№ 12828
гр. С., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110136502 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „С.Г.“ ЕООД,
искова молба насочена против „П.Г.“ ЕООД , с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва: 7783.00лв. – неизплатен остатък от
дължимо се възнаграждение по Договор № 01-03-2019/01.03.2019г., за която сума е
издадена фактура №**********/18.07.2019г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и 2146.98лв. – мораторна
лихва за периода 19.07.2019г. – 06.04.2022г.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните е сключен Договор № 01-03-2019/01.03.2019г., по силата на който ответното
дружество, в качеството му на възложител е възложило на ищеца, в качеството му на
изпълнител, със свои сили и средства, да извърши изкопи на конкретен обект –
„Оборудване, обзавеждане и подобряване на прилежащи пространства на две сгради на
детска градина „Митко Палаузов“, находяща се в гр. К, чрез багер, собственост на
ищцовото дружество. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си
по договора, като за дължимото се възнаграждение са издадени три броя фактури, а
именно: Фактура № **********/26.03.2019г. на стойност 3388.00лв с ДСС, Фактура №
**********/21.05.2019г. на стойност 5 632.00лв. с ДДС и Фактура №
**********/18.07.2019г. на стойност 8151.00лв. Релевират се съображения, че
задълженията по първите две фактури са заплатени, като е заплатена и част от сумата
по Фактура № **********/18.07.2019г., а именно 368.00лв., респективно сочи се, че
неизплатената част възлиза в размер на 7783.00лв. Навеждат се доводи, че ответникът е
в забава в изплащане на сумата, считано от 19.07.2019г., като в тази връзка се
предявява и акцесорна претенция за мораторна лихва в размер на 2146.98лв. за периода
19.07.2019г. – 06.04.2022г. По изложената аргументация се прави искане да се
постанови решение, с което заявените искови претенции да бъдат уважени.
1
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който исковете се
оспорват. Не се оспорва наличието на облигационни правоотношения, породени от
индивидуализирания в исковата молба договор. Не се оспорват и твърденията на
ищеца, че ответното дружество е изплатило сумите по първите две фактури, като е
заплатило сумите от 3388.00лв. и 5632.00лв. Оспорва се твърдението на ищеца, че е
налице частично плащане на сумата от 368.00лв. по Фактура №
**********/18.07.2019г. на стойност 8151.00лв. Оспорва се качественото и в срок
изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, предвид липсата на
законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 258 ЗЗД.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищцовото дружество е да
докаже по делото пълно и главно наличието на сключен Договор № 01-03-
2019/01.03.2019г., по силата на който ответното дружество, в качеството му на
възложител е възложило на ищеца, в качеството му на изпълнител, със свои сили и
средства, да извърши изкопи на конкретен обект – „Оборудване, обзавеждане и
подобряване на прилежащи пространства на две сгради на детска градина „Митко
Палаузов“, находяща се в гр. К, чрез багер, собственост на ищцовото дружество, че е
изпълнил възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, приемането на
работата, както и че договорът съдържа клаузи за възнаграждение в претендирания
размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
процесното възнаграждение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е сключен Договор № 01-03-2019/01.03.2019г., по силата на който ответното
дружество, в качеството му на възложител е възложило на ищеца, в качеството му на
изпълнител, със свои сили и средства, да извърши изкопи на конкретен обект –
„Оборудване, обзавеждане и подобряване на прилежащи пространства на две сгради на
детска градина „Митко Палаузов“, находяща се в гр. К, чрез багер, собственост на
ищцовото дружество, че във връзка с дължимото се възнаграждение по договора,
ищцовото дружество е издало Фактура № **********/26.03.2019г. на стойност
3388.00лв с ДСС, Фактура № **********/21.05.2019г. на стойност 5 632.00лв. с ДДС и
Фактура № **********/18.07.2019г. на стойност 8151.00лв., както и че от страна на
ответника са заплатени сумите по първите две фактури – 3388.00лв. и 5632.00лв.
Видно от приложеното на л. 8 по делото копие на процесната Фактура №
**********/18.07.2019г., същата е издадена от ищцовото дружество, а като получател е
индивидуализиран ответникът „П.Г.“ ЕООД. Фактурата е получена на 18.07.2019г., от
А.Д., лицето положило подпис в графата „получател“.
2
Настоящият съдебен състав намира, че А.Д. е получил фактурата, в качеството
му на упълномощен представител на ответното дружество, доколкото това е лицето,
което в качеството на „технически ръководител“, представител на ответника, е
подписало всяка една от приложените към исковата 37 броя товарителници.
Дори да се приеме, че А.Д. е подписал фактурата без представителна власт,
приложение ще намери материалноправната разпоредба на чл. 301 ТЗ, съгласно която
„когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването“.
Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество решения- решение
109 от 7.9.2011 г по т. д. 465/10 г. II ТО на ВКС, решение № 12.6.2013 г. по т. д. 431/12
г., II ТО на ВКС и др., която се възприема и от настоящия съдебен състав, при
приложението на чл. 301 от ТЗ е прието, че тази разпоредба е предназначена да
гарантира сигурността на гражданския оборот, в случаите на извършени без
представителна власт действия. Налице е законова презумпция, че търговецът, който
не е надлежно представляван е потвърдил предприетите от негово име действия, ако
веднага след узнаването не се е противопоставил. Правните действия пораждат правни
последици, ако търговецът чрез надлежния си представител не се е противопоставил,
веднага след узнаването им. При търговските сделки, законодателят е приравнил
мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на
сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на
извършените правни действия в хипотезата на мним представител. Посочено е, че при
търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на
узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без
представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. Прието е, че за да се
приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или
намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при узнаване
на конкретното действие и неговото неоспорване, е налице потвърждаване на действие
без представителна власт.
Дори да се приеме, че ответното дружество е узнало за действията на А.Д.,
изразяващи се в подписване на процесната Фактура № **********/18.07.2019г., едва с
получаване на исковата молба и приложенията към нея, с отговора депозиран по реда
на чл. 131 ГПК, тези действия на се оспорени, респективно съдът приема, че по
аргумент от чл. 301 ТЗ, същите са потвърдени от страна на ответното дружество.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие -
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване
от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на
възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно
релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.
Простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го
изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за
съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД
3
/Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК,/.
С подписването на фактурата, представителят на ответното дружество е приел за
извършени описаните в същата дейности, както и размера на дължимото се
възнаграждение, респективно ответникът дължи заплащане на същото, което видно от
приложеното копие на процесната фактура /л.8/ е в размер на 8151.00лв.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установи, че в
счетоводстводството на ищеца по Фактура № **********/18.07.2019г е осчетоводено
плащане на сумата от 368.00лв., като неизплатената част е в размер на 7783.00лв.
Доколкото претенцията е заявена именно в такъв размер, същата се явява изцяло
основателна за сумата от 7783.00лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответното
дружество, че ищецът не е извършил качествено и в срок договорените процесните
изкопни работи, поради което не му дължи плащане.
Съгласно формираната практика на ВКС, обективирана в решение №
157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени,
могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Едно от основните задължения на
поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като
при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати
дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното
в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването
на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да
достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени,
че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото
възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 от
ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на
разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице,
или съответно намаляване на възнаграждението. Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й,
поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да
приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати
възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по - късно, възложителят може да
упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до
шест месеца от приемането, съответно пет години, когато се касае до строителни
4
работи. Относно реда за упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД също е
формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ЗЗД. С решение №
9/05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че по отношение на
формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД
не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане
със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по
иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С решение № 84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на
ВКС, ТК, I т. о., е прието, че в зависимост от това дали установеният недостатък е
поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по
предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на
намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка
разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване
недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на самите разноски за
поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за
изработеното.
В процесния случай съдът намира, че ответното дружество е приело работата без
възражения, респективно доводите, формулирани с отговора на исковата молба се
явяват неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С исковата молба е предявена и акцесорна претенция за мораторна лихва в
размер на 2 146.98лв. за периода 19.07.2019г. – 06.04.2022г.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на
изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл. 7 от
подписания договор № 01-03-2019/01.03.2019г. страните са постигнали съгласие, че
възложителят извършва дължимото плащане в полза на изпълнителя в срок от 14
календарни дни от приключване на работата.
По аргумент от изложеното следва извода, че ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на задължението по процесната Фактура № **********/18.07.2019г., след
изтичане на 14 каледнарни дни от датата на получаването й от представителя на
ответника или считано от 02.08.2019г. Размерът на дължимата се мораторна лихва
върху неизплатената част на задължението по процесната фактура от датата на
изпадане на ответника в забава 02.08.2019г. до крайния срок на иска за мораторна
лихва 06.04.2022г., изчислен с помощта на компютърна програма е 2116.71лв. , за
която част претенцията следва да бъде уважена, като над тази сума до максимално
претендирания размер от 2146.98лв. или за разликата от 30.27лв. – мораторна лихва за
периода 19.07.2019г. – 01.08.2019г., искът се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 9929.98лв., уважената част е в размер на
9899.71лв., респективно отхвърлената част е в размер на 30.27лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 2002.20лв., от които
1200.00лв. – адвокатско възнаграждение, 397.20лв. – внесена държавна такса, 400.00лв.
– депозит за вещо лице и 5.00лв. – такса за издаване на обезпечителна заповед.
5
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответното дружество за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения на л. 2 договор за правна защита и съдействие
уговореното между ищцовото дружество и процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение е в размер на 1200.00лв. с ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на дължимото
се възнаграждение, с оглед интереса, е в размер на 991.78лв. с ДДС. Съдът
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че възнаграждение
надвишаващо минималното такова по наредбата с 208.22лв. не се явява прекомерно.
С оглед уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1996.09лв.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на
разноски по изпълнително дело. Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 433,
ал. 2 ГПК изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението. Съдът намира, че произнасяне по разноските
в изпълнителното производство се дължи от съдебния изпълнител, като актът му
подлежи на обжалване от взискателя / ищец в настоящото производство /по реда на чл.
435, ал. 1, т. 7 ГПК.
Ответното дружество има право на разноски с оглед отхвърлената част на
акцесорната искова претенция за мораторна лихва. От приложения на л. 37 договор за
правна защита и съдействие, се установява, че ответното дружество е сторило разноски
за адвокат в размер на 1000.00лв., като доколкото в договора е отразено, че сумата е
заплатена в брой, по аргумент от т. 1 на тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част
договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на
ответника разноски в размер на 3.05лв., с оглед отхвърлената част на иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н /АДРЕС/, да заплати на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. К, /АДРЕС/, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 7783.00лв. – неизплатен част от
дължимо се възнаграждение по Договор № 01-03-2019/01.03.2019г., за която сума е
издадена фактура №**********/18.07.2019г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 08.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата и
2116.71лв. – мораторна лихва за периода 02.08.2019г. – 06.04.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от
30.27лв. – мораторна лихва за периода 19.07.2019г. – 01.08.2019г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД , ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на „С.Г.“ ЕООД , ЕИК ***, разноски с оглед уважената част на претенциите в размер
на 1996.09лв.
ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕООД , ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
6
на „П.Г.“ ЕООД , ЕИК ***, разноски с оглед отхвърлената част на претенциите в
размер на 3.05лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7