№ 85
гр. Плевен, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430100691 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, и вр.чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Възражения с правно основание чл. 110 от ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. 1 и
предл. 3 от ЗЗД във вр. със ЗПК и ЗПП.
Исковата молба е подадена от ***, ***, против Г. Т. П., ЕГН **********,
с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
следните суми: 1274.88 лeвa – главница по Договор за кредит от 04.04.2017г.;
200.16 лева - договорна възнаградителна лихва до 10.08.2018г.; 757.34 лева -
законна лихва за забава за периода 04.04.2017г. до 19.05.2023г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 26.05.2023г. до окончателното и изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2362/28.07.2023г. по ч.гр.д.
№ 4243/2023г. на ПлРС. Ищецът твърди, че издаденият съдебен акт е връчен
на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя, че може да
подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че между ***, ***, в качеството
си на кредитор, и Г. Т. П., в качеството на *** е сключен *** по електронен път
1
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, по силата на който ответникът е получил сумата от 1274.88 лв.,
която следвало да върне на 16 броя вноски по 92.19 лева всяка в срок до
10.08.2018 г., когато е падежирала последната вноска. Уговорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 21.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. Твърди също, че на 04.04.2017г., ответникът сключил
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ***, което от своя
страна сключило с *** договор за поръчителство на процесния Договор за
потребителски кредит. Твърди неизпълнение на задълженията по кредита към
първоначалния кредитор, изпълнение на задълженията от поръчителя след
покана на 18.02.2021г. и уведомяване на длъжника за извършеното плащане и
встъпване в правата на кредитора. Ищецът заявява, че задължението на
ответника му е прехвърлено от *** с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 02.03.2021г.. Твърди, че ответникът е уведомен за цесията
на посочения в договора ел.адрес адрес на 02.05.2022г., но сочи, че ако съдът
счете уведомяването на длъжника – ответник за ненадлежно, то моли да се
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба. Сочи, че задължението все още не е погасено. Претендират се
разноски.
Ответникът, представляван от назначен от съда особен представител,
оспорва предявения иск, прави възражение за погасяване на задължението по
давност, възразява, че няма валидно извършена цесия, оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Прави възражение за нищожност на договора
поради противоречие със закона – чл. 10 от ЗПК - като неясен и неразбираем.
Оспорва претенциите по размер, оспорва предсрочна изискуемост на кредита,
счита, че клаузите за начисляване на договорна лихва са нищожни като
противоречащи на закона и добрите нрави, както и че същите са
неравноправни съгл. ЗЗП – индивидуално уговаряне на клаузите. Прави
възражения за предсрочна изискуемост на договора, каквато по делото не се
твърди. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
2
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 4243/2023 год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Вземането на ищеца произтича от сключен на 04.04.2017г. между *** и
Г. Т. П., в качеството на ***, е сключен Договор за потребителски кредит №
854571, с който на ответника е предоставена сума в размер на 1274.88 лв.,
която съобразно ССчЕ и предоставена за погасяване на задължение по
предходен заем, като погасената сума е отразена по сметка 49903.
Параметрите на договора са били следните: общ размер на предоставения
кредит – 1274.88лв., срок на кредита - 16 месеца, брой вноски – 16 месечни –
от 10.05.2017г. до 10.08.2018г., размер на погасителните вноски – 92.19 лв.,
фиксиран лихвен процент по кредита – 21.24% - 200.16 лв., годишен процент
на разходите по кредита – 50.00%, На същата дата - 04.04.2017г., е сключен и
Договор за предоставяне на поръчителство между *** и Г. Т. П., по силата
който *** се задължава да сключи договор за поръчителство с *** относно
обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит. В
отделно приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство е
посочено възнаграждението, което потребителят дължи по този договор –
83.86 лв. месечно за периода на действие на договора, като изчислено от съда
това възнаграждение възлиза на 1 341.76 лв., но не е посочено като крайна
сума никъде в самия договор за предоставяне на поръчителство. Представен е
и договор за поръчителство от 04.04.2017г. между *** като кредитор и ***
като поръчител, от който са възникнали правата на кредитора да претендира
от поръчителя, като солидарен длъжник сумите при неизпълнение на Договор
за потребителски кредит № 854571. Представен е договор за цесия от
02.03.2021г. с цеденти *** и ***, и цесионер – ищецът ***, и Приложение № 1
от същата дата, съгласно който ***, като поръчител, суброгирал се в правата
на кредитор, е прехвърлил на ищеца в настоящето производство вземания по
приложен списък – като под № 2282, цедентът е прехвърлил вземането си
срещу ответника Г. Т. П. по договора от 04.04.2017г., посочвайки, че общата
дължима сума към датата на продажбата е в размер на 3704.39 лв.
По делото е изготвена ССчЕ, която е посочила, че сумата по договора е
3
предоставена за погасяване на задължение по предходен заем, но на вещото
лице не предоставен този договор, общото плащане по договора за кредит и за
предоставяне на поръчителство е в размер на 2816.80лв., състоящ се от:
1274.88лв. – главница, 200.16лв. – договорна лихва и 1341.76лв. – за
поръчителство, като кредитополучателят не е заплатил нито една погасителна
вноска по двата договора вноска. Посочено е, че поръчителят *** е погасил
вземането на кредитополучателя към *** чрез споразумение за насрещно
прихващане за сумата от 1939.95лв., дължими суми по следните пера: 1274.88
лв. - главница, 200.16 лв. - договорна лихва за периода от 04.04.2017-
10.08.2018 г. и 464.91 лв. - лихва за забава и това прихващане е счетоводно
правилно отчетено. Експертизата е изчислила, че ГПР по договора при
включване на главница и договорна лихва от 21.24 %, разпределени на 16
месеца, е в размер на 23.43%. а не на 50%, какото е посочено в договора.
Включвайки и сумата за поръчителство от 1341.76 лв., и използвайки
нормативно установената формула в Приложение към чл.19 ал.2 от ЗПК, е
установено ГПР многократно над пет пъти законната лихва от 50%, а именно
259.79%.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Договорът за заем намира своята
материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се
характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния
случай е материализиран в писмена форма, която играе ролята и на разписка
за получаване на сумата от 1274.88лв., но осчетоводяването в случая сочи, че
със сумата за главница, посочена в договора, е погасено друго задължение на
ответника към кредитора и реална сума на кредитополучателя не е
предоставяна. Съдът приема, на базата на представените доказателства и
приетата ССчЕ по делото, която изцяло кредитира, че е било налице
погасяване на задълженията на длъжника по договора от солидарно
задължения поръчител *** чрез споразумение за насрещно прихващане.
Приема и че е налице цесия на задължението от страна на притежателя на
вземането *** на ищеца в производството - ***, която е произвела своето
действие – налице е връчване на ответника на съдебните книжа, вкл. и
договора за цесия, в настоящето производство на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление, и именно това връчване /а не връчването на
особения представител/, се счита за уведомяване за цесията. Същевременно
4
липсва възражение, че длъжникът по вземането е платил на предходен
кредитор вземането или част от него, при което това възражение би могло да
бъде предмет на разглеждане в настоящето производство – напротив, по
делото се доказа, че ответникът не е заплатил нито една вноска по сключените
от него два договора. Съдът намира, базирайки се на изводите на ССчЕ, че в
случая кредиторът *** е посочил в договора от 04.04.2017г. неправилен ГПР –
дори изчислявайки този размер само с включена главница и договорна лихва,
ГПР възлиза на друг процент – 23,43%, а не посочения 50.00%. Дори и при
включване на сумата по договора за предоставяне на поръчителство, за която
кредиторът е знаел, т.к. при връщането на заема в погасителната вноска ще е
налице още един компонент, и т.к. е сключил договор за поръчителство със
свързано лице, ГПР отново не е 50%, а много над допустимия по ЗПК размер –
259.79%. В този размер ГПР противоречи и на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Поради горното, съдът намира,
че в случая се констатира недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК
– в. см. и Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което
когато в договора не е посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че да води единствено до
връщане само на главницата. В настоящия случай процесния договор, който
попада в приложното поле на ЗПК, не е посочил правилен ГПР при
положение, че на кредитора изначално е било ясно, че е налице и друг разход
по кредита, който не е включен в ГПР. Отделно самият договор за
предоставяне на поръчителство се явява неравноправен договор, т.к. една от
основните клаузи в него – за възнаграждение за поръчителството е
недействителна като неравноправна такава – в Приложение № 1 към договора
за предоставяне на поръчителство не е посочено възнаграждението по него
като крайна сума, а само месечна сума към погасителната вноска от договора
за заем. Поради горното, клаузата за възнаграждение се явява изначално
неравноправна клауза - на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗПК - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Поръчителство по *** е било налице, но то не е възникнало от
Договора за предоставяне на поръчителство от 04.04.2017г. между длъжника и
5
поръчителя, а от Договора за поръчителство от 04.04.2017г. между кредитора
и поръчителя.
