Р Е Ш Е Н И Е
№ 526/29.9.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 425 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС.
Съдът е сезиран с една жалба от Г.А.С., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С.,
като с жалбата се твърди, че:
1) се обжалва мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик
първоначалният режим на жалбоподателя да
бъде заменен със следващия по-лек по реда на чл. 66 от ЗИНЗС;
2) се обжалва мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик
жалбоподателят да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в
затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 64 от ЗИНЗС;
3) е предявен иск съобразно чл. 284 и сл. от ЗИНЗС с твърдения, че
жалбоподателят е поставен при условия нарушаващи чл. 3 от ЗИНЗС и ЕКЗПЧ –
пренаселеност и лоша хигиена при изтърпяване на наложеното му наказание.
С Определение № 610/02.05.2023 г. постановено по адм.д. № 398/2023 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик, производството по делото е разделено,
доколкото съдът е сезиран с три отделни оплаквания, които подлежат на оспорване
и проверка за тяхната валидност и законосъобразност, респ. на проверка на основателност
на предявения иск по различен процесуален ред.
По повод оспорването на мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик
жалбоподателят да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в
затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 64 от ЗИНЗС е образувано
настоящото адм.д. № 425/2023 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
По делото от страна на ответника е представена и Заповед № Л-523/27.04.2023
г., в която е инкорпориран изричен отказ по повод същата молба. Когато обаче в хода
на производството срещу мълчалив отказ административният орган постанови
изричен такъв, счита се за обжалван в същото производство изричният отказ и
съдът дължи произнасяне по него (Решение № 5647 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 14739/2017 г.).
Отказът е оспорен като незаконосъобразен от страна на жалбоподателя. Иска
се неговата отмяна и преместването му в общежитие от открит тип.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и
поддържа жалбата.
Ответникът – редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. Р.,
който оспорва жалбата. Представя писмен отговор с изложени съображения за
законосъобразност на отказа.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Заповед № Л-523/27.04.2023 г. на
Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която е отказал жалбоподателят да бъде преместен
в ЗООТ към Затвора гр. Пазарджик.
Установи се по делото, че лишеният
от свобода С. търпи наказание в размер на 8 години и 3 месеца лишаване от свобода,
приета за изпълнение присъда на PC Нюрнберг Германия. Начало на изтърпяване на
присъдата е започнало на 27.09.2020 г.
С една Молба вх. № 2111 от
10.04.2023 г. жалбоподателят е поискал от Началника на Затвора – Пазарджик да
бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от
открит тип по реда на чл. 64 от ЗИНЗС, както и на основание чл. 66 от ЗИНЗС
първоначалният му режим на изтърпяване на наказанието да бъде заменен със
следващия по-лек.
Във връзка с подадената молба са
взети становища от Инспектор СДВР при Затвора - Пазарджик, от Главен инспектор заместник
началник РНОД, от Главен инспектор - Началник на ЗО „Пазарджик” и от Главен
инспектор, началник на сектор „СДВР“. Получена е и Експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние.
От същите става видно, че лишеният
от свобода е изтърпявал наказание Затвора - Пазарджик, освободен е на
17.01.2014 г., след което заминал за ФР Германия, където вместо да си потърси работа,
продължил да извършва множество престъпления - кражби и грабежи от жилища на немски
граждани. По данни на негов съпроцесник и близък роднина, с когото са били, лишени
от свобода, е прибягвал и до физическо насилие на някои от живущите.
През изтеклия период с лишения от
свобода е провеждана предимно индивидуална работа и многократни разговори и наблюдение
на поведението му, предвид емоционалната му нестабилност. Консултиран е многократно
с инспектор психолог, но липсата на резултат е наложила консултация и с психиатър.
Установено е, че лицето страда от
личностово разстройство и стои на вниманието на Медицински център при затвора гр.
Пазарджик, като към момента медикаментозната терапия допринася за известен стабилитет.
От водената до момента професионална документация е видно, че управлението на риска
е съгласно очертаните проблемни зони и насочено най-вече към промяна в нагласите,
ангажиране в трудова дейност и участие в корекционно възпитателни мероприятия. При
последната преоценка риска от рецидив променя своя диапазон, настанявайки се трайно
във високите граници - от 77 на 99 точки по скалата на OASys. Наказван е дисциплинарно
14 пъти за различни по вид нарушения. Не умее да извлича поуки от минал негативен
опит, както и да проявява необходимата самокритичност към свои грешки.
Прието е, че жалбоподателят трудно
може да промени нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не е
развил адекватни умения за мислене. Психиатричното заболяване затруднява занижението
на степента на риска от вреди и водените с него превантивни дейности. Съществува
риск от извършване на евентуално бягство в случай, че бъде изведен при по-облекчени
условия.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и
в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
оспорването е направено от надлежна страна, чиито законни права и интереси са
засегнати от оспорената заповед. Същата представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа
изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат
непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно
чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава,
наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран,
съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта,
пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В
съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и
правни основания за издаване на акта. С оглед горното, оспорената заповед е
издадена в изискуемата от закона форма.
Заповедта е издадена от Началника на Затвора –
Пазарджик съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Предвид посочените, следва да се приеме, че
заповедта е издадена в изискуемата се писмена форма, от административен орган в
кръга на неговата компетентност, очертана от разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, което я прави валиден административен акт.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишеният от
свобода, който е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, може
да бъде преместван по инициатива на началника на затвора или по негова молба за
доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, ако
лишеният от свобода има добро поведение. Фактът на преместването обаче е
поставен в преценката на Началника на затвора и то едва след получаване на
становища, изготвени от ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Изразеното от тях отрицателно становище, базирано
на съществуващия висок риск от рецидив и от сериозни вреди за обществото след
освобождаването му от затвора, е възприето от административния орган,
вследствие на което той е решил, че не следва да извърши исканото настаняване
на лишения от свобода в ЗООТ към Затвора гр. Пазарджик.
Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗИНЗС, законът дава право на ответника да извърши преценка по
целесъобразност на възможността за настаняване в затворническо общежитие от
открит тип, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормата
предпоставки задължително да се произнесе положително. Преценката кое поведение
представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, е
предоставена на административния орган, който действа при условията на
оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение.
Съдебният контрол в настоящия случай се свежда само до това, дали на
административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка
по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния
акт. От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на
оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни
лица, така както изисква законът, въз основа на отразеното в тях е направил
собствена преценка дали са налице условията за настаняване в затворническо
общежитие от открит тип, след което се е произнесъл с акта, предмет на
настоящото дело.
Освен това, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС при
евентуално преместване на лишен от свобода от затвор в ЗООТ, Началникът на
затвора е длъжен да се съобрази и с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
съгласно който минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. От съдържанието на оспорената заповед
обаче става видно, че отказ е издаден и с оглед факта, че към момента на
издаване на заповедта капацитетът на общежитието е запълнен, т.е. невъзможно е съобразяването
с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Нещо повече, съгласно предоставената по делото
информация лицето търпи наказанието в условията на строг режим и е с наложено
последно наказание от 20.09.2022 г. Към момента на подаване на молбата за
преместване в ЗООТ, респ. към момента на издаване на оспорената заповед – 10.04.2023
г. и 27.04.2023 г., лицето по арг. от чл. 109 от ЗИНЗС не се е считало за
ненаказвано, с оглед изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС за наличие на добро
поведение.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че
оспорената заповед е законосъобразна,
поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.С., ЕГН
**********,***, чрез адв. В.С. против Заповед № Л-523/27.04.2023 г. на Началника
на Затвора гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: (П)