Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260029
Ботевград, 04.08.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четвърти
юли
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ********
при
секретаря-******,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА ******
гражданско дело № 1133 по описа за
2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
М.П. ***, с ЕГН:**********, чрез
пълномощник адв. А.Б. от САК, моли да бъде признато за
установено по отношение на ******и адрес: гр.Правец, ******, че ищецът е собственик на недвижим
имот, който е придобил на основание договор за продажба на
недвижим имот, отразен в нотариален ******, с район на действие РС-Ботевград и
давностно владение от него и праводателите му ******и
******за
периода от 30.12.2005г. до предявяване на иска на 02.07.2019г., а именно
върху поземлен имот, находящ се в землището на село Разлив, ******, Софийска
област, с площ от 320 кв.м., който е част от поземлен
имот с № ******,
******, или ******по Картата на
възстановената собственост на същото населено място, при съседи: собствен
имот, ******,
който поземлен имот погрешно е заснет първо в Картата на
възстановената собственост, след което в Кадастралната карта на с.Разлив,
******като
съставна част от поземлен имот с № ******, а реално
съставляващ част от собствения на ищеца поземлен имот с обща площ
от 1160кв.м. по
геодезическо заснемане, а по документ за собственост от 1600кв.м., находящ се в строителния
полигон на с.Разлив, ******, Софийска област, махала Вълчовска/Мантовска/, при
съседи: изток-наследници на ******и наследници на ******, запад-наследници на ******,
север-наследници на ******и юг-наследници на ******.
М.П. ***, с ЕГН:**********, чрез пълномощник
адв. А.Б. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на М.П.С. ***,
с ЕГН: **********, В.С. ***, с ЕГН:**********, К.С. ***, с ЕГН:**********, Г. В. ***, с ЕГН:**********, М. В.И. ***, с ЕГН:**********, Ц.Д.И. ***, с
ЕГН:**********, Д.И. ***, с ЕГН:**********, Ц.С. ***, ж.к.******, с ЕГН:**********,
Т.С. ***, ж.к.******, с ЕГН:**********, Г.П.И. ***, с ЕГН:**********, В.П.И. ***,
с ЕГН:**********, С.П.И. ***, с ЕГН:********** и Н.В.И. ***, с ЕГН:**********,
която в хода на разглеждане на делото е починала на 27.07.2020г. и е заместена
от наследниците по закон-Г.П.И. ***, В.П.И.
*** и С.П.И. ***, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е придобил на
основание договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален ******, с
район на действие РС-Ботевград и давностно владение от него
и праводателите му ******и ******за периода от 30.12.2005г. до
предявяване на иска на 02.07.2019г., а именно върху поземлен имот,
находящ се в землището на село Разлив, ******, Софийска област, с
площ от 63 кв.м., който е част от поземлен
имот с № ******
по Кадастралната карта на село Разлив или №******
по Картата на възстановената собственост на същото населено място, при съседи: ******,
******,
който поземлен имот погрешно е заснет първо в Картата на
възстановената собственост, след което в Кадастралната карта на с.Разлив,
******като
съставна част от поземлен имот с № ******, а реално
съставляващ част от собствения на ищеца поземлен имот с обща площ
от 1240кв.м. по
геодезическо заснемане, а по документ за собственост от 1600кв.м., находящ се в строителния
полигон на с.Разлив, ******, Софийска област, махала Вълчовска/Мантовска/, при
съседи: изток-наследници на ******и наследници на ******, запад-наследници на ******,
север-наследници на ******и юг-наследници на ******.
М.П. ***, с ЕГН:**********, чрез
пълномощник адв. А.Б. от САК, моли да бъде признато за
установено по отношение на Г.П.И. ***, с ЕГН:**********, В.П.И. ***, с
ЕГН:**********, С.П.И. ***, с ЕГН:********** и Н.В.И. ***, с ЕГН:**********,
която в хода на разглеждане на делото е починала на 27.07.2020г. и е заместена
от наследниците по закон-Г.П.И. ***, В.П.И.
