Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
състав, в публично заседание на двадесет
и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕСКАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 2717 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 311673 от 02.01.2020 г., постановено по гр. д. № 76206/2018 г.,
Софийският районен съд, ГО, 153-ти състав, е осъдил Г.Г.П. да заплати на „К.Б.“
ЕООД на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД сумата
от 350 лв., представляваща главница по договор за кредит от 23.10.2015 г. и
допълнение към него от 02.11.2015 г., сключен с „4ф.“ ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба – 30.11.2018 г. – до окончателното
погасяване на вземането, като е отхвърлил предявените от „К.Б.“ ЕООД срещу Г.Г.П.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 56,62 лв., представляваща
такса за експресно разглеждане на документи по договор за кредит от 23.10.2015
г. и допълнение към него от 02.11.2015 г., и сумата от 386,12 лв., представляваща
неустойка за забава по чл. 13.3., б. „а“ от общите условия по договор за кредит
от 23.10.2015 г. за периода от 07.12.2015 г. до 31.01.2018 г. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 375,27 лв. – разноски за производството пред първоинстанционния съд.
Срещу
така постановеното решение в частта, в която е уважен искът с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД, е подадена
въззивна жалба от Г.Г.П., чрез особения представител адв. З. в която се твърди, че последното е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят оспорва сключването на процесния договор за
потребителски кредит от разстояние, като предвид обстоятелството, че потребителят
не разполага с електронен подпис, счита, че ангажираните от ищеца доказателства
не установяват неговото съгласие за сключване на договора. На следващо място се
оспорва надлежното съобщаване на цесията на длъжника, като въззивникът счита,
че макар и уведомлението за извършеното прехвърляне да е приложено към връчения
на ответника препис от исковата молба, доколкото в случая се касае за фингирано
връчване със залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГКП, това уведомление
не следвало да се счита връчено на длъжника с произтичащите от това
материалноправни последици. Искането е за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяването на друго, с което предявените искове се отхвърлят
изцяло.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „К.Б.“ ЕООД,
в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Ответникът по въззивната
жалба поддържа, че процесният договор за потребителски кредит, вземанията по
който впоследствие са му прехвърлени от кредитодателя, е сключен в съответствие
с приложимите норми от Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне
на Ф.ови услуги от разстояние, поради което е валиден. Оспорва възражението на
въззивнка, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, като поддържа, че
прехвърлянето му е съобщено надлежно с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея, между които и уведомление до длъжника за настъпилото
прехвърляне. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира
разноски.
Третото
лице помагач „4Ф.“ООД не е заявило становище по въззивната жалба.
Софийски градски
съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение
в обжалваната му уважена част, съдебният състав намира следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във
вр. с чл. 99 ЗЗД, предявен от „К.Б.“ ЕООД срещу Г.Г.П. за сумата от 350 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от 23.10.2015 г. и допълнение към
него от 02.11.2015 г., сключен с „4Ф.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени
на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва считано
от подаване на исковата молба – 30.11.2018 г. – до окончателното погасяване на
вземането.
Основателността
на предявения иск се обуславя на първо място от наличието на валиден договор за
предоставяне на потребителкси кредит, сключен от разстояние, сключен между
ответника и праводателя на ищеца, сумата по който да е предоствена от кредитора
и усвоена от длъжника, като задължението на последния за връщане на главницата
по кредита не е било изпълнено на уговорения падеж. На следващо място следва да
бъде установено наличието на валиден договор, сключен между кредитора по
договора за потребителски кредит и ищеца, с предмет прехвърляне на вземанията
по договора за потребителски кредит, както и надлежното уведомяване на
ответника за извършеното прехвърляне.
Ищецът
основава процесното вземане на договор за заем, сключен между неговия
праводател – „4Ф.“ ЕООД – търговец, осъществяващ дейност по предоставяне на
кредити, и ответника Г.Г.П. – физическо лице, действал извън обхвата на своята
търговска и професионална дейност. Касае се за договор за потребителски кредит,
сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, т. е. като част от система
за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние, по отношение на
който договор намират приложение нормите на Закона за потребителския кредит и
Закона за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние.
Съгласно
чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП, в редакция на
разпоредбата, приложима към съответния относим по делото момент, писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност
да бъде възпроизвеждано. Чл. 2 ЗЕДЕП определя електронното изявление като словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията, което може да бъде подписано
посредством използването на електронен подпис, представляващ всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Последният се приравнява на саморъчен
подпис при условията на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, а именно в случай, че се касае за
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП или ако
страните са уговорили, че признават стойността на саморъчен на обикновения или
усъвършенствания електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП.
От
приетото по делото заключение, изготвено в резултат на проведената съдебно-техническата
експертиза се установява, че заявка за сключване на договор № ********** от 22.10.2015
г., както и заявката за допълнението му на 02.11.2015 г., са създадени от
профил в системата на „4Ф.“ ЕООД, стояща зад домейн адреса www.vivus.bg, с идентифициращите данни
на ответника, включващи имена, единен граждански номер, адрес и електронен
адрес за кореспонденция. Установява се също така, че след като на потребителя
са били предоставени стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, както и преддоговорна информация, в това
число общите условия на кредитора, с които потребителят се е запознал и приел,
като от същия профил посредством на
избирането на съответната препратка, словестно обозначена с думата „подпиши“ е
извършено потвърждаване на сключването на договора. Така установените по делото
обстоятелства относно разменените между „4Ф.“ ЕООД и Г.Г.П. електронни
изявления през система на предходния, стояща за домейн адреса www.vivus.bg, предвид
наличието на информация в елктронна форма, логически свързана с електронните
заявления, позволяващи установяването на тяхното авторство по смисъла на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че
същите носят обикновен електронен подпис, в случая имащ значението на саморъчен
такъв съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Предвид изложеното по делото се установява,
че в изискуемата съгласно чл. чл. 10 ЗПК писмена форма между „4Ф.“ ЕООД, от
една страна, и Г.Г.П., от друга, е сключен договор за потребителски кредит № **********
от 22.10.2015 г., допълнен на
02.11.2015 г., по силата на който дружеството се е задължило да отпусне на
потребителя заем в размер на сумата от 350 лв., който последният се е задължил
да върне в срок до 22.11.2015 г. Усвояването на сумата от ответника се
установява от представените като писмени доказателства по делото разписка №
07000380537474/23.10.2015 г. и разписка № 07000383053872/02.11.2015 г., в
резултат на което за него е възникнало задължението да я върне в срок до
22.11.2015 г., както и да заплаща уговорената възнаградителна лихва.
От
представения като писмено доказателство по делото договор № BGF-2018-005
от 01.02.2018 г. за
прехвърляне на вземания се установява, че „4Ф.“ ЕООД се е поело задължение да
прехвърли в полза на „К.Б.“ ЕООД свои вземания, посочени в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора, в което под № 137 са включени
вземанията на цедента към Г.Г.П., произтичащи от договор за потребителски
кредит № ********** от 22.10.2015 г., допълнен на 02.11.2015 г., между които и
това за главница, възлизаща в размер на сумата от 350 лв.
Съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По
делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 02.02.2018
г., издадено на от „4Ф.“ ЕООД, по силата на което „К.Б.“ ЕООД се снабдява с
представителна власт да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията,
настъпило по силата на договор № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г., от името на
упълномощителя. Представено по делото като приложение към исковата молба е още писмо
изх. № 1069/14.02.2018 г., с което „К.Б.“ ЕООД, действайки от името на „4Ф.“
ЕООД, уведомява Г.Г.П. за настъпилото по силата договора от 01.02.2018 г.
прехвърляне на вземанията на „4Ф.“ ЕООД срещу него, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ********** от 22.10.2015 г., допълнен на 02.11.2015 г. Уведомлението
се счита получено от Г.Г.П. на 13.03.2019 г. с връчването на препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответника. Обстоятелството, че в случая
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47 ГПК не осуетява материалноправните последици на получаването на уведомлението
за цесията от длъжника, които съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК
като такива, произтичащи от факти от значение за спорното право, настъпили след
предявяване на иска. В тази насока неоснователно се явява възражението, че
уведомлението за цесията било получено не от длъжника, а от неговия особен
представител, поради което прехвърлянето на вземането не е произвело действие
за него. В случая в съответствие с правилото на чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението
за цесията се счита връчено на длъжника с изтичането на двуседмичния срок от
залепването на уведомлението за получаване на книжата от канцеларията на съда,
което е станало на 13.03.2019 г., като снабдяването на назначения при условията
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника с препис от исковата
молба и приложенията към нея, доколкото следва връчването, няма пряко отношение
към него.
С
връчване на уведомлението за настъпилото прехвърляне на длъжника цесията е
произвела действие за него, в резултат на което, считано от 13.03.2019 г.
титуляр на вземанията срещу Г.Г.П., произтичащи от договор за потребителски
кредит № ********** от 22.10.2015 г., допълнен на 02.11.2015 г., в това число
това за главница в размер на 350 лв., е „К.Б.“ ЕООД. Доколкото по делото не се
твърди, съответно не се и установява, относно това вземане да са били
извършвани плащания, съответно по отношение на него да са настъпили други
погасителни основания, съдът намира, че същото съществува и считано от
22.11.2015 г. е изискуемо в пълния размер.
При
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение в
обжалваната уважена част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото на въззивника не се следват разноски. С оглед отхвърлянето
на въззивната жалба и предвид направеното съответно искане на въззиваемата
страна за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, доколкото в
производството пред въззивната инстанция въззиваемият, имащ качеството на
юридическо лице, е защитаван от такъв, такова му се следва, като съдът определя
същото в размер на сумата от 100 лв. и се присъдят и разноските за особен
представител от 150лв. или общо 250лв.-разноски за въззивна инстанция. Следва да бъде възложена
държавната такса по въззивната жалба за сумата от 25лв. в тежест на въззивника.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 311673 от
02.01.2020 г., постановено по гр. д. № 76206/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 153-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „******* да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 250лв. – разноски за въззивна
инстанция, както и по сметка на СГС сумата от 25лв.-държавна такса по
въззивната жалба.
Решението
в отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на „4Ф.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната
на ищеца „К.Б.“ ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.