Р
Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. Русе, 22.11.2021
г.
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА адм.дело
N 259 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Глава десета на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Т.П.Т. ***, чрез адв.П.А. ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1085-000255/22.03.2021 г. на Началник
сектор към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ – Русе, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2А б.“б“ ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2
бр.табели с рег.№ Р 4823 КН.
С жалбата заповедта е оспорена с твърдение, че административният
акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК не е бил уведомяван за започване
на административното производство по издаване на оспорения акт. Сочи, че в
нарушение на закона за същото нарушение, на същата дата и от същия орган е
издадена и друга заповед – заповед № 21-1085-00025/22.03.2021 г., с която по
отношение на него е приложена друга ПАМ, а именно „Временно отнемане на СУ на
МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Заявява, че отказът му да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо
средство не е бил удостоверен по надлежния ред – чрез собственоръчното му
изписване в талона за изследване и полагане на подпис от негова страна. Твърди,
че е изпълнил даденото му предписание за явяване в „УМБАЛ Канев“ АД в указания
му времеви период за вземане на биологични проби за лабораторно изследване, но
такива не били взети поради отказ на дежурния лекар, който заявил, че за целта
било необходимо жалбоподателят да бъде придружаван от полицейски служител.
Наведени са и доводи за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Искането
е заповедта да бъде отменена.
Ответната
страна Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Т.Й., оспорва жалбата и в хода на
делото по същество развива доводи за законосъобразността на оспорваната заповед
и за неоснователност на подадената срещу нея жалба, поради което иска
оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът,
преценявайки основателността на жалбата с оглед събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Производството
е допустимо, тъй като е депозирана жалба от адресата на административния акт, с
който се засягат негови права и законни интереси, подадена е по пощата на 23.04.2021
г. (л. 9), в изискуемия от процесуалния закон 14-дневен срок от деня на
връчването й – 09.04.2021 г. лично на жалбоподателя.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1085-000255/22.03.2021 г. на
Началник сектор към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ – Русе, е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като са отнети СРМПС №
********* и 2 бр.табели с рег.№ Р 4823 КН.
Фактическо
основание за издаване на заповедта са констатациите по Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 804309/20.03.2021 г. (л. 23 от делото),
съставен против жалбоподателя Т.Т., за който е установено, че на 20.03.2021
година, около 20:40 ч. в гр. Русе, ул.„Даме Груев“, на паркинга пред блок 6,
пред вход 3, управлява собствения си лек автомобил ***** с рег.№ *********,
като отказва да бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр.№ ARDN-0006 за установяване употреба
на алкохол. В хода на издаване на АУАН е бил издаден и връчен на
жалбоподателя талон за изследване №
0038881, но водачът не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ ЗДвП, в хипотезата на предложение второ и трето от тази разпоредба,
т.е. приложена е за собственик, който е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване концентрацията на алкохол и не изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
По
делото безспорно се установи, че на посочената дата и час в сектор ПП при ОДМВР
– Русе е постъпил сигнал за ПТП, който е посетен от полицейски служители, между
които е бил и св.К.К.. Един от участниците в ПТП-то е бил жалбоподателя Т.Т.,
който отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. В
резултат на това св.К. му издал талон за медицинско изследване, който жалбоподателя
подписал. Същата вечер в 22.15 ч. Т. посетил Мултипрофилно спешно отделение към
УМБАЛ „Канев“ АД във връзка с претърпяното ПТП и му бил извършен преглед, като
е насочен към съдебен лекар, без да са му направени медицински изследвания.
В
настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съдът
намира оспорената заповед за издадена от материално и териториално компетентен орган
– началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, надлежно
оправомощен с т.2 от заповед № ЗЗ6з-1120/23.06.2017 г., изменена със заповед №
336з-571/20.03.2018 г. и допълнена със заповед № ЗЗ6з-334/12.02.2020 г., и трите
на директора на ОД на МВР – Русе, като ръководител на съответната служба за
контрол по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП (л.л.30-33).
Заповедта е издадена
в изискуемата писмена форма и е мотивирана в съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК като в нея са подробно посочени
фактическите и правните основания за издаването й.
Съдът не констатира
допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения и в
тази връзка намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като не бил изрично уведомен за
образуваното административно производство.
Уведомяването на
заинтересованите лица е процесуален способ за реализация на задължението на
органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респективно -
да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване
на акта. При прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана
компетентност и при наличие на посочените в закона предпоставки е бил задължен
да издаде заповед за прилагането й. В случая още към момента на издаване на
АУАН серия АА бл. № 804309/20.03.2021 г. е
била установена първата предпоставка за прилагането на оспорената ПАМ спрямо
него, а именно отказът на жалбоподателя да бъде проверен за употребата на
алкохол с техническо средство. До момента на издаване на оспорения акт други
действия от органа не са предприети, а дали такъв акт ще бъде издаден зависи от
настъпването на последващи обстоятелства изцяло под контрола на жалбоподателя –
дали същият ще изпълни даденото му предписание за явяване в болничното
заведение за вземане на проби от кръв за лабораторно изследване в указания му
срок, респ. какъв би бил резултатът от това изследване. Следователно, противно
на поддържаното от жалбоподателя, уведомяването му за началото на
производството не би могло да доведе до издаването на акт с различно
съдържание, поради което липсата на уведомяване на последния не съставлява
процесуално нарушение.