*** и С.П.И. ***, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е придобил на
основание договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален ******, с
район на действие РС-Ботевград и давностно владение от него
и праводателите му ******и ******за периода от 30.12.2005г. до
предявяване на иска на 02.07.2019г., а именно върху поземлен имот,
находящ се в землището на село Разлив, ******, Софийска област, с
площ от 14 кв.м., който е част от поземлен
имот с № ******по
Кадастралната карта на село Разлив или №007031
по Картата на възстановената собственост на същото населено място, при съседи: ******,
******,
който поземлен имот погрешно е заснет първо в Картата на
възстановената собственост, след което в Кадастралната карта на с.Разлив,
******като
съставна част от поземлен имот с № ******, а реално
съставляващ част от собствения на ищеца поземлен имот с обща площ
от 1240кв.м. по
геодезическо заснемане, а по документ за собственост от 1600кв.м., находящ се в строителния
полигон на с.Разлив, ******, Софийска област, махала Вълчовска/Мантовска/, при
съседи: изток-наследници на ******и наследници на ******, запад-наследници на ******,
север-наследници на ******и юг-наследници на ******.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощник адвокат А.Б. от САК поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени, както и да се
присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.335/.
Ответникът-******не е направила възражение по иска и не е представила писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът ******,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по иска.
Ответниците-М.П.С. ***,
В.С.В. ***, К.С.В. ***, Г. В. ***, М. В. ***, Ц.Д.И. ***, Д.И. *** и Ц.С. ***, не
са направили възражение по иска и не са представили писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з. ответниците М.П.С. ***, В.С.В. ***, К.С.В.
***, Г. В. ***, М. В. ***, Ц.Д.И. ***, Д.И. *** и Ц.С. ***,
редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по иска.
Ответникът-Т.С. ***,
чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. М.Н.
от САК, е направила възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№
1921 от 25.03.2020г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът Т.С., чрез
особен представител адв. Н. оспорва иска и моли да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
В с.з. ответникът Т.С.С., чрез особения
представител адв.Н. оспорва иска, поддържа направените възражения в писмения
отговор и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ответниците-Г.П.И.
***, В.П.И. ***, С.П.И. *** и Н.В.И. ***, която в хода на разглеждане на делото
е починала на 27.07.2020г. и е заместена от наследниците по закон-Г.П.И. ***, В.П.И. *** и С.П.И. ***,
чрез пълномощник адвокат П.А. от САК, са направили възражение по исковете и са
представили писмен отговор с вх.№ 8201/27.11.2019г., в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответниците Г.П.И., В.П.И. и С.П.И., чрез адв. А. оспорват предявените искове. Твърдят, че праводателите на ищеца, както и техните праводатели,
не са били собственици на процесния имот,
включително в спорните му части, навлизащи в имоти № ******, № 007031 и №
007032. Сочат, че имотът
никога не е бил индивидуализиран по граници, както и че преди 2019г. не е имал
ограда. Владение в твърдените граници също не е било упражнявано нито от ищеца, нито от праводателите
му. Оспорват датата на
предаване на владението на ищеца. Липсвала идентичност между имота, описан в
титула за собственост на ищеца и спорния имот. В същото време правото на
собственост на ответниците било възстановено в съвсем ясно определени граници.
От 1993г. до настоящия момент ответниците владеели добросъвестно възстановените
им имоти и ги обработвали. В евентуалност се легитимират като собственици на
основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност. Спорните части от процесния имот никога не били
част от урбанизирана територия. Сградите, построени в имота, били незаконни, за
тях липсвали каквито и да било строителни книжа, поради което не представлявали
пречка за възстановяване правото на собственост. Придобиването по давност от
страна на ищеца по отношение на спорните 320 кв. м. било изключено, тъй като
била налице хипотеза на чл.19 от ЗСПЗЗ. По същество искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.
В съдебно заседание ответниците
Г.П.И., В.П.И. и С.П.И., чрез пълномощник адв. П.А. от САК, оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да се присъдят
направените по делото разноски, за които представят списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.343/ и писмени бележки
с вх.№ 260842 от 11.07.2022г.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът М.П.П. е станал
собственик на 12.07.2018г. на основание договор за продажба на следния недвижим
имот-поземлен имот с площ по документ за
собственост от 1600кв.м., а по геодезическо заснемане с площ от 1160кв.м.,
находящ се в строителния полигон на село Разлив, ******, Софийска област,
махала Вълчовска /Мантовска/, ведно с построените в него сгради: второстепенна
сграда на допълващо застрояване със застроена площ от 45кв.м., второстепенна
сграда на допълващо застрояване със застроена площ от 12кв.м., второстепенна
сграда на допълващо застрояване със застроена площ от 3кв.м., както и заедно с
построените извън строителния полигон двуетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 54кв.м. и РЗП от 108кв.м., състояща се от първи етаж-кухня,
тоалетна и битова стая и втори етаж-хол, две спални и санитарен възел и
второстепенна сграда на допълващо застрояване със застроена площ от 16кв.м.,
при съседи: изток-наследници
на ******и наследници на ******, запад-наследници на ******, север-наследници
на ******и юг-наследници на ******. Горното се установява от приложеното копие
от нотариален ******, с район на действие РС-Ботевград.
Праводатели на ищеца са ******и ******, които са придобили описания
по-горе застроен недвижим имот в с.Разлив на 30.12.2005г. чрез договор за продажба,
отразен в приложеното копие от нотариален ******, с район на действие
РС-Ботевград. Техните праводатели са го
придобили на основание наследство и давностно владение, обективирано в издаден
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 95, том ІV, рег. № 5473, дело №
638 от 30.12.2005г. на нотариус № 371, с район на действие БРС, който е
приложен в препис като писмено доказателство по делото.
Затова, че процесният поземлен имот в
махала Влъчковска/Мантовска/ в с.Разлив е бил застроен с двуетажна паянтова
жилищна сграда много преди влизане в сила на ЗСПЗЗ са и показанията на
свидетеля ******, 80-годишен, който твърди, че къщата е от преди 50 години и над
нея не е имало ограда, тъй като там пасял животни.
Съгласно показанията на св.К. Стефанов В., който по професия е
геодезист, се установява, че той е бил нает от ищеца, за да извърши
геодезическо заснемане на имота и построените в него сгради през 2019г., което
извършил като на място е заснел съществуващите граници на имота като почти
всички са били материализирани с ограда като зад жилищната сграда е било
обрасло и нямало ограда. Самата жилищна сграда е върху общинско място, а е
следвало да бъде в контура на строителния полигон, който е обособен преди 30
години или през 80-те години. Според него честа практика е земеделските имоти
да навлизат в строителния полигон или жилищните територии, едно припокриване на
площи. В случая има една зона, която е общинска територия, която е земеделска
земя по действащата КВС/карта на възстановената собственост/, а сега по
кадастралната карта и тя навлиза в жилищната сграда, което според него е явна
фактическа грешка. По сега действащата кадастрална карта 2/3 от жилищната
сграда е в общинска земеделска територия. Имало е слог в зоната, където е
излизането от жилищната сграда. Това, че зад жилищната сграда през 2016г. не е
имало ограда, а само слог са и показанията на св. Ангел Х.А., син на ответника Г.П..
Видно от показанията на св.Христо И.Х.,
се установява, че той лично е посетил процесния имот след придобиването му от
ищеца, а именно през месец септември на 2018г., където е бил нает с друг човек
да съборят старата ограда, за да подготвят терена за поставяне на нова ограда. Съществуващата
на място ограда е била с мрежа и обрасла с къпини. За два дни са свалили
старата ограда, извадили коловете и на трите ъгли на мястото направили „клещи“
с дъски, от които да се пусне конец и се прави новата ограда. С оглед начина на
обрастване на оградата, същата е била най-малко на 10-15 години. Там, където е
започвала градината е имало слог, на 50-60см, представляващ възвишение, което е
било подравнено с помощта на багер и сега на място няма слог. След като той и още
един човек разчистили мястото, дошли момчета, които поставили новата ограда,
която сега съществува на място. Хората, които поставяли новата ограда се
ориентирали за местоположението й по „клещите“, които поставил в трите ъгъла на
имота св.Х..
Съгласно показанията на св.******, се
установява, че той е поставил новата ограда в процесния имот през октомври на
2018г., за което е бил нает от ищеца М.П.. Твърди, че е поставена на мястото на
старата ограда като от северната част на имота, където е спорното място, е била
по-рехава старата ограда, било обрасло с къпини и от около 10 години назад
видимо не се осъществявала някаква дейност в съседния имот. Заявява, че след
като разчистили мястото от насажденията, го заградили по-навътре, но не е била
голяма разликата. През декември на 2018г. е била готова новата ограда, която е
ограждала изцяло имота на ищеца.
От друга страна ответниците-М.П.С., В.С.В.,
К.С.В., Г. В.С., М. В.И., Ц.Д.И., Д.И.Г., Ц.С.С., Т.С.С., Г.П.И.,
В.П.И., С.П.И. и Н.В.И., са наследниците по закон на С.И. Вълчков, б.ж. на
Ботевград, починал на 26.06.1977г. съгласно приложеното удостоверение за
наследници, издадено на 07.10.2019г. от община Ботевград. Общият наследодател С.И.
Вълчков е имал трима сина Васил С.И., починал на 14.12.1977г., П.С.И., починал
на 25.10.1992г. и Иван С.И., починал на 05.08.2012г.
Ответниците Г.П.И., В.П.И., С.П.И. и Н.В.И.
