Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 477 21.09.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХІ граждански състав, в публично заседание на трети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
при участието на секретаря Свобода Александрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3985 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Л.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 2 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
мобилни услуги от дата *** г., за мобилен номер *** по програма Telenor Home
5.90 лв., като ответникът Л.К.Б. станала абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер № *** за уговорения срок
на действие на предпочетената абонаментна програма до *** г. На *** г. абонатът
сключил Договор за мобилни услуги с абонаментна програма Go Web Unlimited 1000
64 kbps c месечен абонамент 9.90 лв., за номер ***/*** със срок на действие до ***
г. На *** г. абонатът-ответник сключил Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ***/*** с абонаментен план Резерв 13.99 лв. с тарифиране на интервали от
60 секунди със срок на действие до *** г. На *** г. абонатът-ответник сключил
Допълнително споразумение за мобилен номер ***/*** с абонаментен план Резерв с
отстъпка 8.79 лв. Коледа 2014 г. със срок на действие до *** г. Със Сертификат
за пакетни услуги от *** г. абонатът се възползвал от услугата Globul Combo+ а,
като обединил в обща пакетна услуга следните мобилни номера: Мобилен номер ***/*** по програма Резерв с
отстъпка 8.79 лв.; Мобилен номер ***/*** по програма Go Web Unlimited 1000 64kbps;
Мобилен номер ***/*** по програма
Telenor Home 5.90; Мобилен номер ***/*** по програма Резерв 13.99лв. За общата
пакетна услуга абонатът получил отстъпка от дължимите месечни абонаменти в
размер на 15% при фактуриране на потреблението, като условията за ползване на
договорените условия по абонаментите били за срок до *** г. На *** г. абонатът
сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***/*** с абонаментен план
Интернет 7000 с месечен абонамент 17.99 лв. със срок на действие до *** г. На ***
г. абонатът сключил Допълнително споразумение за мобилен номер ***/*** с
абонаментен план Стандарт 20.99 лв. промо 17.99 лв. със срок на действие до
17.08.2018 г. На същата дата абонатът сключил и Договор за лизинг за мобилен
номер ***/***, с който взел на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер
на 6.59 лв.устойство марка *** модел *** *** ***. На *** г. абонатът-ответник
сключил Допълнително споразумение с мобилен номер ***/*** с абонаментен план
НонСтоп 30.99 лв. /24.99 Коледа 16 със срок на действие до *** г. На ** г.
абонатът сключил Допълнително споразумение за мобилен номер ***/*** с
абонаментен план Интернет 3500 Коледа 2016 г. с месечен абонамент 14,99 лв. със
срок на действие до 22.12.2018 г. На същата дата абонатът сключил и Договор за
лизинг за мобилен номер ***/***, с който взел на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на 10.99 лв.устойство марка *** модел *** *** *** *** ***.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера ***/***, ***/***,
***/***, ***/***,***/*** било фактурирано под абонатен номер № ***. Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за
датата от месещ на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода от *** г. до *** г. Теленор
издал следните фактури с абонатен номер № ***: Фактура № ***/*** г. за отчетен
период на потребление *** г. – *** г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 197.02 лв. /с ДДС/, със срок за плащане – ***
г.; Фактура № ***/*** г. за отчетен
период на потребление *** г. – *** г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 84.50 лв. /с ДДС/, със срок за плащане: 25.02.2017
г.; фактура № ***/*** г. за отчетен период на потребление *** г. – *** г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 84.48 лв.