На следващо място,
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК се намира в глава пета "Издаване на
административни актове", раздел І "Индивидуални административни
актове". Съгласно чл. 22, т. 1 от АПК производството по раздел І не се
прилага за административни актове, които по силата на специален закон се
издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед
на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по чл. 171
от ЗДвП е именно такова специално производство, поради което разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от АПК е неприложима спрямо него. Обратното тълкуване би лишило
от смисъл принудителната мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, тъй като нейната
основна цел е незабавното преустановяване на правонарушението чрез спиране от
движение на МПС и свързаното с него изземване на СРМПС и 2 бр. регистрационни
табели още при съставяне на АУАН – арг. от чл. 172, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗДвП,
тъй като само по този начин може да се постигне целта на нормативното
регулиране на движението по пътищата – опазване на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата и опазване на имуществото на лицата,
съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗДвП (в този смисъл вж. решение № 11898 от 14.08.2019
г. на ВАС по адм. д. № 13236/2018 г., VII о., решение № 16217 от 21.12.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 2610/2018 г., VII о. и др.).
Колкото до
възражението за нарушение на чл. 44 ал. 1 ЗАНН следва да се отбележи, че същото
е неотносимо в настоящото производство. Срокът, предвиден в разпоредбата на чл.
44 ал. 1 ЗАНН и даващ възможност на нарушителя да представи писмени възражения
срещу издадения АУАН, е релевантен в производство по издаване на наказателно постановление, но не и в
производството по издаването на ПАМ.
Не
съставлява нарушение и обстоятелството, че въз основа на същите обстоятелства
същият орган е издал и заповед № 21-1085-000254/22.03.2021 г., с която по
отношение на жалбоподателя е приложена друга ПАМ - по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на СУ на МПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца“. Принудителните административни мерки
не са предвидена от закона санкция, поради което при тяхното прилагане не
намира приложение правилото ne bis in
idem. Не
представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че двете мерки – по чл. 171,
т. 1, б. “б“ и по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП, са наложени с отделни
административни актове, доколкото това обстоятелството по никакъв начин не
препятства реализирането на правото на защита срещу тях.
Следва да се
отбележи, че неотносим към настоящото дело се явява и правният въпрос за
преодоляване на противоречивата практика по който е образувано тълк.д. 1/2021
г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателя, а именно: “Отказите по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно нарушение, и ако
са две нарушения, приложима ли е нормата на чл. 18 ЗАНН ?". Този въпрос
касае административнонаказателната
отговорност на нарушителя, а не административното
производство по издаване на ПАМ като процесната, а освен това настоящото
дело касае само и единствено отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван
за употребата на алкохол, а не и за наркотични вещества.
Неоснователно е и
възражението в жалбата, според което отказът на последния да бъде изпробван с
техническо средство не бил надлежно удостоверен. Според чл. 174, ал. 4 от ЗДвП,
редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
т.е. по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство
е удостоверен в издадения му талон за изследване № 0038881/20.03.2021 г. Талонът
е изготвен съгласно образеца, представляващ приложение № 1 към чл.4, ал.3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., т.е. съгласно редакцията на този текст към ДВ, бр. 61 от
2017 г. Към датата на съставяне на талона за изследване изготвянето му става по
образеца, представляващ приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., чието съдържание разкрива минимални различия в сравнение с
предходния образец. Използването на този предходен образец обаче не съставлява
нарушение, доколкото § 25 от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (ДВ,
бр. 81 от 2018 г.) изрично предвижда, че бланките на талон за медицинско изследване
по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от 2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и
доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр. 61 от 2017 г.) и на талон за изследване по
приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на тази
наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества. В използвания
предходен образец на талон за изследване, представляващ приложение № 1 към чл.
4, ал. 3, изрично е посочено, че именно издателят на документа удостоверява отказа
на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест.
В случая това
изискване е спазено като в издадения талон по отношение на жалбоподателя е
отбелязано следното: “Не е изпробван (отказва)“, което обстоятелство е
удостоверено с подписа на полицейския служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Русе К.К.. Разпитан в качеството на свидетел, К. заявява, че при
извършената проверка жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван за
употребата му с техническо средство.
Всъщност
жалбоподателят не отрича, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство.
Напротив в жалбата на л. 3 от делото изрично е посочено, че „Отказът ми да дам
проба е мое право и защита, което съм упражнил по този начин“.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б .“б“ от ЗДвП, в относимите й части, предвижда, че ПАМ „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година,
се прилага и спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В случая отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство е установен по безспорен
начин – в АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това
обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, в талона за изследване и чрез
показанията на св.К.. Този факт не се оспорва и от самия жалбоподател.
Спорно по делото е
обстоятелството дали жалбоподателят е изпълнил даденото му с талона за
изследване предписание да се яви в срок до 45 минути от момента на неговото
връчване – в 21:35 часа на 20.03.2021 г., в „УМБАЛ Канев“ АД – Русе за
медицинско и химическо изследване, който способ е избран от жалбоподателя в
съответствие с чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и това
обстоятелство е удостоверено с подписа му. С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че даденото с талона предписание действително не е
било изпълнено.
От писмо с вх.№ 2719/29.06.2021
г. от „УМБАЛ Канев“ АД и приложените към него заверени преписи от амбулаторен
дневник и лист за преглед на пациент № 003590/20.03.2021 г. е видно, че
жалбоподателят е посетил Мултипрофилно спешно отделение (МСО) към „УМБАЛ Канев“
АД на 20.03.2021 г. в 22.15 ч. за преглед след претърпяно ПТП, а не за вземане
на проби от кръв за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на концентрация на алкохол в кръвта по реда на Наредба № 1.
Това обстоятелство се потвърждава и от представените от самия жалбоподател
писмени доказателства. В амбулаторен лист за преглед в МСО № 003590/20.03.2021
г., с начален и краен час на прегледа 22:15 часа, съответно 22:16 часа на
20.03.2021 г., графа „Анамнеза“, е записано следното: “Съобщава, че е претърпял
ПТП. Водачът на другото превозно средство му нанесъл удар с юмрук в лицето. Не
съобщава за загуба на съзнание, без гадене и повръщане. Не съобщава за други
травми вследствие претърпяното ПТП“. В амбулаторния лист е отбелязано, че
жалбоподателят е насочен към съдебен лекар, без да са отбелязани направени
изследвания. След извършен преглед от специалист е издадено и представеното с
жалбата съдебномедицинско удостоверение № 9040/2021 г.
Следователно
причината жалбоподателят да посети лечебното заведение, макар и в указания му
времеви диапазон от 45 минути след връчването на талона за изследване съгласно
чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е различна от твърдяната от
него – жалбоподателят потърсил медицинска помощ в спешното отделение във връзка
с нанесения му удар с юмрук от другия участник в ПТП, без обаче да представи
издадения му талон за изследване, за да му бъде взета проба от кръв за
лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол. Ако
жалбоподателят беше изпълнил даденото му с талона предписание, то той следваше
да представи този документ пред медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 от
наредбата като в амбулаторния журнал на лечебното заведение следваше да бъдат
вписани датата и часът на явяването му,
номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който
го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и
датата на изпращането, по арг. от чл. 13 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В
писмото от „УМБАЛ Канев“ АД обаче такава информация липсва, а е посочено, че
жалбоподателят е посетил лечебното заведение, за да бъде прегледан след ПТП.
Липсва и съставен протокол за медицинско изследване съгласно приложение № 4 към
чл. 14, ал. 2 от същата наредба, който да удостоверява вземането на такива
проби.
Колкото до
твърденията на жалбоподателя, че в болницата били отказали да му вземат кръв,
тъй като не бил придружен от полицай, съдът счита, че същите останаха
недоказани в настоящото производство. Видно е от показанията на св.К., че
полицейските служители нямат задължение да придружават лицата до Спешна помощ,
когато се касае за концентрация на алкохол под 1.2 промила или при отказ за
изпробване с дрегер, което съответства и на разписаното в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. Самият жалбоподател не ангажира други доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че като е отказал да бъде изследван с техническо средство за
употребата на алкохол и не се е явил в указания му срок в лечебното заведение,
за да му бъдат взети проби от кръв за лабораторно изследване, жалбоподателят е
изпълнил фактическия състав по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП, въз основа на
който е издадена и оспорената заповед.
Освен на материалния
закон, заповедта съответства и на преследваните от закона цели по чл.171 от ЗДвП и чл.1, ал.2 от ЗДвП, а именно опазването на живота, здравето и
имуществото на участниците в движението по пътищата чрез ограничаване на
евентуалното противоправно поведение на жалбоподателя посредством временното
изключване на възможността за извършване от негова страна, в качеството му на
водач, на административни нарушения по ЗДвП.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът
по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Както
се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009
г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл. 37, ал. 2
от ЗМВР.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Т.П.Т., с ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1085-000255/22.03.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“ – Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.
171 т. 2А б.“б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр.табели с рег.№ *****.
ОСЪЖДА
Т.П.Т.,
с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес
гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора М.
Й. Д., сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: