МОТИВИ към Решение № 47 от 16.06.2020 г. по АНД № 76/2020 г. на РС -
Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В РС - Омуртаг е внесено
постановление на РП – Т., ТО - Омуртаг с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия С.Х.К.
*** за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за
движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, изразяващо
се в това, че на 10.04.2020 г. около 13,00ч.
в с. ***, общ. О. по улица“ Черно Море“ управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет КТМ250SХ-F с номер на рама VВКМХJ4366М007963, което не е
регистрирано по надлежния ред, указан в чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл.
2 и чл. 3 от НАРЕДБА № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства.
Районна прокуратура - гр. Т., се
представлява по делото от прокурор М. А., който поддържа направеното с постановлението
предложение.
В съдебно заседание обвиняемият К.
дава обяснения, признава се за виновен по обвинението и изразява съжаление за
стореното.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият К.
притежавал мотоциклет марка „КТМ250SХ-F“ с номер на рама VВКМХJ4366М007963,
който придобил преди няколко месеца. Въпреки че мотоциклетът не бил
регистриран, на 10.04.2020 г. обвиняемият решил да се придвижи с него от с. ***,
общ. К., където живеел, до близкото село ***, намиращо се в общ. О.. В
изпълнение на взетото решение около 12,45ч. на 10.04.2020 г. обвиняемият привел
в движение мотоциклета и поел от с. *** към с. ***, общ. О.. Управлявайки
мотоциклета, той навлязъл в с. ***, общ. О. като продължил движението си по улица
*** на това населено място. Около 13,00ч. обвиняемият преминал с мотоциклета по
улица *** пред кметството на с. ***, общ. О.. В този момент пред сградата на
кметството се намирали полицейския служител от РУ- Омуртаг - свид. А. Д., и свид.
Р. Ч. - пощальон към ПС – с. ***, общ. О.. Свидетелят Д. видял приближаващия се мотоциклет и забелязал,
че същият няма поставена регистрационна табела. Той подал с ръка знак за
спиране на обвиняемия К.. Последният видял подадения му от униформения
полицейски служител сигнал и спрял мотоциклета. Свидетелят Д. поискал от обвиняемия документ за самоличност,
СУМПС и документи за регистрация на мотоциклета. Обвиняемият представил първите
два документа, но признал пред свидетеля, че мотоциклетът няма документи за
регистрация, тъй като не е регистриран. По номера на рамата на превозното
средство свидетелят Д. извършил проверка
чрез оперативния дежурен в съответната база данни в АИС на МВР. Получената
информация потвърдила изявлението на обвиняемия К., че мотоциклетът не е
регистриран по надлежния ред. От приложената
по бързото производство справка от АИС „КАТ“ следва, че към инкриминираната
дата мотоциклет марка „КТМ250SХ-F“ с номер на рама VВКМХJ4366М007963 не е
регистриран в Р България.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на
досъдебната фаза доказателства: разпити на обвиняем, на свидетели, и писмени
доказателства, както и от дадените в съдебното производство непосредствено пред
съда обяснения на обвиняемия. Събраните доказателства кореспондират помежду си
и в своята съвкупност установяват безспорно описаните по-горе обстоятелства.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка се установи категорично, че от обективна страна обвиняемият е
осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 140,
ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства като от субективна страна деянието е
извършено виновно под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за
регистрация на моторни превозни средства е определен в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 2 от
Наредбата се вменява задължение на българските граждани, притежаващи МПС, да го
регистрират по предвидения в наредбата ред. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от цитираната наредба, собственикът на МПС следва да го представи за
регистрация в едномесечен срок от придобиване на собствеността. В чл. 1, ал. 4
от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са изброени
изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация: тролейбусите; верижните, строителните,
селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени
за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран
двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни
средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност,
които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Тъй като моторните
превозни средства тип „мотоциклет“ не попадат в тази разпоредба, те също следва
да бъдат регистрирани по реда на наредбата, за да могат да се придвижват по
пътищата, отворени за обществено ползване, защото представляват моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване. От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че обвиняемият е управлявал по междуселищен
път и по централната улица на населено място нерегистрирано, но подлежащо на
регистрация МПС. Деецът е бил наясно с факта, че МПС не е регистрирано по
надлежния ред и въпреки това предприел управление на същото.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление
е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с
лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева и
попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. От
данните по делото е видно, че към момента на извършване на деянието деецът не е
осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК. От извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени щети.
По делото не са установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал.
7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от
наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него
санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер
на 1 000.00 лева. Съдът счита, че този размер глоба се явява съответен за
санкциониране на извършеното престъпление с оглед имотното състояние на дееца и
тежестта на нарушението. Последното не се отличава с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с другите случаи на престъпления по същия състав.
С оглед предвидения вид наказание „глоба“ съдът отчете като смекчаващо
отговорността на обвиняемия обстоятелство имущественото му състояние, декларирано
от него в приложената по БП декларация, според която той не получава доходи, не
притежава имоти и има един лек автомобил. Направените от обвиняемия
самопризнания, изразеното съжаление за стореното и данните за материалното му
състояние са смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят
определянето на наказанието глоба в най-ниския му предвиден от закона размер от
1000 лева.
Тъй като в хода на досъдебното и
съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и
съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова