Присъда по дело №414/2021 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 13
Дата: 11 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20211870200414
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Самоков, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Н.
и прокурора Е. Люб. Т.
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Наказателно дело от общ
характер № 20211870200414 по описа за 2021 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. З. Т. , роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с
постоянен адрес гр. С. ул. “З.” № .., живущ понастоящем в гр. С., ул. „Х. О.“ № .,
неженен, неосъждан, с основно образование, не работи, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2019 г. в гр. С. в кв. „В.“ на паркинг при блок № ..е
повредил противозаконно чужда движима вещ – задно панорамно стъкло на стойност
200 лв. на лек автомобил „Б..“ с рег. № .., собственост на А. Д. Г. от гр. С., като случаят
е маловажен – престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 216, ал. 4, вр. чл. 54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в
размер 200 лв. (двеста лева), като на основание чл. 304 от НПК и без да е налице
основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление ГО ПРИЗНАВА ЗА
НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА по обвинението в това деянието му да съставлява
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. З. Т. , с посочени по-горе данни за неговата
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2019 г. в гр. С.в кв. „В. на паркинг при
1
блок № . е повредил противозаконно чужда движима вещ – задно панорамно стъкло на
стойност 118 лв. и странично задно дясно стъкло на стойност 180 лв. на лек автомобил
„А.“ с номер на рамата .., собственост на Г. А. А. от гр. Самоков, като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 216, ал. 4, вр. чл. 54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в
размер 200 лв. (двеста лева), като на основание чл. 304 от НПК и без да е налице
основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление ГО ПРИЗНАВА ЗА
НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА по обвинението в това деянието му да съставлява
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. З. Т. , с посочени по-горе данни за неговата
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2019 г. в гр. Самоков в кв.
„Възраждане“ на паркинг при блок № 1 е повредил противозаконно чужда движима
вещ – предно панорамно стъкло на стойност 149 лв. на товарен автомобил „Ф. Т.“ с
рег. № .., собственост на А. А. А. от гр. Самоков, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 216, ал.
4, вр. чл. 54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер 200 лв. (двеста
лева), като на основание чл. 304 от НПК и без да е налице основание за съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-
тежко наказуемо престъпление ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА по
обвинението в това деянието му да съставлява престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Р. З. Т., с посочени
по-горе данни за неговата самоличност, ОБЩО НАКАЗАНИЕ за гореописаните
престъпления по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като МУ НАЛАГА най-тежкото от тях,
а именно „ГЛОБА“ в размер 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Р. З. Т., с посочени
по-горе данни за неговата самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на
ОДМВР – София сумата 177,07 лв., представляваща направените на досъдебното
производство разноски за възнаграждения на вещи лица по назначените оценителна и
видеотехническа експертизи, както и сумата 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Р. З. Т., с посочени
по-горе данни за неговата самоличност, да заплати по сметка на Самоковския районен
съд сумата 62 лв., представляваща направените от бюджета на съда разноски за
възнаграждения на вещи лица по назначените оценителна и видеотехническа
експертизи, както и сумата 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай,
че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира по реда на Глава Двадесет и
2
първа от НПК пред Софийския окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 15 (№ 13 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 03.04.2023 г.
по НОХД № 414/2021 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура Р. З. ТР. е обвинен в
престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане
на подсъдимия да бъде наложено наказание в предвидения от закона минимум.
Евентуалното искане на прокурора е, ако съдът приеме, че случаят е маловажен и че
това обуславя съставомерност на деянието като преследвано по тъжба на пострадалия
престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, съдът да се произнесе с присъдата като
преквалифицира деянието по този привилегирован състав и наложи на подсъдимия
предвиденото за това престъпление наказание.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. М., счита, че предвид множеството
противоречия в доказателствения материал обвинението не е доказано и поради това
отправя искане подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Евентуалното му
искане е, в случай че съдът приеме, че подсъдимият виновно е извършил вмененото му
деяние, то да бъде преквалифицирано като престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК.
Подсъдимият, чието присъствие в съдебното заседание не е задължително с оглед
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК, не се е явил в съдебното заседание, в което са
проведени и приключени съдебните прения. Поради това не е упражнил и правото си
на последна дума.
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
Подсъдимият Р. З. ТР., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български
гражданин, с постоянен адрес гр. С., ул. „З.“ № .., живущ понастоящем в гр. С., ул. „Х.
О.“ № ., неженен, неосъждан, с основно образование, не работи.
От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие, включително и чрез процесуалните способи, установени в чл.
281-283 от НПК за приобщаване на доказателствени източници от досъдебното
производство № 205/2019 г. по описа на РУ – Самоков, по несъмнен начин се
установява, че на 07.05.2019 г. в гр. С. в кв. „В.“ на паркинг пред блок № ..
подсъдимият Р. З. ТР.:
- е повредил противозаконно чужда движима вещ – задно панорамно стъкло на
стойност 200 лв. на лек автомобил „Б.“ с рег. № .., собственост на А.. Д. Г. от гр.
