№ 363
гр. Стара Загора, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Г.а
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20235530201666 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление №8158/02.05.2023 г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа„ Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” –
град София.
Жалбоподателят недоволен от наложеното наказание моли съда да го
отмени. Мотивира се, че не е извършил административно нарушение и
неправилно е приложен материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з.и не взема становище
по делото.
Административно-наказващият орган в с.з.чрез юрисконсулт С взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
1
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима
.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 31.03.2023 година
около 13.27 часа на път 2-66 на км 43+700 след разклона за с. Братя Кунчеви
в посока град Нова Загора – град Стара Загора жалбоподателят Т. Н. е
управлявал и извършвал превоз на товари на МПС с четири оси, с две
управляеми оси марка МАН с рег. № СВ 1695 СК, като водачът извършва
превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата съгласно изискванията на чл.8, ал.1-2 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
При направеното измерване е установено, че разстоянието между осите е
1,36 м, сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
25 100 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, като
превишението е 6 100 т.
ППС е тежко, но няма издадено валидно разрешение / разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за движение на ППС.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на
св. Д. З. /актосъставител/, свидетелство за регистрация на МПС, протокол за
измерване, кантарна бележка, сертификат за проверка и сертификат за
одобряване на типа преносима везна, сертификат за съответствие,Заповеди,
трудов договор.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че е нарушен чл.26, ал.2 т.1 б. „а” ЗП във вр. с
чл.37, ал.1 т.1 във вр. с чл.7, ал.1 т.5 б. „В„ във вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.53, ал.1 т.2 от ЗП е
наложил административно наказание Глоба в размер на 2 500 лева.
От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от
санкционираното лице МПС с четири оси, следва да бъде квалифицирано
като тежко ППС по смисъла на определението по чл.3, т.2 във връзка с чл.7,
ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство движението
на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
2
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл.8, ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г./ или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното
изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба №
11/03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава
да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от
30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и дължина - до
22м. В случая при измереното натоварване стойността е 25 100 т. при
максимално допустима 19 тона, като превишението е 6 100 т , което
превишени е над 30%, поради което не попада в изключението. Това налага и
необходимостта при управление на посоченото ППС да бъде издадено
разрешително.
С оглед на така установените по делото факти, осъщественото движение
на ППС следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б
”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и
извънгабаритни ППС без разрешение.
Поради превишението над 30% на максимално допустимото натоварване
в случая управляваното от жалбоподателя Н. ППС не отговаря на условията
на чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001г./с натоварване на ос на двойната ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване
на ос в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №11/03.07.2001г./, няма
основание за приложение на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
По изложените съображения следва извода, че в случая е налице пълно
съответствие между установените по делото факти и правната квалификация
на деянието .
Жалбоподателят Т. Н. е управлявал МПС, надвишаващо максимално
допустимото натоварване. Същият се явява водач на МПС, който е работил
по трудов договор /Трудов договор/. От вменените в нарушение разпоредби
на чл.26, ал.2 т.1 б. „а” ЗП във вр. с чл.37, ал.1 т.1 във вр. с чл.7, ал.1 т.5 б. „В„
във вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ и
санкционната норма на чл.53, ал.1 т.2 от ЗП следва извода, че същият е годен
3
субект на АНО.
Видно от представените сертификат за проверка и сертификат за
одобряване на типа преносима везна, сертификат за съответствие се
установява, че масата на ППС е определена и измерена с годно техническо
средство.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да направи следните изводи в няколко
насоки :
- Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.26, ал.2 т.1 б. „а” ЗП
във вр. с чл.37, ал.1 т.1 във вр. с чл.7, ал.1 т.5 б. „В„ във вр. с чл.8, ал.1 и ал.2
от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ е нарушен редът на държавно
управление относно безопасността на движение при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 53 ЗП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е, че управлява
МПС, за което няма издадено разрешително, въпреки претоварването/,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им /
въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е
продължил да управлява МПС без разрешително.