При това положение – наличие на недействителен договор между
първоначалния кредитор и ответника, на връщане подлежи само главницата
по договора в размер на 1274.88лв., а претенциите на ищеца за признаване
установена дължимостта на 200.16 лева - договорна възнаградителна лихва до
10.08.2018г.; и 757.34 лева - законна лихва за забава за периода 04.04.2017г. до
19.05.2023г., се явяват недължими и претенциите за тях следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
След установяване на дължимостта на претендираната сума за главница,
съдът следва да разгледа и направеното от представителя на ответника
възражение за изтекла погасителна давност. В този случай, доколкото се касае
за вземане за главница, приложима е разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД –
вземането се погасява с петгодишна погасителна давност. Доколкото между
страните по договора за заем е уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, приложимо за
преценката на съда относно изтичане на давностен срок, е ТР 3/2023г. на
ОСГТК на ВКС, което сочи, че при такъв начин на уговорено погасяване на
парично задължение, давностният срок за съответната част от главницата,
започва да тече, съгласно чл.114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на
съответната вноска. В случая, съгл. правилото на чл. 422 ал. 1 от ГПК,
установителния иск се счита за предявен от датата на подаване на заявлението
в съда, която дата е 26.05.2023г. /първоначалното подаване пред СРС/. При
това положение, изискуемостта на главниците по договора с дати 10.06.2017г.,
10.07.2017г. и 10.08.2017г., се явяват дължими, доколкото те попадат в рамките
на петгодишния срок преди предявяване на вземането по съдебен ред.
Служебно пресметнати от съда, главниците по вноските на тези дати възлизат
на 266.99лв. и в този размер претенцията на ищеца следва да бъде уважена. За
разликата от 266.99лв. до претендирания размер главница 1274.88лв., за
вноски с падежни дати 10.05.2017г. – 10.05.2018г. вкл., претенцията следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност, т.к. за тези вноски са изтекли
повече от 5 години преди предявяване на вземането и своевременно
направеното възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно.
При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира,
6
че следва да присъди разноските в исковото производство в тежест на
ответника съобразно уважената част от вземането. От направени общо
разноски от 990.00лв. /внесен депозит за ос.представител – 500лв., определен
от съда размер на юрк.възнаграждение в размер от 100лв., ДТ в размер на
50.00лв. и депозит за изготвяне на съдебна експертиза 340лв./, дължими на
ищеца, съобразно основателността на иска, са разноски в размер на 118.40лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца в заповедното
производство, които при този изход на делото, възлизат на 5.34лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 79 от ЗЗД, че Г. Т. П., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ***, с
адрес на управление: ***, з***, сумата от 266.99лв. – главница по *** между
*** и Г. Т. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.05.2023г. до окончателното и изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2362/28.07.2023г. по ч.гр.д. № 4243/2023г. на
ПлРС,
като претенциите за признаване установена дължимостта на 200.16 лева
- договорна възнаградителна лихва до 10.08.2018г.; и 757.34 лева - законна
лихва за забава за периода 04.04.2017г. до 19.05.2023г., ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ, а претенцията за главница за разликата от 266.99лв. до
претендирания размер от 1274.88лв. - за вноски с падежни дати 10.05.2017г. –
10.05.2018г. вкл., ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Г. Т. П., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, с адрес на управление: ***, з***, разноски по
настоящето дело в размер на 118.40лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Г. Т. П., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, с адрес на управление: ***, з***, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4243/2023г. на ПлРС, в размер на
5.34лв.
7
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8