Самоков;
- е повредил противозаконно чужда движима вещ – задно панорамно стъкло на
стойност 118 лв. и странично задно дясно стъкло на стойност 180 лв. на лек автомобил
„А.“ с номер на рамата .., собственост на Г. А.. А.. от гр. Самоков
и
- е повредил противозаконно чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на
стойност 149 лв. на товарен автомобил „Ф. т.“ с рег. № .., собственост на А.. А.. А.. от
гр. С..
1
От субективна страна подсъдимият е извършил всяко от гореописаните деяния
умишлено, тъй като е съзнавал, че осъществява физически въздействия (удари с
държан в ръка дървен прът) върху чужди движими вещи (моторни превозни средства),
като естеството на тези въздействия е да направи съответните движими вещи временно
негодни за използване по предназначението им (да ги повреди чрез счупване на стъкла
на превозните средства, които са не само елементи от конструкцията им, но и са
прегради, здраво направени за тяхната защита от неправомерно проникване в тях),
както и е съзнавал, че няма право да извършва такива въздействия (т. е. повреждането
на вещите е противозаконно); предвиждал е общественоопасните им последици – че с
всяко от деянията си засяга правото на друго лице да използва съответната движима
вещ по предназначението й като елемент от правото на собственост и е искал тяхното
настъпване – извършил е деянията поради конфликт с роднини и близки на
собствениците на превозните средства, който е ескалирал непосредствено преди
извършване на деянията, като незабавно след извършването им е напуснал
местопрестъплението, без да прояви загриженост или съжаление за състоянието на
чуждите вещи.
От обективна и субективна страна е налице материалноправно основание по чл.
26, ал. 1 от НК и липсват пречки по чл. 26, ал. 6 от НК за квалифицирането на
гореописаните деяния на подсъдимия като продължавано престъпление. Приложимата
материалноправна разпоредба на чл. 26, ал. 1 от НК обаче би обусловила по-тежката
наказуемост на деянията, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ
престъпен резултат. Затова тази разпоредба би следвало да е елемент от правната
квалификация на деянията като едно продължавано престъпление, а тази правна
квалификация от своя страна – като юридическа рамка на повдигнатото обвинение за
престъпление съгласно приложимия наказателен закон – следва да е предявена на
подсъдимия. Както в досъдебното производство, така и с обвинителния акт обаче
подсъдимият не е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление с правна
квалификация чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а и в съдебното производство
обвинението срещу него не е изменено в този смисъл по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК.
Следователно във фактическите и юридическите рамки на обвинението, очертани
в съдебното производство от обвинителния акт, съдът следва да третира виновно
извършените от подсъдимия деяния като три отделни престъпления, всяко от които с
претендирана съгласно обвинителния акт правна квалификация като престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК.
Материалното изражение на съставомерния противоправен резултат на всяко от
тези отделни престъпления е паричната равностойност на счупените стъкла на
отделните МПС, собственост на различни лица. Преценявана поотделно като
материално изражение на противоправния резултат на всяко отделно деяние на
подсъдимия, тази стойност (съответно поотделно 200,00 лв., 298,00 лв. и 149,00 лв.) е
значително по-ниска от минималната месечна работна заплата за страната, определена
към датата на инкриминираните деяния в размер 560 лв. съгласно чл. единствен, ал. 1
от Постановление № 320 на Министерския съвет от 20.12.2018 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната (обн. ДВ, бр. 107/2018 г., в сила от
01.01.2019 г.).
Тази конкретна стойност на имуществените вреди, причинени с всяко от деянията,
извършени от подсъдимия, е достатъчна да обоснове извод, че настъпилите
съставомерни за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК вредни последици от отделните
му деяния, са незначителни и че поради това и на основание чл. 93, т. 9 от НК всяко от
2
тези деяния представлява маловажен случай на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Маловажността на случая е допълнителен признак на престъплението по чл. 216, ал. 1
от НК, който обуславя по-лека наказуемост на деянието съгласно чл. 216, ал. 4 от НК и
за който съдът изгражда извод въз основа на доказателствата по делото в рамките на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не въз основа на
факти, за чието включване в обвинението би било необходимо неговото изменение по
реда на чл. 287, ал. 1 от НПК.
Затова във фактическите рамки на обвинението съдът преквалифицира всяко от
деянията на подсъдимия като престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и го
призна за виновен в извършването им, прилагайки закон за по-леко наказуемо
престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и
при липсата на основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Като следствие от това съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия за
невинен и го оправда по обвинението в това всяко от инкриминираните деяния да
съставлява престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Извършените от подсъдимия престъпления по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК са с
предмет частно имущество и съгласно чл. 218в, т. 1 от НК се преследват по тъжба на
пострадалия.
Настоящата съдебна фаза на наказателното производство е инициирана по
обвинителен акт за престъпления от общ характер. Признаването в това производство
на подсъдимия за виновен в извършване на престъпления по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от
НК, които са от частен характер, е процесуално допустимо с оглед разпоредбата на чл.
