С./на негов наследник по закон, който не може да получи пълния размер на тази част поради дарение/, да поиска от съда намалението му до размера необходим за допълване на неговата запазена част. Ответниците считат, че наследодателят йм Р.С.е притежавал ½ от целият апартамент и със своите дарствени разпореждания в полза на последващата си съпруга накърнил запазената част на наследодателката на ответниците с гореописаните нот.актове №, № * т. * д. * г. и с нот.акт № * т. * д. *г., т.к. когато наследодателят оставя низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете т.е. разполагаемата част на наследодателя на ответниците Р.С., при две деца и съпруга, била равна на ¼ от притежаваното от него имущество /чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството/. В конкретния случай ¼ от ½ идеална част от процесния апартамент била собственост на Р.С..

Молят съда да намали дарствените разпореждания, обективирани в нот.акт № * т. * д. * г. и нот.акт № * т.* д. *г. до размера охраняващ правата йм като наследници на Я.Р.И..Считат, че всички разпоредителни действия от страна на последващата съпруга Я. към трети лица над размера, който е притежавала не били породили и не могат да породят правни последици спрямо тях. Считат, че лицата разпоредили се в качеството на наследници на Я. с идеални части от имота никога не били наследявали това, с което се били разпоредили. Между наследниците и правоприемниците на Я. С. възниквали вътрешни облигационни правоотношения, които твърдят ответниците, че се явяват ирелевантни спрямо тях, спрямо техните  права по Закон и спрямо настоящият процес.При тази фактическа обстановка считат, че Я. С. придобила от общия йм наследодател Р.С.по силата на дарствени разпореждания ¼ от 1/2 ид.част от имота чрез дарение, а след смъртта му наследила още ¼ от ^]1/2 т.е. към момента, в който се разпоредила с 3/4 от целият имот, тя притежавала 2/4 от ½ от цялото и дяла на Я. можел да бъде определен общо в размер на ¼ от целият имот. Ищецът от своя страна, като правоприемник по силата на разпоредителните сделки не можел да притежава повече от ¼ от целия имот. При горните твърдения и възражения, двамата ответника намират, че искът за делба е допустим, но неоснователен в посочените в исковата молба квоти. Делбата, според ответниците можело да се допусне, но след установяване на всички релевантни за настоящото производство факти. Решението на съда, с което се допуска делба следвало да разреши спора и да определи квотите в спорната собственост на материално легитимираните титуляри.

Ответниците молят съда, след като прецени представените доказателства и след като разгледа възраженията йм, да допусне делбата на процесния имот при законните квоти, като твърдят, че съобразно представените доказателства тяхната квота като наследници на починалата дъщеря Я.Р.И. е в размер на 6/16 от целия имот. Изрично е заявено от С.Б.Х. и Р.Б.Д. в качеството йм на наследници на Я.Р.И., че изразяват съгласие за поставяне в ОБЩ ДЯЛ. Изразяват готовност за преговори и спогодба за уравняване на дяловете йм в паричен еквивалент, но при реална пазарна оценка на имота. В подкрепа на твърденията, възраженията и исканията си ответниците са представили с отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на: акт за женитба № * г. гр. * на Р. И. С. и Х.Н. А.; удостоверение за наследници на Х. Н. С. № * от * г. гр. Варна; удостоверение за наследници на Я.Р.И. ***.Обективирани са и доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е.Р.Т. не е депозирала отговор на исковата молба.

Ответницата по делото И.Х. е единствената представлявана от особен представител,назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК адвокат от АК Варна – М.Т.. Адв.М.Т. изрично е упълномощил адв.Ел.М. с правата които има, като становището на адв.М. по предявения иск е съдът да се произнесе с Решение по допускане на делбата.

В първото по ред открито съдебно заседание ответницата Е.Т. явила се лично е заявила пред съда , че  за всички години откакто баща йм / Р.С./ починал тя и сестра й – преките му наследници не били допускани до апартамента от втората му съпруга –Я. И.

Правоприемниците на отв.Х.И. не са изразили никакво становище по иска.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, съгласно нормата на чл.235 , чл.236 ГПК, чл.343 ГПК и чл.3 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО :

Предявен е иск за делба от Ю.Й.Ю., против ответниците Х.И., С.Г., Р.Д. и Е.Т., с искането да бъде допуснат до делба недвижим имот представляващ апартамент № *, находящ се в гр.Варна , кв. „* „, * , имот с ид. № *, при квоти от 120/ 1*идеални части за ищеца, по 4/1*идеални части за отв.С.Г., Р.Д. , Х.И. /починал в хода на процеса и заместен съгл. чл.227 ГПК от неговите правоприемници / и 12/1*идеални части за отв.Е.Т. .

От хронологично изложените твърдения от страна на ищеца в исковата молба е видно, че същият е твърдял наличие на съсобственост върху апартамента, чиято делба се иска , между него - от една страна и от друга - ответниците, като е посочил и правните способи на които се позовава. Твърденията на ищеца са , че същият е станал носител на вещно право на собственост върху процесния имот на идеални части от имота, на основание правни сделки – дарствени разпореждания и продажби на идеални части от имота, а ответниците като наследници на лицето Р.С., след откриване на наследството му и след отчитане на вещно – прехвърлителния ефект на изброените от ищеца сделки са съсобственици на останалата квота от */1*ид.ч., от която тримата ответници имали по 1/ 1*ид.ч. , а четвъртата Е.Т. 12/1*ид.ч. Единствено в първото открито съдебно заседание е наведено от процесуалния представител на ищеца твърдението, че лицето Р.С., общ наследодател (за ответниците само), след смъртта на първата си съпруга и до неговата смърт лично и / или чрез приобретателите на които прехвърлил идеални части от имота, владял имота и по – точно частта , която дъщерите му от първия брак биха наследили, а от там и Р.С.могъл да придобие имота по давност, давност която отдавна изтекла. Отделно от горното от депозиране на исковата молба и до края на съдебното дирене пред първа инстанция, в първа фаза на делбеното дело, ищецът е твърдял, че процесния апартамент е бил лична собственост на Р.С..

От изложеното на стр. 3, 4 и 5 в исковата молба се констатира ,че деривативните способи, на които ищецът твърди да е придобил права на собственост идеални части от процесния имот са както следва : дарение на 1/1*ид.ч., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег.№ **, дело № *г.;покупко- продажба на общо 9/1*ид.ч., обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ **, дело № *г. ; дарение на ¼ ид.ч. или 36/1*ид.ч. обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том * рег.№ **, дело № * г.; дарение на 37/1*ид.ч. , обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № *г. и покупко – продажба на 1/1*ид.ч. , обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № *г.Пресметнат от съда сбора на дарените и продадени идеални части в полза на ищеца възлиза на точно 84/1*идеални части .

Спорът по делото, на този етап, при наведените от страните твърдения и възражения , се свежда до това дали към датата на която Р. И. С. е придобил право на собственост върху процесния имот е възникнала съпружеска имуществена общност върху имота, а от там и какви права на собственост върху имота е имал Р.С.; могъл ли е да надари втората си съпруга с идеалните части от имота възлизащи на сбора от ¼ и ½ ид.ч. ,/ общо ¾ ид.ч./ , с извършените приживе от Р.С.дарствени разпореждания в полза на втората съпруга накърнява ли се запазената част на наследниците му по закон, кой е приложимия материален закон към момента на откриване на смъртта на първата съпруга на Р.С., налице ли е относителна недействителност на втора по ред разпоредителна сделка извършена от Р.С.към втората му съпруга и от там действителни ли са последващите сделки .

В отговора на искова молба ответниците Св.Г. и Р.Д., представлявани от адв.К., са навели възражения за относителна недействителност (на различни правни основания , в условия на евентуалност), на второто дарствено разпореждане извършено от Р.С.към втората му съпруга и в зависимост от относителната недействителност на дарствения акт са заявили и обусловените възражения за възстановяване на запазена част и намаляване на дарственото разпореждане . Единствено и само ответниците представлявани от адвокат К. и то под формата на възражения са навели възражения по чл. 76 ЗН и чл.30 ЗН , като е ясно от отговора на искова молба, че така заявените възражения нямат характер на искове.

За да може съдът да прецени основателността на твърденията , възраженията и заявените искания от страните по делото, проследява хронологията на фактите, относими към предмета на делбата .

Страните по делото не спорят относно факта, че Р.С.е починал, че в негова полза е бил издаден констативен нотариален акт , както и че е бил в брак с Я. С., а преди това с Х.С.а .

На база приобщените по делото писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено, че Р. И. С. , ЕГН ********** е починал на * г. в гр.Варна, за което е съставен акт за смърт № * г. на Район „*“, Община Варна. Установява се от приложеното на л. 21–ви заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници, че след откриване на наследството на Р.С., призовани към наследяване са следните лица: Я. К. С., ЕГН ********** (преживяла /втора/ съпруга, починала на *.* г.), Я.Р.И., ЕГН ********** – дъщеря (починала на 08.03.2016 г.) и Е.Р.Т., ЕГН ********** - дъщеря (ответница в настоящото производство).

Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници на втората съпруга на Р.С.– Я. С., че същата е имала три сестри и трима братя, които са починали и от своя страна оставили наследници по закон.

Видно от л. 22–ри, Я. К. С., ЕГН ********** –(преживялата втора съпруга на Р.С.) е починала на *.03.2017 г. в гр.*, като след откриване на наследството й, призовани към наследяване са лицата : 1.И. К.Х., ЕГН ********** (сестра на Я. С., поч. на 14.03.2000 г.), И. Ж. К., ЕГН ********** – дъщеря на И.Х., А. Ж. К. , ЕГН ********** - дъщеря на И.Х. .; 2.Г. К. Г., ЕГН ********** (брат на Я. С., поч. на 19.1.2008 г.); К. Г. К., ЕГН ********** – син на Г.Г., поч. на 25.01.2006 г. ; Т. К.Г., ЕГН ********** – дъщеря на К.К., Г. К. Г., ЕГН ********** – син на К.К., К. К. Г., ЕГН ********** – син на К.К. ; Я.Г.К., ЕГН ********** – син на Г.Г..; 3. М.К.а И., ЕГН ********** (сестра на Я. С., поч. на 7.12.1996 г.), Д. П. Г. , ЕГН ********** – син на М.И., поч. на 21.2.2002 г., М. Д. П.– В-, ЕГН ********** – дъщеря на Д.Г., В. Д. П., ЕГН ********** – дъщеря на Д.Г., Г. П. Г., ЕГН ********** – син на М.И..;4.Д.К. Г., ЕГН ********** ( брат на Я.С.а, поч. на 18.12.2017 г.), 5.Т.К. Г., ЕГН ********** (брат на Я.С.а, поч. на 04.11.1991 г.), П.Т. Щ., ЕГН ********** – дъщеря на Т.Г., К. Т.К., ЕГН ********** – син на Т.Г.и 6. И. К.а Г., ЕГН ********** ( сестра на Я.С.а, поч. на 3.08.2005 г. ) , Й.П.Й., ЕГН ********** – син на И.Г. , М.П. Й., ЕГН ********** – дъщеря на И.Г. .

От така изложеното по-горе, се налага и извода, че тримата братя и трите сестри на Я. С. са починали, респективно техните наследствени права преминават към наследниците им по закон, поради което и по делото на листи 56, 57, 61, 63, *, 29, 60 са приобщени и необходими за целите на производството удостоверения за наследници .

Изяснено е по делото, че братът на Я. С. - Д.К. Г.почива след сестра си, видно от лист *–ти.

От приложеното по делото на л. *-ти удостоверение за наследници на Д.К. Г., ЕГН ********** (_брат на Я.С.а) се установява, че след откриване на наследството му на 18.12.2017 г., единствен призован към наследяване е синът му Ж. Д.К., ЕГН *********.Т.е. единствен наследник по закон на Д.Г.е неговият син Ж.К..

Установява се от приобщеното на л. 55 –ти удостоверение за наследници на Т.К. Г., ЕГН ********** (брат на Я. С.), че след откриване на наследството му – 4.11.1991 г. , призовани към наследяване са били : И. Ж. Г., ЕГН **********, преживяла съпруга, поч. на 27.2.2016 г. ;П.Т. Щ., ЕГН ********** – дъщеря и К. Т.К.,ЕГН ********** – син. От така изложеното е видно, че брата на Я. С. – Т.Г.се наследява от двете му деца дъщерята П.и сина К., имащи качество наследници по закон ,при равни квоти , както от наследството на баща си, така и от наследството на майка си.

От приобщеното на л. 56–ти удостоверение за наследници на Г. К. Г., ЕГН ********** , поч. на 19.01.2008 г. ( брат на Я. С.) е видно, че след смъртта му призовани към наследяване са лицата :

Я.Г.К., ЕГН ********** – син ; К. Г. К. , ЕГН ********** – син, поч. на 25.1.2006 г. ;Т. К. Г., ЕГН ********** – дъщеря на К.К. ; Г. К. Г. , ЕГН ********** – син на К.К. и К. К. Г., ЕГН ********** – син на К.К.. От следващото, приобщено на лист * – ми удостоверение за наследници на К. Г. К. , ЕГН **********, поч. на 25.1.2006 г. (син на брата на Я. – Г.Г.) е видно, че след откриване на наследството му , призовани към наследяване са били лицата : (Г. Д. К.а , ЕГН ********** – преживяла съпруга) ;Т. К.Г. , ЕГН ********** – дъщеря, Г. К. Г., ЕГН ********** – син и К. К. Г., ЕГН ********** – син.

По отношение на сестрите на Я. С. – И., М.и И. също е ясно по делото , че и трите са починали , като първо почива М.на 7.12.1996 г., след това И.– на 14.3.2000 г. а на 3.8.2005 г. почива и И..

Видно от приобщеното на л.60 от делото удостоверението за наследници на И. К.а Г., ЕГН **********, починала на 03.08.2005 г. (сестра на Я. С. ) след откриване на наследството й , призовани към наследяване са били лицата : М.П. Й., ЕГН ********** – дъщеря и Й.П.Й., ЕГН ********** – син . Т.е. правата които И.Г. е имала като наследник по закон на сестра си Я. С., след смъртта на И. преминават при равни квоти в наследство към децата на И. – сина Й.и дъщерята М..

Установено е още по делото от приобщеното на л. 62 – ри удостоверение за наследници на И. К.Х. , ЕГН **********, поч.на 14.3.2000 г., (сестра на Я. С. ), че с откриване на наследството на И., към наследяване са били призовани двете й дъщери А. Ж. К. , ЕГН ********** и И. Ж. К. , ЕГН ********** . Децата на И.Х. – двете й дъщери са единствените й наследници по закон, с равни квоти.

На последно място, по отношение на третата сестра на Я. С. – М-, от приложеното на лист 63 –ти удостоверение за наследници на М.К.а И., ЕГН ********** , поч. на 07.12.1996 г. (сестра на Я. С. ) се изяснява, че след смъртта й призовани към наследяване са били следните лица :(П.Г.И., ЕГН  ********** – преживял съпруг, починал на 31.07.1998 г.); Г. П. Г. , ЕГН ********** – син; Д. П. Г., ЕГН ********** – син, починал на 21.02.2002 г.; (Д. В.Г.а ,ЕГН ********** – съпруга на Д. П. Г. ); М. Д. П.– В- , ЕГН ********** – дъщеря на Д. П. Г. и В. Д. П. , ЕГН ********** –дъщеря на Д. П. Г. .От приобщеното на л. 61 –ви по делото удостоверение за наследници на Д. П. Г. , ЕГН ********** , починал на 21.02.2002 г.(сина на М.И.), се установява, че след смъртта му , призовани към наследяване са :( Д. В.Г.а , ЕГН  ********** – преживяла съпруга ); М. Д. П.– В-, ЕГН ********** – дъщеря ; В. Д. П., ЕГН ********** – дъщеря. Т.е. сестрата на Я. С. – М.е наследена от двамата й сина Д.Г.и Г.Г., като правата на низходящите й са равни,поради което и след смъртта на Д.Г.(21.2.2002г.) квотите на Г.Г.от една страна и общо от друга страна на насл. на Д.Г.са равни, а Д.Г.е наследен от преживялата съпруга Д.Г.а и двете дъщери М.П.– В- и В. П., като правата на трите са равни . Фактът , че П.Г.И. ЕГН ********** – съпруг на М.И. е починал преди нея – на дата 31.07.1998 г., /видно от записа в удостоверението за наследници на М.И. / не променя извода за равенство в квотата от наследството на М.И. на двете йм деца – Д.и Г., а както бе посочено и по-горе след откриване на наследството на Д.Г.неговата квота от наследството на М.И. се поделя поравно между двете му дъщери и преживялата съпруга .

От така изложеното по –горе се изяснява всъщност кои са наследниците по закон на Я. С., но не и връзката между тези лица и ищеца , нито връзката на ищеца с ответниците. Това е така, т.к. от една страна ищецът по делото се легитимира като носител на определен обем права върху имота, чиято делба се иска на база на правни сделки, като едва след прочит на всички приобщени по делото нотариални актове се установява връзката между ищеца и М.Й. /негова майка, която е дъщеря на И.Г. – една от трите сестри на втората съпруга на Р.С./, а от друга страна по делото се изяснява, че преди да встъпи в граждански брак с Я. С. Р.С.е бил в граждански брак с Х.С.а, починала на 25.02.1983 г.

Изяснено по делото по отношение на първата съпруга на Р.С.е следното :

От представения от ответниците с отговора на искова молба  и приобщен на лист 95 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на Акт № * от * г. за женитба , се установява, че на 18.06.1947 г. Р. И. С. е встъпил в първи граждански брак с Х.Н. А., като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си .

За безспорно установено по делото от фактическа и от правна страна , съдът намира за установено, че Р.С.и Х.С.А са били в граждански брак от датата на сключване на брака йм 18 юли 1947 година до 25 февруари 1983 година – датата на смъртта на Х.. Страните по делото нямат спор затова, че Р.С.е имал два сключени граждански брака , а спорят относно обема на права върху имота , чиято делба ищецът желае, произтичащи от прекратяването на СИО, приложимия СК , начина на определяне на квотите от наследството на Р.С.и възможността за извършване на разпоредителни сделки за квоти, каквито двама от ответниците са възразили, че прехвърлителите не са притежавали . По отношение на това кога и с кого е бил в брак Р.С.по делото на лист 65 – ти е приобщено в оригинал удостоверение издадено от Община Варна, от което е видно , че Р. И. С. , ЕГН ********** и Я. К. С. , ЕГН ********** имат сключен граждански брак № *7/ 08.04.1985 г. в гр.Варна .

От анализа на цитираните по –горе писмени доказателства се налага извод, че за периода от 22 май 1968 г. до 25 февруари 1983 г. Р.С.е бил в брак с Х.С.а, а след това считано от 08.04.1985г. е встъпил в брак с втората си съпруга Я. С. . Първата съпруга на Р.С.– Х. Н. С. ЕГН ********** , видно от приложеното на л. 96 -100 удостоверение за наследници е починала на *.02.1983 година . ( или около 2 години преди Р.С.да сключи втори граждански брак и 16 години преди смъртта му) . Втората съпруга на Р.С.е починала на *.03.2017 г., а  Р.С.е починал на 11.09.1999 г.,или бракът между Р.и Я. е продължил от датата на която са сключили граждански брак 08 април 1985 г. до 11 септември 1999 г., когато е починал Р.С..