/с ДДС/, със срок за плащане: 25.03.2017 г. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги
на обща стойност 266.00 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца -
за месец 01.2017 г. , за месец 02.2017 г. и за месец 03.2017 г. С Кредитно
известие № ***/*** г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата
в размер на 23,75 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска
в размер на 17,58 лв., като бил отразен и незаплатения баланс в размер на
266.00 лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за
плащане възлязло на сумата от 259,83 лв. Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 241,80 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалния договор на Л.К.Б. за
ползвания абонамент и издал по абонатен номер № *** на дата *** г., крайна
фактура №***/*** г. с начислена обща сума за плащане в размер на 1475.11 лв. Начислената
сума представлявала сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер
на 259.83 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена
неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 890.04 лв., както и
незаплатени лизингови вноски в размер на 325.24 лв. Твърди, че датата на деактивация
на процесния абонамент бил *** г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Към
настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите,
дължимата се неустойка в размер на 235.98 лв. от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси. С оглед изложеното ищецът
претендира неустойка в размер на три стандартни за ползваните програми
абонаментни такси за: мобилен
номер ***/*** по програма Telenor Home 5.90 - 17.70 лв.; мобилен номер ***/*** с абонаментен план
НонСтоп 30.99 лв. – 92.97 лв.; мобилен
номер ***/*** с абонаментен план Интернет 7000 с месечен абонамент 17.99 лв. -
53.97лв.; мобилен номер ***/*** по програма Резерв с отстъпка 8.79 лв. - 26.37 лв.;
мобилен номер ***/*** с абонаментен план Интернет 3500 Коледа 2016 г. с месечен
абонамент 14.99 лв. - 44.97 лв. Освен това, поради прекратяване на договорите
на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание
т.12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите
месечни вноски за предоставеното на абоната устройство марка *** модел *** *** ***
и устройство марка *** модел *** *** *** *** ***, са предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилни номера ***/***, ***/***,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. При сключване на процесния договор е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца.
Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати
в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 05/2017г, когато е издадена крайната фактура №***/*** г., съгласно
уговорения погасителен план, както следва: За устройство марка *** модел *** ***
***, взето във връзка с мобилен номер ***/***, се дължи цената в размер на
105.44 лева след месец 05/2017 г. Съответно периодът, за който са дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.05/2017 г. до м.07/2018 г.; за
устройство марка *** модел *** *** *** *** ***, взето във връзка с мобилен
номер ***/***, се дължи цената в размер на 219.80 лв. след месец 05/2017 г.
Съответно периодът, за които са дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е от м.05/2017 г. до м.11/2018 г. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Л.К.Б. се
съгласила и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Л.К.Б. „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от
тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от Общите условия е посочено, че,
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът Л.К.Б.
подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен и номера ***/***,
***/***, ***/*** , ***/***, ***/*** и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал
в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си. Представените фактури сами по
себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и
е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената
на предоставеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление по чл.
410 ГПК било образувано ч. гр. д. 17576/2018 г. по описа на ПдРС, ХІ гр. с. и
тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищецът депозирал исковата молба, като инициирала
настоящото производство за установяване дължимостта на сумата от 259,83 лева,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** за
периода *** г. – *** г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
При условията на обективно кумулативно съединяване с
исковата молба предявил и осъдителни искове срещу ответника за плащане на
договорна неустойка в размер на 235,98 лева, както и неплатени лизингови вноски
в размер на 325,24 лева.
По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
от особения представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба. Твърди
да е налице недопустимост на предявените искове. По същество, заявява същите да
са неоснователни. Оспорва твърдението между ищеца и ответника да са сключени
посочените в исковата молба договори и сертификати. Оспорва твърдението, че
ответницата е клиент/потребител на ищцовото дружество. Оспорва ответницата да е
лизингополучател по договори за лизинг, като твърди, че процесните устройства
не са й предадени. Оспорва ответницата да е ползвала предоставени от ищцовото
дружество услуги. Оспорва твърдението, че ответницата е ползвала посочените в
исковата молба мобилни и фиксирани номера. Твърди, че счетоводните документи на
дружеството не са водени редовно. Оспорва фактурите и кредитното известие.
Прави възражение за нищожност на процесните договори, споразумения и/или
сертификати за пакетни услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
като заявява, че претендираните вземания са погасени по давност. Твърди, че на
ответницата не са предоставяни ОУ, като оспорва твърдението, че същата се е
съгласила и приела ОУ. При условията на евентуалност твърди, че същите са
нищожни. Оспорва твърдението, че ищецът едностранно е прекратил договорите,
като сочи, че в исковата молба не е конкретизирано, кой точно договор е
прекратен. Оспорва датата на деактивация на процесния абонамент. Счита,
предявения установителен иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
По отношение на осъдителния иск за неустойка, счита че
ищцовото дружество няма право да претендира такава. Счита, клаузата за
неустойка в договорите, споразуменията и сертификата за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че същата води до неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на справедливост. Сочи,
че за съответствието на клаузата за неустойка със закона съдът следи служебно,
като за валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор. Освен това тази клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143,
т. 5 от ЗЗП. Същата е нищожна изначално, като правно невъзможно е да бъде
извършено изменение на съдържанието на правата и задълженията на страните по
едно вече съществуващо договорно правоотношение, като размерът на неустойката
не може да бъде определен в размер на 3 месечни вноски. При условията на
евентуалност оспорва размера на претендираната неустойка.
По осъдителния иск за лизинговите вноски – съгласно
чл. 9, ал. 2 от ОУ към договорите за лизинг, страните нямат право да прекратят
договора преди изтичане на уговорения в същите срок на действие. Твърдяното
прекратяване не е било съобщено на ответницата нито й е даден подходящ срок за
изпълнение. Твърди, че вещите не са били предадени на ответницата, като между
страните няма подписани протоколи за предаване на същите.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 17576/2018 г. по описа на ПдРС, ХІ гр. с., в полза на ищеца е издадена
заповед № 9646 от 08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата в размер на 1475,11 лева - главница, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода *** г.- *** г. по договор от ***
г. по фактура № ***/ *** г. за потребител с абонатен номер *** и падеж на плащане-
25.05.2017 г., мораторна лихва върху главницата за периода *** г.- *** г. в
размер на 37, 65 лева, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване
на заявлението в съда- *** г. до окончателното плащане. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на ищеца било указано да предяви
настоящите искове за установяване на вземането, което той направил в
предвидения срок.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Видно от приложеното
заповедно производство /ч. гр. д. № 17576/2018 г. по описа на ПдРС, ХІ гр. с./,
предмет на заповедта за изпълнение са неплатени от длъжника – ответник в
настоящото производство потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от *** г. В исковата молба обаче ищецът сочи различни
правопораждащи факти, а именно, че правоотношението между страните е възникнало
във връзка с договор за мобилни услуги от ***
г., договор за мобилни услуги от ***
г., договор за мобилни услуги от ***
г., допълнително споразумение от ***
г., сертификат за пакетни услуги от ***
г., договор за мобилни услуги от ***
г., допълнително споразумение от ***
г. и договор за лизинг от *** г.,
договор за мобилни услуги от *** г.,
допълнително споразумение от *** г.
и договор за лизинг от *** г.
Следва да се посочи, че
въвеждането на други, различни или допълнителни правопораждащи факти, в
сравнение с тези посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
обосновават извода за липсата на пълен идентитет на вземанията на
производството по чл. 422 ГПК и заповедното производство. В този смисъл
Определение № 1308/21.06.2018 г. на Окръжен съд – Пловдив по в. ч. гр. д. №
1237/2018 г.
В установителното
производство по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК на установяване подлежи
вземане, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение. Трайна се
явява съдебната практика в насока, че исковото производство се явява
продължение на заповедното, като следва да е налице идентитет на основанието и
размера на претенцията в двете производства. В настоящия случай ищецът заявява
друго основание за дължимост на процесните суми, различно от това, за което
същият се е снабдил със заповед за изпълнение. Ето защо съдът намира, че
производството е недопустимо и подадената искова молба следва да бъде върната.
С оглед изложеното
производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК,
като съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед
за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение
на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл.
410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по чл. 415, ал. 1
вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване.
По предявените осъдителни искове за сумата от
235,98 лева – неустойка, както и за сумата от 325,24 лева – лизингови вноски,
съдът намира следното:
Ищецът основава вземанията си на сключените между страните договор за
мобилни услуги от *** г., договор за мобилни услуги от *** г., договор за
мобилни услуги от *** г., допълнително споразумение от *** г., сертификат за
пакетни услуги от *** г., договор за мобилни услуги от *** г., допълнително
споразумение от *** г. и договор за лизинг от *** г., договор за мобилни услуги
от *** г., допълнително споразумение от *** г. и договор за лизинг от *** г.
С оглед линията на защита,
с отговора на исковата молба, особеният представител на ответника е поискал на
основание чл. 183 ГПК горепосочените документи да бъдат представени в оригинал.
Искането е заявено своевременно – с отговора на исковата молба, като съдът го е
уважил /с определение от 26.05.2020 г./ и е задължил ищцовата страна на
основание чл. 183 ГПК да представи най-късно в първото съдебно заседание в
оригинал писмените доказателства, от които иска да се ползва. На ищцовата
страна е било изпратено съобщение, ведно с препис от отговора на исковата
молба, както и от определението на съда от 26.05.2020 г., което е било редовно
връчено на пълномощника на ищеца а.. Г. на 08.06.2020 г.
И доколкото страната не е
предприела действия, с които да изпълни задължението си, като не е взела и становище
относно невъзможността да представи в оригинал или в официално заверени преписи
документите в указания в определението от 26.05.2020 г. – най-късно в първото
по делото съдебно заседание, насрочено и проведено на 03.08.2020 г. от 10.00
часа, то с протоколно определение от същата дата – 03.08.2020 г., на основание
чл. 183 ГПК съдът е изключил от
доказателствената съвкупност по делото, представените с исковата молба в
заверен препис от ищеца писмени документи. Задължението за представяне на
оригинали на документи възниква за страната на основание чл. 183 ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба, когато по делото се прилага
документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в
такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Ако това задължение не се изпълни, представеният
препис следва да се изключи от доказателствата по делото дори и без да е
направено изрично искане от другата страна, тъй като не се установява по
делото, че такъв документ съществува. Следва да се посочи, че доказването е
процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното
право и предопределя правните изводи на съда. Поради изключването на тези
доказателства от делото, то съдът намира, че не се доказа наличие на
облигационна връзка между ответника и „Теленор България“ ЕАД, поради което и
предявените осъдителни искове остават недоказани по основание.
С оглед изложеното, съдът
намира за недоказан фактът на сключването на процесните договори, от тук и
недоказано и в противоречие с доказателствата, твърдението на ищеца за
неизпълнение договорните задължения на ответника, за плащане цената на
предоставените услуги и устройства по същите, с което да е ангажирал
отговорността си. С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи и, че
представените по делото фактури сами по себе си, не могат да послужат за
доказване процесните парични вземания. Тъй като същите са частни
удостоверителни документи, не съдържат подписи на ответника – получател на
услугите и удостоверяват изгодни за издалия я ищец факти, поради което не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Освен това, не фактът на
издаване на фактурите са основание за плащане, а обратно, фактурата се издава,
защото услугата, или устройството са предоставени на ответника.
С оглед гореизложеното и
доколкото ищцовото дружество не успя да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, то и предявените осъдителни искове
се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради извода за
недопустимост на предявените установителни искове и неоснователност на
предявените осъдителни искове, то съдът намира за безпредметно обсъждането на
останалите възражения на особения представител на ответника за недължимост на
процесните вземания.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то и не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх.
№ ***/*** г. по описа на ПдРС, подадена
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Л.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9646/08.11.2018
г. по ч.гр.д. № 17576/2018 г. по описа на ПдРС, ХI
гр.с., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3985 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с., в частта с която е предявен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 259,83 лева, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 9646/08.11.2018 г. по ч.гр.д. № 17576/2018 г. по описа на
ПдРС, ХI гр.с.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Л.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответницата Л.Б. да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД,
СУМАТА от 235,98 лева – начислена
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната
програма месечни абонаменти за мобилен номер ***/*** по програма Telenor Home 5,90 – 17,70 лв.; мобилен номер ***/*** с
абонаментен план НонСтоп 30,99 лв. – 92,97 лв.; мобилен номер ***/*** с
абонаментен план Интернет 7000 с месечен абонамент 17,99 лв. – 53,97 лв.;
мобилен номер ***/*** по програма Резерв с отстъпка 8,79 лв. – 26,37 лв.;
мобилен номер ***/*** с абонаментен план Интернет 3500 Коледа 2016 г. с месечен
абонамент 14,99 лв. – 44,97 лв., както и за СУМАТА от 325,24 лева – незаплатени лизингови вноски за устройство марка ***,
модел *** *** ***, взето във връзка с мобилен номер ***/***, за което се дължи
цена в размер на 105,44 лева след м. май 2017 г., съответно периодът, за който
са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски е м. май 2017 г. – м. юли
2018 г. и за устройство марка ***, модел *** *** *** *** ***,
взето във връзка с мобилен номер ***/***, за което се дължи сумата от 219,80
лв. след м. май 2017 г., съответно периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски е от м. май 2017 г. до м. ноември 2018 г.(
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като в прекратителната част има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Т. Маслинкова
Вярно с оригинала.
С.А.