Р Е
Ш Е Н
И Е
№……… / 20.08.2020
г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1593/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба,
уточнена с молба вх.
№ 6793/14.11.2019 г., подадена от Н.С.Д., ЕГН ********** против „Енерго – Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
3 307.62 лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена
ел. енергия за обект, находящ се в гр. П., област ***, ул. „х.г.” № 17, ет. 1, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода от 12.10.2017 г. до
11.10.2018 г., за която е издадена фактура №
********** от 18.09.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. П., обл. ***, ул. х.г. 17, ет. 1 и е абонат с клиентски № **********
и абонатен № **********, че е изряден потребител на електрическа енергия и
най-редовно заплаща консумираната електроенергия. С писмо изх. №
55018_КП1104819_1 от 18.09.2019 г. „Електроразпределение Север" АД го е
уведомило за извършена проверка и съставен констативен протокол № 1104819, а с
писмо изх. № 55018_КП 1104819_2 от същата дата „Енерго-Про Продажби" АД го
е уведомило, относно изчисляване и коригиране на сметката му за електроенергия
за периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г., съгласно приложена справка и че е
издадена фактура от последното дружество за дължима от него сума в размер на 3
307.62 лева, която следвало да заплати до 30.09.2019 г. Сочи, че от писмата и
приложенията, не било видно, дали се касае за неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическата енергия и в крайна сметка на какво
основание е коригирана сметката му. В констативен протокол № 2064 от
10.09.2019г. - АУ- Е- 000029-57142/ 15.10.2018г. било упоменато, че при
софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която
за типа електромер се състояла от две тарифи и че потребената електроенергия се
разпределяла и върху невизуализирана тарифа ТЗ- 017471,5 kWh., че не бил осъществяван външен достъп до електромера и че
същият съответствал на метрологичните характеристики, отговарял на изискванията
за точност при измерване на електроенергия. Оспорва изцяло дължимата във
фактура № ********** от 18.09.2019 г. сума като неоснователно коригирана и
начислена. На практика електроразпре-делителното дружество искало от ищеца да
заплати електроенергия, която реално не му е била доставена, не е била потребена
от него и не било ясно как е изчислена. С оглед на тези обстоятелства счита, че
не дължи обективираната във фактурата сума в размер от 3 307.62 лева. Отделно
от това, кореспонденцията и разходооправдателният документ били издадени от две
различни дружества, като по този начин електроразпределителното дружество
въвежда в заблуждение потребителите си, с които е в договорни отношения и
последните са затруднени в избора си на защита и най- вече срещу кого да я
предявят. На следващо място, практиката на Европейският съд по Директива
93/1З/ЕИО на Съвета, относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от ДР на същия, „националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това...”. Позовава се на задължителната практика на ВКС,
постановена по чл. 290 от ГПК, според която констативният протокол за проверка
не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за
електроразпределителното дружество да получи начислената в резултат на
корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова
норма, признаваща възможност за последваща едностранна промяна на сметките на
потребителите, ползващи електроенергия. Цитира решения на ВКС и се позовава на чл.13
от Директива № 2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент,
съгласно които държавите-членки гарантират чрез вътрешните си нормативни
механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества,
операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на
дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е
представена по ясен и разбираем начин и купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока. Навежда, че след като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му
енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията
е възпрепятствана. Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър бил в
пряко нарушение на Общите условия на дружеството, разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ
(отменен, но действал към момента на корекцията), Закона за енергетиката и Закона за защита на
потребителите, задължаващи дружеството-доставчик да осигурява на страната,
която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване.
Отчитащото електроенергия устройство било параметризирано да отчита
консумираната ел.енергия само по две тарифи - дневна и нощна. В настоящия
случай, електромерът бил параметризиран да отчита по три тарифи, без да има
подадено за целта заявление от ищеца, като абонат-потребител. Тъй като бил
битов абонат, при липса на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане
по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита по този начин не било
обвързващо за потребителя, тъй като представлявало отклонение от договора. По
изложените съображения липсвало основание за допълнително начисляване на
отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.3. Такъв отчет бил
недопустим, поради липса на определени цени на върхова енергия за битови
абонати. Също така от представения протокол и експертиза липсвали данни в кой
часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър
показатели, доказателства за тарифната група, по която евентуално са
консумирани натрупаните в скрития регистър количества, т.е. дали е в часовете
за върхова енергия, както и дали изобщо потреблението е било осъществявано от ищеца
и в посочения в оспорваната от него фактура времеви период. От предоставените му
документи, а именно протокол и експертиза, не можело да се установи извършване
на софтуерната манипулация, несъответствие между данните на параметрите на
измервателната група (по три тарифни регистъра) и заявените от него параметри
за измерване (по два тарифни регистъра), причинната връзка между тези факти,
време на настъпване на несъответствието (грешката) и размерът на разликата
между отчетено и преминало количество електрическа енергия в периода на
неправилното изчисляване на енергийното потребление. Отделно от това, твърди,
че ответникът не е спазил предвидените от закона процедури за извършването на
наложената корекцията, което водело до липса на основание за дължимост на
процесната сума. Излага, че съгласно нормата на чл. 83 ал. 1, т. би ал. 2 от
ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
(отменени, с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51, с Решение № 1500 от 06.02.2017
год. по адм.д. № 2385/2016 год. на ВАС). В случая контролната проверка в обекта
на потребление била извършена при действието на чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ, като
хипотезите позволяващи корекция при условията, визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ, били
неприложими, доколкото не било установено вмешателство в измервателната схема
или схемата на свързване на електромера. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ
предвиждал възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер
не бил с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпвала. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
била извършена по правилата, на практика лишавала потребителя от възможността
да упражни контрол върху показанията, съобразно възможността по чл. 10 от
ПИКЕЕ. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа било в противоречие с
нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал.4 ЗЕ, които въвеждали изискване за
зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е
възможно, както в случая. Доколкото в случая била налице хипотезата на липса на
нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не можела
да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива,
съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсвали. На следващо
място, практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК въвеждала
допълнително изискване за извършване на корекция на сметките на потребителя за
минал период - крайният снабдител с ел. енергия (доставчикът) да предвиди в
общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при
извършена корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
т. е. съгласно новите ПИКЕЕ. След като след изменението през 2012 г., чл. 98 а,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ (т.е. по глава IX от ПИКЕЕ), именно това налагало допълването на
заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите подлежали
на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на
разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал. З от ЗЕ (публикуване
най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена била и възможност
несъгласният с тях клиент да поиска специални условия - така чл. 98а, ал. 5 от
ЗЕ. Именно спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази
процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налагало
нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ след
приемането на ПИКЕЕ. ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, действащи за периода от
22.03.2017 г.- 21.03.2018 г. били приети през 2007 г., т.е. преди изменението
на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 201З г. Правилата по чл. 24, ал. 2
от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в
чл. 42 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, се явявали неприложими в настоящия
случай и ищецът счита, че от ответното дружество не е извършено и редовното му
уведомяване за корекцията, поради липса на установени правила. С оглед на това
твърди, че ответникът не е установил по период и стойност реално потребление в
обекта на ищеца, като същевременно не била проведена законосъобразна
корекционна процедура. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ.
С влязло в сила определение № 1199 от
13.12.2019 г. на РС – П., постановено по настоящото дело, производството по
делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК по отношение на ответника
„Електроразпределение Север” АД.
В
съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа иска, и
моли за неговото уважаване. Претендира разноски. Представя списък на разноските
и договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про
Продажби” АД, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Твърди, че е налице правно
основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, предявен от ищеца, а именно вземането на
„Енерго - Про Продажби” АД към ищеца за потребена ел. енергия на стойност
3307,62 лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/18.09.2019 г.
Процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия в размер на 17471 кВтч, и се дължала от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Не оспорва, че между
ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол.
Налице било основание
за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия: 1. ищецът и ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД; 2. ответното
дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото
количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. П., ул. „х.г.” № 17,
ет. 1 с абонатен № ********** и клиентски № **********; 3. на 11.10.2018 г. била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама
свидетели. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване. „Електроразпределение
Север” АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление
на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение
на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия
за това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ
и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и
имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система
и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се
извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията
и нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние
на измервателните уреди и като резултат на такава проверка било констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД; 4. за извършената проверка бил
съставен Констативен
протокол № 1104819. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран
уред и било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има
показания в размер на 17471 квтч. В регистър 1.8.1. били отчетени 1889 квтч. в
регистър 1.8.2. - 803 квтч. Процесният
електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална
опаковка, пломбиран с пломба № 507430 и предоставен за метрологична експертиза
в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното
фактическо положение, същият бил подписан от двама свидетели. Извършената
проверка на електромер с фабр. № 1115031500748918, на неговата цялост и
функционалност, притежавал съответната юридическа стойност. Твърди, че в имота
на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът
е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка; 5. експертизата била извършена
от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - ***.
За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 2064/10.09.2019г. При софтуерно
четене била установена намеса в тарифната схема на електромера,
наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 17471.5 квтч., която не била
визуализирана на дисплея. Констативният протокол на БИМ, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - *** бил официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с
материална, обвързваща съда доказателствена сила; 6. на 17.09.2019 г.
„Електро-разпределение Север” АД съставило становище за начисляване
на електрическа енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 17471 квтч. Този
тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно
отчитане на количеството ел. енергия нямало как да се установи натрупване на
електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат; 7. на 18.09.2019 г.
„Енерго-Про Продажби” АД издало фактура № **********, с което била определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 3307.62 лв.; 8. с писма от „Електроразпределение Север” АД
(изх. № 55018/18.09.2019 г.) и от „Енерго - Про Продажби” АД (изх. №
55018/18.09.2019 г.) били приложени констативния протокол от техническата
проверка и фактурата.
Въпреки,
че е била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата
енергия, натрупана в невизуализираните регистри, била реално доставена и
потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него. Потребителят бил
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случай че се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим
към конкретната хипотеза, моли съда да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и
Решение № 150/26.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС. Ill г.о. По изложените съображенения моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна
защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските.
Претендира разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,
че между ищеца и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е
извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на
абоната и че ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения
по делото Констативен протокол № 1104819/11.10.2018 г. се установява,
че на посочената дата е извършена техническа проверка от служители на
„Електроразпределение Север” АД на СТИ за обекта на потребление на ищеца,
находящ се в гр. П.,
област ***, ул. „х.г.” № 17, ет. 1, при която са установени показания в регистър 1.8.1 –
001889 квтч, в регистър 1.8.2 – 000803 квтч, в регистър 1.8.3 – 017471 квтч, в
регистър 1.8.4 – 000000 квтч, както и че тарифният превключвател е вграден
точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и предадено за експертиза в
БИМ. Електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба №
507430. Протоколът е подписан от служителите,
извършили проверката и двама свидетели.
От
Констативен протокол № 2064/10.09.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - *** се
установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: М02, производител
„Carat digitron”, е
представен за проверка, запечатан в плик, пломбиран с пломба № 507430. При проверка на техническите изисквания е
установено, че липсват механични дефекти
на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице
необходимите обозначения на табелката на електромера. При
проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с
отчитане импулсите на изхода за проверка и при продължително включване с
отчитане на показващото устройство, грешката е в рамките на допустимата. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер „Carat digitron” М02 трябва да се състои от две тарифи Т1 е Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа
Т3 – 017471.5 квтч. Отразено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа
на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 17.09.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 17471 квтч за периода от 12.10.2017
г. до 11.10.2018 г.,
представляващо корекция, извършена на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
С фактура № ********** от 18.09.2019 г. за клиентския номер на ищеца е
начислена сумата 3 307.62 лева, представляваща цена на ел. енергия за периода от 12.10.2017
г. до 11.10.2018 г.
От справка
за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява,
че за периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г. по партидата на ищеца са
начислени 17471 квтч ел. енергия, а от
извлечение за фактури и плащания към 30.01.2020 г. се установява, че същата не
е заплатена.
С писмо изх.
№ 55018/18.09.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол с уведомление за извършената корекция, получено от ищеца
на 07.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
С писмо изх.
№ 55018/18.09.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за
корекция на сметката № **********
от 18.09.2019 г., получено
от същия на 10.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
От констативен
протокол № 11138539 от 14.07.2015 г. за извършена проверка от служители на
„Енерго – Про Мрежи” АД по постъпило заявление от клиент се установява, че същите
са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1115031500748918
с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането
му са нулеви.
От приетото по делото заключение на
вещо лице Д.Д. се установява, че процесният
електромер тип: caratdigitron M02 с фабр. № 1115031500748918 е произведен през 2015 г.,
като същата година следва да е минал задължителната проверка за годност в БИМ.
Срокът му на метрологична годност е 4 години, който изтича в края на 2019 г.
Към датата на проверката уредът е бил сертифицирано техническо средство за
измерване на ел. енергия. Според вещото лице ел. енергията в регистъра, който
не е бил визуализиран на дисплея е възможно да е преминала през електромера, но
със сигурност не може да се твърди този факт. По делото е представен протокол
за първоначален монтаж на електромера, в който са записани единствено
показанията по дневна и нощна тарифа. Тъй като няма записани показания по Т3 не
може да се каже със сигурност дали същите са били нулеви към датата на монтажа
на електромера. Натрупаното количество ел. енергия в регистър Т3 е възможно да
е било отразено там след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера или техническа неизправност на електромера, появила се вследствие
на други фактори /напр. дефектирал хардуер/. Съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесното СТИ, констатирано от експертизата на БИМ.
Посочва, че в протокола за първоначален монтаж на процесното СТИ са записани
единствено показанията по дневна и нощна тарифа, които са нулеви, което дава
основание на вещото лице да предполага, че електромерът е бил с нулеви
показания по всички тарифи при монтажа, но не може да твърди със сигурност този
факт, тъй като не е отразено в документите.
В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че в протокола за монтаж на
електромера е записано, че е с нулеви показания на първа и втора тарифа, но за
третата тарифа не са записани, защото тази тарифа не е визуализирана. Според
експерта не е възможно в третата тарифа да има показания, защото трябва да има
консумация и тогава да има показания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в отношенията между страните е доколко
са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на сметката
на ищеца за потребена електроенергия за релевирания период и в частност -
извършена ли е реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребено ли е то от абоната.
Служебното начисляване на допълнителни
количества електрическа енергия по партидата на ищеца е извършено по реда на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г.
Същите са приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., в
съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по
административно дело № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) са отменени и към момента на извършване
на проверката на електромера в обекта на ищеца на 11.10.2018 г. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 г., т. е. към момента на извършване на проверката на електромера,
измерващ доставяната до обекта на ищците ел. енергия чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ /2013
г./ са били част от действащото право, тъй като, по аргумент
от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, отменените
текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в
Държавен вестник на Решението на ВАС, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези
/"условия" според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ/,
при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества
ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката
на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48 – 50 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Същите са
както следва: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на
СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване /хипотезите на чл. 48 от
ПИКЕЕ/; повреда или неточна работа на тарифния превключвател /хипотезите на чл.
49 от ПИКЕЕ/; установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и
действително преминалите количества ел. енергия /хипотезата на чл. 50 от
ПИКЕЕ/, надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 от
ПИКЕЕ проверка.
Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ /отм./
при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната
мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа определени
реквизити. Предвид отмяната, считано от
14.02.2017 г., на чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013 г., регламентиращ също и реда за
установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите
на абонатите ел. енергия, както и начина на обективиране на проверката, при
която е констатирано неизмерването или неточното измерване, а именно – чрез
съставянето на констативен протокол, съдържащ точно определени реквизити, който
протокол установява наличието на предпоставките /условията/ за служебно
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на абонатите в
хипотезите на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./, то и служебното начисляване на
процесните количества ел. енергия по партидата на абоната е лишено от законно
основание. С други думи при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ /2013 г./ към
датата на извършване на проверката /11.10.2018 г./, към които препраща чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, доказването на наличието на
предпоставките /условията/ за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл. 48 – 50 от
ПИКЕЕ не би могло да бъде осъществено.
На следващо място в приетото по делото заключение вещото лице не е
отговорило с категоричност на нито един от поставените въпроси. Единствено е
маркирало наличието на данни
за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, констатирано от експертизата
на БИМ, без дори да се е позовало на тях. В съдебно
заседание в отговора си на поставен въпрос от процесуалния представител на
ответното дружество вещото лице заяви, че не е възможно в третата тарифа да има показания, защото
трябва да има консумация и тогава да има показания, но отново посочи, че в
протокола за монтаж на процесния електромер не са записани показанията на
третата тарифа, а и това обстоятелство се установява от самия протокол,
приложен по делото. Съда не кредитира изразеното становище на вещото лице. От една
страна, по делото липсват безспорни доказателства в тази насока, а от друга, в
самото заключение, поддържано в съдебно заседание, експертът е изразил само
предположение, че електромерът
е бил с нулеви показания по всички тарифи при монтажа, като посочва, че не може да твърди със сигурност този
факт, тъй като не е отразено в документите.
Сделките с електрическа енергия по своята правна
същност представляват договори за покупко - продажба с предмет електрическа
енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях да бъдат прилагани специалните правила, уредени в Закона за енергетиката
(ЗЕ). С този закон е предвидено отчитането на потребената от крайния клиент
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ по ред, регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана от потребителя електрическа енергия, ПИКЕЕ предвижда
процедури за определяне размера на дължимата от купувача - краен клиент,
насрещна престация в случаи на нерегламентирано механично или софтуерно
въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. С тези правила се създават от една страна обективни
критерии за определяне на количеството електрическа енергия в случаите на
потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам определяне на
дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга страна, осигуряват
минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи размерът на
дължимата от него цена няма да бъде определен произволно. Това означава, че
липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно определянето на
количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от там и
определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма, визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите, нито в Гражданския процесуален кодекс. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на
които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както
в специалния закон, така и в общите граждански закони. Да се приеме противното
би означавало да не се държи сметка за сигурността в гражданския оборот.
Недопустимо е липсата на специална процедура за едностранно коригиране на сметките
на потребителите за изминал период поради неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия да се възлага в тяхна тежест. По този начин последните са
поставени в пълна неизвестност кои правила ще се прилагат в отношенията им със
съответния доставчик. Избирателният подход при прилагане на общите правила на
ЗЗД би довел до значително неравновесие между страните в договорното
правоотношение, които по правило са равнопоставени, и то в ущърб на
потребителите. Дори да се приеме, че непълнотата
в разпоредбите на чл. 48 – 51 от ПИККЕ следва
да бъде запълнена с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД - че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, за да не се допусне нарушение
на общия принцип за забрана на неоснователно обогатяване, то и в този случай,
при предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да установи
вземането си както по основание, така и по размер именно с оглед съблюдаването
на този принцип, важим и за двете страни в правоотношението. В този смисъл
решението на съда не
може да се основава на предположения и да бъде постановено въз основа на
недоказани фактически твърдения.
В случая обстоятелството, че към датата на монтажа на процесния
електромер /14.07.2015 г./ същият е бил с нулеви показания за дневна и нощна
тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество ел. енергия е
реално потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е било
показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме,
че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по делото
не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за
какъв период от време.
Липсата на техническа възможност да се определи реално консумираното количество
ел. енергия през различните времеви периоди за една година назад от датата на
демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността правилно да се остойности
допълнително начисленото количество ел. енергия.
Съгласно
чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени
от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика
на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния
уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител. Наред това, ОУ
вменяват и друго задължение на ответника - да извършва периодични проверки и
отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието, въз основа
на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
С
оглед на това неоснователно се претендира в тежест на потребителя да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване. Дори да се касае за реално доставено количество,
то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да
компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен
период от време, който не е ясно как е определен.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното
дружество не проведе пълно и главно доказване относно основанието, въз основа което
е извършило начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г. в размер на 17471 квтч, което води до извод, че
искът е основателен и следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
намира за основателна претенцията за разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
По
въпроса за предпоставките на фактическия състав на чл. 38, ал. 2 от ЗА, при
които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение
дори и при липса на договор за правна помощ е налице задължителна практика на
ВКС – определение № 515/02.10.2915 г. по ч. г. д. № 2340/2015 г., I т.о., в
което е прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно
по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещното страна за разноски
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.09.2019
г. между адвоката и представляваното от него лице е постигнато съгласие, че
учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска
защита, ще бъде предоставена безплатно /л. 76/. Договорът не се оспорва от
противната страна, а и не са налице данни, които да опровергават постигнатото
съгласие между страните по него. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в тези случаи, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая, съобразявайки
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения (в редакцията към датата на сключване на договора), съдът
намира, че следва да присъди на процесуалния представител на ищеца – адвокат Р.Г.И.,
възнаграждение в минималния установен с тази разпоредба размер от 461.53 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Н.С.Д., ЕГН ********** , с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, *** тауърс Г, сумата
3 307.62 лева /три хиляди триста и седем
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 18.09.2019 г., начислена след корекция на
сметката за периода от 12.10.2017
г. до 11.10.2018 г., за обект
на потребление, находящ се в гр. П., област ***, ул. „х.г.” № 17, ет. 1, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление бул. „Владислав Варненчик” № 258, *** тауърс Г, да заплати на адвокат Р.Г.И. от Варненска
адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. П., ул. „Димитър Грънчаров” № 16, сумата от 461.53 лева /четиристотин шестдесет и
един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищеца Н.С.Д. в производството настоящото дело, на основание чл.
38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: