Решение по дело №132/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Кърджали, срещу Решение №23/17.02.2024 г., постановено по анд №940/2023 г. по описа на РС – Кърджали. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд, че нарушението на чл.10 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за което е санционирано дружеството-работодател, представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага подробни съображения за неизпълнение на задължението по чл.10 от ЗТМТМ, от страна на работодателя. Сочи, че изпълнението на задължителното предписание в указания срок, не обосновава отпадане на нарушителя. Счита, че нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на Наказателно постановление № 09-2300216/ 11.09.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Кърджали. В о.с.з. и в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на ИА “ГИТ“. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна.

Ответникът по касация – „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, [населено място], в подаден писмен отговор и в о.с.з. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита, че правилно районният съд е приел, че при формално извършено нарушение на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Намира оспореното решение за законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски, за които представя и списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че правилно и обосновано районният съд е приел наличие на нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМИ, като предвид по-ниската обществена опасност на деянието е квалифицирал същото като маловажен случай. По тези съображения счита, че следва оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №940/2023 г. по описа на РС –Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № 09-2300216/11.09.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Кърджали, с което на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, [населено място], ЕИК ***, на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за това, че в качеството му на местен работодател, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно действителното започване на работа на лицето К. Т.. С решението си съдът предупредил работодателя „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от съшия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С горното решение ИА „ГИТ“, гр. София е осъдена да заплати на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД и деловодни разноски в размер на 480 лв.

За да постанови този резултат, след като обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, районният съд е приел, че дружеството-работодател безспорно е извършило вмененото му нарушение, тъй като на 19.06.2023 г., *** гражданин К. Т. е започнало работа по трудово правоотношение с „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, но в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето, а именно: от 19.06.2023 г. до 26.06.2023 г., работодателят не е изпълнил задължението си по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При извършената служебна проверка съдът не констатирал съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Приел, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят.

Независимо от горното, съдът приел, че в конкретния случая, административното нарушение, за което е наказано дружеството, следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, вр. с §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. В тази връзка съдът отчел, че нарушението се изразява в закъснение по-малко от два месеца, както и че работодателят е спазил всички свои задължения по Кодекса на труда и подзаконови нормативни актове, касаещи трудовото правоотношение с посочения работник, като в срока на даденото му предписание е отстранил констатираното нарушение. Приел е, че нарушението е първо за работодателя и от него не са настъпили никакви вредни последици нито за работника, нито за държавата. Предвид горното, съдът е счел, че обществената опасност на конкретно извършеното деяние е по-ниска, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид и като не е взел предвид тези обстоятелства, наказващият орган незаконосъобразно е издал наказателното постановление, което следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба пороци, свързани с нарушение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК, съдържанието на мотивите към решението, не следва да бъде преповтаряно.

Спорът в настоящото касационно производство е относно наличието на предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Според последната разпоредба, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН, тъй като случаят е маловажен, по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Установено е в производството пред районния съд, че на 23.08.2023 г., или след констатиране на нарушението и преди изтичане на срока за изпълнение на задължително предписание, работодателят е изпълнил задължението си по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Установено е също, че К. Т. пребивава на територията на Република България въз основа на виза за дългосрочно пребиваване тип „D“, издадена на основание чл. 24и от ЗЧРБ – „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. По делото е безспорно, че преди сключване на трудовия договор с работника К. Т., работодателят е изпратил уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП, като уведомлението е било надлежно връчено на работника. При така установените обстоятелства, ведно с предприетите действия по уведомяване на ИА „Главна инспекция по труда“, както и липсата на доказателства за настъпили вредни последици и извършени други нарушения на ЗТМТМ от страна на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, правилно районният съд е приел, че извършеното нарушение разкрива обществена опасност, която е по-ниска в сравнение с тази на обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Ето защо и с оглед безспорно установеното отстраняване на нарушението след констатирането му, липсата на вредни последици, както и на някоя от забраните по чл.29 от ЗАНН, правилно, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН районният съд е отменил процесното НП и предупредил нарушителя, поради което следва оспореното решение да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на ответника по касация се следват и деловодни разноски в размер на 540 лв. с ДДС, за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в рамките на минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/2004г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №23/17.02.2024 г., постановено по анд №940/2023 г. по описа на РС– Кърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – София да заплати на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, деловодни разноски в размер на 540 лв.

Решението е окончателно.