РЕШЕНИЕ
№ 3972
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330108322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл.
245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № *********** г.,
подадена от К. З. А., с ЕГН **********, от гр. *******, бул. „*********” № ***, ет. ***, ап. ***,
със съд. адрес: гр. *********, ул. „**************” № ***, ет. ***, ст. ***, чрез адв. Б. М. срещу
„Зорница - 90” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Брезовско шосе” № 176, представлявано от управителите Д. Л. и П. Л.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение (ТПО) с ответното дружество
на основание сключен трудов договор от ********г. на пълно работно време, с място на работа в
гр. ******, основно трудово възнаграждение 710 лева месечно и уговорено ДТВ за прослужено
време 0,6 % годишно. Твърди предизвестието при прекратяване на ТПО да е било уговорено на 30
дни.
Твърди да не са му платени трудовите възнаграждения за м. ******** г. – 650 лева, и
********* г. – 710 лева.
Ищецът депозирал заявление за прекратяване на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
поради забавено плащане на тр. му възнаграждения, като прекратяването на ТПО било установено
със Заповед № *********** г. на работодателя.
Ищецът твърди, че не е получил тр. си възнаграждения за месеците ******* г., от които
650 лева за ********* и 710 лева за *********. Твърди, че поради прекр. ТПО на осн. чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ му се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение (БТВ) за
1
срока на предизвестието в р-р на 710 лева.
При прекратяване на ТПО имал право на платен годишен отпуск (ПГО) – 2 дни за ****
г., за които му се дължали 70 лева.
Тези суми не му били платени от ответника. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати горепосочените суми, и
законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
********** г., до окончателното им изплащане. Претендира разноски за адв. възнаграждение в р-р
на 400 лева.
В законоустановения срок писмен отговор от ответника не е постъпил. След изтичане
на същия, преди първото по делото заседание е постъпило становище от управителя Д. Л., с което
се оспорват предявените искове по размер, твърди се, че посочените в исковата молба суми са
брутни такива, но на ищеца се дължи само нетна сума за получаване, след приспадане на
нормативно установените удръжки, задължение за внасянето на които има работодателя. Досежно
обезщетенията по чл. 221 и 224 от КТ, те също не се дължали в брутен размер, тъй като върху тях
се удържал данък при работодателя. Ето защо се твърди исковата молба да е нередовна.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Б. М. ищецът поддържа исковете си.
В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Е. К. - К., ответникът оспорва исковете в
предявените им брутни размери, като моли съдът да уважи същите само до установените от
вещото лице нетни суми за получаване, и да отхвърли същите в размера до претендираните брутни
такива, тъй като задължението за внасяне на данъци и осигурителни вноски е за работодателя.
Разноски не се претендират.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов договор от ********* г.,
доп. споразумение към него от ********** г., длъжностна характеристика, заявление за прекр. на
ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и заповед за прекратяване на ТПО № ****** от ******** г., както
и от преписа от трудовата книжка на ищеца се установява, че в периода ********* г. – *********
г. ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност “*************” по безсрочно ТПО. В
периода до края на м. **********г. ТВ е било – основно такова 610 лева, а от *********** г. –
увеличено на 710 лева. Било е уговорено 20 дни платен год. отпуск и срок на предизвестието 30
дни. ТПО е било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на ТВ,
считано от ********** г. Установява се, че със заповедта за прекратяване на ТПО е разпоредено на
ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на БТВ за 30 дни и чл. 224 от
КТ за 2 дни, които обаче не са посочени по размер.
За установяване размера на дължимите и неплатени на ищеца трудови възнаграждения
и обезщетения, по делото е изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на вещото лице Д. С.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице
се установява, че за м. ********** г. на ищеца е начислено основно месечно възнаграждение в
брутен размер – 650 лева, и ДТВ за ТСПО – 3, 90 лева, общо 653, 90 лева, като след приспадане на
нормативно установените удръжки чистата сума за получаване възлиза на 507, 41 лева. За м.
********* на ищеца е начислена брутна сума в размер на 714, 26 лева, като след приспадане на
нормативно установените удръжки чистата сума за получаване възлиза на 554, 26 лева. На ищеца
са начислени и обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск в брутен размер 75, 19
2
лева, чиста сума за получаване 67, 67 лева, и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за прекр. на ТПО
– 714, 26 лева, нетна сума за получаване – 642, 83 лева. Върху всички така посочени суми
работодателят е начислил правилно нормативно дължимите удръжки, но няма данни
възнагражденията и обезщетенията да са заплатени на ищеца бито срещу подпис във ведомостта,
нито по банков път, нито по друг начин.
Заключението не е оспорено от страните, като същите не спорят, ч е брутните и нетните
суми, дължими на посочените основания, са в установените от вещото лице размери, както и, че
същите не са били заплатени на ищеца. Спори се досежно това в брутен или нетен размер следва
да му се присъдят сумите.
В последното с.з. по делото ответната страна е поела ангажимент да заплати на ищеца
дължимите суми в срока за постановяване на решението.
Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на каквито и да било
суми на ищеца.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва ищецът да
установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд и размера на
дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е платила сумите за тр.
възнаграждение на ищеца.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е
необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради
забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на
предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за пълен раб. месец преди уволнението.
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван
платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е прекратено, че на ищеца е
останал неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът на обезщетението.
От представените доказателства безспорно се установи, че ищецът е работил в
ответното дружество по трудово правоотношение, че в процесния период е полагал труд, за който
не му е платено ТВ, чиито размери са, както следва - за м. ******* ********г. брутна сума 653, 90
лева, нетна сума за получаване, след приспадане на начислените удръжки, които се заплащат от
работодателя - 507, 41 лева, за м. **********г. – брутна сума 714, 26 лева, нетна такава - 554, 26
лева. Установи се, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане
на ТВ, поради което на ищеца се дължи обезщетение за това, че ТПО е прекратено на така
посоченото основание, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, което в брутен размер
възлиза на 714, 26 лева, а след удържане на данъка върху него - 642, 83 лева. Установи се също
така, че на ищеца са останали два дни неползван ПГО, за които му се дължи обезщетение в брутен
размер 75, 19 лева, чиста сума за получаване 67, 67 лева.
Ето защо исковете се явяват доказани до горепосочените нетни размери – чиста сума за
получаване, в които следва да се уважат, като исковете ще се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери над чистата сума за получаване. Досежно възражението на ищеца, че сумите му
се дължат в брутен, а не в нетен размер, и че той сам може да заплати удръжките към ДОО и за
ДДФЛ, следва да се отбележи, че нормативно задължен за тяхното внасяне при изплащане е
работодателя, който е задълженото лице за внасянето им към НАП и НОИ и който вече е начислил
3
сумите за плащане към тях. В случай на неизплащане на същите, те ще бъдат претендирани от
работодателя, а не от ищеца, който няма задължение за внасянето им. С оглед на горното, на
ищеца е дължима само нетната сума за получаване.
На ищеца ще се присъди и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата
молба – ************ г., до окончателното им плащане, тъй като такава е претендирана,
ответникът е в забава и исковата молба има х-р на покана.
Ищецът претендира и доказва извършени разноски в размер на 400 лева, платено адв.
възнаграждение. С оглед размера на уважените искове, на същия се следва сумата от 331, 25 лева
(триста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки) - разноски за адв. възнаграждение по
съразмерност.
На ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска не следва да се
присъждат, доколкото такива нито се претендират, нито се доказва да са извършени.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ******* дължимата държавна такса
върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 150 лева (сто и петдесет лева), от които 50 лева ДТ по
иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл.
224, ал. 1 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза,
направени от бюджета на съда, които са в размер на 120 лева.
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените възнаграждения и обезщетения, тъй като същите
представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Зорница - 90” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 176, представлявано от управителите Д. Л. и П.
Л. да заплати на К. З. А., с ЕГН **********, от гр. *********, бул. „**********” № ***, ет. ***,
ап. ****, със съд. адрес: гр.********, ул. „***********” № *****, ет. ****, ст. ****, чрез адв. Б.
М. следните суми: сумата от 507, 41 лева (петстотин и седем лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м. ***********г., сумата от 554, 26
лева (петстотин петдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки) - нетно трудово
възнаграждение за м. ***********г., сумата от 67, 67 лева (шестдесет и седем лева и шестдесет
и седем стотинки) – неплатено нетно обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за два дни
неползван платен годишен отпуск, сумата от 642, 83 лева (шестстотин четридесет и два лева и
осемдесет и три стотинки) – неплатено нетно обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо
поради това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2
от Кодекса на труда поради забавеното изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба –
**************г., до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 331, 25 лева
4
(триста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки) - разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на тр. възнаграждение за м.
*********г. за разликата над сумата от 507, 41 лева до пълния предявен размер от 650 лева, иска
по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на тр. възнаграждение за м. **********г. за разликата над
сумата от 554, 26 лева до пълния предявен размер от 710 лева, иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за
обезщетение за неползван ПГО за разликата над сумата от 67, 67 лева до пълния предявен размер
от 70 лева и иска за заплащане на обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ за разликата над сумата
от 642, 83 лева до пълния предявен размер от 710 лева, или общо исковете за разликата над сумата
от 1772, 17 лева до пълния им предявен общ размер от 2140 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Зорница - 90” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 176, представлявано от управителите Д. Л. и П.
Л. да заплати да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
********** сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) - дължима държавна такса върху уважените
искове, както и сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5