По силата на чл.7, ал.1 ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо,
като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е
предвидено, поради което и деянието правилно ще бъде санкционирано, дори
и при липса на установен пряк умисъл за извършването му.В случая обаче е
налице и пряк умисъл по изложените по-горе съображения.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава
на претендираното административно нарушение.
Изложените до тук съображения правят неоснователни претенциите в
4
жалбата относно неправилното приложение на материалния закон и субекта
на АНО.
Неоснователни са и претенциите за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като
АУАН също е съставен от оправомощено длъжностно лице / Видно от
приложените Заповеди и по силата на закона двете длъжностни лица са
оправомощени да издават съответните актове/.
От съдържанието както на съставения АУАН, така и на издаденото НП се
установява, че подробно са изложени всички релевантни факти и
обстоятелства, с което са покрити законовите изисквания и стандарти за
форма на актовете и за гарантиране правото на защита.
Неоснователни са възраженията, че актосъставителят и наказващият
орган е нарушил съответно чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като не са
посочили правилно нарушените законови разпоредби. Посочените законови
разпоредби, които са нарушени съответстват на посочената фактическа
обсктановка и е постигнато пълно единство между фактическо обвинение и
правна квалификация.
Нарушението е конкретизирано по време, място и начин на извършването
му.Посочени са и нарушените законови разпоредби, които са в съответствие с
изложената фактическа обстановка.
Дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН и
чл.44, ал.1 ЗАНН то тези нарушения не ограничават правото на защита и с
оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН не могат да се окачествят като
съществени процесуални нарушения даващи повод за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
При издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО
няма допуснати съществени процесуални нарушения даващи повод за
отмяна.Наказателното постановление е из цяло в съответствие чл.57 ЗАНН,
посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, посочени са нарушените законови
разпоредби и правното основание за налагане на административното
наказание.
Освен, че са спазени всички стандарти за форма и съдържание на
5
атакуваното наказателно постановление същото е обосновано и мотивирано.
Административно-наказващият орган посочвайки всички обстоятелства, при
които е извършено административното нарушение, е направил анализ на
доказателствения материал, изложил е правна и фактическа мотивировка по
приложимостта на закона.
Наложеното административно наказание на основание чл.53, ал.1 т.2 ЗП
– Глоба в размер на 2 500 лева – е в рамките на закона и е определено при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – около средния
размер. За да определи посочената санкция административно-наказващият
орган се позовава на високата степен на обществена опасност на деянието.
Съдът възприема последния извод, тъй като подобен род деяния са широко
разпространени в страната и региона, същите често стават причина за
настъпване на тежки ПТП, поврежда се Републиканската пътна мрежа.
При индивидуализацията на наказанието обаче не е отчетено като
смекчаващо вината обстоятелство факта, че нарушението е извършено от
жалбоподателя за първи път, ниските му доходи /трудовото възнаграждение е
в рамките на МРЗ/.
Отчитайки тези смекчаващи вината обстоятелства, както и посоченото
по-горе отегчаващо с оглед постигане целите на чл.12 ЗАНН съдът приема, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства над минимума, но под средния размер, съобразено и с
имотното състояние на нарушителя – Глоба в размер на 1 500 лева.Това
налага на основание чл.63, ал.7 ЗАНН наказателното постановление да бъде
изменено в частта на наложеното административно наказание.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
други нарушения на материалния или процесуалния закон даващи повод за
отмяна на атакуваното наказателно постановление,а единствено основание за
изменение по съображения посочени по-горе в мотивите.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените две с.з. в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за
6
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателят има право
на разноски по делото единствено и само при пълна отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а случаят не е такъв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8158/02.05.2023г. на Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа„ ,Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол„, Агенция „Пътна инфраструктура” – град
София, с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2
500 лева на Т. С. Н. от град Пловдив , *****, ЕГН ********** и съдебен адрес
– град Пловдив, бул. „*** както следва :
НАМАЛЯВА наложеното административно наказание и НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Т. С. Н. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” –
град София направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7