287, ал. 5 от НПК. В досъдебната му фаза наказателното производство е образувано по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на първото действие по разследването –
протокол за оглед на местопроизшествие от 7.5.2019 г., т. е. преди изтичане на
шестмесечния срок, установен в чл. 81, ал. 3 от НПК за подаване на тъжба, в случай, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В съдебното производство
пострадалите от престъпленията не са се установили в процесуалното качество на
частни обвинители, поради което прокурорът е отправил изрично искане до съда за
произнасяне по същество с присъдата относно виновността на подсъдимия в
извършване на тези престъпления в случай че те, поради маловажността на случаите, се
окажат престъпления от частен характер. Вярно е, че прокурорът е сторил това, без да
са налице предпоставките по чл. 48 от НПК (безпомощно състояние на пострадалите
или тяхна зависимост от подсъдимия), но следва да се има предвид, че разпоредбата на
чл. 287, ал. 5 от НПК е защитна за подсъдимия – целта й е по наказателни дела от общ
характер да не се ангажира, освен при предвидените в тази разпоредба изключения,
наказателната отговорност на подсъдимия ако се окаже, че деянието му следва да се
преквалифицира като друго престъпление, което се преследва по частен ред. След като
обаче в хода на съдебните прения и защитникът на подсъдимия е направил искане,
идентично с това на прокурора, съдът не намира формални пречки да признае
подсъдимия за виновен за престъпления по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, които
съгласно чл. 218в, т. 1 от НК се преследват по тъжба на пострадалия.
За престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК алтернативно са предвидени
наказанията лишаване от свобода до 6 месеца или глоба от 100 лв. до 300 лв.
По делото не са събрани доказателства съставомерните имуществени вреди,
причинени от подсъдимия с извършване на престъпленията по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1
от НК, да са възстановени, което е кумулативно предвидена в чл. 78а, ал. 1, б. „в“ от
НК предпоставка (наред с тези по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК) за освобождаване
3
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Освен това, подсъдимият е извършил множество престъпления, а това пък от своя
страна е пречка, визирана в чл. 78а, ал. 7 от НК, за прилагане на този правен институт
спрямо подсъдимия.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия за всяко от
отделните престъпления по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК съдът взе предвид младата му
възраст, необремененото му съдебно минало и липсата на предходни
криминалистически регистрации като смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Както вече обстойно се посочи по-горе, подсъдимият не е обвинен в това деянията му
да представляват продължавано престъпление и затова не следва на основание чл. 26,
ал. 2 от НК за тези деяния той да бъде наказан предвид тяхната съвкупност и съобразно
причиненият с тях общ престъпен резултат. Дори и съдът да се абстрахира от тази
запрета, то сборът от паричните изражения на причинените от подсъдимия с трите му
отделни престъпления съставомерни противоправни резултати (647,00 лв.) е
надвишавал минималната месечна работна за страната към датата на извършването им
с едва 16 %. Това обстоятелство сочи на ниска степен на обществена опасност на
деянията и също следва да се цени като смекчаващо обстоятелство. От друга страна, по
делото не се установяват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
извън съставомерните такива.
В обобщение, при наличието на гореизложените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства и при липсата на допълнителни отегчаващи обстоятелства,
извън съставомерните, предвиденото в чл. 216, ал. 4 от НК наказание лишаване от
свобода до 6 месеца би било несъразмерно тежко спрямо степента на обществената
опасност на престъпленията и на подсъдимия като техен извършител.
Ето защо в съответствие с чл. 54 от НК съдът наложи на подсъдимия за всяко от
извършените от него престъпления по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК по-лекото
наказание съгласно чл. 216, ал. 4 от НК, а именно глоба. При определяне на размера на
глобата за всяко престъпление съдът съобрази законовия й диапазон (от 100 лв. до 300
лв.) и я отмери в средния размер от 200 лв. Съдът намира, че този размер на глобата за
всяко от престъпленията на подсъдимия е справедлив и е от естество да постигне
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Подсъдимият е извършил трите отделни престъпления по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1
от НК преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Поради това тези
престъпления се намират помежду си в отношение на реална съвкупност. Ето защо и
на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия общо наказание за тези
престъпления и му наложи най-тежкото от тях, а именно глоба в размер 200 лв.
В досъдебното производство под номер 205/2019 г. по описа на РУ – Самоков са
направени разноски в общ размер 177,07 лв. за възнаграждения на вещи лица по
назначените оценителна и видеотехническа експертизи. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати тази сума в полза
на държавата по сметка на ОДМВР – София.
В настоящото съдебно производство от бюджета на Самоковския районен съд са
направени разноски в общ размер 62,00 лв., от които 40,00 лв. за възнаграждение на
вещо лице по оценителната експертиза – за явяване пред съда и за защита на
заключението му, както и 22,00 лв. за пътни и дневни разходи на вещо лице по
видеотехническата експертиза – за явяването му пред съда. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати тази сума по
4
сметка на Районен съд – Самоков.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни