№ 1572
гр. Варна, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502098 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.17 от ЗЗДН.
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на Ат. Ян. Ат.,
представляван от пълномощник- адвокат Д.В., АК-Бургас, срещу решение № 115 /
05.07.2021г. постановено по гр.д.№ 1037/ 20г. на РС-Провадия, с което спрямо молителите-
Г. Г. Г. и М. АТ. ЯН., са наложени мерки на закрила по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН,
предвидената в чл.5, ал.1, т. 5 мярка и глоба в размер 300лв. Присъдена е държавна такса.
Изложени са възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт с искане да бъде отменен и молбата отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Жалбоподателя поддържа становище за недоказан акт на домашно насилие на
17.10.2020г. , предвид събраните писмени и гласни доказателства по делото, които
разкриват противоречива фактическа обстановка, която не кореспондира с твърденията в
молбата. Съдът не е извършил съвкупен анализ и съпоставка на данните по делото,
неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Д., който поддържа различни версии на
случая пред съда и в образуваната преписка по жалба на ответника, и на свидетелката А. Г.,
която не е очевидец на ситуацията. Игнорирал е показанията на свидетелите- очевидци
Н.А. и М. А.а, които са последователни и установяват, че на 17.10.2020г. между ответника
А. и членове от семейството на ищцата не е имало физическо съприкосновение.
Същевременно, в защита на правото си за осъществява режима на лични отношения с
дъщеря си, е предприел всички възможни мерки да минимизира възможността за възникване
на конфликт с молителката. Уведомил е предварително, че на процесния ден и в уречения
час ще спази режима за среща с детето, изплатил е писмено уведомление до началника на
ОД на МВР- Варна, с искане за изпращане на полицейски екип,и е позвънил на тел.112, след
като Г. е отказала да осигури възможност да види детето си. Пред съда поддържа искане за
отмяна на решението и издадената заповед за защита, и отхвърляне на молбата като
1
неоснователна и недоказана.
В законния срок е постъпил отговор от Г. Г. Г., чрез адвокат Д. К.а. Изразено е
становище за неоснователност на възраженията срещу решението.
Контролиращата страна- Дирекция „Социално подпомагане”-Провадия, не изразява
становище.
Съставът на Варненския окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, съпоставимо с направените възражения и становищата на страните, приема
следното:
Районният съд е сезиран по реда на чл.8 от ЗЗДДН от Г. Г. Г., лично за себе си и като
майка и законен представител на малолетното дете М. АТ. ЯН.. В молбата са изложени
твърдения за упражнено домашно насилие на 17.10.2020г. от ответника спрямо молителката,
на което присъствала и малолетната им дъщеря. А.Я. и брат му Н.Я. нахлули в дома й в
гр.Дългопол. Нападнали нея и баща й, нанасяйки им телесни повреди. С уточняваща молба
от 05.01.2021г. посочва, че насилието спрямо нея се изразява в „ блъскане от ответника,
събаряне на земята, хапане, обиди , че е много тъпа, неграмотна, заплахи , че ще отнеме
дъщеря ни от нея …“. На скандала присъствал баща й, който бил ритан и удрян с юмруци от
ответника, и детето, което плачело и пищяло „ мамо, мамо..“. В резултат на скандала било
разстроено и не можело да спи спокойно цяла седмица. От преживения шок молителката
изпитвала постоянен страх, че ответникът може да влезе в дома й , да вземе детето и да го
отведе в гр.Павликени, както се е случило преди това. Искането е да бъде издадена заповед
за защита с постановяване на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН , съгласно молбата на
л.24 от делото на РС.
Представена е декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в която молителката се позовава
на описаните актове на насилие на 17.10.2020г., около 10.00ч. към нея, осъществени в
присъствието на детето.
Ответникът А.А. категорично оспорва обстоятелството посочени в молбата . Твърди,
че на 17.10.2020г. е отишъл в гр.Дългопол по определения режим на лични отношения с
дъщеря му М., съгласно определение от 08.07. 2019г. по гр.д.№ 1394/ 18г. РС-Провадия. С
него били брат му, майка му и племенника им. От дома на молителката излезли брат й Я. и
баща й, които започнали да се държат агресивно- псували и ги заплашвали с брадви, че няма
да се върнат живи в Павликени. Искал да избегне конфликт и незабавно позвънил на
тел.112, за съдействие от полицията. На място пристигнал полицейски патрул, който
разговарял с Г. / Г./ и детето. Ответникът отишъл в полицейския участък да напише сведение
за подадения сигнал. При излизането видял Г., баща й и сестра й А. с детето, които отново
ги заплашили, че няма да стигнат живи до вкъщи и по пътя ги чакат техни роднини.
Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, представя социален доклад с дата
26.02.2021г.,от извършено социално проучване на Г. Г. Г. и детето М. АТ. ЯН., конкретни
данни за жилищните условия и семейната среда, в която се отглежда и възпитава детето на
страните, обучението му в детско заведение в гр.Дългопол, с констатация за влошените
отношенията между родителите. Посочени са данни са предходни производства и
предоставена социална услуга, за проведени три срещи между бащата и дъщеря му в Отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Провадия до момента, в
присъствието на служител на ОЗД.
Съдът приема като правно- релевантни следните факти и обстоятелства:
1.С решение № 205/ 10.08.2020г. по гр.д.№ 1394/ 2018г. на Районен съд- Провадия,
на бащата Ат. Ян. Ат. е определен режим на лични отношения с детето М. АТ. ЯН., който
включва всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 18.00ч., През Коледните
2
празници на всяка четна година, на Новогодишните празници всяка нечетна година, през
Великденските празници на всяка четна година, и един месец през лятото, когато майката не
е в годишен отпуск. На 17.10.2020г. е посетил дома на молителката в ден / събота/,
определен за среща с детето в интервала между 10.00 часа и 18.00часа.
2.Медицинско удостоверение № 1055/ 2020г. издадено на 19.10.2020г. от началник
Отделение “Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД , за констатирани
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по палеца на лявата ръка,с дължина 5-6 м .В
заключение е прието, че описаните травматични увреждания са резултат от удари с или
върху твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, и отговарят да са получени при
ухапване от човек в указаното време.
3. Показанията на свидетелите- Ст. Ст. и Н. Б., които в качеството на полицейски
служители са посетили дома на ул.“ Добри Недев“ №15, гр.Дългопол, на 17.10.2020г. по
сигнал, че на бащата е отказано да вземе детето. На място се запознали с решението, после
влезли вътре и видели, че детето спи. Не си спомнят да е имало оплаквания от Г.Г. за
заплахи, закани и нанасяне на побой, нито да е споделяла за агресия спрямо нея. Не са
присъствали на конфликт между майката , бащата и техни близки, и за такъв в участъка.
4.Резултатът от проверката е регистриран в докладна записка № 324р-19472/
19.10.2020г./ с.95/, според която на 17.10.2020г., в 10.10часа е получен сигнал за скарване на
ул.“ Д.Недев“ №15. Установено е, че Ат. Ян. Ат. е дошъл в дома на Г.Г. да види дъщеря си
М., съгласно постановеното решение № 205/ 109.08.2020г.на РС-Провадия, но майката
категорично отказвала и пред служителите потвърдила, че няма да го даде.
Предоставени са данни от Дирекция „ Национална система 112-МВР“ за
регистрирани обаждания на 17.10.2020г. В 9.59ч. е приет сигнал от телефонен номер
0894….18, посочен от ответника, който е предаден в 10.02ч. на дежурен ОДЧ при ОД на
МВР-Варна. В същия част- 9.59 е прието обаждане от тел.0879…..02, при което не е подаден
сигнал. В 10.00ч. е прието обаждане от същия телефон и подаден сигнал от молителката,
повторно е приет сигнал в 10.12ч., а в 10.13г. от тел.0892…962, за по-бързо съдействие от
полицията.
Между страните няма спор,че са сигнализирали полицейските служители по случая,
на място е пристигнал дежурен екип и кола на „Бърза помощ“.
5.По делото са разпитани като свидетели на молителката Г.Г. Д.- баща, и А. Г. Г.-
сестра.
Показанията на първия свидетел са непосредствени от момента на пристигането на
ответника и неговите близки.Твърди, че при отваряне на вратата е бил ударен с ритник по
главата от А., паднал на земята и после бит. Когато дъщеря му се опитала да го отърве била
захапана за пръстите. През това време детето било на терасата, плачело и викало „ майко,
майко..“.Майката и братът на ответника го издърпали навън. Свидетелят твърди, че се
почувствал зле и няколко дни бил на легло.
Свидетелката Г. има преки впечатления от събитията пред полицейския участък,
докато сестра й подава жалба. Видяла, че баща й трепери и няма сили, а пръстът на сестра й
бил подут. От нея научила какво се е случило.
Втората група свидетели на ответника- Н. Ян. Ат. – брат, и М. Ж. А.а- майка , са
придружавали ответника за срещата с детето.
Свидетелят А. твърди, че брат му не е влизал в дома на молителката. Бащата на Г. и
брат й Я. ги посрещнали със скандал и заплахи, че ще ги подгонят и няма да стигнат живи
вкъщи. Тогава брат му се обадил на тел.112 . Докато чакали полицията чували, че вътре се
карат,крясъци, детето пищяло на терасата. На полицаите ответникът обяснил, че за пореден
3
път не му дават детето.
Свидетелката М. А.а заявява, че когато доближили къщата позвънили от колата, не са
влизали в двора. Излязла Г. и им казала да напуснат къщата. През това време баща й
излязъл на портата и ги заплашил, че ще вземе брадвата. Дръпнали се настрани и синът й се
обадил на полицията. Пред полицаите детето казало, че иска при баща си. Отишли в
управлението да подадат жалба. Докато чакали дошла цяла тайфа, имало заплахи към тях и
към полицията, но нямало физически сблъсък.
5.По искане на ответника, с разпореждане на районния съд от 12.04.2021г., от РПУ-
Провадия е представено копие на материалите съдържащи се в преписка № 3345/ 21 на ТО-
Провадия при РП-Варна, образувана по жалба на Ат. Ян. Ат., Н. Ян. Ат. и М. Ж. А.а / л.83-
133/ . Част от приложените документи, които са цитирани в решението се отнасят до
действия настъпили преди или след 17.10.2020г. и нямат връзка с предмета на делото.
Не са доказателства за спорни факти обясненията на страните и техни роднини, които
са събрани по друг процесуален ред и не са съпоставими със събраните в гражданския
процес. На това основание следва да се изключат като доказателства за поведението на
страните на 17.10.2020г. –Постановление на РП-Варна, ТО- Провадия , от 02.11.2020г. ,
Постановление на ОП-Варна от 27.10.2020г. и Постановление на РП-Варна, ТО-Провадия,
от 05.11.2020г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство за престъпление от общ
характер, както и всички предхождащи издаването им документи.
Безусловно, образуваните по жалби на двете страни преписки насочват към извод за
крайно изострените им отношения по повод изпълнението на определения режим на лични
отношения на бащата А.А. с дъщеря му М., така и поради водените многобройни дела между
тях. Постоянната им конфронтация провокира чести скандали с взаимни обвинения и
прояви на агресия, които оказват негативно въздействие върху детето.
Протоколи за полицейско предупреждение са подписани от Ат. Ян. Ат. и неговия
брат Н. Ян. Ат. на 10.12.2020г., да не упражняват психически и физически тормоз над Г. Г.
Г. и нейни близки, да не отправят обидни думи и заплахи за саморазправа, закани за
убийство, побой и телесна повреда.
С протокол от 11.01.2021г. Г. Г. Г. е предупредена да спазва режима на лични
отношения между бащата и детето. Съответно на 07.01., 11.01. и 15.01.2021г.са съставени
предупредителни протоколи на Г. Д., Я. Г. А. Г. и М. Г. да не вдигат скандали и отправят
заплахи за саморазправа към лицата А.А., М. Ж. А.а и Н.А..
Извън предмета на разглеждания спор по ЗЗДН са образуваните съдебни дела за
неизпълнение на РЛО, подадените частни жалби и искания, чрез които ответникът се стреми
да докаже собственото си добросъвестно поведение и насрещно, противоправно поведение
на молителката при опитите му да осъществява режима на лични отношения с детето, като
системни прояви за дълъг период от време. Като основания на търсената защита в контекста
на приложимото право подлежат на изследване и оценка в друго производство, като такова е
образуваното нчхд №222/ 2020г.на РС- Провадия.
Не са правно относими представените с молба / заявление/ от А.А. видеозаписи по
искането за назначаване на СТЕ, оттеглено частично с молбата на л.180 от делото.
Допуснатата СТЕ по единствения поставен въпрос в р-л IV „video 0004“/ с протоколно
определение от 19.05.2021г./ е приела със заключението от 08.06.2021г., че видеофайлът е с
продължителност 10 сек., няма прескачане на кадри,без добавяне и изтриване, т.е. с външна
намеса. Направените разпечатки на снимки нямат отношение за разчитане поведението на
страните в дома на молителката, защото нито установяват, нито опровергават твърденията
на страните за релевантни факти и обстоятелства.
4
Събраните данни, преценявани поотделно и съпоставимо за спорните обстоятелства,
обосновават по същество следните правни изводи:
Процесните отношения се регламентират от Закона за защита от домашно
насилие.Доказана е активната и пасивна процесуална легитимация на страните по смисъла
на чл.3, т.2 от ЗЗДН, предвид фактическото им съпружеско съжителство в периода октомври
2016г.- юни 2018г. На 18.09.2017г. е родено детето М. АТ. ЯН..
Необходимостта от мерки на защита спрямо пострадалото лице е налице при
наличието на факти и обстоятелствата, които установяват извършено домашно насилие, чрез
допустимите доказателствени средства по Гражданския процесуален кодекс, съгласно чл.13,
ал.1 ЗЗДН. Признатата от закона презумптивна доказателствена стойност на декларацията
по чл.9 ал.3 от ЗЗДН ползва молителя при отсъствието на други доказателства, като
основание да бъде издадена заповед за защита.
С оглед на ангажираните доказателства от двете страни, разпоредбата на чл.13, ал.3
от ЗЗДН не може да бъде приложена. Съдът преценява наличието на данни за осъществено
домашно насилие съобразно следните факти и обстоятелства:
Издаденият писмен документ–медицинско удостоверение, за причинена физическа
травма на молителката Г.Г., потвърждава вида на увреждането и вероятността да е
настъпило по описания начин, чрез ухапване.
Истинността на изложеното от декларатора за този акт на насилие не е опровергана
от свидетелите Н.А. и М. А.а, преценявани с оглед на евентуалната им заинтересованост при
условията на чл.172 ГПК. Като очевидци поддържат различни версии за начина, по който са
посрещнати в дома на молителката и отправените заплахи, което компрометира показанията
им за съществен факт.
Съпоставяйки показанията на двете групи свидетели, съдът възприема като
непротиворечиви дадените от свидетеля Георгиев за това, че ответникът е бил агресивен
към него, а когато молителката се опитала да защити баща си й причинил физическа травма,
чрез ухапване на палеца на лявата ръка, което кореспондира с подадения сигнал на тел.112 и
искането да бъде изпратена линейка. Визуално състоянието на двамата е установено и от
свидетелката А. Г., когато се срещнали пред полицейското управление за даване на сведения
по случая.
Констатациите на районния съд относно съществените за спора обстоятелства, са
обосновани и по същество водят до заключението, че на посочената дата е осъществен акт
на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН от ответника спрямо Г.Г. в
присъствието на малолетното им дете, представляващо основание за прилагане на мерки на
защита от предвидените в ЗЗДН.
Съдът приема, че поведението на А. към Г. не е целенасочено за причиняването на
физическа травма на пострадалата по описания начин, но е реактивно на проявената агресия
към нейния баща в ситуация, при която е настъпил вредоносен резултат. Поради
противоправния си характер е основание да бъде приложена мярката по чл. 5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН.
Не споделя становището за необходимостта от прилагане на друга, по-ефективна
мярка на защита, поради недоказаност на твърденията за причинен психически тормоз чрез
обиди и заплахи за отнемане на детето. Отделно преценява, че това е второ производство с
наложена мярка на закрила по отношение на Г.Г. и малолетното дете М.Я., приключило с
решение № 2169/ 13.12.2018г. по в.гр.д.№ 2340/ 2018г. ВОС, и разглеждането на всеки
следващ случай на доказано насилие спрямо същите лица от същото лице би обосновало
5
налагането на по-тежка мярка от превантивно предвидената по закон.
В съответствие с изложените мотиви решението следва да бъде отменено в частта на
наложената мярка по чл.5, ал. 1, т.3 ЗЗДН спрямо Г. Г. Г., и потвърдено в останалата част
като правилно и законосъобразно.
На основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да се издаде нова заповед с посоченото
съдържание.
Разноските остават в тежест на страните, както са направени.
На основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 115 / 05.07.2021г. постановено по гр.д.№ 1037/ 20г. на РС-
Провадия, в частта на постановената мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН- забрана на Ат. Ян.
Ат. , ЕГН- ********** , с адрес- гр.Павликени , бул.“Руски“ № 49, да се доближава на по-
малко от 50 м. разстояние до Г. Г. Г., ЕГН № **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Георги
Недев“ № 15, за срок от 6 месеца, като неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 / 05.07.2021г. постановено по гр.д.№ 1037/ 20г. на
РС-Провадия, в останалата част.
НА основание чл.17, ал.5 ЗЗДН да се издаде нова заповед за защита.
ПРЕПИС заповедта и от решението на ВОС да се връчат на РПУ по настоящ
административен адрес на извършителя и на пострадалите лица , на основание чл.16, ал.3
ЗЗДН, за контрол по изпълнението на издадената заповед съгласно чл. 21 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6