са преките наследници по закон на П.С.И., починал на 25.10.1992г., видно от
приложеното удостоверение за наследници от 07.10.2019г., издадено от община
Ботевград.
В хода на разглеждане на делото
ответникът Н.В.И. е починала на 27.07.2020г. и е заместена от наследниците по закон-Г.П.И. ***, В.П.И. *** и С.П.И. ***
съгласно приложеното удостоверение за наследници, издадено на 24.08.2020г. от община
Ботевград.
Описаните по-горе ответници твърдят, че по силата на ЗСПЗЗ и
наследствено правоприемство от ******им е възстановено правото на собственост в
съществуващи, възстановими, стари, реални граници върху нива от 1.228дка, седма
категория, местност ******по картата на землището на с.Разлив, за което
представят копие от Решение №2Б от 08.11.2000г. на ОСЗ-гр.Правец и скица №
000973 от 09.08.2008г. на ОСЗ-гр.Правец.
Ответниците Г.П.И., В.П.И. и С.П.И.
се легитимират като собственици по наследство от П.С.И., починал на 25.10.1992г. и по силата
на ЗСПЗЗ върху нива от 2.853дка в ******по картата на землището на с.Разлив, ******с
представените копия от Решение № 2Б от 08.11.2000г. на ОСЗ-гр.Правец,
скица от 08.04.2009г. на ОСЗ-гр.Правец и
************, с район на действие БРС.
От показанията на св. ******се
установява, че преди 10 години е ходила с ответника В.П.И. в овощната им
градина в с.Разлив, за да берат плодове. В съседния имот е имало стара къща и
не е видяла да има ограда между къщата и овощната градина, а имало само слог,
обрасъл с къпини.
Съгласно показанията на св.******се
установява, че същият от 2016г. се
занимава с пчеларство и по този повод е поставял около 20 кошери в имота на ответниците
в с.Разлив, в който е имало много дървета и
е трябвало да направят просека, за да сложи кошерите. Под слога е имало
паянтова дървена сграда и ограда, превзета от растителност. През 2020г. е ходил
на мястото и е видял, че има нова ограда, която е изместена по-наляво посока
гр.Правец. На място е разчистено и няма слог.
От приетите по делото
съдебно-технически експертизи/СТЕ/ с вх.№№ 264205 от 03.11.2021г. и № 260098 от
21.01.2022г. заедно с приложените към тях скици, изготвени от вещото лице инж. Д.В.Х.,
се установява, че има кадастрална карта само за неурбанизираната зона в
с.Разлив. Подробно в заключението в.л. Х. е посочил начина на изработване на
КВС и проведената процедура. Установени са застъпвания между материализираните
имотни граници на имота, ограден от ищеца и имотите по кадастралната карта на
с.Разлив, ******, както следва: с ПИ ****** - 63кв.м., описани с букви Б-В-Г-К;
с ПИ ******- 14кв.м., описани с букви Г-Д-Е-К;
с ПИ ****** - 320кв.м., описани с букви А-Б-К-Е-Ж-З-И; строителен
полигон на махала „Влъчковска“-843кв.м., които са отразени на Приложение №1 към
СТЕ с № 260098 от 21.01.2022г. От горните заключения се установява, че по-голяма
част от жилищната сграда и стопанска сграда са извън строителния полигон и се
намират в ПИ ****** - 320кв.м., общинска
собственост или нива на ******. Ищецът е заградил 63кв.м. от ПИ ******,
възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на ******и 14кв.м. от ПИ ******- 14кв.м.,
възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на П.С.И., отразени с букви и цвят на
описаната по-горе скица или Приложение №1.
От приложената Заповед № 3-437 от
21.06.2019г. на Кмета на ******, се установява, че след извършеното
заграждане на ПИ ******, възстановен по ЗСПЗЗ на
наследниците на ******и 14кв.м. от ПИ ******- 14кв.м., възстановен по ЗСПЗЗ на
наследниците на П.С.И., ответниците са предприели действия за връщането на описаните
части от имотите. В този смисъл са и показанията на св.Ангел Х.А., син на
ответника Г.П., който заявява, че имотите са обработвани от наследници от
възстановяването им през 1993-1994г.
От обясненията по реда на чл.176 от ГПК от ответника Г.П.И. се установява, че през 2017г., 2018г. при майка й
идвали представители на ищеца, за да разговарят с нея да им даде 2 метра от
тяхното място, за да могат да си оформят имота и да го заградят, с което тя не
се съгласила.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените три иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като страните спорят относно правилността на заснемане на спорните площи, за които ищецът твърди, че са негова собственост и се владеят от него, тъй като ги е заградил с ограда, но неправилно са нанесени първо в Картата на възстановената собственост и след това в Кадастралната карта на с.Разлив, ******, като 320кв.м. от поземлен имот ****** на ответника ******, като 63кв.м. от поземлен имот ****** на ответниците като наследници на ******и като 14кв.м. от поземлен имот ******на ответниците като наследници на П.С.И..
Разгледан по същество искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответника ******за поземлен имот с площ от 320 кв.м., който е
част от поземлен имот с № ******, ******, или им.******по Картата на
възстановената собственост на същото населено място, при съседи: собствен
имот, ******
е основателен и следва да се уважи
като доказан, по следните правни съображения:
Искът за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа по
чл.54, ал.2 от ЗКИР/Закон за кадастъра и имотния регистър/ има за предмет
принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към
момента на влизане в сила на кадастралния и регулационен план, като ищецът
следва да установи, че към същия релевантен момент е бил собственик на даден
имот или на част от такъв, който въобще не е заснет в кадастъра или границите
му са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота
съобразно обема на притежаваното право на собственост. Попълването на плана
става по административен ред, или след съдебно решение, когато непълнотата на
плана е резултат на спор за имуществено право. Решението по този спор
установява какви са били правата към момента на одобряване на плана, като няма
ограничение във времето назад, към което могат да се установяват правата на
страните, ако това е свързано с предмета на спора.
В
случая е предявен иск за установяване по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че е допусната грешка първо в
КВС и сега в действащата кадастрална
карта на село
Разлив, ******,
изразяваща се в неправилно заснемане на поземлен имот от 320 кв.м., който е
част от поземлен имот с № ******, ******, или ******по Картата на
възстановената собственост на същото населено място, означен между буквите А-Б-К-Е-Ж-З-И, оцветен
в зелен цвят на скица или Приложение №1, която е неразделна част от
СТЕ с вх.№ 260098 от 21.01.2022г., собственост
на ответника ******като нива, а реално съставляващ част от собствения на
ищеца поземлен имот от 1160кв.м., находящ се в с.Разлив, ******,
Софийска област, махала Влъчковска/Мантовска/, извън регулационния план на
селото, но в строителния полигон на селото, тъй като върху тази част има
построена стара жилищна сграда от преди 50 години, която е „търпим строеж“ по
смисъла на закона. Съдът не споделя становището на ответниците, че след като
има незаконно построена жилищна сграда в нива, последната става част от
строителния полигон на селото, тъй като по делото се установи от събраните
гласни доказателства, че процесният имот е застроен с жилищната сграда от преди
50 години и се намира в махала Влъчковска или Мантовска в село Разлив и само
една част от процесния имот се намира в строителния полигон на селото, като не
е логично частта от имота с по-голямата част от построената жилищна сграда да е
извън строителния полигон на селото. От събраните гласни/показания на
свидетели/ и писмени доказателства/нотариални актове/ се установи, че още към
2005г. процесният имот е бил застроен с жилищната сграда, която фактически е
владяна от праводателите на ищеца и от него след закупуване на имота през
2018г. като външната северна граница на имота е минавала по стената на
жилищната сграда, следователно тази част от имота е собственост на ищеца, която
е придобил като част от закупения от него поземлен имот с площ при геодезическо
замерване от 1160кв.м. и построените в него сгради, за които съдът приема, че
са част от строителния полигон на селото.
Разпоредбата на &1, т.16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта спрямо действителното им състояние. В случая е налице спор за материално
право с ответника ******, тъй като
реална част от недвижимия имот, собственост на ищеца е
заснета към съседен поземлен имот с № ******, ******, или им.******по Картата на
възстановената собственост на същото населено място, който се води земеделска
земя-нива, собственост на ******.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция гласни доказателства-показанията
на св.******, св. Христо И.Х., св. ****** и св. К.
Стефанов В., които съдът кредитира като конкретни, непосредствени,
безпристрастни и последователни, се установява, че процесният имот от 320кв.м., върху който е построена стара жилищна сграда и стопанска
сграда е част от един голям поземлен имот, застроен със стопански сгради и жилищна сграда, находящи се в строителния полигон на селото, като
всички сгради са от преди повече от 30 години от праводателите на ищеца. Целият имот е бил ограден и ползван в годините само от
праводателите на ищеца, а именно от 30.12.2005г. и от
2018г. до сега от ищеца. От приложения договор за продажба на недвижим имот, отразен в
нотариален акт № 46/12.07.2018г. на нотариус № 319-Зл******, с район на действие РС-Ботевград, се установява, че ищецът е закупил застроен с жилищна сграда и стопански сгради поземлен имот,
находящ се в с.Разлив, в махала Вълчовска/Мантовска/ като
от северната част до стената на къщата е имало слог, с който е граничил със
съседните градини. Поземленият имот се индивидуализира със съседи и с
оглед описанието им, се установява, че при така описаните граници същият
включва и процесният имот от 320кв.м., които по КВС и сега по кадастралната карта е част от поземлени имот с ******, за
който ответникът ******се води собственик на нива по чл.19 от
ЗСПЗЗ.
Съгласно приетите по делото СТЕ, изготвени от в.л. инж.Х., на които съдът дава вяра като компетентни и
обосновани, се установява, че процесният
имот от 320кв.м. е съседен на частта от процесния имот, която
попада в строителния полигон на селото.
Видно
от събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът приема, че
се установи, че ищецът чрез договор за
продажба, отразен в нотариален акт № 46/12.07.2018г. на нотариус № 319-Зл******, с район на
действие РС-Ботевград, е станал собственик на процесния поземлен имот от 320кв.м.,
който е част от целия поземлен имот от 1160кв.м., находящ се
в строителния полигон на селото, тъй като върху него от преди образуване на
ТКЗС е построена жилищна сграда, представляващ „търпим“ строеж по смисъла на
закона и от тогава до сега владее
целия имот, който е ограден и застроен с жилищна сграда и стопански постройки, което е от 2005г., когато провадотелите му
са придобили същия застроен имот и са го владяли до 12.07.2018г.
Съдът счита, че
тази част от имота е имала селищен характер, същият не е земеделска земя по
смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
поради което неправомерно е определен като имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, с
което е предоставен за стопанисване на ответника-******.
Характерът на
имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или
като селищен се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст
земеделски имоти са тези, които са предназначени за земеделско ползване и
/кумулативно/ не се намират в границите на населените места и селищни образования,
определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са
включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия,
почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени
организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Дали
конкретен имот е имал земеделски характер следва да се определи по тези
признаци, като се изследва конкретното му местонахождение и съседни имоти.
В случая съдът
след анализ на всички събрани доказателства, както посочи по-горе, приема, че
процесният застроен недвижим имот представлява дворно място, което е имало
селищен характер към момента на образуване на ТКЗС, намирало се е в махала и не
е земеделска земя, която да подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, за което
ответникът ******не може да противопостави надлежни собственически права върху
процесния имот по отношение на ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 338/28.03.2012г. по
гр.д.№ 27/2011г. по описа на ВКС, ІІ г.о., Решение № 96 от 26.03.2010г. по
гр.д.№ 3820/2008г. на ВКС, ІІг.о.
Съдът счита, че
не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място
имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място,
застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни
места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по
силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер,
да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те
са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и
при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са били
членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
В случая от събраните
доказателства пред настоящата съдебна инстанция се установи, че ищецът е
придобил правото на собственост върху имота от 320 кв.м., представляващ част от
поземлен имот с № ******, ******, или им.******по
Картата на възстановената собственост на същото населено място, чрез договор за
продажба, отразен в нотариален акт №46/2018г. на нотариус № 319, така и по давност съгласно чл.79, ал.1 от ЗС за
периода от 30.12.2005г. до 02.07.2019г., за който период от време се установи,
че праводателите му ****** са го владяли и след това ищеца като свой собствен и
несмущавано. През целия период от време тази част от имота е оградена и владяна
само от тях, което продължава и до сега, тъй като по-голямата част от жилищната
сграда е в тази част от имота, както и стопанска постройка. За същият не е
съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването му по давност,
включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото върху
него не е установено право на кооперативно земеползване и не е одържавен. В
този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение №488 от 19.12.2011г. по
гр.д.№ 1403/2010г. по описа на ВКС, І, г.о., Решение № 109 от 25.05.2016г. по
гр.д.№ 356/2016г. по описа на ВКС, І г.о.
Освен
това както е посочено в Решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО
на ВКС, само този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване
на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение,
като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е
бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция
по ЗСПЗЗ. В случая такива доказателства липсват, за което не може само от
факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се
прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е
бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Съдът приема, че грешното заснемане в
кадастралнаната карта на границите на един
недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно
заснетата част от имота, защото кадастралната карта или преди това КВС няма
вещно-прехвърлително действие. В случая процесната реална част от 320кв.м., която е част от застроения поземлен
имот от 1160кв.м. е заснета като част от съседен имот или ПИ № ******, ******, или им.******по Картата на
възстановената собственост на същото населено място, отразен като общинска
собственост без данни на какво основание ответната община е придобила правото
на собственост върху този имот, който преди одобрението на КВС и кадастралната
карта е част от строителния полигон на
селото.
Ето защо и установеното
по делото несъответствие в данните за процесния имот от 320 кв.м. от ПИ № ******,
******, или им.******по Картата на
възстановената собственост на същото населено място спрямо действителното му състояние към
момента на одобряването им преценено в съвкупност с безспорно установеното по
делото право на собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката към
момента на одобряването на картите, обосновават приемането на извод, че
са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР във връзка с чл.124,
ал.1 от ГПК срещу ******.
По
отношение на останалите два иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците М.П.С., В.С.В., К.С.В., Г. В.С., М.
В.И., Ц.Д.И., Д.И.Г., Ц.С.С., Т.С.С., Г.П.И., В.П.И., С.П.И. и Н.В.И.,
са наследниците по закон на С.И. Вълчков, които са наследниците по
закон на ******за поземлен имот от 63 кв.м., който е част от поземлен
имот с № ******
по Кадастралната карта на село Разлив или им.№******
по Картата на възстановената собственост на същото населено място, както и
срещу ответниците Г.П.И., В.П.И., С.П.И., които са наследниците по закон на П.С.И. относно
поземлен имот от 14кв.м.,
който е част от поземлен имот с № ******по
Кадастралната карта на село Разлив или им.№007031
по Картата на възстановената собственост на същото населено място, намира че са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като недоказани, по следните правни
съображения:
Горните
имоти са съседни на процесния имот, който ищецът е закупил през 2018г. и са
били земеделски имоти съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели ******като
в тях е имало засадени овощни дървета. Границата между застроения имот на ищеца
и земеделските имоти на ответниците е минавала по съществуващ слог, който е бил
непосредствено до стената на старата жилищна сграда. След поставянето на новата
ограда от ищеца през декември на 2018г. същият е завладял горните части от
63кв.м. от поземлен имот с № ****** и
14кв.м. от поземлен имот с № *******, за което от тогава до сега не е изтекла
10-годишна придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Закупеният от
ищеца имот през 2018г. не е включвал описаните по-горе части от земеделските
имоти на ответниците, които са надлежно възстанови с решения на ОЗС-Правец и
скици към тях. От показанията на св.К. Стефанов В., геодезист, който е извършил
геодезическо заснемане на имота на ищеца се установява, че зад жилищната сграда
не е имало ограда, т.е. закупеното от ищеца дворно място не е включвало частите
от 63кв.м. от поземлен имот с № ******
и 14кв.м. от поземлен имот с № ******.
Поради
обстоятелството, че ищецът не доказа, че е собственик на горните части от бивши
земеделски имоти, които той е оградил през 2018г. съдът намира, че исковете с
правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците, които са наследниците на С. И. Влъчковски и наследниците на П.С.И., са
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, тъй като не е допусната грешка
при изработване на КВС, а след това на кадастралната карта на село Разлив за
тези имоти.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и чл.78, ал.1 от ГПК по направеното искане за заплащане на разноски ответникът ******ще следва да заплати на ищеца сумата от 764лв. за направени разноски по делото, включваща платено адвокатско възнаграждение, държавни такси и депозити за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответниците Г.П.И.,В.П.И. и С.П.И. сумата от 200лв. за направени разноски по делото за заплатен депозит за вещо лице.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ******и адрес: гр.Правец,
******, че е допусната грешка в кадастралната
карта на с.Разлив, ******, Софийска област, а преди това в картата на
възстановената собственост за землището на село Разлив, като поземлен имот,
находящ се в с.Разлив, ******, Софийска област, с площ от 320кв.м., означен
между буквите А-Б-К-Е-Ж-З-И, оцветен
в зелен цвят на скица или Приложение №1, която е неразделна част от
съдебно-техническа експертиза с вх.№ 260098 от 21.01.2022г., изготвена от в.л.
инж. Д.В.Х., която скица, подписана от съда е неразделна част към съдебно
решение, който е част от поземлен имот с № ******, ******, или им.******по Картата на
възстановената собственост на същото населено място, който поземлен имот е
неправилно заснет първо в Картата на възстановената собственост, след което
в
Кадастралната
карта на с.Разлив, ******като съставна част от поземлен имот с № ******, а реално
съставляващ част от собствения на М.П. ***, с ЕГН:********** поземлен имот с
обща площ от 1160кв.м. по геодезическо заснемане, а
по документ за собственост от 1600кв.м., находящ се в строителния
полигон на с.Разлив, ******, Софийска област, махала Вълчовска/Мантовска/, при
съседи: изток-наследници на ******и наследници на ******, запад-наследници на ******,
север-наследници на ******и юг-наследници на ******.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения иск от М.П. ***, с ЕГН:********** срещу М.П.С. ***, с ЕГН: **********, В.С. ***, с ЕГН:**********,
К.С. ***, с ЕГН:**********, Г. В. ***, с ЕГН:**********, М. В.И. ***, с ЕГН:**********, Ц.Д.И. ***, с
ЕГН:**********, Д.И. ***, с ЕГН:**********, Ц.С. ***, ж.к.******, с ЕГН:**********,
Т.С. ***, ж.к.******, с ЕГН:**********, Г.П.И. ***, с ЕГН:**********, В.П.И. ***,
с ЕГН:**********, С.П.И. ***, с ЕГН:********** и Н.В.И. ***, с ЕГН:**********,
която в хода на разглеждане на делото е починала на 27.07.2020г. и е заместена
от наследниците по закон-Г.П.И. ***, В.П.И.
*** и С.П.И. ***, за признаване на установено, че М.П.П. е собственик на недвижим
имот, който е придобил на основание договор за продажба на
недвижим имот, отразен в нотариален ******, с район на действие РС-Ботевград и
давностно владение от него и праводателите му ******и ******за периода от 30.12.2005г. до
предявяване на иска на 02.07.2019г., а именно върху поземлен имот, находящ се в землището на село Разлив, ******, Софийска
област, с площ от 63 кв.м., който е част от поземлен
имот с № ******
по Кадастралната карта на село Разлив или им. №****** по Картата на
възстановената собственост на същото населено място, при съседи: ******,
******,
който поземлен имот погрешно е заснет първо в Картата на
възстановената собственост, след което в Кадастралната карта на с.Разлив,
******като
съставна част от поземлен имот с № ******, а реално
съставляващ част от собствения на ищеца Мариян П.П. поземлен имот с
обща площ от 1240кв.м. по геодезическо заснемане, а
по документ за собственост от 1600кв.м., находящ се в строителния
полигон на с.Разлив, ******, Софийска област, махала Вълчовска/Мантовска/, при
съседи: изток-наследници на ******и наследници на ******, запад-наследници на ******,
север-наследници на ******и юг-наследници на ******, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения иск от М.П. ***, с ЕГН:********** срещу Г.П.И.
***, с ЕГН:**********, В.П.И. ***, с ЕГН:**********, С.П.И. ***, с ЕГН:**********
и Н.В.И. ***, с ЕГН:**********, която в хода на разглеждане на делото е
починала на 27.07.2020г. и е заместена от наследниците по закон-Г.П.И. ***, В.П.И. *** и С.П.И. ***,
за признаване на установено, че М.П.П. е собственик на недвижим
имот, който е придобил на основание договор за продажба на
недвижим имот, отразен в нотариален ******, с район на действие РС-Ботевград и
давностно владение от него и праводателите му ******и ******за периода от 30.12.2005г. до
предявяване на иска на 02.07.2019г., а
именно върху поземлен имот, находящ се в землището на село Разлив, ******, Софийска
област, с площ от 14 кв.м., който е част от поземлен
имот с № ******по
Кадастралната карта на село Разлив или им.№007031
по Картата на възстановената собственост на същото населено място, при съседи: ******,
******,
който поземлен имот погрешно е заснет първо в Картата на
възстановената собственост, след което в Кадастралната карта на с.Разлив,
******като
съставна част от поземлен имот с № ******, а реално
съставляващ част от собствения на ищеца поземлен имот с обща площ
от 1240кв.м. по
геодезическо заснемане, а по документ за собственост от 1600кв.м., находящ се в строителния
полигон на с.Разлив, ******, Софийска област, махала Вълчовска/Мантовска/, при
съседи: изток-наследници на ******и наследници на ******, запад-наследници на ******,
север-наследници на ******и юг-наследници на ******, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ******и адрес: ******да заплати на М.П. ***, с ЕГН:********** сумата
от 764лв./седемстотин
шестдесет и четири лева/за направени разноски по делото съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА М.П. ***,
с ЕГН:********** да заплати на Г.П.И. ***, с ЕГН:**********, В.П.И. ***, с ЕГН:**********
и С.П.И. ***, с ЕГН:********** сумата от 200лв./двеста лева/за направени разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ******/