По отношение на кръга от лица, призовани към наследяване на първата съпруга на Р.– Х., ответниците,представлявани от адв.К. са представили още с отговора на искова молба удостоверение за наследници, приобщено на листи от 96 –ти до 101 –ви вкл. Установява се приобщеното в оригинал на листи от 96 до 100  вкл. удостоверението за наследници на Х.С.а, че след смъртта й на *.2.1983 г., призовани към наследяване са били следните лица :1.Р. И. С., ЕГН ********** – преживял съпруг, поч. на 11.09.1999 г.;1.1.Я. К. С. , ЕГН ********** – втората съпруга на Р.С., поч. на *.03.2017 г.;1.1.1.И. К.Х., ЕГН ********** – сестра на Я. С., поч. на 14.3.2000 г. , 1.1.1.1.И. Ж. К., ЕГН *********** – дъщеря на И.Х.;1.1.1.2.А. Ж. К., ЕГН ********** – дъщеря на И.Х. ;1.1.2.Г. К. Г., ЕГН ********** – брат на Я. С., поч. на 19.1.2008 г. ; 1.1.2.1. К.К. Г., ЕГН ********** –син на Г.Г., поч. на 25.1.2006 г. ,1.1.2.1.1.Т. К.Г., ЕГН ********** – дъщеря на К.К.; 1.1.2.1.2.Г. К. Г., ЕГН ********** – син на К.К. ; 1.1.2.1.3.К. К. Г., ЕГН ********** – син на К.К.;1.1.2.2.Я.Г.К., ЕГН ********** – син на Г.К. ;1.1.3. М.К.а И., ЕГН ********** – сестра на Я. С., починала на 7.12.1996 г.;1.1.3.1.Д. П. Г. , ЕГН ********** – син на М.И., поч. на 21.02.2002 г.;1.1.3.1.1. М. Д. П.–В-, ЕГН ********** – дъщеря на Д.Г.;1.1.3.1.2.В. Д. П. , ЕГН ********** – дъщеря на Д.Г.; 1.1.3.2.Г. П. Г. , ЕГН ********** , син на М.И..1.1.4.Д.К. Г., ЕГН **********, брат на Я. С., поч. на 18.12.2017 г.; 1.1.4.1. Ж. Д.К.,ЕГН ********** – син на Д.Г.; 1.1.5.Т.К. Г., ЕГН ********** – брат на Я. С., поч. на 4.11.1991 г. ; 1.1.5.1.П.Т. Щ., ЕГН ********** – дъщеря на Т.Г.;1.1.5.2. К. Т.К. , ЕГН ********** – син на Т.Г.; 1.1.6.И. К.а Г., ЕГН ********** – сестра на Я. С., поч. на 3.8.2005 г.;1.1.6.1. М.П. Й. ,ЕГН ********** – дъщеря на И.Г.; 1.1.6.2. Й.П.Й., ЕГН ********** – син на И.Г.; 2.Е.Р.Т., ЕГН ********** – дъщеря на Х.С.а и Р.С.(ответница по делото) ; 3.Я.Р.И., ЕГН ********** –дъщеря на Х.С.а и Р.С., поч. на 08.03.2016 г. 3.1.Х.Х.И., ЕГН ********** – съпруг на Я.И., първоначален ответник по делото, починал в хода на производството и заместен от правоприемниците му –трите низходящи дъщери - И.Х.Х., Р.Х. А.и Н.Х.П., конституирани на осн. чл.227 ГПК с Определение на съда от 6.8.2021 г.- л. 128 от делото/ ; 3.2. С.Б.Г., ЕГН ********** – дъщеря на Я.И. и ответница по делото и  3.3.Р.Б.Д. , ЕГН ********* –син на Я.И. и ответник по делото .

От приобщеното на л. 27–ми заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници (и на л.101 –ви в оригинал ) на Я.Р.И., ЕГН **********, починала на 08.03.2016 г. в гр.Варна ( дъщеря на Р.С.и Х.С.а ) се констатира, че след откриване на наследството й , призовани към наследяване са : Х.Х.И. , ЕГН ********** – преживял съпруг (за който е посочено и по-горе, че е починал в хода на настоящото производство , на 17.04. 2021 г.,респ. заместен от трите му дъщери И., Р. и Н. );С.Б.Г. , ЕГН ********** – дъщеря (ответница по делото ) и Р.Б.Д. ЕГН ********* – син (ответник по делото).

От данните в удостоверението за наследници на Х. Н. С. е видно, че след смъртта й – *.2.1983 г. същата е оставила за наследници по закон преживелия съпруг Р.С., който почива на 11.09.1999 г. , както и двете деца Е.Р.Т. и Я.Р.И. . Ето защо се налага и извода, че Е.Т. и Я.И. са сестри, родени от брака на Х.С.а и Р.С..Изяснява се от данните вписани в удостоверението за наследници на Х.С.а, че след смъртта на Р.С., наследството останало от Х.С.а преминава към Я. С. – втората му съпруга, починала 2017 г. и нейните трима братя и три сестри, респ. техните правоприемници . Линията на наследствено правоприемство , датите на откриване на наследствата както на Р.С., така и на Х.С.а и Я. С., съдът проследява в хронологията в която са бивали откриване отделните наследства за да прецени към момента , на основание наследствено правоприемство кои точно лица и какъв обем от права върху процесния имот притежават .

Отделно от изложеното по –горе, по делото ищецът, още с исковата си молба е представил и по делото на лист 20 – ти е приобщено и удостоверение за наследници на Й.Ю.Й. , ЕГН ********** , поч. на 1.7.2007 г. в гр. Шумен .

След пълен прочит на материалите по делото, дори и отчитайки твърденията на ответниците в отговора на искова молба, съдът констатира , че Й.Ю.Й. няма никаква родствена връзка с Р.С., нито с първата съпруга на Р.–Х., нито с втората – Я. , т.е. това е трето на спора лице, нямащо качество сънаследник / така, както и самите ответници признават в единствения отговор на искова молба /. Въпреки липсата на данни по делото лицето Й.Й. да е наследник на Р.С.или Х.С.а или Я. С., по делото се установява, че е налице връзка между това трето лице и М.Й., дъщерята на И.Г. – сестра на Я. С. /т.е. втората съпруга на Р.С./. Този факт се установява от прочита на удостоверението за наследници на И.Г. /една от трите сестри на Я. С./,представените по делото нотариални актове от ищеца и представеното от ищеца удостоверение за наследници на Й.Й..

От приобщеното на лист 20-ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници на Й.Ю.Й. , ЕГН ********** , поч. на 1.7.2007 г. в гр. Шумен , се изяснява ,че след откриване на наследството на Й.Й.,призвани към наследяване са лицата :

М.П. Й., ЕГН ********** – преживяла съпруга ;

Ю.Й.Ю. , ЕГН ********** – син /ищецът по делото.

И.Й. Ю., ЕГН ********** – дъщеря (сестра на ищеца ).

Т.е. налага се извод, че ищецът Ю.Ю. е син на Й.Ю.Й. , ЕГН ********** и М.П. Й., ЕГН **********, брат на И.Ю. ,но не и наследник по закон нито на Р.С.нито на Х.С.а нито на Я. С. , факт, който съдът ще обсъди при направата на правните си изводи относно това е ли е налице съсобственост между ищеца и ответниците и ако да , на какво основание и при какви квоти .

По същество на спора съдът намира за нужно да подчертае , че по делото е приложена на л.33 – ти в оригинал собственоръчно подписана декларация, с която ищецът в изпълнение на дадените му от съда указания е декларирал, че към 2019 г. не е бил в брак.

В обобщение на до тук изложеното, както от фактическа, така и от правна страна се налагат изводите, че Р.С.има качеството наследник на първата си съпруга Х.С.а, както и на втората Я. С. ,като по време на брака си със Х.е имал две родени деца – сестрите Е.Т. и Я.И..Исковата молба е предявена от ищеца Ю.Ю. против ответниците Х.И., С.Г.,Р.Д. и Е.Т.. Така посочените ответници , след откриване на наследството на Х.С.а /*.2.1983 г./, на Р.С./11.9.1999 г./, Я.И. /8.3.2016 г./ съдът следва да даде отговор каква квота от наследството на Х.С.а притежават , респ. имат ли качество съсобственици въз основа на наследствено правоприемство върху имота чиято делба се иска .Отговорът на този въпрос ,съдът следва да даде като анализира в пълнота относимия към спора и събран по делото доказателствен материал.

Спорният по делото имот към момента представлява недвижим имот с идентификатор * по КККР ,одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение на КККР , засягащо самостоятелния обект от 16.06.2020 г. , с адрес на имота : гр.Варна, район * , п.к. 9000, ж.к. *,*,ет.11 , ап. *, находящ се на единадесети етаж в сграда с идентификатор *.,с предназначение на сградата – жилищна сграда – много фамилна, разположена в имот с идентификатор 10135.2562.182 , с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, с посочена в документа площ 69,12 кв.м , прилежащи части . изба *  с площ от 4,82 кв.м и 1,2214% идеални части от общите части на сградата , при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :** , под обекта *.40 , над обекта ** / така , както е показано на схемата на имота с ид. № * , приложена на л. 6/.По отношение на правото на собственост върху процесния имот са приложени и приобщени по делото по надлежния ред представените от ищеца с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи, от които хронологично във времето, съдът приема ,че се изяснява следното :

На * юни *година в гр. Варна, е съставен нотариален акт за собственост на жилище , строено върху държавно дворно място от ЖСК , АКТ № * , т. * , дело №  */*г. по описа на нотариус С. П., нотариус при Районен съд Варна . С цитирания нотариален акт Р. И. С. от гр.Варна е бил признат за собственик на апартамент № *, находящ се на * етаж  от построения от * жилищен блок №  *  в комплекс * , гр.Варна, със застроена площ 69,12 кв.м. , състоящ се от стая, дневна , кухня, входно антре , баня – клозет и килер , при съседи – от юг – апартамент № * – собственост на Я.Г.Я.и К. А. Я., от изток – терена на блока към магистралата, от север – терена на блока към блок № *  и от запад – сушилня за пране ; избено помещение * , II сутерен с площ 4,82 кв.м. , при съседи : от север – избено помещение * ,собственост на Б. С.Х. , от юг – избено помещение * , собственост на В. Т.Х. и от изток – терена на блока към магистралата , заедно с принадлежащите му 1,2214 % идеални части от общите части на сградата , посочени в чл. 38 от ЗС и правото на строеж върху държавно място, върху което е построена сградата , находящо се в 20 –ти подрайон по плана на града при съседи : на изток – магистрала , на юг – магистрала ,на север – блок *  и магистрала и на запад- блок * . В същия нотариален акт , изрично е вписано , че апартамента е построен със собствени средства и заем от ДСК , има строителна стойност 7,513 лева заедно със стойността на припадащата се част от правото на строеж. Изрично е вписано още, че Р. И. С. е придобил описания по – горе апартамент и е станал негов собственик на основание отстъпено право на строеж върху дворното място на * гр.Варна с протокол №  37 / 27.09.1967 г. на ИК на ГНС Варна , общото събрание на която при разпределението на жилищата го е поставила в негов дял .

На 02.10.1985 год. , в гр. Варна е била извършена безвъзмездна правна сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №  *,т.* , дело №  * г. на нот.Ив.К., нотариус при Районен съд Варна. Видно от завереното за вярност с оригинала копие на акта за дарение / л. 9/ Р. И. С. е дарил на съпругата си Я. К. С. (втората съпруга) притежавания от него в лична собственост  недвижим имот , а именно една четвърт идеална част от апартамента, чиято делба се иска ведно с една четвърт идеална част от избеното помещение * втори сутерен и от общите части на сградата .

На 07.07.1998 г. / видно от л.10 – ти /, Р. И. С. е надарил втори път съпругата си Я. К. С. със собствения си недвижим имот, придобит на лично основание и наследство, представляващ една втора от същия апартамент, изба и общи части, като сделката е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т.*,д. № * г. (номера на акта не се чете ясно, но се установява от следващото писмено доказателство). Двете дарения са били приети от надарената с благодарност, без прехвърлителя да е запазвал за себе си право на ползване .

На 14.10.1999 г. в гр. Варна, пред нотариус Ал.Г.е изповядана следваща безвъзмездна сделка с имота ,чиято делба се иска , обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том * , рег. №  *, дело №  * г. по описа на нот. Ал.Г., нот. с рег. №  *  и район на действие РС Варна . Видно от завереното за вярност с оригинала копие на цитирания нот.акт / л.11 / Я. К. С. (втората съпруга на Р.С.), в качеството й на дарител е надарила Й.Ю.Й., ЕГН ********** , с местожителство гр.Шумен , в качеството му на  дарен, с три четвърти идеални части от апартамента с номер *, избата и общите части , като страните по сделката са се съгласили дарителя Я. К. С. да си запази правото на обитаване на имота, предмет на договора .

На 23.05.2019 г.,в гр.Варна, пред нотариус О.Ш.– нот. с рег. №  * и район на действие РС Варна , е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот №  * , т. * , рег.№  ** , дело №  *г. От завереното за вярност с оригинала копие на нотариалния акт, приложено на л.12 –ти по делото се установява, че Й.П.Й. , ЕГН ********** с адрес в гр.Шумен, чрез пълномощника си Ю.Й.Ю. , ЕГН ********** дарява на племенника си Ю.Й.Ю., ЕГН ********** собствената си 1/1*идеална част от следния съсобствен недвижим имот , придобит по наследство – апартамента № *в гр.Варна, кв.* *, избеното помещение 21 и 1,2214 % ид.ч от ОЧС ,като надареният приел с благодарност дарената му 1/ 1*ид.ч.

На 23.05.2019 г. , в гр. Варна, пред нот.О.Ш.,нот. с рег. №  147 и район на действие РС Варна е била изповядана възмездна правна сделка – покупко –продажба, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, т.* , рег. №  ** , дело №  * г. продавачите : И. Ж. К., ЕГН *********** ;А. Ж. К., ЕГН **********; Т. К.Г., ЕГН **********; Г. К. Г., ЕГН ********** ; К. К. Г., ЕГН ********** ,чрез пълномощник Г. Д. К.а, ЕГН ***********; Я.Г.К., ЕГН **********; М. Д. П.– В-, ЕГН **********; В. Д. П., ЕГН ********** ;  Г. П. Г. , ЕГН ********** ; П.Т. Щ., ЕГН ********** и Ж. Д.К.,ЕГН ********** продават на купувача Ю.Й.Ю., ЕГН ********** собствената си идеална част от недвижимия имот, чиято делба се иска,както следва: първата 1/1*ид.ч., втората 1/1*ид.ч., третата 1/432 ид.ч, четвъртият 1/432 ид.ч , петият 1/432 ид.ч , шестият 1/1*ид.ч , седмата 1/288 ид.ч , осмата 1/288 ид.ч , деветият 1/ 1*ид.ч , десетата 1/1*ид.ч. , единадесетият 1/72 ид.ч , придобити по наследство , при продажна цена на отчуждените общо 9/1*ид.ч. от 8 *9 лв. /л.13,14 от делото /.

На 02.08.2019 г. , в гр. Варна, пред нотариус Ш.е била извършена правната сделка дарение, обективирана в нотариален акт №  *, т. *, рег. № ** , дело № * г. Видно от завереното за вярност с оригинала копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот, приобщено на л. 15 –ти  по делото , И.Й. Ю., ЕГН ********** ,като дарител дарява на своя брат и съсобственик Ю.Й.Ю., ЕГН **********, собствената си ¼ идеална част от съсобствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно от процесния имот, чиято делба се иска , като надареният приел с благодарност дарението .

На 29.08.2019 г. , в гр.Варна , отново пред нот.Ш.е била извършена друга безвъзмездна правна сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №  *, т.* ,рег. № * , дело № *г.От приложеното на л. 16 –ти по делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариалния акт за дарение се установява, че Е.П.Е., ЕГН **********, като пълномощник на М.П. Й. , ЕГН ********** като дарител и Ю.Й.Ю. , ЕГН ********** са сключили договор , по силата на който дарителката , чрез пълномощника си е дарила сина си Ю.Ю. , със собствените си 37/1*идеални части от следния съсобствен недвижим имот , придобит по наследство , находящи се в гр.Варна а именно- идеални части от имота чиято делба се иска -  ап. *с ид. № * ведно с прилежащото избено помещение * ,втори сутерен и 1,2214 % ид.ч. от ОЧС , като дареният приел с благодарност дарените му 37/ 1*ид.ч от имота .

На същата дата, пред същия нотариус , в гр.Варна , е била извършена и възмездна правна сделка, факт който се установява и доказва от приобщеното на лист 18 –ти по делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот – акт № *, т. *, рег. №  *,дело №  * от * г. от * г. по описа на нот. Ш.. От съдържанието на нотариалния акт се констатира, че К. Т.К. ЕГН ********** , в качеството си на продавач е продал на съсобственика си Ю.Й.Ю. , ЕГН ********** собствената си 1/1*идеална част от съсобствен недвижим имот ,придобит по наследство – т.е. идеална част от имота с ид.№ * ведно с прилежащото избено помещение * ,втори сутерен и 1,2214 % ид.ч. от ОЧС, при продажна цена на 1/1*ид.ч. от 919 лв.

От така изложеното по-горе, се налагат следните изводи от фактическа страна :

Р.С.на 2.10.1985 г. е дарил съпругата си Я. с ¼ ид.ч. от имота чиято делба се иска, а на 7.7.1998г. е дарил същата с още ½ ид.ч. от имота, или общо за периода от 02.10.1985 г. до 07.07.1998 г. Р.С.е отчуждил чрез дарствени разпореждания в полза на съпругата си Я. С. ¾ от недвижимия имот .

На дата 14.10.1999 г. / около месец след кончината на Р.С., почнал на 11.09.1999 г./ Я. С. е дарила на Й.Ю. Й.всичките 3 /4 ид.ч. от процесния имот,които е придобила от Р.С.чрез двете дарствени разпореждания,извършени приживе от Р.С.в нейна полза .

В периода от 23 май 2019 г. до 29.08.2019 г. посредством три дарствени разпореждания /23.5.2019 г., 2.8.2019 г., 29.8.2019г./ и две продажби /23.5.2019 г. и 29.08.2019 г./ Ю.Ю. придобива следните идеални части от процесния имот : 1/1*, 9/1*, ¼ (36/1*), 37/1*, 1/1*, или общо в правния мир, към последната по време сделка Ю.Ю. се легитимира като носител на вещното право на собственост върху 84/1*ид.ч. по силата на цитираните по-горе правни сделки .Разликата до 1*/1*ид.ч. възлизаща на 69/1*ид.ч., при тези обективни данни по делото е квотата в съсобствеността която съдът следва да установи между кои лица , по силата на наследствено правоприемство следва да се разпредели , в случай , че не са налице твърдените от ответниците пороци в правната сделка, по силата на която Р.С.е дарил една втора идеална част от имота в полза на втората си съпруга .

При така изложеното по-горе от фактическа страна, съдът достига до следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Производството по делото е образувано и водено въз основа на предявената на дата 11.1.2021 г. искова молба с правно основание чл. 34 ЗС от ищеца Ю.Ю. против ответниците Х.И., С.Г. , Р.Д. , Е.Т.. Ответникът Х.И. е заместен в хода на процеса от неговите правоприемници съгласно чл. 227 ГПК.На страница 1 -ва от исковата молба ищецът е изложил твърдението, че Р.С.е общ наследодател, който през *г. е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, а към момента на обективиране на правата му в нот.акт № * , т. * ,дело № */*г. Р.С.не бил в брак. Ищецът се е спрял на следващата втора , трета и четвърта страница от исковата си молба върху хронологията на извършените правни сделки с части от имота и наследствено правоприемство, за да изведе извод, че към момента е налице съсобственост, която с ответниците не може да подели доброволно и за него се явява правен интерес водене на иска за делба, като се желае делбата да бъде допусната при квоти от 120/1*ид.ч. за ищеца, по 4 /1*ид.ч. за отв. С.Г., Р.Д., Х.И. и 12/ 1*ид.ч. за Е.Т..

Спорните по делото въпроси между ищеца и ответниците Св.Г. и Р. Д. са повече от един, като първият и основен е дали Р.С.е бил едноличен собственик на имота ,чиято делба се иска;  вторият е - могъл ли е Р.С.да извърши дарствено разпореждане с една втора от имота в полза на втората си съпруга, а от там и относително недействителна ли е сделката обективирана в нотариален акт № *, т. * , д. № *г. спрямо наследниците на Х..

Действително твърдения за това ищецът да е станал носител на идеална част от правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание, както подчертава адв.К. в писмената си защита – липсват в исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание, / л.162/ процесуалният представител на ищеца – адв.Б. е допълнил исковата молба, сочейки че Р.С.след смъртта на своята съпруга владял имота, т.к. между тях имало уговорка , защото имота бил закупен с извънсемейни средства на Р.С., а отделно от това, т.к. оставил един жив наследник от брака си с неговата съпруга, имало уговорка този апартамент да остане за него, т.е. от смъртта на неговата съпруга до момента на неговата смърт, лично и чрез лицата, на които прехвърлил идеални части от този апартамент , той считал този апартамент за свой, т.е. частта която останала в наследство на децата йм от първия брак, Р.С.придобил много отдавна по давност .

В обобщение, налага се извода, че от 25.2.1983 г.( датата на която почива първата съпруга на Р.С.– Х.) до датата на смъртта на самия Р.С.– 11.09.1999 г. ищецът е допълнил в първото о.с.з. твърденията относно придобивните способи на които се позовава, чрез твърдението, че лично и или чрез лицата, на които Р.С.прехвърлил идеални части владял имота , Р.С.считал целия този апартамент за свой и най –вече, частта която останала в наследство на децата от първия брак.

В същото съдебно заседание ответницата Е.Т. явила се сама , без да бъде представлявана от процесуален представител, е изразила явното си несъгласие с твърденето на ищеца. Е.Т. е заявила пред съда, че била десетгодишна, когато купили апартамента , имотът бил придобит по време на първия брак на баща й и майка й , те били преките наследници със сестра й и баща й нямал право да прехвърля техните дялове към втората си съпруга .

Ответниците Г. и Д. единствени от всички , чрез адв.К. са наведели възражения с правни основания чл. 76 ЗН и 30 ЗН, приети за съвместно разглеждане с нарочно определение на съда  /л.168/ .

Именно във връзка и с наведените възражения, съдът е допуснал събиране допълнителни доказателства .В проведеното по делото на 25.2.2022 г.са събрани гласни доказателства, като в качество на свидетели са разпитани лицата М.Й. / майка на ищеца /,Е.Е., воден също от ищеца ; П. АVводен от ответниците /съпруг на отв.Р. А./.

Приобщено по делото на л.290 – 304 е заключението на в.л. Здр.Д. по допуснатата съдебно - оценителна експертиза, а на листи от 308 до 319 и заключението на в.л. П. М. по допуснатата съдебно – оценителна експертиза . Допълнителни писмени доказателства : Решение № 161/8.2.2021 г. на ПК Дългопол, Решение №  162/21.1.2016 г. на ПК Дългопол и Решение№  88 /14.6.1999 г. на ПК Дългопол , са приобщени на л.194 -198. Доказателства за заплащани задължения за имота , чиято делба се иска са приложени на л. 199 – 204 ; 191 -193 .

Независимо от обема на събрания доказателствен материал, по същество на спора, съдът се спира само върху установените по делото факти , релевантни към изводите е ли е налице съсобственост между ищеца и ответниците , на какво правно основание /я и при какви квоти .

Цел на образуваното делбено производство е прекратяване състоянието на съсобственост върху недвижимия имот, представляващ апартамент, за който и ищецът и ответниците, които са взели участие до този етап, твърдят че е съсобствен . В настоящата първа фаза на делбата е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. Именно това са въпросите, които се разрешават в първата фаза на делбеното производство с решението по и чл.3*, ал.1 ГПК  (чл.282, ал.1 ГПК, 1952 г.). Целта на първата фаза на делбата се свежда до:  1.установяване съществуването на съсобствеността,2.разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Едва след като Решението на съда по първа фаза на делбата влезе в сила, т.е. при установено наличие на съсобственост, съдът пристъпва към същинското извършване на делбата във втората фаза на делбеното производство, за да бъде постигната крайната цел, а именно ликвидиране състоянието на съсобственост. За да бъде постигната тази крайна цел, следва да бъдат извършени в тяхната последователност съответните процесуални действия съобразно установените в процесуалния закон особени правила.

Отчитайки особеностите на производството по делба, на база събрания по делото доказателствен материал, след преценка на твърденията на страните , съдът прави следните изводи от правна страна:

Съдът приема за безспорно доказано , че на дата * юни *г. Р.С.е станал едноличен собственик на имота, представляващ апартамент с идентификатор *., независимо , че констативния нотариален акт е издаден на посочената дата, по време на брака на Р.С.с първата му съпруга /периода от 18 юли 1947 г. – 25.2.1983 г./.

За неоснователно съдът намира възражението на ответниците Св.Г. и Р.Д., че имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност и попадащ под приложното поле на чл.14 СК отм. Р.С.се е легитимирал приживе като едноличен собственик на процесния апартамент въз основа на Констативен нотариален акт, удостоверяващ правото му на собственост въз основа на писмени доказателства - чл.*7, ал.1 от ГПК, действащ от 2007г.(чл*8 ГПК отм.). Трайна е съдебната практика на ВКС затова, че констативният нотариален акт по чл. 483 ГПК (отм.), респ. чл. 537 ГПК има обвързваща доказателствена сила за третите на охранителното производство лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. До доказване на обратното тази доказателствена сила важи спрямо всички. Оборването на доказателствената сила на нотариалния акт предполага пълно обратно доказване, каквото не е проведено от ответниците .

Водим от разясненията дадените в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, съдът намира, че Р.С.е бил изключителен собственик на процесния апартамент, придобил правото на собственост чрез членство в *, заем от ДСК и реализирано право на строеж при действието на ЗС и СК (отм.). Ноторно е , че ЖСК са били създавани с цел задоволяване на жилищните нужди на граждани , а след като се извърши разпределение на жилищата върху вече построената сграда и кооператорите се снабдят с КНА , ЖСК престава да съществува . (Съгласно ТР 11 на ВКС , по т.д. № 11/12 на ОСГСК: „издаването на такъв нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота въз основа на представените документи и след преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.*7 ГПК от ГПК (действащ от 2007 г.) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. /…/. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. /…/ Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.” )

В настоящия казус, от самото вписване в Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавно място от ЖСК, № *, т. *,д.№ **от * юни *г. на нотариус при Варненския районен съд /л. 8/ е видно, че Р. И. С. е бил признат за собственик на процесния имот, че апартаментът е бил построен със собствени средства на Р.С.и заем от * , както и че Р.С.е придобил недвижимия имот на основание отстъпено право на строеж върху държавно място на * , с Протокол № 37 / 27.09.1967г. на ГНС – Варна , общото събрание на която при разпределение на жилищата го е предоставила в негов дял . За да изведе първия, основен извод затова, че имотът е бил еднолична собственост на Р.С., а не СИО със съпругата му Х.С.а, съдът намира, че приложимата към *г. нормативна база, при действието на ЗС, ЗЖСК, СК, изричната норма на § 8 ЗР на ЗЖСК , както и задължителната съдебна практика не налагат друг различен извод, от направения, че имотът не е имал характер на съпружеска имуществена общност . Още през *г. Върховния съд на НРБ е издал Тълкувателно решение № *от 5.VI.*г., ОСГК (Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на НРБ по граждански дела - 1953 - 1991 г., СЮБ, 1991 г., кн. 1.чл. 77 ЗС, чл. 134, ал. 5 ЗТСУ, чл. 289, ал. 2 ППЗТСУ) , съгласно което : „ Членът на жилищностроителна кооперация добива право на собственост върху отреденото му с решение на Общото събрание жилище или друг обект в построената от нея сграда, след като бъде снабден с нотариален акт.“. С Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС, докладчик д-р Атанас Борисов, е била обобщена съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 и 14 СК (отм.). (Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.чл. 19, чл. 20, чл. 28 СК, чл. 13, чл. 14 СК (отм.), чл. 15, чл. 35 ЗЖСК, чл. 32, ал. 2 ЗС, чл. 103, ал. 1 ГПК), както са били дадени следните задължителни указания до съдилищата : „Споровете между бивши съпрузи във връзка с правото на собственост върху придобито след брака жилище чрез ЖСК, за построяването на което са инвестирани общи средства на съпрузите през време на брака, следва да се решават съобразно разпоредбите на чл. 15 ЗЖСК и чл. 14, ал. 5 СК. а) когато двамата бивши съпрузи са членове на ЖСК, съдът по иск по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК ще реши кой от тях да продължи членството в ЖСК. Ако само единият от бившите съпрузи е член на ЖСК, другият може в производството по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК да иска да му се присъди част от жилищноспестовния влог(2) или от вноските в касата, като съдът решава кой от двамата да продължи членството в ЖСК. Членството може да се продължи и от двамата бивши съпрузи, ако има самостоятелни имоти за всеки от тях или имотът може да се раздели на два самостоятелни; б) ако не се предяви иск по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК, съпругът- нечлен може в срока по чл. 14, ал. 6 СК да предяви иск по чл. 14, ал. 5 СК, за да му бъде присъдена част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на ЖСК на името на бившия му съпруг. Ако съпругът, член на ЖСК, се е снабдил с нотариален акт за собственост на жилището по реда на чл. 35 ЗЖСК, съдът при уважаване на иска по чл. 14, ал. 5 СК присъжда на ищеца съответната идеална част от жилището; в) когато един от бившите съпрузи е член на ЖСК по право за отчужден негов имот, той поначало е индивидуален собственик на жилището, ако стойността на отчужденото покрива стойността на полученото жилище, и чл. 15, ал. 1 и 2 ЗЖСК няма приложение. Ако за доизплащане на това жилище са вложени и общи средства на двамата съпрузи, и имущественото участие на другия съпруг е значително, тогава споровете между страните се решават съобразно чл. 15, ал. 1 и 2 ЗЖСК и чл. 14, ал. 5 СК.“

Водим от приложимите материални закони , действали в периода 1967 – *г., дадените задължителни указания до съдилищата още от ВС на НРБ, а и до момента, съдът намира, че въз основа на приобщения по делото КНА от *г. е доказано твърдението на ищеца, че имотът чиято делба се иска, е бил еднолична собственост на Р.С.– общ наследодател за ответниците , а не СИО по време на брака на Р.С.с първата му съпруга Х.С.а . Ето защо и наведените от отв. Св.Г. и Р.Д. възражения за приложимост на чл. 14, ал. 7 СК се явяват напълно неоснователни, т.к. СИО между Р.и Х.С.и върху процесния апартамент не е съществувала, независимо от факта , че в периода от 22 май 1968 г. до 1 юли 1985 г.са действали разпоредбите на чл.14 СК отм. Извън изложеното по –горе, само за пълнота на мотивите , съдът споделя напълно особеното мнение на съдия Бонка Дечева в Решение № 451 от *.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, съгласно което особено мнение: „при продажбата между съпрузи на имот, индивидуална собственост на единия от тях, при която насрещната престация е парична сума следва да се счита оборена презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. /отм./, при действието на който е прекратен брака между съпрузите Г. и Р. Н. поради смъртта на съпруга през 1987 г.“ По аргумент и на по-силното основание , съдът приема,че липсата на доказателства които да опровергаят презумпцията на чл.19 СК /отм./, приложимостта на чл.14, ал. 7 СК отм. , налагат извода затова, че имотът е бил еднолична собственост на Р.С..

При така направения правен извод, съдът намира, че след смъртта на първата съпруга на Р.С., единствените призовани към наследяване лица са били преживелия съпруг Р.С.и двете им деца – сестрите Е. и Я.

Доказано е по делото ,че наследството на първата съпруга на Р.С.– Х.е открито на 25.02.1983 г. Съгласно правилата на чл.5 - 9 ЗН , преживелият съпруг и двете йм деца са призованите към наследяване лица като квотите от личното имущество на Х.С.а са равни между съпруга и двете деца .

Наследството на Р.С.е било открито на 11.09.1999 г., като след неговата смърт, наследствената маса от права и задължения преминава към преживялата съпруга Я. С. и двете им деца Я.И. и Е.Т. .

Наследството на втората съпруга на Р.С.– Я. С. е било открито на *.03.2017 г., като към тази съгл. чл.1 и чл. 5 – 9 ЗН призовани към наследяване са били брата на Я.С.а – Д.Г., както и наследниците на починалите преди нея братя и сестри – на сестрата И.Х. /поч. на 14.3.2000 г. – ; на брата Г.Г./поч. на 19.1.2008 г./, на сестрата М.И. /поч. на 7.12.1996 г./ , на брата Т.Г.– поч. на 4.11.1991 г. / и на сестрата И.Г. . поч. на 3.8.2017 г. / .

Наследството на Р.С.е било открито на 11.09.1999 г., като след неговата смърт, наследствената маса от права и задължения преминава към преживялата съпруга Я. С. и двете им деца Я.И. и Е.Т. .

Посочените по-горе основни дати на които са били открити наследствата на Х.С.а, Р.С.и Я. С., съдът анализира едновременно с извършените от Р.С.разпоредителни действия в полза на втората му съпруга .

Както бе посочено и по-горе Р.С.е дарил на втората си съпруга на 2.10.1985 г. 1/4 ид.ч. и на 7.7.1998 г. ½ ид.ч. от апартамента, за който вече съдът прие, че бил негова лична собственост. На база дарствените разпореждания извършени от Р.С.към Я. С. , Я. С. към 07.07.1998 г. е станала носител на правото на собственост върху общо ¾ от недвижимия имот, а с разпоредителните си действия Р.С.е загубил собствеността върху тези части и за него е останала след 07.07.1998 г. само ¼ от имота .

На 14.10.1999 г. Я. С. е дарила на лицето Й.Ю.Й. притежавана от нея на база двете дарствени разпореждания квота от ¾ ид.ч. от имота, с което е прекратила правото на собственост върху тези идеални дарени й идеални части .Остатъкът от ¼ идеална част от имота до 11.09.1999г. е бил еднолична собственост на Р.С..

С откриване на наследството на Р.С.посочената ¼ ид.ч. от недвижимия имот, чиято делба се иска, по силата на наследственото правоприемство се придобива от втората му съпруга Я. С. и двете му дъщери от брака с Х.– Я.И. и Е.Т., като всяка от трите получава равна част или по 1/12 ид.ч. (12/1*). Т.е. твърдението на ищеца, че след откриване на наследството на Р.С.преживялата втора съпруга има квота от 120/1*ид.ч. се оказва вярно, т.к. ¾ ид.ч. от имота е била придобила чрез двете дарствени разпореждания от 1985 г. и 1998 г., или 108/1*ид.ч.,а 12/1*ид.ч. по наследство от Р.С.,след откриване на наследството му на 11.09.1999г. / или 108/1*+ 12 /1*= 120/1*ид.ч./.

След смъртта на втората съпруга на Р.С.– Я. К. С., *.03.2017 г., квотата й от 12/1*ид.ч.( от наследство от Р.С.) се разделя на шест, между шестте правоприемника на Я. С. – трите й сестри и трите й братя, както следва . 1.Сестрата на Я. С. – И.Х. получава 2/1*ид.ч., а след като почива И./14.3.2000 г./дъщерите на И.– И. К.и А. К.наследяват по 1/1*ид.ч. 2.Брата на Я. С.– Г.Г., починал преди сестра си – на 19.01.2008г. , е наследен от сина Я.К. и наследниците на втория син - К.К. /починал преди баща си на 25.1.2006 г., оставил наследници по закон Т.Г. – дъщеря, Г.Г.–син, К.Г.- син като двете деца имат по равна квота от по 1/1*ид.ч. „,или Я.К. получава квота от 1/ 1*ид. ч. както и наследниците на К.К. – общо 1/1*/ която следва да се подели поравно помежду им-по три /. 3.Сестрата на Я. К.а М.И. е починала преди Я. , на 7.12.1996 г. и оставила наследници по закон сина Г.Г.и сина Д.Г./починал на 21.2.2002 г., оставил за наследници децата си М.П.В- и В. П., както и Д.Г.а ./.Сина на М.И. –Г.Г.получава квота от наследството на майка си от 1/1*ид.ч. а наследниците на другия й син /Д.Г./ - квота от общо 1/4*ид.ч./която също се дели поравно помежду им-по две/.4.Брата на Я. С. – Д.Г.след откриване на сестра си Я. получава по наследство квота от 2/1*ид.ч., а след неговата смърт – на 18.12.2017 г. синът му Ж.К. получава по наследство от баща си квотата от 2/1*ид.ч. Третият брат на Я. К.а- Г.Г.е починал преди нея, на 4.11.1991 г. и оставил две деца за наследници по закон – П.Щ. и К.К., които поделят по равно неговата квота от наследството на Я. С. , като всяко от децата му получава по квота от 1/1*ид.ч. /. И третата сестра на Я. С. – И.Г. , починала преди нея , на 3.8.2005 г. е оставила за наследници по закон двете си деца – сина Й.П.Й. и дъщерята М.Й.. Наследниците по закон на И.Г. получават нейната квота от 2/1*ид.ч., която поделят поравно , като Й.П.Й. има квота от 1/ 4*ид.ч. и М.Й. също от 1/1*ид.ч.

С извършване на продажба на общо 9/1*ид.ч. от имота, обективирана в н.а. *, д. № *г. /л. 13,14 /продавачите /наследници по закон на И.Х., Г.Г., М.И. и Т.Г./ на 23.5.2019 г. са прекратили изцяло участието си в съсобствеността, като са отчужди в полза на ищеца притежаваните от тях по наследство идеални части ,както следва : 1.И. К.1/1*ид.ч., 2.А. К.1/1*ид.ч., 3.Т.Г. 1/432 ид.ч., 4.Г.Г.1/432 ид.ч. ,5.К.Г./чрез пълномощник Г.Г./ 1/432 ид.ч., 6.Я.Г.1/1*ид.ч. ,7.М.П.– В- 1/288 ид.ч., 8.В.П.1/288 ид.ч., 9.Г.Г.1/1*ид.ч.,10.П.Щ. 1/1*ид.и 11.Ж.К. 1/72 ид.ч.

На същата дата 23.5.2019 г. Й.П.Й. /син на И.Г., сестра на Я. С. / ,с правна сделка дарение, обективирана в н.а. № *, т.III, д.№ 407/2019 г.е дарил на ищеца /негов племенник / 1/1*ид.ч. от процесния имот, придобита по наследство , с което е прекратил участието си в съсобствеността върху апартамента, а идеалната част е преминала към патримониума на ищеца Ю.Ю. , или след тези две сделки Ю.Ю. е придобил чрез покупко - продажба 9/1*ид.ч. и чрез дарение 1/1*ид.ч. /л.12/.

На 29.08.2019 г. синът на Т.Г./брат на Я. С. / по силата на договор за покупко – продажба , обективиран в нот.акт №  *, т.*,рег. № *, д.№ *г. е продал притежаваната от него квота от имота от общо 1/1*ид.ч. на ищеца Ю.Ю. , с което и вторият от двамата наследника на Т.Г.е прекратил участието в съсобствеността, а след тази сделка ищецът е придобил и още 1/1*ид.ч. от имота – общо 11/1*ид.ч./л.18 / .

След така извършените сделки се оказва,че всички наследници по закон на Я. С. са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от имота, придобити по наследство от братята и сестрите й , без М.Й., която е имала квота от 1/1*ид.ч. – квота равна на тази на брат Й.П.И. .

Както бе посочено и по-горе , втората съпруга на Р.– Я. е била надарена приживе от Р.С.с общо ¾ ид.ч. от имота, като на дата 14.10.1999 г. е дарила тези ¾ ид.ч. в полза на трето лице – Й.Ю.Й. ЕГН ********** .Сделката дарение е обективирана в н.а. № *, т. *, д. № * / л.11/, като в нотариалния акт изрично е вписано,че идеалните части са лична собственост на дарителката . Така ,по силата на дарственото разпореждане лицето Й.Ю.Й., на 14 октомври 1999 г. става собственик на общо ¾ от апартамента чиято делба се иска, или при НОК 1*– 108/1*ид.ч.

Установява се от приложеното на лист 20 – ти удостоверение за наследници, че надареният Й.Ю.Й. е починал на 10.07.2007 г., а негови наследници по закон са М.П. Й. – преживяла съпруга, Ю.Й.Ю. – ищеца, И.Й. Ю. . При сравнение на удостоверенията за наследници на И.Г. и на Й.Ю.Й.,се констатира, че починалият на 10.07.2007 г. надарен от Я. С. е бил съпруг на М.Й. –дъщеря на сестрата на Я. С. – И.Г. . След откриване на наследството на Й.Й. ¾ идеални части от имота /108/1*/ се наследяват по равни части от преживялата му съпруга-М.Й./която е дъщеря на една от сестрите на втората съпруга на Р.С.–И. /, сина Ю. –ищец по делото и дъщерята И., като всеки от тях има квота от по 36 /1*ид.ч. по наследство от Й.Ю.Й. .

С оглед изложеното се оказва, че след откриване на наследството на баща му, ищецът по силата на наследствено правоприемство е станал собственик на 36/1*ид.ч. от имота , а от посочените по – горе сделки притежава и още 11/1*– или общо 47/1*ид.ч. След откриване на наследството на Й.Ю.Й. неговата преживяла съпруга има квота от 36/1*ид.ч. по наследство от съпруга си /надарен от Я. С. с три четвърти от целия имот / плюс 1/1*ид.ч. по наследство от майка си И. /една от трите сестри на втората съпруга на Р./, което възлиза на общо 37/1*ид.ч., а сестрата на ищеца И.е получила по наследство от баща си Й.същата квота , която има и брат й и майка й- 36/1*ид.ч.

С правна сделка обективирана в нот.акт № *, т.* , рег. № **, д. №* г. дъщерята на Й.Ю.Й. – И.Й. Ю. е надарила брат си и ищец по делото с притежаваната в цялост квота от недвижимия имот – една четвърт от целия имот или 36/1*ид.ч., с което ищецът става носител на общо 83/1*ид.ч. от процесния имот. /л.15/, а И.прекратява участието си в съсобствеността .

И на 29.08.2019 г. майката на ищеца – М.П. Й. (съпруга на надарения от Я. С. - Й.И.Й. и дъщеря на сестрата на Я. С. – И. ), също се разпоредила в полза на ищеца с цялата притежавана по наследство идеална част от имота – общо 37/ 1*ид.ч./като му ги  е дарила. Сделката- дарение е била обективирана в нот.акт № *, т. * , рег. №  *, д.№ *г. / л. 16/. От приложеното по делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариалния обективиращ дарението извършено от М.Й. към сина й се установява, че притежаваните до него момент 1/4*/по наследство от И.Г./ и 36/1*ид.ч./ по наследство от Й.Ю.Й. , правилно са отразени в нотариалния акт и са могли да бъдат прехвърлени в полза на ищеца.Така ,след тези поредици от правни сделки – дарения и покупко продажби ищецът е придобил общо 120/1*идеални части от имота, или точно толкова, колкото е твърдял че притежава, а от друга страна наследниците по закон на Я. К. С. дарявайки и продавайки идеалните си части , са прекратили изцяло участието си в съсобствеността върху процесния имот.

Математически пресметната от съда разлика от 120 /1*до 1 възлиза на точно */1*идеални части Върху тези части от имота,по делото се установява, че е налице съсобственост , но тази съсобственост е възникнала в резултат на сложен фактически състав, което ще обясни и останалите изводи на съда касателно релевираните възражения в срока по чл.131 ГПК от отвениците С.Г. и Р.Д. .

Ответниците по делото, така както са били посочени от ищеца в исковата молба, действително се оказват единствените лица , които са съсобственици с ищеца в имота чиято делба се иска, като същите нямат родствена връзка с ищеца и с праводателя на ищеца , т.к. техните права на съсобственост се свързват с откриването на наследството на първата съпруга на първоначалния собственик на имота – покойната Х.С.а .Както бе посочено и по-горе Р.и Х.С.и са били в брак, като бракът е прекратен със смъртта на съпругата Х.на *.02.1983 г. Със смъртта на Р.С.,11.09.1999 г. е открито наследството му ,като призовани към наследяване са Я. С. – втора съпруга, Е. Т.-дъщеря от брака му с Х.С.а и Я.И. също дъщеря от брака на Р.със Х.. До датата на откриване на наследството на Р.С.,същият се е бил разпоредил с ¾ ид.ч. от имота, като е останала ¼ ид.ч. , която се разпределя по правилата на същите посочени и по-горе норми на чл.5- 9 ЗН , а именно всяка от трите наследници на Р.С.получава по 12/1*ид.ч.( 1/4 делено на 3, след подвеждане под общ знаменател 1*).Т.е. двете дъщери на Р.С.от първия му брак – Е.Т. и Я.И. придобиват по 12/1*ид.ч. от процесния имот, а втората съпруга Я.С.а, която е била надарена с ¾ от имота става носител на общо 108/1*ид.ч. на основание двете дарения и 12/1*ид.ч. по наследяване от Р.С.– общо 120/1*ид.ч. След смъртта на дъщерята на Р.– Я. И. / 8.3.2016 г./ квотата от наследството на баща й преминава към наследниците й по закон – преживелия съпруг Х.И., двете й деца – С.Г. и Р. Д., като всеки от тях получава като наследник по закон на Я. И. квота от по 4/1*ид.ч. С настъпването на смъртта на ответника Х.И., в хода на настоящото производство, правоприемниците на Хр.И. – трите му дъщери , конституирани по чл.227 ГПК като ответници - И.Х. , Р. А.и Н.П. по силата на наследственото правоприемство, придобиват равни права от квотата на баща си от общо 4/1*ид.ч./Т.е. към момента, правоприемниците на Х.И. – И.Х. , Р. А.и Н.П. са носители на общо 4/1*ид.ч. от правото на собственост върху имота чиято делба се иска,придобити по наследство от Х.И., който от своя страна е придобил квотата от 12/1*ид.ч. от наследството на Я. И. ; отв. С.Г. и отв. Р.Д. притежават квота от по 4/1*ид.ч. от наследството на Я.И. . (общо за наследниците на Я.И. 4/1*+ 1/1*+ 4/1*= 12/1*).Ответницата Е.Т. /дъщеря на Р.и Х.С.и/ към момента е носител на правото на собственост върху 12/1*ид.ч. от имота, придобити от нея по наследство от баща й Р.С..

В обобщение, съдът установява,че към момента в правния мир е налице съсобственост върху процесния имот между ищеца , притежаващ общо 120/1*ид.ч., ответницата Е.Т. на 12/1*ид.ч., отв. Св.Г. на 4/1*ид.ч., отв. Р.Д. на 4/1*ид.ч. и ответниците правоприемници на първоначалния ответник Х.И. – общо за насл.на Хр.И. 4/1*ид.ч. Този извод обуславя и необходимостта от допускане на делба на недвижимия имот между съделителите по делото при посочените квоти .

На последно място , съдът намира, че независимо от наличието на нарочно протоколно определение , с което е приел за съвместно разглеждане възраженията на ответниците Св.Г. и Р.Д. по реда на чл. 76 ЗН и чл.30 ЗН, не е следвало да ги приема, да разпределя тежест на доказване и да събира допуснатите доказателства. Приемайки ,че не са били налице условията за разглеждане на  релевираните възраженията на двама от ответниците за относителна недействителност по см. на чл. 76 ЗН на дарственото разпореждане извършено от Р.С.в полза на Я. С. обективирано в нотариалния акт от 7.7.1998 г. на общо ½ ид.ч. от процесния имот, както и обусловените от евентуалните възражения по чл. 76 ЗН възражения за накърнена запазена част по 30 ЗН , възстановяване на запазената част , съдът дължи нарочно произнасяне в мотивите си . Това е така, т.к. приживе ,  втората съпруга на Р.С.е дарила на трето лице надарените общо ¾ ид.ч. , а именно на Й.Ю.Й., като приживе последният не се разпореждал с никаква част от това имущество . Едва след откриване на наследството му /10.07.2007 г./ притежаваната от него идеална част от имота от ¾ се разпределя поравно между съпругата му М.Й. и двете му деца –ищеца Ю.Ю. и сестрата на ищеца – И.Ю. .По правилата на чл.5 – 9 ЗН М.Й. /така както и брат й Й.П.Й. / като наследник на И.Г. е имала 1/1*ид.ч. от имота , плюс по наследство от съпруга си – надарения Й.Ю.Й. една трета от три четвърти, а И.и Ю. са получили само по наследство от баща си по 1/1*ид.ч. ,т.е. М.Й. е имала квота от имота от общо 37/1*ид.ч. от която само 1/1*по наследство от И.Г. – сестра на втората съпруга на Р.С., а децата й Ю. и М.само по по 1/1*ид.ч., но по наследство от техния праводател по възходяща линия и баща , лице което не се е намирало в родствена връзка с Р.С..

Ето, защо и при смесването на понятията наследодател и праводател , така както се е получило в исковата молба , се оказва, че съдът е приел, че са налице въпроси които попадат под приложното поле на нормата на чл. 343 ГПК.В нормата на чл.343 ГПК от сега действащия ГПК законодателят е посочил преюдициалните въпроси, които делбеният съд може да разгледа за да постанови Решение по чл. 3 ГПК, а именно : оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения .

В закона за наследството , в глава пета Делба на наследство , в чл. 76 ЗН е разписано, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни , ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата . Ето , защо след като ищецът Ю.Ю. не е сред наследниците по закон на общият праводател – Р.С., а наследник само на Й.Ю.Й., трето за сънаследниците на Р.лице, то и възраженията на ответниците Св.Г. и Р.Д. за относителна недействителност на разпореждането на Р.С., обективирано в н.а. *, д. *г. не са подлежали на приемане . Фактът ,че ищецът наследява баща си , който е трето за сънаследниците на Р.лице изключва въобще възможността да се разгледа по същество възражението на ответниците по чл. 76 ЗН, т.к. не се касае за делба на наследство. Дори и да бъде прието обратното , обаче , със всички възражения възведени в отговора на искова молба, ответниците Св.Г. и Р.Д. са целели след като се установи твърдението им, че имотът е бил СИО между Р.С.и Х.С.а, да бъде изведен извод за приложимост на чл.14, ал. 7 СК , а от там съгласно правилата за наследство и делба да получат квота от имота в различен от действителния, но по-голям размер. В хода на цялото съдебно дирене ответниците Св.Г. и Р.Д. са предприели и упражнили правото си на защита само и единствено чрез възражения, а не и на искове , т.к. първо- исковете биха били първо недопустими за съвместно разглеждане в производството по чл.34 ЗС, а и второ - би следвало да се насочат срещу немалък кръг от лица – всички правоприемници на сестрите и братята на втората съпруга на Р.С..

По отношение на възраженията на ответниците за накърнена запазена част, за да възникне и да се упражни по надлежния ред това право е необходимо лицето , което твърди да е накърнена запазената му част да е наследник по закон.Възстановяването на запазена част е уредено в чл.30,ал.1 ЗН, съгласно който :  наследник с право на запазена част , който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения , може да иска намалението йм до размера, необходим до допълване на неговата запазена част , след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните такива. В чл.30, ал.2 ЗН е записано, че когато наследникът, чиято запазена част и накърнена упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон , необходимо е той да е приел наследството по опис . Фактът, че Р.С.е починал обуславя извод ,че правото да искат възстановяване на запазена част неговите наследници по закон е възникнало след смъртта на наследодателя – 11.09.1999 г. За да се предяви иска по чл.30 ЗН и / или упражни правото на възстановяване на запазената част (независимо дали е под формата на иск или възражение ) активната процесуална легитимация на лицата, които могат да искат възстановяването принадлежи само на тези наследници, които имат право да искат намаляване и възстановяване на запазена част : низходящи, възходящи, съпруг, които са призовани към наследяване; наследникът да е приел наследството . В настоящия случай , ответниците са заявили възраженията си спрямо ищеца , като е било необходимо наследникът да е приел наследството по опис - чл.30, ал.2 от ЗН. Наследници по закон по смисъла на тази разпоредба са само призованите към наследяване. С ТР №1/2005 г. /Бюлетин №8/2004 г., стр.18/ т.15 от постановление на Пленума на ВС №4/1964 г., с което се разширяваше кръга от лица спрямо които приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за упражняване на това право до всички, посочени в чл.5-10 от ЗН, независимо дали са призовани към наследяване, е обявена за изгубила сила. Само ако заветникът или надареният едновременно са и наследници по закон на същия наследодател, които са призовани към наследяване, при оспорване на завещанието като накърняващо запазената част на другите наследници по закон не е необходимо приемане на наследството по опис.Когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част на наследник се допуска, ако той е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен от районния съдия.

Водим от ясната норма на чл.30, ал.1 и ал.2 ЗН , съгласно и задължителната съдебна практика, съдът констатира, че възраженията на двамата ответници по чл.30 ЗН съдът не е следвало да приема , т.к. не са били налице предпоставките затова. В този ред на мисли в Научноприложния коментар на Закона за наследството / ИК „Труд и Право „, изд.2006 г. / е пояснено , че искането по чл.30 ал.1 ЗН на наследника, чиято запазена част е накърнена , може да бъде заявено както с отделен иск, така и с иска за съдебна делба , а така също и с възражение , направено в хода на делбеното производство. Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в делбеното производство и с възражение, като съдът е длъжен да се произнесе по него с решението си по същество на спора .Спорът по чл. 30, ал.1 ЗН има преюдициално значение спрямо спора за наличие на съсобственост по отношение на дарения или завещания имот,поради което и делбеният съд е длъжен да го разгледа и да се произнесе в първа фаза на делбата .

В настоящия случай ответниците само са твърдели , че с разпореждането си приживе, дарявайки една втора от имота на втората си съпруга общият им наследодател е накърнил тяхната запазена част, като не са насочвали възраженията си към друго лице, различно от ищеца - т.е. лице, което няма процесуалната легитимация да отговоря по това възражение ,  а констиутитивен иск обяснимо ,така както и иск по чл. 76 ЗН не е предявяван.Дори е да е под формата на възражение заявено искането на двамата ответника , то същото отново не може да бъде разгледано поради това, че е изтекъл давностния срок.В цитирания по-горе коментар на ЗН е посочено, че искането по чл.30 ЗН е на общо основание вземане по смисъла на чл.110 ЗЗД и при липса на разпоредба , която да изключва неговото погасяване по давност, но се преклудира като всички други вземания и права.Действително според чл. 34 , ал.3 ЗС искът за делба не се погасява по давност, но искът по чл.30 ЗН не е иск за делба, а иск за осъществяване на точно определено право .Затова този иск се погасява на общо основание с изтичане на давностния срок по чл.110 ЗЗД . Съгласно Постановление № 7 / 28.11.1973г., Пленум на ВС, а и Решение № 3331 / 20.12.1978г. по гр.д.№ 1625/1978 г. на Първо г.о. ВС, Решение № 8*/28.10.1999 г. , по гр.д. № */1999 г. , Първо г.о. ГК, относими напълно към настоящия казус, правото да се иска намаляване на даренията ,когато с тях се накърнява запазената част на наследника, възниква от откриването на наследството .Ето защо , след като наследството на Р.С.е открито на 11 септември 1999 г., на 11 септември 2004 г. правото на наследниците му по закон да искат възстановяване на запазената йм част е било преклудирано – факт, който обуславя изначалната недопустимост на  иначе своевременно и в срок заявените възражения .

И на последно място, по иначе въведените в отговора на искова молба възражения на ответниците за приложимост на нормата на чл.* ЗЗД досежно последвалите правни сделки след дарението на една втора ид.ч. от Р.С.към Я.С.а, то тези възражения обективно не могат да бъдат разгледани, т.к. недействителност на правна сделка се разкрива обичайно в исково производство , като искът се предявява против страните по сделката, независимо дали се твърди нищожност на договора поради липса на предмет, на форма на сделката, заобикаляне на закона . В отговора си на искова молба двамата ответници,, представлявани от адв.К., са навели твърдения затова, че при последвалите разпоредителни сделки праводателите не са могли да прехвърлят повече права отколкото са имали, поради което тези възражения са изначално неснователни .Трайна е съдебната практика , че продажбата на чужда вещ не е недействителна . По отношение на формата на поредицата от правни сделки и съответствието им със закона, съдът констатира, че всяка от описаните по-горе сделки е съставена в необходимата нотариална форма, при спазване на закона, при правилно посочване на предмета и страните на сделката, което води до извода, че и тези възражения за недействителност са останали недоказани .

Отделно от горното, съдът намира, че въпреки ,че не е сезиран с нарочно искане за частична отмяна на издадения в полза на Р.С.КНА , издадения още през *г.КНА би подлежал само на частична отмяна , тогава когато са доказани предпоставките затова , както процесуално правните – правилно насочване на възражението против всички лица, които са се ползвали от КНА , така и при доказаност на фактическия състав визиран в нормата на чл. 537 , ал.2 ГПК – хипотези които не са налице в настоящия спор.

В обобщение, съдът намира всички релевирани в срока по чл.131 ГПК възражения от отв. Св.Г. и Р.Д. за заявени по ненадлежния ред, само против ищеца, което на първо място обуславя извода на съда, че не попадат под приложното поле на чл.343 ГПК, а от там и съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив . На второ място, дори и да се приеме , че възраженията по чл.76 ЗН и чл. 30 ЗН следва да се разгледат по същество , то първото отново само на процесуално основание се явява недопустимо, като предявено само против ищеца, който няма процесуалната легитимация на ответник, а второто е и преклудирано още през 2004 г., далеч преди 2021 г.,когато ищецът е сезирал РС Варна с исковата молба за делба.Дори и тези правни изводи на първоинстаницонния съд да не бъдат възприети при евентуален инстанционен контрол, съгласно действащата и актуална съдебна практика липсва пречка въззивната инстанция да се произнесе по същество .

Водим от гореизложеното, съдът извежда извода , че предявеният от ищеца против ответниците иск с правно основание чл.34 ЗС е доказан в своето основание, т.к. е налице съсобственост върху процесния имот между ищеца и ответниците Х.И., заместен от неговите правоприемници по чл.227 ГПК,  отв.С.Г. и  отв. Р.Д., поради което и имотът с ид . № *.*, следва да бъде допуснат до делба при квоти 120/ 1*ид.ч. за ищеца , по 4/ 1*ид.ч. за отв.Св.Г. и отв.Р.Д. , 12/1*ид.ч. за отв.Е.Т. и общо 4/1*ид.ч. за  правоприемниците на починалия в хода на процеса отв. Х. Г..

И на последно място, отчитайки факта, че по делото отв. И.Х. се представлява от особен представител , съдът следва да разпореди издаване на РКО в размер на 600,00 лева в полза на адв.Е.Л.М., преупълномощена от адвокат М.Т. , на осн. чл. 47, ал.6 ГПК за особеното процесуално представителство на ответницата,пред първа инстанция, в първа фаза на делбата.

В първа фаза на делбата съдът съгласно трайната съдебна практика не се произнася по въпроса за отговорността за разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 235, 236 и  чл.3*, ал.1 ГПК съдът ,

 

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ

АПАРТАМЕНТ № *, с идентификатор *, съгласно действащите КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 -92 /14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адм.адрес на имота гр. Варна, район *, п.к. 9000 , ж.к. „*“, *, *, находящ в сграда с идентификатор *, представляващ жилище –апартамент със застроена площ от 69.12 кв.м по документ за собственост и данъчна оценка, а съгласно схема с площ от 69 кв.м , състоящ се от стая, дневна, кухня, входно антре, баня-тоалетна и килер, при съседи: на същия етаж: **, под обекта: *, над обекта: **, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ *, * сутерен, с площ от 4,82 кв.м., при съседи: север - изба *, юг - изба *, изток - терена на блока към магистралата, заедно с принадлежащите му 1,2214% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,

МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ И ПРИ КВОТИ:

За ищеца Ю.Й.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, при квота от 120/1*ид.ч.;

За ответниците : И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Х. А., ЕГН ********** , с адрес *** и Н.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, конституирани като ответници на основание чл. 227 ГПК в качеството им на правоприемници – наследници по закон на починалия в хода на производството ответник Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес *** , поч. на 16.04.2021 г. , при квота общо за тримата от 4/1*ид. ч. ;

За ответницата С.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, при квота от 4/1*ид.ч.;

За ответника Р.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, при квота от 4/1*ид.ч. и

За ответницата Е.Р.Т., ЕГН **********, с адрес ***, при квота 12/1*и.ч., на основание чл. 34 ЗС.

 

 

РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО за сумата от 600,00 лева (шестстотин лева ) в полза на адв.Ел.М., преупълномощена от адв.М.Т. ***, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК –  за осъщественото особено процесуално представителство на ответницата И.Х. пред първа инстанция, в първа фаза на делбата .

 

Разпореждането за издаване на РКО не подлежи на обжалване.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщението до страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: